Той щял да даде майка си в старчески дом, когато тя му подала странна кутия. Видял я и заплакал
След като умрял брачният партньор й, Стефка продаде селската си къща, влага в апартамент за сина си и фамилията му и се реалокира да живее с тях. Докато беше още мощна, вършеше домашен неща и гледаше внуците си.
Синът й и снаха й работеха, а Стефка водела внуците си на детска градина, по-късно ги водела на учебно заведение, а след това и на тренировки извънкласни занимания.
Тя готвела и чистела. На дамата не й тежали отговорностите. Напротив, радвали я. В последна сметка фамилията й имало потребност от нея.
Но годините минавали. Внуците пораснали и „ изхвърчали от родното си гнездо “, а старицата изцяло отпаднала. Опитвала се да измие чиниите, само че чинията се изплъзвала от немощните й ръце и се чупела.
Опитвала се да си сипие чорба, само че не можела да я донесе до масата – разливала я. Ставала през нощта вода да пие – мотането й будело снахата.
Никой не искал да приказва с нея. Кой имал потребност да бъбри с стара жена. Снахата непрекъснато я ругаела и казвала, че им е в тежест. Каква виновност имала Стефка? Старост – несрета.
Накрая синът решил да заведе майка си в старешки дом. „ Там най-малко ще има с кого да приказва “, успокоявал съвестта си той.
Рано сутринта той качил майка си в колата, с цел да я закара до старческия дом. Изведнъж старицата се сетила, че си е не запомнила кутията.
– Сине, апелирам те, донеси ми кутията. Забравих я – страхливо помолила тя сина си.
– Каква кутия? – попитал синът.
– С моите бижута – отвърнала тя и описала по какъв начин наподобява въпросната кутия.
Синът се върнал до жилището и донесъл кутията. Старицата я притисналаа до гърдите си с благополучен взор.
– Мамо, какво държиш там?
Майката посочила наличието на кутията.
Вътре имало кичур от бебешката коса на сина й и млечен зъб.
Мъжът се отдалечил от колата и седнла на бордюра.
Той седял там дълго, спомняйки си детството си, по какъв начин майка му постоянно била там, грижела се за него, защитавала го. Никога не го е оставяла без помощ.
– Сине, тръгваме ли скоро? — майката слязла от колата и се доближила до сина си.
– Няма да вървим на никое място, мамо. Оставаш си у дома.
