Как да създадем по-добра мрежа за социална безопасност след пандемията
След Голямата меланхолия и Втората международна война държавните управления в развитите страни трансформираха връзките сред страната и нейните жители. Сега пандемията също трансформира старите правила за обществените разноски. Повече от три четвърти от американците поддържат законопроекта за стимулиране на стопанската система на президента Джо Байдън от 1.9 трлн. $, който се гласоподава от Сената и включва 1400 $ за множеството американци. А Англия на 3 март удължи схемата за погашение на заплатите на служащите, които не са на работа, до септември, макар че общественият дълг доближи най-високото си равнище от 1945 година
Рисковете на щедростта
Такава благотворителност носи опасности: държавните управления могат да доближат крайния лимит на обществените финанси, да изкривят задачата на тласъците и да провокират институционална склероза (феномен, при който обществото не съумява да се приспособяват към непрекъснато изменяща се среда). Но държавните управления също имат късмет да основат нови политики за обществено подкрепяне, които са по-достъпни и които оказват помощ на служащите да процъфтяват в стопанска система, изправена пред разнообразни разстройства. Шансът би трябвало да се употребява.
През миналата година се следи опит в действително време в обществените разноски. През 2020 година светът стартира минимум 1600 нови стратегии за обществена протекция. Богатите страни отделиха приблизително 5.8% от Брутният вътрешен продукт, с цел да оказват помощ за рекорден брой безработни. Държавните задължения не престават да се натрупват,, само че към този момент ниските лихви значат, че заемите са евтини за обслужване. Настроението на обществеността обаче към този момент се е трансформирало. Ако преди британците са мърморели, че обществените облаги източват държавния бюджет, в този момент те са по-склонни да кажат, че помощта е прекомерно дребна. Миналата година над две трети от европейците обявиха, че поддържат повсеместен главен приход (UBI), абсолютно от време на време заплащане на всички възрастни. Общоприето е, че изискванията на труд на тези, които доставят храна и се грижат за болните и старите, би трябвало да се подобрят. Борбата на дамите, които стопират да работят, с цел да се грижат за деца или възрастни хора, към този момент не може да се пренебрегва.
Скърцаща система
Мрежата за обществена сигурност в доста богати страни скърцаше, преди да настъпи COVID-19. Моделирана по концепциите на Ото декор Бисмарк и Уилям Беверидж, системата постоянно не успяваше да облекчи последствията за служащите от глобализацията, софтуерните и обществени промени. През 1999-2019 година броят на американците на възраст 25-54 години отвън работната мощ е повишен с 25%, или 4.7 млн., над шест пъти повече от броя, получили поддръжка от главната стратегия за помощ за съкратени служащи. С повишаването на разноските за опазване на здравето и пенсии през последните години държавните управления понижиха поддръжката за хората в трудоспособна възраст. Между 2014 и 2018 година сметката за държавните пенсии на Англия нараства в действително изражение с 4 милиарда паунда (5.8 милиарда долара), Въпреки че останалата част от бюджета за обществено подкрепяне се свива с 16.5 милиарда паунда. Намаляващият дял на работните места със междинни приходи и растежът на стопанската система на фрийлансърството (работещи без трудов договор) подхранват опасенията, че пазарите на труда се трансформират доста по-бързо, в сравнение с държавните управления реагират, с цел да се напаснат.
Тъй като обществеността и някои икономисти са на едно мнение, за политиците е елементарно да одобрят повече разноски, с цел да подтикват стопанската система или да вкарат обширни схеми като повсеместен базов приход. Вместо това държавните управления би трябвало да одобряват по-премерен и дълготраен взор. Предпазната мрежа би трябвало да бъде налична за тези, които имат потребност от нея. Строгите бюджети, а не разноски като без спънки, ще дефинират години от 2020 до 2030. Годишният бюджетен недостиг на огромните стопански системи беше 4% от общия им Брутният вътрешен продукт още преди пандемията - и разрастването продължава към днешна дата. Доходността на облигациите още веднъж стартира да се покачва. Социалните разноски би трябвало да текат бързо и гладко към тези, които се нуждаят от помощите - а не както в Америка, единствено по време на рецесии, когато под паника държавно управление приема изключително законодателство. И държавните управления би трябвало да намерят механизми, които да оказват помощ на хората по-ефективно против потрес в приходите и непредвидена безработица, без да обезсърчават желанието за работа или да трансформират икономическата динамичност.
Постигане на задачите
Първата стъпка към постигането на тези цели е потреблението на технологии, с цел да създадем античните бюрокрации по-ефективни. Пощенските чекове, мейнфрейм компютрите от 80-те и грешките в данните би трябвало да бъдат оставени в предишното. В пандемията доста държавни управления краткотрайно блокираха съществуващите си системи, защото бяха прекомерно мудни. В Естония и Сингапур системите за цифрова идентификация и пренебрежението към попълването на формуляри се трансфораха в актив по време на рецесията. Повече страни би трябвало да вземат образец от тях, а също и да обезпечат повсеместен достъп до интернет и банкови сметки. Призивът за ефикасна администрация може да звучи като неразбория, само че един на всеки пет небогати американци, отговарящи на изискванията за доплащане на заплати, не съумява да си ги изиска. Гъвкави системи за цифрови разплащания ще понижат нуждата от скъпия универсализъм като инструмент за реакция и ще разрешат по-добро ориентиране, установяване на помощите и по-бързо време за реакция при проблем. Цифровите системи също по този начин разрешават и опцията за незабавно осъществяване на краткотрайни заплащания в брой на всички семейства в страната.
Рисковете на щедростта
Такава благотворителност носи опасности: държавните управления могат да доближат крайния лимит на обществените финанси, да изкривят задачата на тласъците и да провокират институционална склероза (феномен, при който обществото не съумява да се приспособяват към непрекъснато изменяща се среда). Но държавните управления също имат късмет да основат нови политики за обществено подкрепяне, които са по-достъпни и които оказват помощ на служащите да процъфтяват в стопанска система, изправена пред разнообразни разстройства. Шансът би трябвало да се употребява.
През миналата година се следи опит в действително време в обществените разноски. През 2020 година светът стартира минимум 1600 нови стратегии за обществена протекция. Богатите страни отделиха приблизително 5.8% от Брутният вътрешен продукт, с цел да оказват помощ за рекорден брой безработни. Държавните задължения не престават да се натрупват,, само че към този момент ниските лихви значат, че заемите са евтини за обслужване. Настроението на обществеността обаче към този момент се е трансформирало. Ако преди британците са мърморели, че обществените облаги източват държавния бюджет, в този момент те са по-склонни да кажат, че помощта е прекомерно дребна. Миналата година над две трети от европейците обявиха, че поддържат повсеместен главен приход (UBI), абсолютно от време на време заплащане на всички възрастни. Общоприето е, че изискванията на труд на тези, които доставят храна и се грижат за болните и старите, би трябвало да се подобрят. Борбата на дамите, които стопират да работят, с цел да се грижат за деца или възрастни хора, към този момент не може да се пренебрегва.
Скърцаща система
Мрежата за обществена сигурност в доста богати страни скърцаше, преди да настъпи COVID-19. Моделирана по концепциите на Ото декор Бисмарк и Уилям Беверидж, системата постоянно не успяваше да облекчи последствията за служащите от глобализацията, софтуерните и обществени промени. През 1999-2019 година броят на американците на възраст 25-54 години отвън работната мощ е повишен с 25%, или 4.7 млн., над шест пъти повече от броя, получили поддръжка от главната стратегия за помощ за съкратени служащи. С повишаването на разноските за опазване на здравето и пенсии през последните години държавните управления понижиха поддръжката за хората в трудоспособна възраст. Между 2014 и 2018 година сметката за държавните пенсии на Англия нараства в действително изражение с 4 милиарда паунда (5.8 милиарда долара), Въпреки че останалата част от бюджета за обществено подкрепяне се свива с 16.5 милиарда паунда. Намаляващият дял на работните места със междинни приходи и растежът на стопанската система на фрийлансърството (работещи без трудов договор) подхранват опасенията, че пазарите на труда се трансформират доста по-бързо, в сравнение с държавните управления реагират, с цел да се напаснат.
Тъй като обществеността и някои икономисти са на едно мнение, за политиците е елементарно да одобрят повече разноски, с цел да подтикват стопанската система или да вкарат обширни схеми като повсеместен базов приход. Вместо това държавните управления би трябвало да одобряват по-премерен и дълготраен взор. Предпазната мрежа би трябвало да бъде налична за тези, които имат потребност от нея. Строгите бюджети, а не разноски като без спънки, ще дефинират години от 2020 до 2030. Годишният бюджетен недостиг на огромните стопански системи беше 4% от общия им Брутният вътрешен продукт още преди пандемията - и разрастването продължава към днешна дата. Доходността на облигациите още веднъж стартира да се покачва. Социалните разноски би трябвало да текат бързо и гладко към тези, които се нуждаят от помощите - а не както в Америка, единствено по време на рецесии, когато под паника държавно управление приема изключително законодателство. И държавните управления би трябвало да намерят механизми, които да оказват помощ на хората по-ефективно против потрес в приходите и непредвидена безработица, без да обезсърчават желанието за работа или да трансформират икономическата динамичност.
Постигане на задачите
Първата стъпка към постигането на тези цели е потреблението на технологии, с цел да създадем античните бюрокрации по-ефективни. Пощенските чекове, мейнфрейм компютрите от 80-те и грешките в данните би трябвало да бъдат оставени в предишното. В пандемията доста държавни управления краткотрайно блокираха съществуващите си системи, защото бяха прекомерно мудни. В Естония и Сингапур системите за цифрова идентификация и пренебрежението към попълването на формуляри се трансфораха в актив по време на рецесията. Повече страни би трябвало да вземат образец от тях, а също и да обезпечат повсеместен достъп до интернет и банкови сметки. Призивът за ефикасна администрация може да звучи като неразбория, само че един на всеки пет небогати американци, отговарящи на изискванията за доплащане на заплати, не съумява да си ги изиска. Гъвкави системи за цифрови разплащания ще понижат нуждата от скъпия универсализъм като инструмент за реакция и ще разрешат по-добро ориентиране, установяване на помощите и по-бързо време за реакция при проблем. Цифровите системи също по този начин разрешават и опцията за незабавно осъществяване на краткотрайни заплащания в брой на всички семейства в страната.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ