Традиционните партии оцеляха през 2017 г., но кризата с мигрантите подхрани подема на крайнодесните
След като през последните две години Европа бе залята от вълна от ислямистки тероризъм и невиждан брой претенденти за леговище от Близкия изток и Северна Африка (1.3 милиона през 2015 година и 1.2 милиона през 2016 година, по данни на Евростат), изминаващата 2017 година се очакваше да бъде повратна за политиката на Стария континент поради опасенията, че крайнодесни партии може да побеждават на изборите в три основни страни.
Холандският министър председател Марк Руте предсказа, че вотът в неговата страна ще бъде четвъртфинал, този във Франция - полуфинал, а изборите в Германия ще са финалът в борбата против популизма на антиислямските и антиимигрантски партии.
Въпреки че и в трите страни основателки на Европейски Съюз, в случай че съдим по социологическите изследвания, имиграцията не бе първостепенна грижа на гласоподавателите, дебатът за даването на леговище и заканите за сигурността, които поражда безконтролната миграция, бе най-ожесточен и получи най-голямо медийно отразяване.
Холандия (четвъртфинал)
Холандците се явиха пред урните на 15 март, с цел да гласоподават на парламентарни избори, които значително бяха считани за ветропоказател на електоралните настройки към антисистемните придвижвания в Европа след референдума за Брекзит и успеха на Доналд Тръмп в Съединени американски щати предходната година.
Сред обичайните политически обединения и техните поддръжници имаше напълно основателни опасения, че Холандия може да се окаже следващата паднала плочка от доминото, която да събори и двете водещи страни в Европейски Съюз, Франция и Германия, където също предстояха значими избори.
Под натиска на набралия огромна известност опозиционен политик националист Геерт Вилдерс, който направи антиимигрантската и антиислямска изразителност своя запазена марка, холандският министър-председател Марк Руте означи изразителен завой надясно. В последна сметка неговата Народната партия за независимост и народна власт съумя да съкруши с 21.3 на 100 от гласовете получилата 13.1 % Партия на свободата, на която Вилдерс е единствен член.
Месец и половина преди вота Руте разгласява намерено писмо " до всички холандци ", в което изрази съпричастност към раздразнението на " тихото болшинство " от хора, които сякаш са " пристигнали нашата страна " поради " свободата ", а " злоупотребяват " с нея, " отхвърлят да се приспособят, отхвърлят нашите традиции и полезности ". " Дръжте се обикновено или си вървете ", сподели Руте, без да назове категорично за коя имигрантска общественост приказва в писмото, оповестено на уеб страницата на партията му.
© Reuters
Марк Руте
Думите му бяха възприети като ход за обезвреждане на крайнодясната Партия на свободата, която съгласно социологически изследвания преди вота имаше действителни шансове за победа.
Лайтмотив в тазгодишната предизборна стратегия на Вилдерс бе " деислямизирането " на Холандия, в това число посредством закриване на джамии, възбрана на Корана и слагане на завършек на имиграцията на хора от мюсюлмански страни. " Вместо да финансираме целия свят, ще харчим тези пари за елементарните холандски жители ", съобщи той и прикани " Холандия още веднъж (да стане, бел.ред.) самостоятелна " - съвсем като апела от акцията на Тръмп, с който Вилдерс постоянно е сравняван, освен поради екстравагантните си коси.
Според анализатори една от аргументите за триумфа на Руте е твърдостта, която той показва в избухналата преди изборите политико-дипломатическа кавга с Турция, или както споделя немският политолог и публицист Клаус Хекинг в публикация за сп. " Шпигел ": " успеха на Руте има турски татко: Реджеп Тайип Ердоган ".
Конфликтът с Турция се развихри, когато на турския външен министър Мевлют Чавушоглу не бе разрешено да посети Холандия, с цел да пропагандира живеещите там към 400 000 турци да поддържат през април референдума за нова конституция на Турция, предопределена да направи президента Ердоган едноличен владетел на страната.
© Reuters
Геерт Вилдерс
Многолюдна проява в Ротердам на последователи на ръководещата в Турция Партия на справедливостта и развиването бе разпръсната от холандската полиция, а опиталата се да отиде на митинга турска министърка на фамилните въпроси бе арестувана и изгонена от Холандия.
Разгневен, турският президент назова Холандия " нацистка останка " и забрани на холандския дипломат да се върне на поста си в Анкара след пътешестване в чужбина, само че Руте не се поддаде и за момент на натиска.
Хекинг обаче акцентира в коментара си за немското списание още една значима причина за триумфа на ръководещата в Холандия партия: " Руте наруши някои от предизборните си обещания през последните години и вследствие на това партията му загуби близо една четвърт от местата си в Народното събрание. Той обаче извърши основното си заричане: холандската стопанска система още веднъж е в напредък след дълга рецесия, с напредък от два % и равнища на безработица под прага от пет % ".
Франция (полуфинал)
Президентските избори във Франция раздрусаха радикално статуквото в Петата република и сякаш политическата система, открита от Шарл дьо Гол през 1958 година, стартира да се разпада пред очите ни. За първи път от близо 60 години нито една от двете съществени партии вляво и вдясно не съумя да класира собствен претендент за балотажа.
Социалистът Беноа Амон отпадна на първия тур на 23 април с нежеланите 6 % от гласовете, откакто водещи партийни фигури като Жан-Ив Льо Дриан отхвърлиха да поддържат формалния претендент на Френската социалистическа партия и застанаха зад центриста и краен победител Еманюел Макрон.
Консервативният претендент Франсоа Фийон, който броени месеци преди първия тур на вота бе любимец да стане идващият собственик на Елисейския замък, бе забъркан в скандал с фиктивни назначения на брачната половинка и децата му, поради което му бяха повдигнати публични обвинявания в корист с държавни средства, и също отпадна на първи тур, завършвайки на трето място с 20 %.
© Reuters
Еманюел Макрон
Фийон, създател на книгата " Да победим ислямския тоталитаризъм ", където предизвестява, че " кървавата инвазия на ислямизма в всекидневието ни може да е вестител на трета международна война ", и водачът на крайнодесния Национален фронт Марин Льо Пен трансфораха въпросите за ислямизма и незаконната имиграция като опасност за националната сигурност в съществени тематики в предизборните диспути.
За разлика от Льо Пен и Фийон, спечелилият на изборите Макрон приветства политиката на отворени порти на немския канцлер Ангела Меркел и съгласно него е честен дълг за Франция и Европа да одобряват бежанци.
За множеството французи най-големите провокации, пред които е изправена страната им, са безработицата и терористичната опасност, демонстрира социологическо изследване от юли на Френския институт за проучване на публичното мнение, а незаконната имиграция се подрежда надалеч зад тях.
Ябълката на раздора в телевизионните предизборни диспути сред претендентите на президентските избори през април и балотажа през май обаче стана точно мигрантският въпрос и по-точно това дали той по някакъв метод е обвързван с горните два казуса.
" Разтурянето на мигрантския лагер в Кале през октомври 2016 година и все по-засиленото наличие на бездомни бежанци по улиците на Париж възобновиха дебата за постоянно цитираната фраза на починалия министър председател социалист Мишел Рокар, че " Франция не може да одобри цялата бедност на света ", написа анализаторът Сара Улф в публикация за Холандския институт за интернационалните връзки " Клингендал ".
По думите й терористичните офанзиви против редакцията на сатиричното издание " Шарли ебдо " и в концертната зала " Батаклан ", които бяха осъществени от родени във Франция хора от арабски генезис, потомци на имигранти, демонстрира дълбоката бездна, зейнала сред тях и френското общество и даже в някои случаи сред същите тези хора и фамилиите им.
Германия (финал)
Миграцията се трансформира в оспорван политически въпрос в Германия след бежанската рецесия от 2015-2016 година, когато в страната влязоха към 1.2 милиона незаконни имигранти.
Благородното решение на канцлера Ангела Меркел да допусне в Германия хора, бягащи от принуждение и мизерия в родните им страни, бе помрачено от събития като новогодишната нощ в Кьолн, атентата с камион против коледния базар в Берлин и още няколко набези, осъществени от претенденти за леговище и бежанци ислямисти. Това, от своя страна, докара до различен отрицателен процес - за първи път от над 50 години в Бундестага влезе дясна националистическа партия с намерено ксенофобски възгледи - " Алтернатива за Германия ".
Десноцентристката партия на Меркел Християндемократически съюз (ХДС) и нейната сестринска баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС) получиха 32.9 % от вота - най-слабия им резултат от 1949 година, само че задоволителен, с цел да останат първа политическа мощ в Народното събрание.
© Reuters
Ангела Меркел
Левоцентристката Германска социалдемократическа партия инкасира най-слабия си резултат (20.5 процента) след Втората международна война, откакто не съумя да се разграничи задоволително от ХСС, с която управляваха дружно през последните четири години в " огромна коалиция ".
" Шамарът, който гласоподавателите зашлевиха на ръководещата коалиция, демонстрира, че макар добре функциониращата стопанска система и ниската безработица, хората са недоволни от положението на останалите сфери, включително бежанската и пенсионната политика ", написа журналистът от " Дойче веле " Фолкер Вагенер, представен от българската редакция на немската медия.
Място в законодателния орган на властта съумяха да си намерят цели шест партии (седем, в случай че броим ХСС за обособена партия), което е невиждан брой след въвеждането на 5-процентовата преграда през 1953 година, а по този начин създалият се баланс на силите в него докара до идната политическа рецесия.
Меркел направи несполучлив опит да сформира коалиция " Ямайка " със свободните демократи и зелените, наречена по този начин освен поради комбинацията от цветовете на трите партии - черно, жълто и зелено - само че и тъй като е екзотична концепцията три толкоз разнообразни политически сили да се обединят в едно държавно управление.
" След като неприятните изборни резултати отслабиха позициите й, Меркел понесе още един удар поради неспособността си да сформира държавно управление ", написа английското сп. " Икономист " и добавя, че неуспехът на съдружните договаряния е казус от основаването на Федералната република през 1949 година.
Според редица медийни изявления една от аргументите за неуспеха на договарянията са били различията за бежанската политика, защото ХСС и Свободната демократическа партия водеха акция срещу политиката на отворени порти на Меркел и желаеха да слагат годишен таван на броя на лицата, които имат право да потърсят леговище в Германия.
Кой ще завоюва идващия шампионат?
Победата на президентските избори във Франция на 39-годишния центрист и някогашен капиталов банкер Еманюел Макрон, последвана от електоралния успех на неговата партия " Република, напред! ", основана едвам година преди парламентарните избори, донесе същинско облекчение за всички демократични сили на континента.
В допълнение с развоя на събитията в Холандия, където крайната десница не бе позволена до властта, и вота в Германия на 24 септември, извоюван от ХДС/ХСС, стана ясно, че е прекомерно рано да се произнася надгробно слово на европейската демократична народна власт и на самия Европейски съюз.
Същевременно обаче антисистемните придвижвания в трите страни пожънаха обилни триумфи, защото оферират решения на наболели публични проблеми, които обичайните партии премълчават, следвайки линиите си на политическа уместност.
От друга страна, холандската Партия на справедливостта, френският Национален фронт и немската " Алтернатива за Германия " са политически придвижвания с една-единствена идея и без ясни управнически стратегии, което поражда въпроса способни и задоволително способени ли са те да ръководят, в случай че някоя от тях завоюва идващите избори в една от трите страни. /БТА/
Холандският министър председател Марк Руте предсказа, че вотът в неговата страна ще бъде четвъртфинал, този във Франция - полуфинал, а изборите в Германия ще са финалът в борбата против популизма на антиислямските и антиимигрантски партии.
Въпреки че и в трите страни основателки на Европейски Съюз, в случай че съдим по социологическите изследвания, имиграцията не бе първостепенна грижа на гласоподавателите, дебатът за даването на леговище и заканите за сигурността, които поражда безконтролната миграция, бе най-ожесточен и получи най-голямо медийно отразяване.
Холандия (четвъртфинал)
Холандците се явиха пред урните на 15 март, с цел да гласоподават на парламентарни избори, които значително бяха считани за ветропоказател на електоралните настройки към антисистемните придвижвания в Европа след референдума за Брекзит и успеха на Доналд Тръмп в Съединени американски щати предходната година.
Сред обичайните политически обединения и техните поддръжници имаше напълно основателни опасения, че Холандия може да се окаже следващата паднала плочка от доминото, която да събори и двете водещи страни в Европейски Съюз, Франция и Германия, където също предстояха значими избори.
Под натиска на набралия огромна известност опозиционен политик националист Геерт Вилдерс, който направи антиимигрантската и антиислямска изразителност своя запазена марка, холандският министър-председател Марк Руте означи изразителен завой надясно. В последна сметка неговата Народната партия за независимост и народна власт съумя да съкруши с 21.3 на 100 от гласовете получилата 13.1 % Партия на свободата, на която Вилдерс е единствен член.
Месец и половина преди вота Руте разгласява намерено писмо " до всички холандци ", в което изрази съпричастност към раздразнението на " тихото болшинство " от хора, които сякаш са " пристигнали нашата страна " поради " свободата ", а " злоупотребяват " с нея, " отхвърлят да се приспособят, отхвърлят нашите традиции и полезности ". " Дръжте се обикновено или си вървете ", сподели Руте, без да назове категорично за коя имигрантска общественост приказва в писмото, оповестено на уеб страницата на партията му.
© Reuters
Марк Руте
Думите му бяха възприети като ход за обезвреждане на крайнодясната Партия на свободата, която съгласно социологически изследвания преди вота имаше действителни шансове за победа.
Лайтмотив в тазгодишната предизборна стратегия на Вилдерс бе " деислямизирането " на Холандия, в това число посредством закриване на джамии, възбрана на Корана и слагане на завършек на имиграцията на хора от мюсюлмански страни. " Вместо да финансираме целия свят, ще харчим тези пари за елементарните холандски жители ", съобщи той и прикани " Холандия още веднъж (да стане, бел.ред.) самостоятелна " - съвсем като апела от акцията на Тръмп, с който Вилдерс постоянно е сравняван, освен поради екстравагантните си коси.
Според анализатори една от аргументите за триумфа на Руте е твърдостта, която той показва в избухналата преди изборите политико-дипломатическа кавга с Турция, или както споделя немският политолог и публицист Клаус Хекинг в публикация за сп. " Шпигел ": " успеха на Руте има турски татко: Реджеп Тайип Ердоган ".
Конфликтът с Турция се развихри, когато на турския външен министър Мевлют Чавушоглу не бе разрешено да посети Холандия, с цел да пропагандира живеещите там към 400 000 турци да поддържат през април референдума за нова конституция на Турция, предопределена да направи президента Ердоган едноличен владетел на страната.
© Reuters
Геерт Вилдерс
Многолюдна проява в Ротердам на последователи на ръководещата в Турция Партия на справедливостта и развиването бе разпръсната от холандската полиция, а опиталата се да отиде на митинга турска министърка на фамилните въпроси бе арестувана и изгонена от Холандия.
Разгневен, турският президент назова Холандия " нацистка останка " и забрани на холандския дипломат да се върне на поста си в Анкара след пътешестване в чужбина, само че Руте не се поддаде и за момент на натиска.
Хекинг обаче акцентира в коментара си за немското списание още една значима причина за триумфа на ръководещата в Холандия партия: " Руте наруши някои от предизборните си обещания през последните години и вследствие на това партията му загуби близо една четвърт от местата си в Народното събрание. Той обаче извърши основното си заричане: холандската стопанска система още веднъж е в напредък след дълга рецесия, с напредък от два % и равнища на безработица под прага от пет % ".
Франция (полуфинал)
Президентските избори във Франция раздрусаха радикално статуквото в Петата република и сякаш политическата система, открита от Шарл дьо Гол през 1958 година, стартира да се разпада пред очите ни. За първи път от близо 60 години нито една от двете съществени партии вляво и вдясно не съумя да класира собствен претендент за балотажа.
Социалистът Беноа Амон отпадна на първия тур на 23 април с нежеланите 6 % от гласовете, откакто водещи партийни фигури като Жан-Ив Льо Дриан отхвърлиха да поддържат формалния претендент на Френската социалистическа партия и застанаха зад центриста и краен победител Еманюел Макрон.
Консервативният претендент Франсоа Фийон, който броени месеци преди първия тур на вота бе любимец да стане идващият собственик на Елисейския замък, бе забъркан в скандал с фиктивни назначения на брачната половинка и децата му, поради което му бяха повдигнати публични обвинявания в корист с държавни средства, и също отпадна на първи тур, завършвайки на трето място с 20 %.
© Reuters
Еманюел Макрон
Фийон, създател на книгата " Да победим ислямския тоталитаризъм ", където предизвестява, че " кървавата инвазия на ислямизма в всекидневието ни може да е вестител на трета международна война ", и водачът на крайнодесния Национален фронт Марин Льо Пен трансфораха въпросите за ислямизма и незаконната имиграция като опасност за националната сигурност в съществени тематики в предизборните диспути.
За разлика от Льо Пен и Фийон, спечелилият на изборите Макрон приветства политиката на отворени порти на немския канцлер Ангела Меркел и съгласно него е честен дълг за Франция и Европа да одобряват бежанци.
За множеството французи най-големите провокации, пред които е изправена страната им, са безработицата и терористичната опасност, демонстрира социологическо изследване от юли на Френския институт за проучване на публичното мнение, а незаконната имиграция се подрежда надалеч зад тях.
Ябълката на раздора в телевизионните предизборни диспути сред претендентите на президентските избори през април и балотажа през май обаче стана точно мигрантският въпрос и по-точно това дали той по някакъв метод е обвързван с горните два казуса.
" Разтурянето на мигрантския лагер в Кале през октомври 2016 година и все по-засиленото наличие на бездомни бежанци по улиците на Париж възобновиха дебата за постоянно цитираната фраза на починалия министър председател социалист Мишел Рокар, че " Франция не може да одобри цялата бедност на света ", написа анализаторът Сара Улф в публикация за Холандския институт за интернационалните връзки " Клингендал ".
По думите й терористичните офанзиви против редакцията на сатиричното издание " Шарли ебдо " и в концертната зала " Батаклан ", които бяха осъществени от родени във Франция хора от арабски генезис, потомци на имигранти, демонстрира дълбоката бездна, зейнала сред тях и френското общество и даже в някои случаи сред същите тези хора и фамилиите им.
Германия (финал)
Миграцията се трансформира в оспорван политически въпрос в Германия след бежанската рецесия от 2015-2016 година, когато в страната влязоха към 1.2 милиона незаконни имигранти.
Благородното решение на канцлера Ангела Меркел да допусне в Германия хора, бягащи от принуждение и мизерия в родните им страни, бе помрачено от събития като новогодишната нощ в Кьолн, атентата с камион против коледния базар в Берлин и още няколко набези, осъществени от претенденти за леговище и бежанци ислямисти. Това, от своя страна, докара до различен отрицателен процес - за първи път от над 50 години в Бундестага влезе дясна националистическа партия с намерено ксенофобски възгледи - " Алтернатива за Германия ".
Десноцентристката партия на Меркел Християндемократически съюз (ХДС) и нейната сестринска баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС) получиха 32.9 % от вота - най-слабия им резултат от 1949 година, само че задоволителен, с цел да останат първа политическа мощ в Народното събрание.
© Reuters
Ангела Меркел
Левоцентристката Германска социалдемократическа партия инкасира най-слабия си резултат (20.5 процента) след Втората международна война, откакто не съумя да се разграничи задоволително от ХСС, с която управляваха дружно през последните четири години в " огромна коалиция ".
" Шамарът, който гласоподавателите зашлевиха на ръководещата коалиция, демонстрира, че макар добре функциониращата стопанска система и ниската безработица, хората са недоволни от положението на останалите сфери, включително бежанската и пенсионната политика ", написа журналистът от " Дойче веле " Фолкер Вагенер, представен от българската редакция на немската медия.
Място в законодателния орган на властта съумяха да си намерят цели шест партии (седем, в случай че броим ХСС за обособена партия), което е невиждан брой след въвеждането на 5-процентовата преграда през 1953 година, а по този начин създалият се баланс на силите в него докара до идната политическа рецесия.
Меркел направи несполучлив опит да сформира коалиция " Ямайка " със свободните демократи и зелените, наречена по този начин освен поради комбинацията от цветовете на трите партии - черно, жълто и зелено - само че и тъй като е екзотична концепцията три толкоз разнообразни политически сили да се обединят в едно държавно управление.
" След като неприятните изборни резултати отслабиха позициите й, Меркел понесе още един удар поради неспособността си да сформира държавно управление ", написа английското сп. " Икономист " и добавя, че неуспехът на съдружните договаряния е казус от основаването на Федералната република през 1949 година.
Според редица медийни изявления една от аргументите за неуспеха на договарянията са били различията за бежанската политика, защото ХСС и Свободната демократическа партия водеха акция срещу политиката на отворени порти на Меркел и желаеха да слагат годишен таван на броя на лицата, които имат право да потърсят леговище в Германия.
Кой ще завоюва идващия шампионат?
Победата на президентските избори във Франция на 39-годишния центрист и някогашен капиталов банкер Еманюел Макрон, последвана от електоралния успех на неговата партия " Република, напред! ", основана едвам година преди парламентарните избори, донесе същинско облекчение за всички демократични сили на континента.
В допълнение с развоя на събитията в Холандия, където крайната десница не бе позволена до властта, и вота в Германия на 24 септември, извоюван от ХДС/ХСС, стана ясно, че е прекомерно рано да се произнася надгробно слово на европейската демократична народна власт и на самия Европейски съюз.
Същевременно обаче антисистемните придвижвания в трите страни пожънаха обилни триумфи, защото оферират решения на наболели публични проблеми, които обичайните партии премълчават, следвайки линиите си на политическа уместност.
От друга страна, холандската Партия на справедливостта, френският Национален фронт и немската " Алтернатива за Германия " са политически придвижвания с една-единствена идея и без ясни управнически стратегии, което поражда въпроса способни и задоволително способени ли са те да ръководят, в случай че някоя от тях завоюва идващите избори в една от трите страни. /БТА/
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ