След бруталната терористична атака срещу Израел, извършена миналия уикенд от

След бруталната терористична офанзива против Израел, осъществена предишния уикенд от войнстващата терористична формация Хамас, при която починаха над 1300 души, спорът в района наподобява ескалира.

През седмицата израелските военновъздушни сили оповестиха, че са хвърлили 6000 бомби върху линията Газа - един от най-гъсто обитаемоте райони в света. Над 1800 души починаха там при въздушните удари. Опитвайки се да освободи към 100 заложници, държани от Хамас в Газа, Израел наложи блокада на към 2,2 млн. поданици. А на израелско-ливанската граница групировката Хизбула изстреля ракети към Израел в израз на поддръжка към Хамас.

Кои са страните в района, които могат да посредничат за разрешаването на избухналия спор сред израелци и палестинци?

Регионът би трябвало да води договарянията

Според Санам Вакил, директорка на програмата за Близкия изток и Северна Африка на мозъчния концерн " Чатъм хаус ", страните от Близкия изток би трябвало да поемат самодейността при опита за намиране на излаз от спора. " Ролята, която играят САЩ, Китай и други интернационалните участници, към момента може да бъде забележителна. Но страните от района би трябвало да са водещите в тези старания ", означи тя. " В целия Близък изток има ясни опасения, че районът ще бъде замесен в по-широка война. Арабските страни от Персийския залив също се притесняват, че разрастващото се принуждение ще засегне и тяхната вътрешна сигурност ", напомня Вакил. 

Съединени американски щати, европейските страни, Русия и Китай обявиха, че биха желали да оказват помощ. През март Китай съумя да сближи даже върлите врагове Саудитска Арабия и Иран. Пекин споделя, че и в този момент е подготвен да помогне, само че че ще би трябвало да работи и с Египет. Съединени американски щати също са неизменим сътрудник във всички договаряния поради околните им връзки с Израел. За да се свържат с Хамас обаче и на тях ще им се наложи да употребяват посредничеството на други страни.

Колебливият Египет

Съседът на Израел - Египет - е тясно обвързван с развиването на обстановката, защото управлява единствения граничен пункт извън израелските, през който жителите на Газа могат да изоставен блокираната територия. През седмицата властническият водач на страната Абдел Фатах ас Сиси акцентира нуждата от допускането на филантропична помощ в Газа. Египетското външно министерство заяви, че пропускателният пункт в линията - Рафах - още веднъж е отворен, откакто по-рано през седмицата бе бомбардиран от Израел.

Световната здравна организация (СЗО), Организацията на обединените народи (ООН) и Червеният кръст също оповестиха, че са в подготвеност да окажат помощ, в случай че бъде основан кулоар за филантропична помощ. Кайро обаче не желае прекосяването на хора през Рафах. Израелската войска разгласи тази седмица, че желае 1,1 млн. души от северната част на Газа да се реалокират на юг, което значи към граничния пункт Рафах и Египет. През 2008 година палестински цивилни към този момент избягаха в Египет, откакто Израел за пръв път блокира Газа.

Над хиляда души починаха в Израел след изненадващото нахлуване на ХамасСнимка: RONEN ZVULUN/REUTERS

Историческата позиция на страната към спора, която остава годна и при сегашния спор, е, че палестинци и израелци би трябвало сами да решат проблемите между тях. Египет счита още, че палестинците не трябва да бъдат принуждавани да се изселват и да се отхвърлят от домовете си.

В допълнение към това президентът Сиси възприема Хамас като риск за сигурността и счита групировката за близка до един от главните му вътрешнополитически противници - " Мюсюлмански братя ".

Йордания като филантропичен наблюдаващ

Йордания също граничи с Израел и има дълга история като медиатор в района. Страната поддържа и положителни връзки с " Мюсюлмански братя ", както и със САЩ. От 1994 година, като част от йорданско-израелското спокойно съглашение, кралското семейство е оповестено за страж на някои от най-свещените места за мюсюлмани и християни в Йерусалим. Анализатори обаче признават, че Йордания не поддържа изключително близки връзки с Хамас.

През седмицата йорданският крал Абдула II съобщи, че не може да има мир в Близкия изток отвън правилото за двете страни. Това би означавало Израел и Палестина да станат две изцяло разнообразни и прилежащи страни. Повечето специалисти обаче признават, че тази идея от години е нежизнеспособна. 

Йордания бе една от първите, изпратили аероплан с помощ за Египет, предопределена за Газа. Страната подари и 4,3 млн. $ за напъните на Организация на обединените нации в невралгичната зона.

Катар води договарянията за заложници

Катар е страната в района с едни от най-близките връзки с Хамас. Ислямистката терористична организация поддържа офис в страната от Персийския залив, а хора от управлението ѝ се подвизават в Доха. 

Политическият водач на Хамас Исмаил Хания, който е роден в Газа, живее сред Катар и Турция от 2020 година. Той не може да пътува свободно през египетския граничен пункт.

Ройтерс заяви, че Катар се пробва да помогне за договаряне за преустановяване на огъня, както и за замяна на държаните от Хамас заложници против 36 палестински дами и деца от израелските затвори. Според организацията актуалните договаряния, в които взел участие също и Вашингтон, се развиват положително. Израелски източник обаче отхвърли тази информация и съобщи, че не се водят никакви диалози.

И преди Катар е посредничил сред Хамас и Израел, както и за провеждането на договаряния сред Съединени американски щати и Иран, който е един от главните поддръжници на Хамас. 

Лидерът на Хамас Исмаил Хания (отляво) има и турски паспорт Снимка: AA/Stringer/picture alliance

Връзките на Турция с Хамас

Членката на НАТО Турция постоянно се е застъпвала за палестинската идея. На нейна територия също има офиси на Хамас. В близкото минало Анкара е канила в страната и висши палестински водачи на диалози. За разлика от военните си съдружници в Европа и Съединени американски щати, Турция не е оповестила Хамас за терористична организация.

Тази седмица Турция също предложи да помогне при посредничеството сред ислямистката формация и Израел.

Турско-израелските връзки се усъвършенстваха едвам неотдавна. Те бяха напрегнати дълго време след 2010 година, когато израелски специфични елементи убиха 10 турски членове на морска флотилия, доставяща противозаконни, съгласно Израел, помощи за Газа.

По-добрите връзки обаче не попречиха на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да осъди израелските бомбардировки в Газа като " кръвопролитие ". Ердоган разкритикува и Съединени американски щати за маневрите на американски военни кораби в района.