Славчо Атанасов бе в коалиция и с БСП, и с

Славчо Атанасов бе в коалиция и с Българска социалистическа партия, и с Ковачки, и с Бареков

Спекулиращи с маската на патриотизма, две ксенофобски партии от разпадналите се, само че вкопчени във властта “патриоти ” се опитат да пробутат в Пловдив нискокачествена версия на предишното. “Заедно ” - мотото на “европейска столица на културата, Пловдив 2019 година ” е всичко, което не въплъщават Славчо Атанасов, НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация.
През 2007 година ГЕРБ позволи грешката да одобри Вътрешна македонска революционна организация за съдружен сътрудник в Пловдив и даже поддържа Славчо Атанасов за кмет на Пловдив. Това бе единственият претендент за кмет от друга политическа партия, който новоизгряваща партия на Бойко Борисов одобри да припознае за сътрудник и поддържа. “Няма неказано положително ”!? Само след година, през 2008 година Славчо Атанасов и сътрудниците му от Вътрешна македонска революционна организация скапаха обединението с ГЕРБ и сътвориха коалиция в Общинския съвет на Пловдив дружно с Българска социалистическа партия. Направиха го срещу всички правила на честната игра и против вота на пловдивчани, които в случай че желаеха да дадат ръководството на града си на Българска социалистическа партия, нямаше да гласоподават за ГЕРБ. Сигурно Славчо Атанасов има причини за обединението си от 2008 година с Българска социалистическа партия. От негова позиция евентуално тя е била оправдана. Сигурно с ГЕРБ по това време се е работило мъчно, несъмнено е имало разлики, евентуално е имало междуличностни спорове. Хората, които през 2007 година гласоподаваха за Славчо Атанасов обаче, не дадоха вота си за ръководство на Българска социалистическа партия в Пловдив.
През 2009 година Вътрешна македонска революционна организация направи

нов политически каламбур

Партията сътвори коалиция “Движение Напред ” дружно с партията на Христо Ковачки “Лидер ” и със розово-червеното Български земеделски народен съюз, носещо името Земеделския национален съюз (ЗНС). Коалицията се провали на европейските избори през 2009 година и бе разтурена за парламентарните избори, които се организираха незабавно по-късно. Заради неразбориите, свадите и разпада на “Движение Напред ” Вътрешна македонска революционна организация остана в позиция да не взе участие в изборите. В последна сметка “войводите ” изпаднаха в унизителната обстановка Вътрешна македонска революционна организация да се влее в депутатските листи на воденото от Яне Янев РЗС.
През 2009 година Славчо Атанасов бе кмет на Пловдив, фигура с релативно висока известност. Поради това или заради друга причина, пловдивската организация на “войводите ” реши да го издигне за водач на Вътрешна македонска революционна организация против Красимир Каракачанов. Тогава Славчо Атанасов съобщи, че Вътрешна македонска революционна организация „ мирише на нафталин “ и че личната му партия не прави нищо с изключение на „ поднасяне на венци и вечеринки “. Последваха кавги, грозни подиуми, обществени обвинявания и обиди сред днешните “патриоти ” и “приятели ”. В резултат ръководеща дружно с Българска социалистическа партия в Пловдив локална секта на Вътрешна македонска революционна организация записва политическа партия наречена “ВМРО - НИЕ ”, за чийто ръководител бе избран зам.-кметът по общинската благосъстоятелност на Пловдив Петко Атанасов.
Красимир Каракачанов прикани медиите да не употребяват „ измисленото “ название „ Вътрешна македонска революционна организация – НИЕ ” и съобщи “ВМРО е претърпяло две въстания и три войни, ще преживеем и пловдивската рецесия. Винаги съм бил прочувствен към измените “. Отговорът на Славчо Атанасовата партия-менте “ВМРО-НИЕ ” бе “Думите на Каракачанов и обвиняванията, които той хвърля против нас, са типични и подхождат на клеветник. Всичко, изречено от този човек, е неистина и не дава отговор на истината ”. Славчо Атанасов характеризира довчерашния си партиен водач и политически другар с думите “Не желаем повече да се занимаваме нито с Каракачанов, нито с маргиналната му кохорта от платени сътрудници ”.
През 2011 година като кмет на Пловдив Славчо Атанасов разгласи, че в случай че българската фрегата „ Дръзки " взе участие в мироопазваща задача в териториалните води на Либия тогава България ще влезе във война с Либия и Пловдив става

евентуална цел за офанзиви

" България разгласи война на Либия и аз съм мощно смутен. Когато непознат военен транспортен съд навлезе в териториалните води на дадена страна, това значи, че идва война сред двете страни “, това съобщи тогавашният пловдивски кмет Славчо Атанасов. И разгласи, че привиква ДАНС, НСБОП, полиция, пожарна и Гражданска отбрана и ще им предложи да се сътвори спешен щаб за разработване на тактика за опазването на Пловдив. Основната задача на фрегата “Дръзки ” бе да реализира инспекции за трафик на оръжие и боеприпаси.
Къде по справедливи аргументи, къде поради такива изявления основаното от Славчо Атанасов и сътрудниците му, върху съюза с Българска социалистическа партия и върху общинския запас на Пловдив, подправено ВМРО-НИЕ, завърши политическия си път след загубата на Атанасов на локалните избори през 2011 година “ВМРО-НИЕ ” си смени името на “НИЕ ”. В следствие НИЕ-то се разтури и се реалокира в партията на Валери Симеонов НФСБ. Защо? Причината е елементарна – родните политически “патриоти ” обичат да вървят там където има пари или мирише на власт.
Този принцип удостовери и Вътрешна македонска революционна организация на Каракачанов, когато на изборите за европейски парламент от 2014 година Вътрешна македонска революционна организация влезе в следващата коалиция, този път с Барековата „ България без цензура “. Коя източена и банкрутирала в следствие банка финансираше безцензурната коалиция се вижда при търсене в Интернет.

Захранена добре финансово

обединението въпреки всичко реализира триумф и Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация стана евродепутат.
На парламентарните избори през 2014 година разделилите се ВМРО-та отново се събраха в обединението “Патриотичен Фронт ”, дружно с НФСБ. Славчо Атанасов стана народен представител, само че единствено след година, през 2015 година се кандидатира още веднъж за кмет на Пловдив. През 2016 година към обединението на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ преди президентските избори се причисли и Атака и по този начин се появиха така наречен “Обединени патриоти ”. На парламентарните избори всички “патриоти ” към този момент на едно място получиха 27 мандата в актуалното национално заседание. Веднага с влизането си в ръководещото болшинство започнаха раздорите стигнали до изключването на Волен Сидеров, Десислав Чукулов и Павел Шопов от Атака, от парламентарната група на “Обединените патриоти ”.
От 2016 година Славчо Атанасов, Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ са в ръководството на страната, само че това не им пречи да се показват като съпротива в Пловдив. Сега през 2019 година, макар непрекъснато разменяните обиди, Красимир Каракачанов и Славчо Атанасов

още веднъж са в една политическа лодка

Т. нар. “патриоти ” и в частност Вътрешна македонска революционна организация и Славчо Атанасов нямат политически угризения да минават от една позиция на друга, от една партия в друга, единствено с цел да обслужат упоритостите си за власт и персоналния си интерес. Честността изисква да кажем, че по това те си наподобяват с множеството останали политици. Славчо Атанасов, към този момент от дълго време част от партията на Валери Симеонов НФСБ – третата му политическа групировка за едно десетилетие и още веднъж желае да избавя Пловдив. От какво и от кого?