След извънредното положение малките ще бъдат по-зрели и подготвени за

След изключителното състояние дребните ще бъдат по-зрели и готови за живота Тревожността на родителя се предава и на детето, споделя психологът Антония Койчева
 

- Г-жо Койчева, Вие консултирате и по-малки деца. Как схващат те обстановката с изключителното състояние, по какъв начин би трябвало да се приказва с тях за ставащото сега?

- Ако можем да изведем нещо като общо предписание, най-важното е да им се споделя истината. Точно, ясно, съобразено с възрастта и с разбирането на детето. Без систематизирания и катастрофични мисли, а с акцент върху това, което можем да вършим в този момент, когато нямаме опция да вземем за пример да отидем на люлките.

Родителят изпитва потребност да дава подготвени отговори и решения, само че тук е нужно да се запитаме какво желаеме - дали желаеме да се погрижим за прочувственото успокоение на детето, или ни интересува това да слуша и да извършва разпоредбите. Защото методите са разнообразни. Ако желаеме да се погрижим за това, по какъв начин се усеща нашето дете, е значимо да го слушаме повече, в сравнение с да му обясняваме. Да чуем какво тъкмо има поради с въпросите, които задава, какво е възприятието зад думите. Дали това възприятие дава отговор на казаното от него. Основното е да можем да дадем име на възприятията му сега, тъй като се намираме в една обстановка, в която всички сме тревожни. За детето няма да е потребно, в случай че отхвърляме тревогата си и споделяме " Всичко е наред ", тъй като то усеща, когато не сте спокойни, и това единствено би го объркало. По-добре за него би било да седнем умерено, да го изслушаме. Логично е да се усеща разочаровано и да го попитаме " Ти си отчаян, тъй като очакваше да отидем на люлките. Какво си представяше, че ще вършим през днешния ден? Може би си обезпокоен като мен ", тъй като би трябвало да си даваме сметка, че паниката се предава от родителя на детето.

Второто, което можем да създадем, е да поговорим за желанията на детето, без да се усещаме длъжни да ги изпълняваме, на равнището на въображението. Можем дружно с детето да си представим една мислена обстановка, в която сме с детето на пясъчника и на люлките, като по този метод удовлетворяваме някаква част от прекарването, от което то има потребност.

Да му дадем пространство, в което то да приказва за страстите и желанията си, в сравнение с да задоволим своята потребност да разбираем непременно.

- А по какъв начин е при по-големите деца?

- По-различно е, тъй като те нормално имат повече въпроси. Тук родителят изпада в две крайности. Едната е да каже " Не може, тъй като аз по този начин споделям. Защото е неразрешено, точка ". Другият е да се впусне в безкрайни пояснения за смисъла на възбраните - дали да носим маски или да не носим да вземем за пример. Тук главното би трябвало да е увереността на родителя - до каква степен той има вяра, че това, което споделя на детето си, е добре за него. Има родители, за които е значимо да измият опаковките на всички артикули, които внасят вкъщи, и това ще бъде значимо за детето. В същото време, в случай че родителят не съблюдава разпоредбите, детето също ще има вътрешна потребност да ги саботира непрестанно. Родителят би трябвало да е наясно какво желае да съобщи на детето като обръщение - не толкоз думите, а възприятието зад думите.

- А по какъв начин да компенсираме неизразходваната сила на децата, която може да избие в експанзия?

- Децата реагират и в тази обстановка, както по принцип реагират в моменти, когато не са задоволени потребностите им. Едно дете, което постоянно реагира нападателно, когато му се не разрешава нещо, ще реагира още по-агресивно в тази обстановка. Дете, което е привикнало да се затваря, ще се затвори още повече.

Можем да компенсираме физическата потребност от придвижване у дома - има доста видеа по какъв начин да се случи. Въпросът е по какъв начин представяме това на детето - дали като игра, дали като образование, дали като опция да прекараме повече време дружно и да ни бъде хубаво. Или като " постанова ни се да си стоим у дома и наложително да сме затворени под един покрив ".

- Има ли суматоха и тревога измежду пациентите  Ви - било деца или родители?

- Основното, което следя е, че хората се оправят със личния си запас, с който биха се справили и с всяка друга рецесия в живота си. Това, което върша аз, е да възстановявам тревогата. Да подсещам, че всички се усещаме по един и също метод и ни е разрешено да изпитваме всички страсти - и боязън, и паника, и терзания за бъдещето, и че това се случва при всички. И че можем да си позволим да приемем тези страсти, да ги позволим на децата си. Така в действителност ги приготвяме за живота. Всъщност по този начин те ще бъдат по-зрели и по-подготвени за живота.

- Споделят ли пред Вас родители дали отдалеченото образование основава стрес за децата им?

- От една страна, образованието е проблематично изключително за деца с обучителни компликации, аз персонално работя с такива. За тях е доста по-трудно по едно и също време да гледат екрана, да слушат учителката и да извършват инструкциите. Това изисква една сложна обработка на информацията и води по-бързо до безсилие и до проблеми с вниманието.

- Как успявате да ги консултирате онлайн?

- Терапията е друга от образованието. От тях не се желае да съблюдават правила или забрани, а да компенсираме това, което е неразрешено. да вземем за пример, в случай че му е неразрешено сладко по здравословни аргументи, можем да обсъждаме какви бонбони обича. От тази позиция не пречи лечението да е онлайн, защото се гради главно на шерване и съпреживявате на страстта.

- А по какъв начин се усещат родителите?

- От една страна, те имат персонални терзания за работа, финанси, бъдеще. От друга страна са терзанията им, че те не са напълно сигурни на какъв стадий от развиването се намират децата им, какво тъкмо да им предложат като последваща стъпка в образованието и развиването. И от това следват някаква беззащитност и комплициране, които сега се усилват.

- Ваши сътрудници настояват, че в такива обстановки не трябва да се санкционират децата, каквото и да са създали. по какъв начин да употребяваме моркова и тоягата в домашни условия?

- Наказанията не са дейно средство по този начин или другояче и всеки родител е стигнал до този извод, най-малко по този начин мисля. Заплахите, дългото говорене, поученията не правят доста работа. Това, което оказва помощ, е да слушаме и да разбираме и да даваме пространство на децата. Едно наказване не прави работа при използването на тези нови правила. Ние сега сме в обстановка да обясняваме за какво би трябвало да си мием ръцете. Ако сме имали компликации да разбираем на детето за какво би трябвало да си легне в точния момент, евентуално ще имаме компликации и да разбираем новите правила.

- Трябва ли да настояваме децата да съблюдават избран режим?

- обикновено е първоначално за всички нас режимът да е дезорганизиран и комплициран. При цялата независимост, в която би трябвало да се организираме отначало, има един развой на преподреждане. Но следя, че в действителност сме адаптивни и съумяваме да организираме всекидневието по нов метод. Така разполагаме с доста повече свободно време, въпросът е защо в действителност го употребяваме.