Българите се заблудили от спирането на брифингите на щаба
Слагането на завършек на брифингите, с които Националният действен щаб обявяваше коронавирусната обстановка, е било като обръщение " край, вирусът изчезна " и това е заблудило хората. " Това напрежение, което се предаваше, когато изчезна, хората се поуспокоиха. Плъзнахме се в това – няма я към този момент тази действителна опасност “, показа в изявление за БНР Десислава Георгиева, член на секцията по спешна намеса на Дружеството на психолозите в България.
При сериозни събития, за които нямаме директно пояснение, постоянно се популяризират тайни теории, погрешна информация, легенди и митове, което цели да понижи вътрешната тревога, че нямаме решение на казуса, изясни тя.
Страхът от незнайното е съпътствал индивида от древността и ни оказва помощ да се оправим със личното си възприятие на отговорност и виновност, прехвърляйки го на друга персона или на друго събитие, посочи Георгиева.
Като че ли започнахме да привикваме да живеем със опасността от ковид, а относително дребният брой на случаи с отрицателен излаз развива чувството за недостижимост, проучва обстановката психологът. „ Дори не сме доста сензитивни към тази информация, че стартира да се повишава броят на случаите. Има занемаряване на до през вчерашния ден наложителните ограничения. “
Като механизъм за отбрана започваме да развиваме съмнение към институции, медии и специалисти, уточни още психологът. Десислава Георгиева посочи, че девалвацията на престижите става всеки ден, а доверието в експертите се гради дълготрайно, не в рецесия.
Конфликтът и разнобоят сред хората, които дават отговор за нашата сигурност, не насочва положителни послания, акцентира експертът. Разногласията съгласно Георгиева е трябвало да останат „ в кухнята “.
„ Тонът на връзка трябваше да бъде равнопоставен, а не от родител към дете – някой, който доста знае, да дава императивни заповеди. Въпреки че до известна степен в една сериозна обстановка е значимо да има по-авторитарно държание, тъй като то противодейства на хаоса “, разяснява Десислава Георгиева за националното радио.
При сериозни събития, за които нямаме директно пояснение, постоянно се популяризират тайни теории, погрешна информация, легенди и митове, което цели да понижи вътрешната тревога, че нямаме решение на казуса, изясни тя.
Страхът от незнайното е съпътствал индивида от древността и ни оказва помощ да се оправим със личното си възприятие на отговорност и виновност, прехвърляйки го на друга персона или на друго събитие, посочи Георгиева.
Като че ли започнахме да привикваме да живеем със опасността от ковид, а относително дребният брой на случаи с отрицателен излаз развива чувството за недостижимост, проучва обстановката психологът. „ Дори не сме доста сензитивни към тази информация, че стартира да се повишава броят на случаите. Има занемаряване на до през вчерашния ден наложителните ограничения. “
Като механизъм за отбрана започваме да развиваме съмнение към институции, медии и специалисти, уточни още психологът. Десислава Георгиева посочи, че девалвацията на престижите става всеки ден, а доверието в експертите се гради дълготрайно, не в рецесия.
Конфликтът и разнобоят сред хората, които дават отговор за нашата сигурност, не насочва положителни послания, акцентира експертът. Разногласията съгласно Георгиева е трябвало да останат „ в кухнята “.
„ Тонът на връзка трябваше да бъде равнопоставен, а не от родител към дете – някой, който доста знае, да дава императивни заповеди. Въпреки че до известна степен в една сериозна обстановка е значимо да има по-авторитарно държание, тъй като то противодейства на хаоса “, разяснява Десислава Георгиева за националното радио.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ