Чичо Сам стана приятел
След 30 години благоговение и поклонение пред вездесъщия Чичо Сам, той ни стана другар.
Само за няколко дни чухме толкоз ласкави думи за България, колкото се събират за всичките години на прехода. В неделя новата посланичка Херо Мустафа, приключи първото си телевизионно изявление с думите „ Да живее България и българския народ ”, откакто минути по-рано бе декларирала, че е респектирана от „ българските обичаи и просвета ”.
Американският президент Доналд Тръмп освен ни назова „ чудесни хора ”, само че и разгласи, че „ България е образец за Германия ” във връзка с размера на бюджета за защита. С ненаситност одобри да пристигна в България и даде обещание персонално да работи по тематиката да паднат бързо визите ни.
Който се е надявал Борисов да се препъне
на стъпалата пред Белия дом, е останал надълбоко отчаян. Разговорите „ пред камината ” изпънаха тялото на премиера след месеци навеждане поради удари под кръста от близки и далечни. И върнаха вярата, че за „ най-големия ни брат ” България не е просто зона за политическо и военно въздействие, а и основен сътрудник в района.
Това е резултатът от срещата Борисов-Тръмп, която даде поредност от протоколни, политически и стопански знаци у нас и към света.
Не поради обстоятелството, че стартира с прегръдка и приключи със стратегическо официално съобщение, а тъй като срина мита, че Америка ни кани единствено на молитвени закуски, където спуска инструкции без да приема възражения с единствената мисъл за нас, че сме доста небогати и още толкоз подвластни.
На тази среща нямаше нито шпицкоманди, нито просташки пазарлък. Постигна се стратегическа договореност, която може да се съпостави единствено с тази в началните години на прехода и с времето, когато влизахме в НАТО. Както се изрази дипломат Мустафа - „ двустранните връзки се подвигат на ново равнище ”.
Без подозрение, подписаният документ е бил подготвян от специалистите месеци наред. Но, както стана ясно, фините настройки, са направени по време на срещата в Белия дом. Затова в България
прогнози липсваха, изобилстваха единствено злобарите
Те избуяха още с кацането на военновъздушната база Андрюс и се умножиха с мненията кой с какъв костюм е облечен, тежка ли раница носи и какъв брой износен е аления килим, по който властта влачи куфарите си. Социалните мрежи надали не оповестиха, че Борисов е натирен да се приземи на селскостопанско летище, тъй като никой не се интересувал от визитата. Когато обаче стана ясно, че на този непретенциозен аеропорт по същия метод кацнал и папа Франциск, злорадството като че ли оредя. А замря незабавно, откакто се появи картината с протоколните салтанати, топовните салюти, прегръдката в Розовата градина, специфичното обръщение на Борисов в книгата на Белия дом, прекроената стратегия на Тръмп и отношението му към родните публицисти.
И в случай че протоколните знаци бяха на секундата разчетени от необятната аудитория, то тези – в областта на политиката и стопанската система, желаят по-детайлен прочит. Кодът за разшифроването им се крие в неделното изявление на дипломат Херо Мустафа и посочените от нея цели - съгласуваност, съдействие, справяне с корупцията (а не борба).
Тези американски цели обаче бяха небрежно побългарени. И единствено часове след разгласяване на взаимната декларация, политици и аналитици разчетоха нови 3 послания - сигурност, енергийна диверсификация и противопоставяне на зловредни въздействия (разбирай Русия).
Както и да го назоваваме обаче значимото е стратегическото партньорство, което е разказано като „ подсилване на трансатлантическата общественост като общественост от народи, обединени от споделени саможертви и ангажимент към обща защита, демократични полезности, обективна търговия и взаимни стратегически ползи ”.
Тези ползи, съгласно дипломата Симеон Николов, допускат да се държим като същински съдружници. А първият тест за това, съгласно него, ще пристигна още при започване на декември – на идната среща на върха на НАТО в Лондон. „ На фона на обрисувалите се несъгласия България ще заеме страната на Съединени американски щати и на генералния секретар на НАТО Столтенберг в контраст на оферти като преразглеждане на Вашингтонския контракт, промени в Алианса, самостоятелна европейска защита и други ”, съобщи някогашният заместник-министър пред Епицентър.
Очаквано, основаването на военноморски координационен център на НАТО в България разбуни духовете. Докара
десетки дефиниции за „ боен център ”
и „ военна база ” поради витиеватата фраза в официалното съобщение за „ усилване на отбранителните и възпиращи позиции, в това число и в Черно море ”.
Подготвяният център за наблюдаване, може и да не е военна база, само че допуска засилени учения, засилено наличие на американски кораби в морето и на спецслужби по крайбрежието.
Далеч по-любопитен е въпросът какви ще са новите поръчки за военната промишленост, изключително поради текста, че „ България се ангажира да обмисли съответно предложенията на американските компании, които желаят да се конкурират на българския пазар ”.
Със сигурност, това ще са едни от най-внимателно следените търгове, а всяка неправилна стъпка може да провокира напрежение към Каракачанов, който, другояче би трябвало да е много удовлетворен от визитата.
Ако би трябвало да създадем ранглиста " по доволство " в кабинета, няма спор: най-нещастният министър от визитата е външният - Екатерина Захариева. Тя изненадващо остана без виза от премиера. Колежката й Теменужка Петкова е на другия полюс. Борисов й подреди енергийния пасианс. Тръмп записа черно на бяло увеличение на количествата на доставките на полутечен газ, подчертава върху интерконекторите, само че не спря Балкански поток. Как е станало това, единствено Борисов си знае.
Вярно е, че желанията за „ експертното ” американско подсигуряване в нуклеарната енергетика и в построяването на газовия хъб несъмнено няма да се харесат на Москва. Но надали руснаците ще се концентрират тъкмо върху специалистите. Защото много
по-загадъчно се оказва бъдещето за АЕЦ " Белене "
в която, както се разбра, съветска е единствено подадената оферта. А отсега нататък даже отработеното нуклеарно гориво може би ще плава на заден ход, т.е. на запад.
Но и това е поправимо на фона на надвисналата същинска неволя с адрес Брюксел. Европарламентът приготвя възбрана за нуклеарните централи в цяла Европа, а тази вест може като нищо да докара нов албански или финансов трус.
Нямаше нито един анализатор, който да не подчертае дебело огромната липса в официалното съобщение, а точно името на Русия. Вярно е обаче и другото, без изключение, всички коментатори разпознаха причинителя на „ зловредните въздействия ”, против който са ориентирани ограниченията в защитата, в енергийната диверсификация и в грандиозния план „ Триморие ”.
Но по този начин е в България. Дори в миналото Русия и Америка да спрат враждата, нашите американофили ще продължат да назовават противниците си русороби. И назад. И това е една от страстите, която даже Борисов не може да овладее.
Далеч по-лесно му е да прокара другата цел – влизането в Организацията за икономическо съдействие и развиване. Причината е ясна - за Българите тази абревиатура значи Клуб на богатите, а за държавното управление и бизнеса – нов имидж и повече вложения. Знакът, че това е приоритет с изключение на за България и за Америка, значи, че следващата година Горанов и Караниколов най-вероятно ще зарадват двойно Борисов – със зелена светлина и за ERM II, и за Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Дотогава обаче на напред във времето излизат други два цели - корупцията и върховенството на закона. Да не се заблуждаваме, че са сложени едвам на предпоследно място в взаимното изказване. В неделното изявление на дипломат Мустафа недвусмислено бе очебийно, че без тях „ нацията няма по какъв начин да разгърне капацитета си “.
Неслучайно тематиката се повдигна във въздуха у нас, още преди министър председателят да бе кацнал. Президентът подписа указа за назначението на Иван Гешев за основен прокурор, само че разгласи, че дружно с всички българи чака от него най-много едно: отмъщение за ограбения преход.
Демокрацията е в заплаха, съобщи тъкмо преди година президентът. Днес, след похвалите, които получихме от страната – люлка на демокрацията, все по-ясно се обрисува по-
огромният ни недостиг, този - на правдивост
И в случай че не използван закона в цялата му суровост, другарството с Америка ще остане единствено в официалното съобщение, а Чичо Сам ще се трансформира в Чичо Скруч.
Само за няколко дни чухме толкоз ласкави думи за България, колкото се събират за всичките години на прехода. В неделя новата посланичка Херо Мустафа, приключи първото си телевизионно изявление с думите „ Да живее България и българския народ ”, откакто минути по-рано бе декларирала, че е респектирана от „ българските обичаи и просвета ”.
Американският президент Доналд Тръмп освен ни назова „ чудесни хора ”, само че и разгласи, че „ България е образец за Германия ” във връзка с размера на бюджета за защита. С ненаситност одобри да пристигна в България и даде обещание персонално да работи по тематиката да паднат бързо визите ни.
Който се е надявал Борисов да се препъне
на стъпалата пред Белия дом, е останал надълбоко отчаян. Разговорите „ пред камината ” изпънаха тялото на премиера след месеци навеждане поради удари под кръста от близки и далечни. И върнаха вярата, че за „ най-големия ни брат ” България не е просто зона за политическо и военно въздействие, а и основен сътрудник в района.
Това е резултатът от срещата Борисов-Тръмп, която даде поредност от протоколни, политически и стопански знаци у нас и към света.
Не поради обстоятелството, че стартира с прегръдка и приключи със стратегическо официално съобщение, а тъй като срина мита, че Америка ни кани единствено на молитвени закуски, където спуска инструкции без да приема възражения с единствената мисъл за нас, че сме доста небогати и още толкоз подвластни.
На тази среща нямаше нито шпицкоманди, нито просташки пазарлък. Постигна се стратегическа договореност, която може да се съпостави единствено с тази в началните години на прехода и с времето, когато влизахме в НАТО. Както се изрази дипломат Мустафа - „ двустранните връзки се подвигат на ново равнище ”.
Без подозрение, подписаният документ е бил подготвян от специалистите месеци наред. Но, както стана ясно, фините настройки, са направени по време на срещата в Белия дом. Затова в България
прогнози липсваха, изобилстваха единствено злобарите
Те избуяха още с кацането на военновъздушната база Андрюс и се умножиха с мненията кой с какъв костюм е облечен, тежка ли раница носи и какъв брой износен е аления килим, по който властта влачи куфарите си. Социалните мрежи надали не оповестиха, че Борисов е натирен да се приземи на селскостопанско летище, тъй като никой не се интересувал от визитата. Когато обаче стана ясно, че на този непретенциозен аеропорт по същия метод кацнал и папа Франциск, злорадството като че ли оредя. А замря незабавно, откакто се появи картината с протоколните салтанати, топовните салюти, прегръдката в Розовата градина, специфичното обръщение на Борисов в книгата на Белия дом, прекроената стратегия на Тръмп и отношението му към родните публицисти.
И в случай че протоколните знаци бяха на секундата разчетени от необятната аудитория, то тези – в областта на политиката и стопанската система, желаят по-детайлен прочит. Кодът за разшифроването им се крие в неделното изявление на дипломат Херо Мустафа и посочените от нея цели - съгласуваност, съдействие, справяне с корупцията (а не борба).
Тези американски цели обаче бяха небрежно побългарени. И единствено часове след разгласяване на взаимната декларация, политици и аналитици разчетоха нови 3 послания - сигурност, енергийна диверсификация и противопоставяне на зловредни въздействия (разбирай Русия).
Както и да го назоваваме обаче значимото е стратегическото партньорство, което е разказано като „ подсилване на трансатлантическата общественост като общественост от народи, обединени от споделени саможертви и ангажимент към обща защита, демократични полезности, обективна търговия и взаимни стратегически ползи ”.
Тези ползи, съгласно дипломата Симеон Николов, допускат да се държим като същински съдружници. А първият тест за това, съгласно него, ще пристигна още при започване на декември – на идната среща на върха на НАТО в Лондон. „ На фона на обрисувалите се несъгласия България ще заеме страната на Съединени американски щати и на генералния секретар на НАТО Столтенберг в контраст на оферти като преразглеждане на Вашингтонския контракт, промени в Алианса, самостоятелна европейска защита и други ”, съобщи някогашният заместник-министър пред Епицентър.
Очаквано, основаването на военноморски координационен център на НАТО в България разбуни духовете. Докара
десетки дефиниции за „ боен център ”
и „ военна база ” поради витиеватата фраза в официалното съобщение за „ усилване на отбранителните и възпиращи позиции, в това число и в Черно море ”.
Подготвяният център за наблюдаване, може и да не е военна база, само че допуска засилени учения, засилено наличие на американски кораби в морето и на спецслужби по крайбрежието.
Далеч по-любопитен е въпросът какви ще са новите поръчки за военната промишленост, изключително поради текста, че „ България се ангажира да обмисли съответно предложенията на американските компании, които желаят да се конкурират на българския пазар ”.
Със сигурност, това ще са едни от най-внимателно следените търгове, а всяка неправилна стъпка може да провокира напрежение към Каракачанов, който, другояче би трябвало да е много удовлетворен от визитата.
Ако би трябвало да създадем ранглиста " по доволство " в кабинета, няма спор: най-нещастният министър от визитата е външният - Екатерина Захариева. Тя изненадващо остана без виза от премиера. Колежката й Теменужка Петкова е на другия полюс. Борисов й подреди енергийния пасианс. Тръмп записа черно на бяло увеличение на количествата на доставките на полутечен газ, подчертава върху интерконекторите, само че не спря Балкански поток. Как е станало това, единствено Борисов си знае.
Вярно е, че желанията за „ експертното ” американско подсигуряване в нуклеарната енергетика и в построяването на газовия хъб несъмнено няма да се харесат на Москва. Но надали руснаците ще се концентрират тъкмо върху специалистите. Защото много
по-загадъчно се оказва бъдещето за АЕЦ " Белене "
в която, както се разбра, съветска е единствено подадената оферта. А отсега нататък даже отработеното нуклеарно гориво може би ще плава на заден ход, т.е. на запад.
Но и това е поправимо на фона на надвисналата същинска неволя с адрес Брюксел. Европарламентът приготвя възбрана за нуклеарните централи в цяла Европа, а тази вест може като нищо да докара нов албански или финансов трус.
Нямаше нито един анализатор, който да не подчертае дебело огромната липса в официалното съобщение, а точно името на Русия. Вярно е обаче и другото, без изключение, всички коментатори разпознаха причинителя на „ зловредните въздействия ”, против който са ориентирани ограниченията в защитата, в енергийната диверсификация и в грандиозния план „ Триморие ”.
Но по този начин е в България. Дори в миналото Русия и Америка да спрат враждата, нашите американофили ще продължат да назовават противниците си русороби. И назад. И това е една от страстите, която даже Борисов не може да овладее.
Далеч по-лесно му е да прокара другата цел – влизането в Организацията за икономическо съдействие и развиване. Причината е ясна - за Българите тази абревиатура значи Клуб на богатите, а за държавното управление и бизнеса – нов имидж и повече вложения. Знакът, че това е приоритет с изключение на за България и за Америка, значи, че следващата година Горанов и Караниколов най-вероятно ще зарадват двойно Борисов – със зелена светлина и за ERM II, и за Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Дотогава обаче на напред във времето излизат други два цели - корупцията и върховенството на закона. Да не се заблуждаваме, че са сложени едвам на предпоследно място в взаимното изказване. В неделното изявление на дипломат Мустафа недвусмислено бе очебийно, че без тях „ нацията няма по какъв начин да разгърне капацитета си “.
Неслучайно тематиката се повдигна във въздуха у нас, още преди министър председателят да бе кацнал. Президентът подписа указа за назначението на Иван Гешев за основен прокурор, само че разгласи, че дружно с всички българи чака от него най-много едно: отмъщение за ограбения преход.
Демокрацията е в заплаха, съобщи тъкмо преди година президентът. Днес, след похвалите, които получихме от страната – люлка на демокрацията, все по-ясно се обрисува по-
огромният ни недостиг, този - на правдивост
И в случай че не използван закона в цялата му суровост, другарството с Америка ще остане единствено в официалното съобщение, а Чичо Сам ще се трансформира в Чичо Скруч.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ