Истории за пътешественици: Петра
След експедицията на Наполеон Бонапарт в Египет през 1798 година легендите за приказните страни на Ориента карат хиляди пътешественици от Европа да потеглят към сирийските, ливанските и египетски пристанища в търсене на благосъстояния, завършения и популярност. Преоблечени като поклонници, дервиши и търговци, оттова те поемат с керваните по античните пътища на изток...
Един швейцарски академик ориенталист на име Йохан Буркхардт посещава през 1812 година една котловина в сирийската пустота, наречена Вади Муса („ Долината на Мойсей ”). В нея намира проход в скалите. Пътешественикът поема през него. Внезапно проходът свършва и пред Йохан израства античен скален град с къщи, с портици, с улици и с храмове. Някои здания наподобяват на римски, други на египетски, а трети са с непозната за учения архитектура. И дворците, и храмовете, даже и гробниците са изсечени в скалата. Само фасадите на някои от тях са обработени. Зад тях с изключение на дребна ниша няма нищо. Близо до руините Буркхардт разграничава амфитеатър, дребен храм и триумфална римска арка, издигнати настрана. Силно разчувствуван, откривателят поема по противоположния път.
Пътеписът на швейцарския академик за античното населено място става прочут в Европа след 10 години. Той придобива известност и възпламенява интереса на европейската общност към античните руини на мистериозния град в Сирия. Буркхардт е последван от доста пътешественици, заражда се спор за произхода и принадлежността на античното населено място в пустинята.
Привържениците на библейската версия поддържат мнението, че градът, който римляните назовават Петра (на гръцки „ Скала ”), в действителност е античният еврейски град Синай, където стопират евреите по време на Изхода си от Египет. Намерен е документ, в който се показва, че някой си Фулчер, духовник и велможа на краля на кръстоносците Балдуин І, е бил там през 1101 година и също твърди, че градът е точно Синай.
Спорът продължава дълго, само че едвам със започването на археологическите разкопки на територията на селището се слага краят на библейската версия. Оказва се, че градът Петра няма нищо общо с евреите и с Мойсей. Историята на града е следната.
В началото на VІ в. прочие н.е. племето на едомитите, живеещо в Синайските планини, е изместено от северните пришълци – арабското племе на набатейците. Столицата на едомитите Села се намира в оазис, прикрит от прохода Сик в скалите. Набатейците я превземат и покоряват племената от Синайските планини.
Села се трансформира в политически и стопански център на огромните керванни пътища от Южна Арабия за Сирия и Ливан. Към 312 година прочие н.е. набатейците отбиват два похода на наследника на Александър Македонски – Антигон Едноокия, държател на Сирия. По-късно те стават съдружници на Птолемеите в Египет, а по-късно и на Рим.
Има още...
Един швейцарски академик ориенталист на име Йохан Буркхардт посещава през 1812 година една котловина в сирийската пустота, наречена Вади Муса („ Долината на Мойсей ”). В нея намира проход в скалите. Пътешественикът поема през него. Внезапно проходът свършва и пред Йохан израства античен скален град с къщи, с портици, с улици и с храмове. Някои здания наподобяват на римски, други на египетски, а трети са с непозната за учения архитектура. И дворците, и храмовете, даже и гробниците са изсечени в скалата. Само фасадите на някои от тях са обработени. Зад тях с изключение на дребна ниша няма нищо. Близо до руините Буркхардт разграничава амфитеатър, дребен храм и триумфална римска арка, издигнати настрана. Силно разчувствуван, откривателят поема по противоположния път.
Пътеписът на швейцарския академик за античното населено място става прочут в Европа след 10 години. Той придобива известност и възпламенява интереса на европейската общност към античните руини на мистериозния град в Сирия. Буркхардт е последван от доста пътешественици, заражда се спор за произхода и принадлежността на античното населено място в пустинята.
Привържениците на библейската версия поддържат мнението, че градът, който римляните назовават Петра (на гръцки „ Скала ”), в действителност е античният еврейски град Синай, където стопират евреите по време на Изхода си от Египет. Намерен е документ, в който се показва, че някой си Фулчер, духовник и велможа на краля на кръстоносците Балдуин І, е бил там през 1101 година и също твърди, че градът е точно Синай.
Спорът продължава дълго, само че едвам със започването на археологическите разкопки на територията на селището се слага краят на библейската версия. Оказва се, че градът Петра няма нищо общо с евреите и с Мойсей. Историята на града е следната.
В началото на VІ в. прочие н.е. племето на едомитите, живеещо в Синайските планини, е изместено от северните пришълци – арабското племе на набатейците. Столицата на едомитите Села се намира в оазис, прикрит от прохода Сик в скалите. Набатейците я превземат и покоряват племената от Синайските планини.
Села се трансформира в политически и стопански център на огромните керванни пътища от Южна Арабия за Сирия и Ливан. Към 312 година прочие н.е. набатейците отбиват два похода на наследника на Александър Македонски – Антигон Едноокия, държател на Сирия. По-късно те стават съдружници на Птолемеите в Египет, а по-късно и на Рим.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ