Проектокабинетът: Новите шест министри и какво следва?
След като Мария Габриел върна досието с изпълнен мандат за сформиране на кабинет на президента Румен Радев, тя обяви и имената на министрите, които влизат в проектокабинета. Повечето от министрите в оставка резервират постовете си, а новите лица са шест. Това са Христо Гаджев, Катя Панева, Ивелина Василева, Росен Желязков, Жечо Станков и Валентин Мундров.
Христо Гаджев сменя досегашния боен министър Тодор Тагарев, Катя Панева е новият министър на опазването на здравето. Припомняме, че Христо Хинков бе единственият, който отхвърли да бъде още веднъж министър, защото не е получил нужната поддръжка. Ивелина Василева сменя Юлиан Попов като глава на Министерство на околната среда и водите, ръководителят на Народното събрание Росен Желязков е предлагането за министър на нововъведенията и растежа, Жечо Станков - министър на енергетиката и Валентн Мундров, който вероятно поема електронното ръководство, ведомство, което бе белязано от съществени кавги около локалните избори през октомври миналата година.
По думите на Габриел с ПП-ДБ нямат другия за правосъдната промяна, битката с корупцията и регулаторите. Тя също по този начин уточни, че залага на стабилността, тъй като е значимо България да има устойчиво държавно управление.
Какво следва?
Основният въпрос, който бе издигнат от политически анализатори и социолози, незабавно след новината за изпълнен мандат от страна на ГЕРБ-СДС, бе точно каква ще бъде реакцията на ПП-ДБ и дали те биха подкрепили подобен състав на препоръчан кабинет.
Ако този състав на кабинет въпреки всичко не получи поддръжка в пленарната зала, Радев следва да връчи втория изследователски мандат на втората политическа мощ, която е ПП-ДБ. Според Николай Денков това ще е безуспешно, защото държавно управление следва да бъде формирано с мандата на ГЕРБ.
Ако от ПП-ДБ върнат празна директория на президента, по процедура Радев би трябвало да реши коя от останалите парламентарни сили да получи последната опция за съставяне на кабинет в границите на 49-ото Народно заседание.
При неуспех и на трите опита, следват нови парламентарни избори, които по всяка възможност биха се провели дружно с европейските и ръководството ще поеме служебно държавно управление, където идва и ролята на измененията в Конститцияа, които бяха признати в края на предходната година:
Държавният глава няма да има право самичък да избере какъв да е министър председател. Той ще би трябвало да избере или ръководителя на Народното събрание, или управителя (или подуправител) на Българската национална банка, или председателя (или заместник-председател) на Сметната палата, или омбудсмана (или негов заместник). Служебният министър председател има задачата да предложи на президента състав на държавно управление и той след съвещания с парламентарните групи ще го назначава и ще насрочва нови избори в двумесечен период. По време на действието на служебното ще има парламент, защото с промените в Конституцията се планува, че пълномощията му се приключват с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители. Освен това на тези парламентарни избори за първи път за депутати ще могат да бъдат избирани българи с двойно поданство, които са живели последните 18 месеца в страната.
Христо Гаджев сменя досегашния боен министър Тодор Тагарев, Катя Панева е новият министър на опазването на здравето. Припомняме, че Христо Хинков бе единственият, който отхвърли да бъде още веднъж министър, защото не е получил нужната поддръжка. Ивелина Василева сменя Юлиан Попов като глава на Министерство на околната среда и водите, ръководителят на Народното събрание Росен Желязков е предлагането за министър на нововъведенията и растежа, Жечо Станков - министър на енергетиката и Валентн Мундров, който вероятно поема електронното ръководство, ведомство, което бе белязано от съществени кавги около локалните избори през октомври миналата година.
По думите на Габриел с ПП-ДБ нямат другия за правосъдната промяна, битката с корупцията и регулаторите. Тя също по този начин уточни, че залага на стабилността, тъй като е значимо България да има устойчиво държавно управление.
Какво следва?
Основният въпрос, който бе издигнат от политически анализатори и социолози, незабавно след новината за изпълнен мандат от страна на ГЕРБ-СДС, бе точно каква ще бъде реакцията на ПП-ДБ и дали те биха подкрепили подобен състав на препоръчан кабинет.
Ако този състав на кабинет въпреки всичко не получи поддръжка в пленарната зала, Радев следва да връчи втория изследователски мандат на втората политическа мощ, която е ПП-ДБ. Според Николай Денков това ще е безуспешно, защото държавно управление следва да бъде формирано с мандата на ГЕРБ.
Ако от ПП-ДБ върнат празна директория на президента, по процедура Радев би трябвало да реши коя от останалите парламентарни сили да получи последната опция за съставяне на кабинет в границите на 49-ото Народно заседание.
При неуспех и на трите опита, следват нови парламентарни избори, които по всяка възможност биха се провели дружно с европейските и ръководството ще поеме служебно държавно управление, където идва и ролята на измененията в Конститцияа, които бяха признати в края на предходната година:
Държавният глава няма да има право самичък да избере какъв да е министър председател. Той ще би трябвало да избере или ръководителя на Народното събрание, или управителя (или подуправител) на Българската национална банка, или председателя (или заместник-председател) на Сметната палата, или омбудсмана (или негов заместник). Служебният министър председател има задачата да предложи на президента състав на държавно управление и той след съвещания с парламентарните групи ще го назначава и ще насрочва нови избори в двумесечен период. По време на действието на служебното ще има парламент, защото с промените в Конституцията се планува, че пълномощията му се приключват с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители. Освен това на тези парламентарни избори за първи път за депутати ще могат да бъдат избирани българи с двойно поданство, които са живели последните 18 месеца в страната.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ