Съветниците на Путин не харесват интервюто с Тъкър Карлсън
След изявата на Тъкър Карлсън и Владимир Путин в едно дълго и 2-часово изявление, което трябваше да преобърне света (не го направи) и ясно ни сподели, че от самото начало ще слушаме фантазията на Владимир Владимирович, проверяващите публицисти на Медуза взеха решение да покажат и какво тъкмо се е случвало преди Кремъл. Оказва се, че оркестрирането на въпросната среща не е било предопределено за Руската федерация, а за злия групов запад.
На 8 февруари Карлсън пуска изявлението си, съветската общественост или най-малко тези, които считат, че ще чуят магическото проклинание за благодат и разцвет, маркират Карлсън като обратът на американската публицистика. Друг е въпросът, че бедният Тъкър е причина за една камара правосъдни каузи, прогонването му от няколко американски медии и даже няма право да се назовава публицист, защото неговият финансов сътрудник в Съединени американски щати е подчертал, че уеб сайтът му няма никакво право и по никакъв метод не би трябвало и не може да бъде маркиран като журналистическа работа. Последното е направено единствено и само, с цел да се избегнат спомагателни правосъдни каузи.
Известно е, че Тъкър е желаната звезда за републиканците в Америка, само че има и някои други значими детайлности, които би трябвало да се маркират в самото изявление и фактът, че от самото начало имахме опция да слушаме 2-часови съчинения-разсъждения, може да накара трезво-мислещият да се дръпне от самия диалог и да стартира да преглежда някои от главните дейности на картата.
На първо място би трябвало да подчертаем, че въпросното изявление в никакъв случай не е било насочено за съветската публика. Путин е желал да завоюва вниманието на злия запад, а до това умозаключение стигат някои от главните анализатори в Кремъл, които желаят да запазят анонимност, защото е ясно, че свободата на словото може да се случи единствено в затворен кръг, където Тъкър слуша, а Путин приказва.
Интервюто няма никаква стойност за съветския гласоподавател, затова Путин не се пробва да печели повече гласове, а и за какво да го прави, откакто неговите опозиционни водачи в никакъв случай не съумяват да се записват и знаят, че животът е пред тях. Източник на Кремъл показва, че самото изявление не е подготвяно и не е правено в техните кръгове, то е било напълно оркестрирано от самия Путин, като това може да подсказва една малко по-различна подготовка – американските избори.
Очаквано, както отразихме и в предния материал, Путин прочете една дълга лекция по отношение на историята на Украйна и Русия, показа я като основана от Ленин, което не дава отговор на историческата истина и акцентира ясно, че може да освободи американски публицисти, арестувани за шпионаж, единствено против хора, които са отстранили бандити за патриотични цели, каквито и да са били те. По думите на Кремъл, размяната може да се случи само за някогашния чеченски пълководец Зелимхан Кхангошвили, който е арестуван в Германия и лежи с доживотна присъда там.
Интервюто не влиза в разказа на Путин за президентската акция, който от дълго време е приключен. Анализаторите на Кремъл са безапелационни, че най-големият триумф може да се преглежда само и единствено като реакция на запада. И с помощта на забавни фрагменти като Тръмп и Мъск, обстановката излиза от надзор, откакто самото видео беше пуснато свободно и е натрупало задоволително гледания. Идеята тук е, че по този начин може да се вдигне рейтинга на Руската федерация в чужбина и да се потвърди, че Путин към момента слага дневния ред. Логично е, че в границите на един ден, същият материал е гледан задоволително, с цел да има по-сериозно въздействие в мрежата.
Най-странното от съветниците на Путин е, че не утвърждават обстоятелството, че Путин приказва малко по-топло за запада, до момента в който неговата президентска акция е ориентирана към унищожаването му, както и отбраната на руснаците от него. Странната лирична шизофрения може да накара гласоподавателите да се замислят по отношение на държанието на съветския първи. Все отново е мъчно да се разбере и кое е истината – Путин е бранител или Путин се пробва да бъде другар?
Средното състояние не може да съществува в сходен разбор. Някои специалисти даже видяха изпратеното обръщение, в което Владимир Владимирович ясно акцентира, че желае да има диалози със запада. Логично е, че Тъкър е претрупан със задачата да изиграе мечкарския танц и да донесе словата съветска мъдрост на Америка, защото Европа остава под сериозното въздействие на Съединени американски щати. Поне това е главната идеология на множеството политически стратези към този миг.
Друг разказ, който не може да бъде пропуснат, е фактът, че администрацията се пробва да прокара и още една концепция. Русия е желала да бъде със запада, само че откакто е прогонена, да се чуди човек, в този момент намира партньорските си връзки с Китай. Това обръщение би трябвало да накара елементарния американец да се замисли какво тъкмо е направило неговото ръководство и по какъв начин се е стигнало до тук.
Другата изненада е, че даже екипът на Путин не схваща за какво Тъкър не се е опитал да зададе по-сложен и тежък въпрос. Представящият се за един от най-големите публицисти на Съединени американски щати, какъвто действително не е, избира да стои няколко часа и да слуша една и съща история. Мнозина подлагат на критика Карлсън, че действително можел умерено да прочете формалната страница на Кремъл и да си спести разходката до Москва.
Въпреки всички съществени рецензии, множеството специалисти са удовлетворени, за няколко часа са достигнати резултати от милиони гледания, което по никакъв начин не е малко.
Експертите, най-малко огромна част от тях, отхвърлят да го гледат, те са на мнение, че по този начин или другояче няма да видят нищо ново, формалният наритив е постоянно един и същи. Мнението на анализаторите е, че въпросното изявление има за цел да изпрати няколко съществени сигнала от Руската федерация към Съединени американски щати. По мнението на един критик, клоуните постоянно са се употребявали в едно кралство, с цел да придвижват известия от единия завършек на залата до другия, без да притеглят внимание.
Интересен факт е, че Путин няколко пъти проплака, че няма с кого да приказва, показа, че въоръжаването би трябвало да спре, въпреки и да няма никакво съображение да изисква тъкмо това и като цяло продължаваше да припомня какъв брой сериозен е външния дълг на Съединени американски щати, защото той самият се е справил с всички типове наказания. Въпросната театрална режисура най-вероятно се е харесала на мнозина, само че даже историята на Владимир Владимирович беше разрушена на пух и прахуляк от историци, а не от фантазьори на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). За страдание, това е действителността, само че сериозното мислене, както към този момент сте забелязали, от дълго време е мит, най-малко в интернет пространството.