Сивият жерав отново в България след 66 години
След близо 66-годишно сивият жерав се завърна в България . Радостната вест оповестиха от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ.
Редкият тип предпазена птица се е настанила в Драгоманското тресавище , което и преди е било неин дом, прецизират от организацията. Установяването на сивия жерав е станало след продължителни наблюдения от страна на орнитолозите в сдружението.
За да основат удобен хабитат на сивия жерав, специалистите са вложили голям брой старания за възобновяване на влажната зона след пресушаването ѝ през ХХ в. Те регистрират работата си като " сполучлива ".
Присъствие на възрастни птици през гнездовия интервал в региона на Драгоманското тресавище е установявано неколкократно за последните пет години, което разреши да се допусна гнездене на типа. Това открива екип от орнитолози към СДП Балкани, управителен доктор Петър Шурулинков. Учените наблюдават завръщането на жерава от 2010 година насам.
В хода на работата си те вършат няколко извода:
през лятото на 2022 година е записана фамилна група от 2 възрастни и 2 млади птици, които тази пролет се завръщат. През май младите птици изчезват, а възрастните се виждат все по-трудно, което е обикновено, когато двойката пази гнездото, яйцата и дребните. На 11 юни тази година специалистите документират първото новоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 година насам.
По думите на доктор Гиргина Даскалова, опазването на предпазената птица е извънредно огромно предизвикателство , защото жеравите са доста чувствителни към човешко наличие и действия. Тя изяснява, че гнездото се строи на земята от трева, измежду масиви тръстика и по-рядко папур, а дребните са гнездобегълци, т.е. напущат гнездото незабавно след излюпването.
" Това прави яйцата и дребните уязвими от наземни хищници, пожари и други ", разяснява, част от изследователския екип. " Обръщаме се към необятната общност с молба за схващане и поддръжка, с цел да съхраним Драгоманското тресавище, неговото биоразнообразие и емблематична птица като жерава ", разяснява Даскалова.
Като съществена причина сивият жерав да напусне страната , от СДП Балкани показват унищожаването на влажните зони. Именно те обезпечават подобаващи условия за изхранване и развъждане на потомство. За финален път 20 размножаващи се двойки са следени в Баташкото тресавище, преди то да бъде залято при построяването на язовир Батак. От Драгоманското тресавище сивите жерави изчезват в интервала 1900-1907 година
" Доказването на гнездене в страната е голям природозащитен триумф и е резултат от провежданите природозащитни действия за възобновяване и поддържане на Драгоманското тресавище от СДП БАЛКАНИ, подкрепени от научните познания и способи на водещи орнитолози ", споделя Симеон Гигов, част от екипа, документирал завръщането на жеравите в България.
От организацията напомнят, че през 90-те помпената станция, която пресушава Драгоманското тресавище, стопира да работи и в естествената територия стартира още веднъж да се задържа вода. Оттогава СДП БАЛКАНИ работи за възобновяване на блатото и подобряването на изискванията за гнездене на редица блатни типове като огромния воден бик, огромната бяла чапла, ръждивата чапла, тръстиковия блатар, белооката потапница, мустакатия синигер и други Сдружението изкупува част от земите в и към блатото и подписва контракти за стабилно прилагане на ливадите, където се хранят жеравите.
През 2011 година Карстов комплекс " Драгоманско тресавище " е разгласен за влажна зона от международно значение според Рамсарската спогодба.
Работата по запазване на влажната зона продължава и сега, като активността на СДП Балкани взаимно с WWF е подкрепена от интернационалния план WaterLANDS (финансиран по програмата на Европейски Съюз " Хоризонт 2020 " ), който има за цел възобновяване на шест влажни зони в цяла Европа. Ремонт на изгорялата посетителска инфраструктура на Драгоманското тресавище е измежду плануваните действия, само че усложнените бюрократични процедури забавят процеса. Двете природозащитни организации работят дружно с община Драгоман за възобновяване на наколната пътека.
Заплахите за Драгоманското тресавище и за типовете , на които то е дом, за жалост, не понижават, разтревожени са от СДП Балкани. То към момента е със статут на земеделска земя, което спъва ограниченията по възобновяване и ръководство на блатото, довеждане докрай на водния цикъл на община Драгоман и не на последно място ощетява притежателите на земи в блатото. Друг сериозен проблем е неналичието на пречиствателна станция в гр. Драгоман и вливането на отпадни води във влажната зона, без каквото и да е филтриране.
" Решаването на тези наболели въпроси изисква взаимни старания от всички заинтригувани страни - виновните институции в лицето на централната и локалната власт, природозащитни организации, специалисти в разнообразни посоки и от общността, " споделя Петко Цветков от СДП БАЛКАНИ. " Очакваме Министерство на околната среда и водите да води процеса по обезпечаване на съответно запазване на тази необикновено скъпа територия, което включва оповестяването ѝ за воден обект. "
Глобиха бургазлия, отглеждал нелегално предпазени птици
Около 50 птици са пуснати на независимост в региона на Атанасовското езеро
Редкият тип предпазена птица се е настанила в Драгоманското тресавище , което и преди е било неин дом, прецизират от организацията. Установяването на сивия жерав е станало след продължителни наблюдения от страна на орнитолозите в сдружението.
За да основат удобен хабитат на сивия жерав, специалистите са вложили голям брой старания за възобновяване на влажната зона след пресушаването ѝ през ХХ в. Те регистрират работата си като " сполучлива ".
Присъствие на възрастни птици през гнездовия интервал в региона на Драгоманското тресавище е установявано неколкократно за последните пет години, което разреши да се допусна гнездене на типа. Това открива екип от орнитолози към СДП Балкани, управителен доктор Петър Шурулинков. Учените наблюдават завръщането на жерава от 2010 година насам.
В хода на работата си те вършат няколко извода:
през лятото на 2022 година е записана фамилна група от 2 възрастни и 2 млади птици, които тази пролет се завръщат. През май младите птици изчезват, а възрастните се виждат все по-трудно, което е обикновено, когато двойката пази гнездото, яйцата и дребните. На 11 юни тази година специалистите документират първото новоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 година насам.
По думите на доктор Гиргина Даскалова, опазването на предпазената птица е извънредно огромно предизвикателство , защото жеравите са доста чувствителни към човешко наличие и действия. Тя изяснява, че гнездото се строи на земята от трева, измежду масиви тръстика и по-рядко папур, а дребните са гнездобегълци, т.е. напущат гнездото незабавно след излюпването.
" Това прави яйцата и дребните уязвими от наземни хищници, пожари и други ", разяснява, част от изследователския екип. " Обръщаме се към необятната общност с молба за схващане и поддръжка, с цел да съхраним Драгоманското тресавище, неговото биоразнообразие и емблематична птица като жерава ", разяснява Даскалова.
Като съществена причина сивият жерав да напусне страната , от СДП Балкани показват унищожаването на влажните зони. Именно те обезпечават подобаващи условия за изхранване и развъждане на потомство. За финален път 20 размножаващи се двойки са следени в Баташкото тресавище, преди то да бъде залято при построяването на язовир Батак. От Драгоманското тресавище сивите жерави изчезват в интервала 1900-1907 година
" Доказването на гнездене в страната е голям природозащитен триумф и е резултат от провежданите природозащитни действия за възобновяване и поддържане на Драгоманското тресавище от СДП БАЛКАНИ, подкрепени от научните познания и способи на водещи орнитолози ", споделя Симеон Гигов, част от екипа, документирал завръщането на жеравите в България.
От организацията напомнят, че през 90-те помпената станция, която пресушава Драгоманското тресавище, стопира да работи и в естествената територия стартира още веднъж да се задържа вода. Оттогава СДП БАЛКАНИ работи за възобновяване на блатото и подобряването на изискванията за гнездене на редица блатни типове като огромния воден бик, огромната бяла чапла, ръждивата чапла, тръстиковия блатар, белооката потапница, мустакатия синигер и други Сдружението изкупува част от земите в и към блатото и подписва контракти за стабилно прилагане на ливадите, където се хранят жеравите.
През 2011 година Карстов комплекс " Драгоманско тресавище " е разгласен за влажна зона от международно значение според Рамсарската спогодба.
Работата по запазване на влажната зона продължава и сега, като активността на СДП Балкани взаимно с WWF е подкрепена от интернационалния план WaterLANDS (финансиран по програмата на Европейски Съюз " Хоризонт 2020 " ), който има за цел възобновяване на шест влажни зони в цяла Европа. Ремонт на изгорялата посетителска инфраструктура на Драгоманското тресавище е измежду плануваните действия, само че усложнените бюрократични процедури забавят процеса. Двете природозащитни организации работят дружно с община Драгоман за възобновяване на наколната пътека.
Заплахите за Драгоманското тресавище и за типовете , на които то е дом, за жалост, не понижават, разтревожени са от СДП Балкани. То към момента е със статут на земеделска земя, което спъва ограниченията по възобновяване и ръководство на блатото, довеждане докрай на водния цикъл на община Драгоман и не на последно място ощетява притежателите на земи в блатото. Друг сериозен проблем е неналичието на пречиствателна станция в гр. Драгоман и вливането на отпадни води във влажната зона, без каквото и да е филтриране.
" Решаването на тези наболели въпроси изисква взаимни старания от всички заинтригувани страни - виновните институции в лицето на централната и локалната власт, природозащитни организации, специалисти в разнообразни посоки и от общността, " споделя Петко Цветков от СДП БАЛКАНИ. " Очакваме Министерство на околната среда и водите да води процеса по обезпечаване на съответно запазване на тази необикновено скъпа територия, което включва оповестяването ѝ за воден обект. "
Глобиха бургазлия, отглеждал нелегално предпазени птици
Около 50 птици са пуснати на независимост в региона на Атанасовското езеро
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ