Село Ясна поляна получава името на родното място на писателя Лев Толстой
Слънцето изгря и озари пътя на пътешествениците. Хубавото време подканя и за по-далечни направления.
А за какво това да не е Ясна поляна. Оказва се, че у нас, в Югоизточна България, има село с такова име. За разлика от имението на съветския публицист Лев Толстой.
Старото име на селото е било Алан кайряк , означаващо място на припек. Сегашното си име дължи точно на огромния руски писател Лев Толстой. В началото на ХХ век група млади интелигенти от всички краища на България основават толстоистка колония в селото, поддържаща преписка с Лев Николаевич Толстой. Комуната е била мощно вписана в живота на селото през първите десетилетия на XX век. Когато през 1934 година, поражда въпросът за преименуване на селото с българско име, по предложение на локалния преподавател Андрей Ненов то получава името на родното място на писателя – Ясна поляна.
В България толстоизмът се популяризира след 1900 година от Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Георги Шопов, Христо Досев. Издават се книги, списания и вестници. В България са най-вече изданията и преводите на религиозните съчинения на Лев Толстой в целия свят. За разлика от съветския толстоизъм, българският взе участие в политиката, като се стреми да прокара най-много в програмата на Български земеделски народен съюз плана на американския икономист Хенри Джордж за единния данък върху полезността на земята, без значение дали е земеделска или е градска.
Толстоистката колония в Ясна поляна се основава през 1906 година, като първите колонисти са Димитър Жечков и Петър Жеков от Бургас, Стефан Андрейчин от Габрово, Ташко Каметов от София, Христо Досев от Стара Загора, съветският княз Гаврило Вулф. Те купуват пустеещи земи в близкото до османската граница село Алан кайряк и основават просъществувала до войните колония, в която издават списание „ Възраждане “. Колонистите се прехранват главно със земеделие, като обработват земята без животни и съблюдават правилата на толстоисткото придвижване. Колонията се разпада през октомври 1908 година, само че остава трайни мемоари измежду жителите на селото.
Тази колония получава необятна популярност и самият Лев Толстой взема решение да я посети, само че умира на път за България.
Неслучайно в селото има музей, една част от който е отдадена на Лев Толстой и неговите последователи – толстоистите. Приятна изненада съставлява другата етнографо-историческа част – старите дървени рала, становете и големите делви.
Село Ясна поляна се намира в община Приморско. Разположено в полите на Странджа планина, по поречието на река Дяволска, вливаща се в Дяволския залив на Черно море в чертите на град Приморско.
По течението на реката са ситуирани две населени места: село Ясна поляна и град Приморско. На към 2 км преди село Ясна поляна по течението на реката е построен огромният язовир " Ясна поляна ", водите на който се употребяват за питейно водоснабдяване на съвсем всички селища по южното ни Черноморие, както и за напояване на аграрни земи. Това е станало през 70-те години на предишния век и е вторият по величина язовир в област Бургас
Във водите на река Дяволска обитават речен и блатен кефал, черна мряна, бяла риба и други, което може да обезпечи прелестно превозване на феновете рибари.
В северния завършек на селото минава и река Ропотамо. То е обградено от вековни гори, наричани от локалното население лонгузи.
Населението изповядва православно християнство.
Аязмото и параклиса
са другите забележителности на селото. На 1 километър от селото, в сянката на вековните гори се намира аязмо с параклис „ Св. св. Константин и Елена “. Твърди се, че водата на чешмичката до параклиса е лековита. На огромните християнски празници, и по-конкретно на Великден, цялото население на селото се събира на аязмото, палят свещи в параклиса, " борят “ яйца, яде се козунак и " странджански дядо ", и се налива от лечебната вода.
Ясна поляна е едно от дребното обитаеми места в България, където можете да опитате същинско домашно подготвен " странджански дядо “. Той се подготвя през ноември-декември и е подготвен за ястие през Великден, когато се разрязва от стопанина на къщата. Странджански дядо е пресован сурово-сушен артикул от раздробено свинско месо, натурални подправки и добавки, напълнени в обвивка от натурален генезис (обикновено свински стомах).
През летния сезон селото се оживява от деен селски еко туризъм - с проведени групи и самостоятелни туристи. В селото има и " новоселци “ от Англия. През летния сезон се провеждат и театрални представления навън с интернационално присъединяване. Местната битова фолклорна група интензивно взе участие във всички локални и национални състезания за национална ария и изяви.
А за какво това да не е Ясна поляна. Оказва се, че у нас, в Югоизточна България, има село с такова име. За разлика от имението на съветския публицист Лев Толстой.
Старото име на селото е било Алан кайряк , означаващо място на припек. Сегашното си име дължи точно на огромния руски писател Лев Толстой. В началото на ХХ век група млади интелигенти от всички краища на България основават толстоистка колония в селото, поддържаща преписка с Лев Николаевич Толстой. Комуната е била мощно вписана в живота на селото през първите десетилетия на XX век. Когато през 1934 година, поражда въпросът за преименуване на селото с българско име, по предложение на локалния преподавател Андрей Ненов то получава името на родното място на писателя – Ясна поляна.
В България толстоизмът се популяризира след 1900 година от Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Георги Шопов, Христо Досев. Издават се книги, списания и вестници. В България са най-вече изданията и преводите на религиозните съчинения на Лев Толстой в целия свят. За разлика от съветския толстоизъм, българският взе участие в политиката, като се стреми да прокара най-много в програмата на Български земеделски народен съюз плана на американския икономист Хенри Джордж за единния данък върху полезността на земята, без значение дали е земеделска или е градска.
Толстоистката колония в Ясна поляна се основава през 1906 година, като първите колонисти са Димитър Жечков и Петър Жеков от Бургас, Стефан Андрейчин от Габрово, Ташко Каметов от София, Христо Досев от Стара Загора, съветският княз Гаврило Вулф. Те купуват пустеещи земи в близкото до османската граница село Алан кайряк и основават просъществувала до войните колония, в която издават списание „ Възраждане “. Колонистите се прехранват главно със земеделие, като обработват земята без животни и съблюдават правилата на толстоисткото придвижване. Колонията се разпада през октомври 1908 година, само че остава трайни мемоари измежду жителите на селото.
Тази колония получава необятна популярност и самият Лев Толстой взема решение да я посети, само че умира на път за България.
Неслучайно в селото има музей, една част от който е отдадена на Лев Толстой и неговите последователи – толстоистите. Приятна изненада съставлява другата етнографо-историческа част – старите дървени рала, становете и големите делви.
Село Ясна поляна се намира в община Приморско. Разположено в полите на Странджа планина, по поречието на река Дяволска, вливаща се в Дяволския залив на Черно море в чертите на град Приморско.
По течението на реката са ситуирани две населени места: село Ясна поляна и град Приморско. На към 2 км преди село Ясна поляна по течението на реката е построен огромният язовир " Ясна поляна ", водите на който се употребяват за питейно водоснабдяване на съвсем всички селища по южното ни Черноморие, както и за напояване на аграрни земи. Това е станало през 70-те години на предишния век и е вторият по величина язовир в област Бургас
Във водите на река Дяволска обитават речен и блатен кефал, черна мряна, бяла риба и други, което може да обезпечи прелестно превозване на феновете рибари.
В северния завършек на селото минава и река Ропотамо. То е обградено от вековни гори, наричани от локалното население лонгузи.
Населението изповядва православно християнство.
Аязмото и параклиса
са другите забележителности на селото. На 1 километър от селото, в сянката на вековните гори се намира аязмо с параклис „ Св. св. Константин и Елена “. Твърди се, че водата на чешмичката до параклиса е лековита. На огромните християнски празници, и по-конкретно на Великден, цялото население на селото се събира на аязмото, палят свещи в параклиса, " борят “ яйца, яде се козунак и " странджански дядо ", и се налива от лечебната вода.
Ясна поляна е едно от дребното обитаеми места в България, където можете да опитате същинско домашно подготвен " странджански дядо “. Той се подготвя през ноември-декември и е подготвен за ястие през Великден, когато се разрязва от стопанина на къщата. Странджански дядо е пресован сурово-сушен артикул от раздробено свинско месо, натурални подправки и добавки, напълнени в обвивка от натурален генезис (обикновено свински стомах).
През летния сезон селото се оживява от деен селски еко туризъм - с проведени групи и самостоятелни туристи. В селото има и " новоселци “ от Англия. През летния сезон се провеждат и театрални представления навън с интернационално присъединяване. Местната битова фолклорна група интензивно взе участие във всички локални и национални състезания за национална ария и изяви.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ