След журналистическия триумф , разобличаващ хаоса в Белия дом по

След журналистическия успех, разобличаващ хаоса в Белия дом по време на първия мандат на Доналд Тръмп, Боб Удуърд се завръща с нова разтърсваща книга.

Във – към този момент на български език с логото на „ Сиела “ – двукратният притежател на „ Пулицър “ и проверяващ публицист, разкрил аферата „ Уотъргейт “, предлага проницателен взор към най-опасната геополитическа рецесия в Европа след Втората международна война.

Като стартира с щурма на Капитолия на 6 януари 2021 година — деня, в който Доналд Тръмп се пробва да подкопае изборния развой и да задържи властта благодарение на фанатизираните си поддръжници, Удуърд наблюдава по какъв начин някогашният (тогава) президент продължава да саботира политиката на новата администрация и да води подмолна политика за завръщане във властта.

Паралелно с това „ Война “ разкрива по какъв начин президентът Джо Байдън и неговият екип по националната сигурност се пробват да овладеят най-опасната геополитическа рецесия в Европа след Втората международна война: пълномащабната съветска инвазия в Украйна. Като се базира на  преки свидетелства, документи и диалози с основни участници, журналистът осветява съдбоносни решения в миг на световна опасност.

Книгата предлага и изчерпателен психически профил на Владимир Путин — автократ, движен от вътрешна неустановеност и имперски упоритости, чиято „ пушка на Чехов “ в последна сметка гръмва с пагубни последствия за Европа и света.

Не по-малко внимание е отделено и на другия фронт, пред който се изправя екипът на Байдън — възходящото напрежение в Близкия изток сред Израел и терористичните групировки „ Хамас “ и „ Хизбула “.

„ Много от сензационните епизоди в предходните ми книги са истории за провали, непочтеност и корупция на властта “, споделя Удуърд. „ Но „ Война “ ми даде нещо ново – взор от вътрешната страна, в действително време, към откровените старания на президента и неговите сътрудници да работят в народен интерес. “

Дълбоко аналитична и основана на обстоятелства, „ Война “ демонстрира както триумфите, по този начин и позволените неточности и компликациите при вземането на решения в изискванията на световна рецесия — в свят, в който демокрациите са под напън, а опасността от нов международен спор е по-реална от всеки път.

С впечатляваща точност Боб Удуърд за следващ път утвърждава репутацията си като един от водещите майстори на политическата публицистика — с книга, която ще остане значим документ за сегашното и обезпокоително предизвестие за бъдещето.

* * *

Из „ Война “ от  Боб Удуърд
Снимка " Сиела "

„ Механичните и научни творения на актуалния човек имат свойството да прикриват от него естеството на личната му човещина и да го подтикват към всевъзможни прометеевски упоритости и илюзии. “

Джордж Кенан, американски посланик и татко на теорията за политиката на въздържане, според която Съединени американски щати твърдо блокират разширението на Съветския съюз

Лична записка на създателя

„ Ще не преставам напред “, ми споделя непрекъснато Клеър Макмълън, моята забележителна асистентка в написването на актуалната книга. „ Ще не преставам напред “ е нейното мото.

Клеър е на 30 години, ослепителен публицист и правист, родом от Австралия. Именно тя направи тази книга допустима и без нея тя нямаше да се появи на бял свят. Точка. Клеър е същински талант, постоянно сърдечна и добродушна, само че също и твърда. Тя ме предизвикваше да преследвам сложните истории, да диря обстоятелства и потвърждения. Нейният повод беше мек, само че неотстъпчив. Редовно ми подсещаше за новите източници на информация, които би трябвало да бъдат проучени, и евентуално разбираше войните в Украйна и Близкия изток по-добре от мен самия. Познаваше на пръсти нашите файлове и обществения списък и умееше да ги свързва. Когато силата ми се изчерпваше, тя не спираше да идва рано, да остава до късно и да работи през уикендите. Винаги обмисляше, анализираше и в никакъв случай не буксуваше. Справяше се със стотиците документи и разпечатки от изявленията с маратонска експедитивност и акуратност.

Много пъти съм се чудил за какво не наподобявам повече на нея. Откровеният отговор е, че на света има единствено една Клеър Макмълън. Скоро тя ще написа лични книги, само че приносът ѝ към актуалната остава безценен, за което ѝ удостоверявам своята любов, другарство и голямо удивление.
Пролог
Една вечер през февруари 1989 година моят сътрудник в отразяването на „ Уотъргейт “, репортерът Карл Бърнстийн, се натъкна на Доналд Тръмп на вечеря в Ню Йорк.

– Защо не отскочиш насам? – предложи ми Карл по телефона от празненството, проведено от Ахмет Ертеюн, американския предприемач и музикален продуцент от турски генезис, в дома му в Горен Ийст Сайд. – Приятно е и всички доста се забавляват. Доналд Тръмп също е тук и аз разговарях с него.

Бърнстийн беше удивен от книгата на Тръмп „ Изкуството на договорката “. Приех поканата с лека принуда – както Карл и до през днешния ден ми припомня, значително заради обстоятелството, че се нуждаех от ключа от жилището му, където бях отседнал сега.

– Добре, ще дойда по някое време – споделих.

Бяха минали 17 години от 17 юни 1972 година, началната дата на абсурда „ Уотъргейт “, когато Карл и аз за първи път си сътрудничихме по случая. Сега Тръмп ни видя да стоим дружно, към този момент 45-годишни, пристигна при нас и рече:

– Няма ли да е отлично, в случай че Удуърд и Бърнстийн интервюират Доналд Тръмп?

Карл и аз се спогледахме.

– Разбира се – кимна Карл. – Защо не още на следващия ден?

– Супер – усмихна се Тръмп. – Заповядайте в офиса ми в „ Тръмп Тауър “.

– Интересен човек – подмятна ми Карл, откакто Тръмп си отиде.

– Не и в политиката – отвърнах аз.

Но също бях заинтересован от Тръмп, с неговата неповторима и деликатно култивирана персона на деятелен бизнесмен, стремяща се още тогава да манипулира другите с точност и нотка на жестокост.

Записахме интервюто на касетофон и сложихме касетата, дружно с машинописна разпечатка на текста и с копие от книгата на Тръмп, в кафяв книжен плик, който след това се изгуби измежду купищата папки, бележки и вестникарски отрязъци. Но аз знаех, че е там някъде, тъй като по принцип ненавиждам да изхвърлям неща. Повече от тридесет години Карл и аз го търсихме.

Пошегувах се по този мотив с президента Тръмп, до момента в който го интервюирах в Овалния кабинет през декември 2019 година за втората от трите ми книги за неговото президентство, озаглавена Rage („ Ярост “).

– Да, припомням си добре по какъв начин седяхме към една маса и разговаряхме – сподели Тръмп и добави, че би трябвало да се опитам да го намеря, тъй като съгласно него е било ужасно изявление.

Миналата година, 2023 година, влязох в складовото помещение, където се съхраняват стотици кашони с мои журналистически материали, трупани през годините. Не щеш ли, в един кашон с разнообразни новинарски отрязъци от 80-те забелязах елементарен, леко сплескан плик – изчезналото изявление.

То показва портрет на младия, 42-годишен Тръмп, фокусиран извънредно върху своите покупко-продажби с недвижими парцели, върху правенето на пари и върху статута си на звезда. Но е мъгляво по отношение на бъдещето му.

– Наистина се стремя да изградя най-великия хотел – споделя той в онази 1989 година – Ето за какво върша жилища на горните етажи. Мисля, че се получава ужасно.

На въпроса ни по отношение на идните му проекти отвръща, че и самият той не е наясно:

– Ако всичко си остане както до момента, евентуално бих могъл да ви кажа много тъкмо, само че светът се трансформира. Това е единственото, което знаем сигурно.

Също по този начин изяснява, че се държи друго според с кого поддържа връзка.

– Ако съм просто с момчетата, имам поради с подизпълнителите и по този начин нататък, ще отвръщам по един метод, само че в случай че знам, че имам отсреща си двама експерти от международна класа с включени касетофони – тук той показва към нас, – естествено, нещата ще стоят иначе.

За себе си споделя, че дълбоката му същина е доста по-интересна от фасадата, което ни кара да се зачудим каква ли е тази „ дълбока същина “.

Изобщо в оня ден той от самото начало изнася зрелище и ни подлага на масирана офанзива, употребявайки своята харизма:

– Много по-различно е, когато някой седи пред теб и в дословния смисъл на думата си води бележки. Тогава, волю-неволю, надяваш облика на примерно момче, а той надалеч не е толкоз занимателен, колкото действителните крясъци и викове.

Друго, което ангажира вниманието му, е стремежът да наподобява корав и мощен:

– Най-лошото, когато те демонстрират по малкия екран, е, че упорстват да те гримират. Ето, даже тази заран вървях в едно студио и ми омазаха цялото лице с грим. Какво прави човек след това, взема душ, с цел да се измие, или просто си върви по този начин? Защото, да ви кажа, в строителния бизнес мъчно ще се появиш в сходен тип. Ще имаш проблеми, в случай че носиш грим.

По-нататък ние го молим да ни преведе през стъпките на една от своите покупко-продажби с недвижими парцели. Как протичат те?

– По инстинкт – дава отговор неотложно Тръмп. – Разбирате ли, не мога да го опиша тъкмо, само че верният инстинкт, стига да го притежавате, е надалеч по-голям от всеки различен съставен елемент. Най-лошите покупко-продажби, които съм правил, са били тези, при които не съм следвал инстинкта си. И противоположното, при най-хубавите съм се вслушвал какво ми диктува инстинктът даже в случай че всички в близост са ме убеждавали, че ще сгреша. Много малко хора имат верните инстинкти, само че съм ги виждал да бележат достижения, които другите просто не могат.

– Имате ли общоприет проект в живота?

– Не мисля, че бих могъл да определям какво значи общоприет проект. По-скоро нещата или си пасват на мястото, или не. Ако вие сте по-наясно от мен, кажете ми, може в действителност да се заинтригувам.

Аз го запитвам за обществените му възгледи и дали те биха могли да го вкарат в политиката, или в някаква друга социална роля.

– Ще ви дам един образец – отвръща той. – Миналата седмица гледах боксов мач в Атлантик Сити, а всички знаем, че боксьорите са корави мъже, нали по този начин – освен физически здрави, само че и издръжливи в душевен смисъл. Искам да кажа, че няма да седнат и да пишат книги, само че имат ментален потенциал. Та на този мач първенецът загуби, съперникът му беше доста добър войник, само че никой не очакваше, че ще грабне успеха. След края на срещата репортерите го наобиколиха и взеха да го разпитват: „ Как направи това? Как съумя да спечелиш? “, а той им сподели: „ Просто не спирах да блъскам, дребосъче. Просто не спирах да блъскам “. Мисля, че това е страховит принцип, тъй като е използван освен в спорта, само че и в живота. Никога не спирай да удряш.

Ако в този момент погледнем обратно към биографията на Тръмп, с неговите покупко-продажби, недвижими парцели, президентство, импийчмънти, следствия, цивилен и наказателни каузи, присъда, опит за атентат, акцията за преизбиране и по този начин нататък, ще забележим, че той от самото начало прави точно това – продължава да нанася удари.

– Ако някой тръгне да ви изяснява къде ще се намира след 10 години, значи е простак – продължава Тръмп. – Светът непрекъснато се трансформира. Има пикове и спадове. Има депресии и рецесии. Има войни. Все неща, които са отвън вашия надзор, а от време на време и отвън контрола на който и да било. Така че е най-добре да си гледате работата и да не се пробвате да прогнозирате прекомерно надалеч в бъдещето.

Друга тематика, от която той е съвсем захласнат по това време, са сериозните новинарски заглавия, че губи покупко-продажби.

– В момента можеш да направиш повече пари като продавач, в сравнение с като покупател – ни изяснява. – Хората считат, че да си продавач значи да си губещ, а това е неправилно. Да вземем да вземем за пример Мърв Грифин, който е водещ на телевизионно токшоу и медиен магнат. Аз напряко го разруших. Преди малко си говорихме за грим, та се сетих – той пристигна при мен в офиса, както си беше с грима от малкия екран, и ми предложи договорка – да купи всичко, което не ми е нужно, от компанията Resorts International. Аз му отказвах още веднъж и още веднъж, а той продължаваше да подвига цената, до момента в който предлагането внезапно не се оказа необикновено преференциално за мен. Невероятно преференциално. Да не приказваме, че получих и „ Тадж Махал “, който е безспорната перла в короната на света. – Тук той има поради казиното „ Тадж Махал “ в Атлантик Сити, а не фамозния пантеон в Индия. – И тогава се появиха мнения, че съм изгубил, тъй като през последните пет години в света царува въодушевление, че щом си продал, значи си изгубил даже в случай че си осъществил голяма облага.

– Кой вестник разпростирате заран, щом станете? – запитвам го аз. – С кого разговаряте, на какви източници на информация разчитате?

– О, нищо изключително – е отговорът му. – Чета The Wall Street Journal и The New York Times. Също New York Post, само че не толкоз по работа, а тъй като пребивавам в града и ме интересуват тукашните репортажи.

По това време New York Post беше таблоид, отразяващ новините към Тръмп с съвсем маниакална упоритост.

– Разчитам също на елементарните хора за общия поток от информация – продължава той. – Често приказвам с таксиметровите водачи. Щом се озова някъде, ги подпитвам какво мислят по разнообразни тематики. Така си купих резиденцията „ Мар-а-Лаго “. Пътувах в едно такси и попитах водача: „ Какво е настоящо във Флорида? Коя е най-страхотната къща в Палм Бийч? “, а той ми сподели, че „ Мар-а-Лаго “ била най-хубавият парцел на пазара. Аз таман бях отседнал в хотел „ Брейкърс “ и се усещах отегчен до гибел, по тази причина го помолих незабавно да ме откара да я видя.

В последна сметка Тръмп купува „ Мар-а-Лаго “ за 7 милиона $.

– Имам навика да приказвам с всекиго, назовавам го своето изследване на публичното мнение – споделя още той. – Хората към мен от дълго време са го забелязали и даже го обръщат на смешка, само че е правилно. Строителните служащи и таксиметровите водачи са измежду тези, с които в доста връзки се разбирам най-добре, само че обичам да поддържам връзка с всички.

Тръмп ни споделя по какъв начин купил 9,9 % от казино компанията Bally Manufacturing и за къс интервал от време спечелил 32 милиона $. После похарчил още близо 100 милиона за придобиване на акции от Bally, което довело до правосъдно дело против него, а юристите на отсрещната страна изискали документите му.

– Те се опитваха да потвърдят, че съм направил голямо изследване на компанията, че съм посветил дълги седмици и месеци да я проучвам. Смятаха, че ще намерят купища от папки, високи до тавана. Затова извадиха правосъдна заповед, само че се оказаха с празни ръце, тъй като в действителност нямаше никакви документи, върху които да стъпят. Един от техните скъпи юристи взе да ме върти на шиш и да ме разпитва от кой момент съм планувал инвестицията. С други думи, опитваха се да потвърдят, че става въпрос за страховит скрит план. Отговорих, че не знам и че въобще не съм мислил по тематиката преди деня на покупката. Адвокатът продължаваше да не има вяра и да се интересува какъв брой отчета съм поръчал. Казах, че нито един, тъй като съм се осланял единствено на вътрешното си възприятие. Те не проумяваха по какъв начин някой ще извади 100 милиона $ и ще ги вложи в дадена компания, без да е направил същинско изследване. А аз в действителност имах изследване в главата си, само че съгласно корпоративния нрав и съгласно личните им разбирания това просто не можеше да се случи. Ето такива са най-хубавите ми покупко-продажби.

Следващият въпрос на Карл е дали Тръмп вижда себе си на социална работа.

– По-скоро не, само че знае ли човек. Още съм млад и на доктрина, чисто статистически, ми остава много време. Виждал съм хора да пропиляват толкоз доста, че да не им остава нищо, щом настъпят тежки времена.

Тук той загатва и за основаването на фондация „ Доналд Дж. Тръмп “.

– Когато ритна камбаната, както е думата, желая да оставя в нея солидна сума пари. Една част за фамилията ми, а една част за фондацията. Все отново имаме отговорности към своите наследници.

Тръмп приказва за „ тежките времена “ по този начин, като че ли са неизбежни.

– Винаги обичам да се приготвям за най-лошото. Знам, че не звучи изключително оптимистично, само че не се колебая, че времената рано или късно ще станат тежки. Въпросът е единствено по кое време.

По-нататък повдига въпроса за частната си 85-метрова яхта, която купува от богатия саудитски предприемач и търговец на оръжие Аднан Хашоги и я преименува на Trump Princess.

– Построяването ѝ през днешния ден отначало би коствало сред 150 и 200 милиона $. Ако желаете, можем да се повозим някой ден, с цел да се уверите, че в действителност е феноменална. Ако вярвате на списание Time, аз по през целия ден не върша нищо друго, с изключение на да се разигравам с нея, само че в действителност надалеч не е по този начин.

– Кои са най-хубавите ви другари? – запитвам аз.

Той изброява имената на някои предприемачи, вложители и лица, работили за него, които нито Карл, нито аз познаваме. Споменава също и брат си Робърт.

– Много от тях са свързани с бизнеса, само че знаете ли, другарството е необичайно нещо. Аз от много време изпитвам угриженост по този мотив и от време на време ми се е приисквало да изпитам хората край себе си. Тъкмо в този момент всеки напира да ми бъде другар по една или друга причина… Е, добре, по явни аргументи. Но ми е идвало мислено какво ли ще стане, в случай че накарам света да повярва, че съм се провалил, примерно за седмица или месец, а след това да им се обадя и да ги поканя на вечеря. Само с цел да ревизира дали ще се появят и дали в действителност са ми били другари, или не. Аз съм извънреден лоялист. Вярвам в лоялността сред хората. Вярвам, че съществуват правилни другари и върли врагове. Виждал съм хора, които са били на върха, само че не се задържали и изведнъж… същите тези, които преди са им целували задника, изчезват крепко пушек. Спомням си един банкер, който беше огромна съчка и работеше в една от водещите институции, Citibank. Отпускаше големи заеми на доста значими персони и направи мнозина от тях богати с пари назаем. Две години по-късно се чухме и той ми сподели: „ Знаеш ли, напряко е необикновено – същите хора, които сякаш ми бяха първи другари, звъняха непрекъснато и по всякакъв начин ми се подмазваха, през днешния ден даже не ми подвигат телефона “. След като напуснал банката, те към този момент не приемали позвъняванията му. Аз не бих постъпил по този начин.

По-нататък Тръмп разказва тактиката си да не заплаща санкции за недвижими парцели, наложени от инспектори, до момента в който те не изчезнат или не бъдат забравени.

– Още от първия ден си споделих – да го духат! Когато бях в Бруклин, инспекторите непрекъснато идваха да ми постановат санкции за здания, които бяха изцяло в ред, до момента в който най-после не взех решение просто да ги изпращам по дяволите. А те ми постановяваха още санкции. И още. В продължение на цялостен месец беше напряко извънредно. Глобите се трупаха, и то все за неоснователни нарушавания. Но те ги постановат с мисълта, че в случай че в миналото им платиш, постоянно ще се връщат още веднъж. Така че какво се получи при мен? След един месец те просто си споделиха: „ Зарежи го тоя, от него нищо няма да измъкнем “. И отидоха да тормозят някой различен. Поуката е, че в случай че един път им се поддадеш, единствено ще си струпаш проблеми на главата. Същото е и с мафията. Ако един път се съгласиш да им плащаш, те няма да те оставят на мира. Но в случай че им кажеш да вървят по дяволите – е, може би в малко по-учтива форма, първоначално ще се опитат да те притиснат, само че след това ще схванат, че не си коства усилието и ще си намерят по-лесна цел. Инспектори, мафия, синдикати – все същото.

Така Тръмп обобщава своята философия.

– Кои са най-големите ви врагове? – пита го Карл.

– Не желая да ги посочвам по име, тъй като ще отидете да ги интервюирате. Мразя да играя ролята на критик – споделя Тръмп, въпреки че в действителност обича тази роля. – Един от очевидните отговори е Ед Коч, който е най-лошият кмет в историята на Ню Йорк.

Тридесет и пет години по-късно Тръмп към момента подлага на критика съперниците си със същата пресилена решителност.

– Джо Байдън е най-лошият президент в историята на Съединените щати – споделя, откакто през юли 2024 година президентът Байдън афишира, че няма да се кандидатира за втори мандат.

Още през далечната 1989 година личността на Тръмп е устремена към битката, успеха и оцеляването, като единственият метод за постигането им съгласно него е инстинктът:

– Ако хората знаят, че си слаб и елементарно се огъваш, ще те нападат. Това е въпрос на изцяло показване. Трябва да познаваш аудиторията си и да се държиш съгласно нея – в едни случаи чудовище, в други цялостен сладур, а в трети и двете.

Страшилище, сладур или и двете. Това е Доналд Тръмп.

Каква забележителна капсула на времето от 1989 година – цялостно психическо проучване на един мъж, тогава 42-годишен нюйоркски предприемач, занапред изграждащ своята империя от недвижими парцели. Никога не съм очаквал Доналд Тръмп да стане президент или определяща политическа фигура на нашето време, само че същите инстинкти, за които писах по време на неговото президентство, бяха определящи за характера му още тогава. В това изявление отпреди 35 години виждаме началото на тръмпизма, изразено посредством думите на самия Тръмп.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.