След като прекарахме първите два дни на Края на света

След като прекарахме първите два дни на Края на света измежду природата, наблюдавайки пингвини и в леко рисков офроуд, мислехме, че към този момент сме видели най-хубавото, което това място може да предложи. Природата обаче реши да ни потвърди какъв брой доста сме бъркали.

За третия си ден бяхме възнамерявали нанагорнище на глетчера Martial. Кръстен на ръководителя на Френската експедиция, която през 1883 година идва в региона с научни цели – Luis Fernando Martial, глетчерът е най-важният воден източник за Ушуая. Намира се на 1050 м надморска височина, само че ние се изкачихме едвам до към 830 м, където в действителност свършва екопътеката. И когато погледнах обратно, бях във екстаз – градът и каналът " Бийгъл " приличаха на баснословен оазис.





Денят беше ужасно прохладен, което в композиция с денивелацията по никакъв метод не ми помагаше да се отърва от ужасното главоболие, което ми правеше компания от сутринта. Но глетчерът беше превзет!



Аз несъмнено, виждайки снега там горе, приличах на малко дете в магазин за лакомства. И природата ме изненада още веднъж. Заваля сняг. Бях в парадайса и каквото и да било главоболие не можеше да ми попречи да му се насладя.



След като се върнахме назад при започване на пътеката, взехме решение да не бързаме към хотела и се отбихме да се постоплим в чайната наоколо. Интериорът й ми подсещаше кукленска къща. Беше толкоз прелестно и уютно. Не бих се определила като фен на чая, макар че понякога си снабдявам от това топло удоволствие… Тази чайна обаче сигурно ще я запомня с най-ароматния чай, който в миналото съм опитвала. Мястото разполага също и с дребен магазин за сувенири и домашно приготвени чаени смески.

Четвъртия си ден още веднъж посветихме на разходка измежду природата, този път на изток от града. Дестинацията ни – Смарагдовото езеро (Laguna Esmeralda). Времето беше изменчиво, само че най-малко от тази страна на Андите беше безшумно. Докато вървяхме през гората, не срещнахме съвсем никого, а зелените пейзажи в близост бяха извънредно приятни. Скоро обаче излязохме от гората и трябваше да вървим из калта или по ръчно съединените дървени мостчета, имащи за цел да ни улеснят в приключението.



Снежните върхове още веднъж ни придружаваха. Нищо не може да се съпостави с величието на природата. Да, бях виждала фотоси на езерото, знаех какво да чакам. И все пак бях удивена. И безмълвна.



Магията на това място не може да бъде разказана или предадена с думи. Нито със фотоси. Трябва да се докоснеш до нея там, на място, с цел да я усетиш.

 



Денят беше повече от идеален, трябваше и да приключи уместно. След приятната разходка се завърнахме в хотела, където се отдадохме на заслужена отмора в открития басейн със спиращи дъха гледки към града и Андите. И чаша аржентинско вино, несъмнено.

Първоначално мислехме да прекараме последния си ден в Ушуая в народен парк " Тиера дел Фуего " и да се повозим на влака на Края на света. Вместо това обаче взехме решение да останем в хотела и да се насладим на топлия басейн и гледките. Беше прелестен безоблачен ден, само че леденият вятър още веднъж бе част от пейзажа.

По-късно, като че ли с цел да се сбогуваме, станахме очевидци на най-цветния и магическо хубав залез, който в миналото съм виждала.

Окончателно и окончателно Краят на света ме завладя изцяло.



 

Randomly Blogging Around е план, отдаден на преследването на фантазии, в това число и на тези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на назад във времето. Мина твърдо има вяра, че забързаното всекидневие няма никакво право да й лишава фантазиите и споделя прекарванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.