Георги Константинов на 80
Скъпи читателю!
Благодаря ти, че и тази година бяхме дружно. Всеки петък " Пегас " ни води на крилете на вдъхновението. Колкото и да е мъчно през днешния ден да летиш...
Постарахме се да дадем думата на някои от най-големите имена в актуалната българска литература, да отбележим тези, които са измежду нас, да напомним комфортно " забравените ", само че постоянно живите...
Защото същинската литература е безконечна. Тя не се подчинява на моментната политическа обстановка. Не й е нужна блестяща реклама. Нито непознати грантове. Тя остава във времето. Древногръцките вдъхновения, покровителки на изкуството, заставали единствено зад тези създатели, които имали чисти мисли. Истинските рицари на словото са неуместни мечтатели и борци за правдивост, на която е по този начин дефицитно актуалното ни общество.
Живеем в свят, който като че ли не е за лирика. В който смелите и стойностни стихове са сменени от комфортни рими, постоянно комбинирани с ориенталски ритми или евро-атлантическа дисхармония. В който сивата прозаичност на делника и борбата за оцеляване изместват красивата литературна прозаичност. В който полезностите са преобърнати. Живеем във време на задъхваща се липса на морал, нравствен крах и нравствена рецесия. Във време на национални изменничества и комфортен политически слугинаж. Във време на патологична русофобия и тотална американизация. Във време на рязане на монументи и рязане наизуст. Във време на реабилитиране и възобновление на фашизма - под друго лице и друго име. Във време на безпринципни сглобки и олигархични кръгове. Във време на замяна на Конституцията и липса на правда. На пълзяща цензура и оковаване свободата на словото. На насаждан боязън и " вярно " евро-атлантическо (не)мислене. Във време на чудовищно разделяне сред небогати и богати и още по-чудовищен нарцисизъм. Във време, когато зад " красивите ", " умни " и " богати " маски се демонстрират грозни лица, покварени мисли и небогати души. Във време, когато полезност е към този момент не фамилията, а гейството. Във време, когато всичко се купува с пари, в това число обич и съвест...
Творецът не би трябвало да живее отвън проблемите на времето. Напротив. Неговият глас би трябвало да се чува. Да звънят струните на душата му. Доблестните рицари на словото са безконечни донкихотовци, с писалка в ръката, вместо копие, възседнали Пегас. И тази война не е обречена. Да, тя е сложна. Но това е война за душата на индивида.
" Изкуството е оръжие ", споделяше Анжел Вагенщайн. И с него би трябвало да се води война за истината. За онази истина, която е в сърцето на индивида. Истината за общочовешките полезности, минали тестванията на времето и епохите. И силата е на наша страна. Защото не е мощен оня с парите, а този, на чиято страна е истината.
И през Новата година " Пегас ", приложението за литература на ДУМА, ще продължи да дава пространство за полет на най-дръзките фантазии, мисли и слова. Те остават...
Приятно четене!
Похвала на поета
Какво за тебе знаят?
Такъв и онакъв...
Все поставят те най-после.
Но тръгвал си и пръв.
Но бил си беден
и паралия даже -
богат със нещо друго,
друго от пари...
Познаваш две и двеста
по своя стръмен друм.
Пропадал си на теста.
Летял е твоят разум.
Един хитрец, непотребен
във общество положително...
Ти демон, който написа
със ангелско перо.
2022
Запомнян и забравян
Да, знам, че също
ще изчезна крепко пушек,
оставил единствено шепа думи като пепел.
Но тъкмо през днешния ден
съм може би нужен -
за общите инциденти
провинен и очевидец.
Не куп слова -
в стиха ми има жив човек:
сърдечен и подъл, ухилен и навъсен,
лъжата мразещ, само че с един недостатък:
подготвен е да хитрува
за хляба си насъщ...
Недоверчив към храма,
само че още набожен в кръстен знак...
Обичащ близък, само че постоянно нямащ ближни...
Загрижен за деня си,
той рядко знае по какъв начин
животът му към вечността се движи...
Поетът също няма прецизен джипиес.
Но имам вяра, че ме води възприятието за истина.
Запомнян и забравян -
благополучен съм тъкмо през днешния ден
да бъдем дружно
в Родината единствена.
2023
Без
Какво съм аз без тебе?..
Стрела без лък.
Часовник без стрелки.
Едно гнездо без птица
на голите скали.
Небе без синева.
Орфей без арфа.
Талант без ентусиазъм.
Вдъхновение без заложба.
Астроном без телескоп.
посока без блян...
А и това стихотворение
какво е,
в случай че ти сама
не го прочетеш?
2021
Опит за космически диалог
...Ако желаете моето непретенциозно мнение,
ще ви кажа какво е за мен
вечността:
тя е всичко, което било е
преди Рождение.
И е всичко, кето ще пристигна
след Смъртта.
А индивидът е момент. Внезапно просветление.
Кратко право на шепот и зов.
Имаш личен часовник,
само че нямаш
лично време.
Притежаваш единствен момент.
Дали ще го изживеееш почтено?
Или тук ще оставиш
спомен безразсъден?
На великата безкрайност това е все едно -
тя е виждала безчет като теб.
2023
Открито
" Поетът е мистерия. А ти пишеш
безусловно разбираемо... " -
укорява ме един напудрен глас.
Намеква ми, че аз съм
лирично изкопаемо,
което мислите не скрива
зад вербален шубрак.
Че в този свят, изпълнен
с лабиринти и алиенация,
намерено
стиховете ми оголени трептят...
Без нов дизайн. Дори
и препинателните знаци
на мястото им поставям всякога.
Е, знаците...Аз просто знам
къде тъкмо да ги сложа.
Но не това е значимо. -
Стихът ми е без фешън облекло,
с цел да се вижда от какво
се удивлявам и безпокоя,
кое за мене е Добро и кое е Зло.
В загадки не трансформирам
своите стихотворения.
Жадувам елементарност: Човек
да беседва с различен човек...
Защо да бързаме?
Онези суперсложни пояснения
след време ще ни дава
изкуственият разсъдък.
2023 /> Несложна философия
Мисълта, че постоянно ще пребивавам
и страхът,
че на следващия ден ще умра
вършат в синевата да се рея -
както по земята си ходя...
Да се усещам и гнездо, и птица,
плебей и цезар,
земен филиз и дъжд,
стигнал връх и паднал ничком,
влюбен
и разлюбен внезапно.
Имам си несложна философия -
тази двойнственост
крепи света.
Земен и небесен е животът.
А еднообразно скучна е гибелта.
2023
Благодаря ти, че и тази година бяхме дружно. Всеки петък " Пегас " ни води на крилете на вдъхновението. Колкото и да е мъчно през днешния ден да летиш...
Постарахме се да дадем думата на някои от най-големите имена в актуалната българска литература, да отбележим тези, които са измежду нас, да напомним комфортно " забравените ", само че постоянно живите...
Защото същинската литература е безконечна. Тя не се подчинява на моментната политическа обстановка. Не й е нужна блестяща реклама. Нито непознати грантове. Тя остава във времето. Древногръцките вдъхновения, покровителки на изкуството, заставали единствено зад тези създатели, които имали чисти мисли. Истинските рицари на словото са неуместни мечтатели и борци за правдивост, на която е по този начин дефицитно актуалното ни общество.
Живеем в свят, който като че ли не е за лирика. В който смелите и стойностни стихове са сменени от комфортни рими, постоянно комбинирани с ориенталски ритми или евро-атлантическа дисхармония. В който сивата прозаичност на делника и борбата за оцеляване изместват красивата литературна прозаичност. В който полезностите са преобърнати. Живеем във време на задъхваща се липса на морал, нравствен крах и нравствена рецесия. Във време на национални изменничества и комфортен политически слугинаж. Във време на патологична русофобия и тотална американизация. Във време на рязане на монументи и рязане наизуст. Във време на реабилитиране и възобновление на фашизма - под друго лице и друго име. Във време на безпринципни сглобки и олигархични кръгове. Във време на замяна на Конституцията и липса на правда. На пълзяща цензура и оковаване свободата на словото. На насаждан боязън и " вярно " евро-атлантическо (не)мислене. Във време на чудовищно разделяне сред небогати и богати и още по-чудовищен нарцисизъм. Във време, когато зад " красивите ", " умни " и " богати " маски се демонстрират грозни лица, покварени мисли и небогати души. Във време, когато полезност е към този момент не фамилията, а гейството. Във време, когато всичко се купува с пари, в това число обич и съвест...
Творецът не би трябвало да живее отвън проблемите на времето. Напротив. Неговият глас би трябвало да се чува. Да звънят струните на душата му. Доблестните рицари на словото са безконечни донкихотовци, с писалка в ръката, вместо копие, възседнали Пегас. И тази война не е обречена. Да, тя е сложна. Но това е война за душата на индивида.
" Изкуството е оръжие ", споделяше Анжел Вагенщайн. И с него би трябвало да се води война за истината. За онази истина, която е в сърцето на индивида. Истината за общочовешките полезности, минали тестванията на времето и епохите. И силата е на наша страна. Защото не е мощен оня с парите, а този, на чиято страна е истината.
И през Новата година " Пегас ", приложението за литература на ДУМА, ще продължи да дава пространство за полет на най-дръзките фантазии, мисли и слова. Те остават...
Приятно четене!
Похвала на поета
Какво за тебе знаят?
Такъв и онакъв...
Все поставят те най-после.
Но тръгвал си и пръв.
Но бил си беден
и паралия даже -
богат със нещо друго,
друго от пари...
Познаваш две и двеста
по своя стръмен друм.
Пропадал си на теста.
Летял е твоят разум.
Един хитрец, непотребен
във общество положително...
Ти демон, който написа
със ангелско перо.
2022
Запомнян и забравян
Да, знам, че също
ще изчезна крепко пушек,
оставил единствено шепа думи като пепел.
Но тъкмо през днешния ден
съм може би нужен -
за общите инциденти
провинен и очевидец.
Не куп слова -
в стиха ми има жив човек:
сърдечен и подъл, ухилен и навъсен,
лъжата мразещ, само че с един недостатък:
подготвен е да хитрува
за хляба си насъщ...
Недоверчив към храма,
само че още набожен в кръстен знак...
Обичащ близък, само че постоянно нямащ ближни...
Загрижен за деня си,
той рядко знае по какъв начин
животът му към вечността се движи...
Поетът също няма прецизен джипиес.
Но имам вяра, че ме води възприятието за истина.
Запомнян и забравян -
благополучен съм тъкмо през днешния ден
да бъдем дружно
в Родината единствена.
2023
Без
Какво съм аз без тебе?..
Стрела без лък.
Часовник без стрелки.
Едно гнездо без птица
на голите скали.
Небе без синева.
Орфей без арфа.
Талант без ентусиазъм.
Вдъхновение без заложба.
Астроном без телескоп.
посока без блян...
А и това стихотворение
какво е,
в случай че ти сама
не го прочетеш?
2021
Опит за космически диалог
...Ако желаете моето непретенциозно мнение,
ще ви кажа какво е за мен
вечността:
тя е всичко, което било е
преди Рождение.
И е всичко, кето ще пристигна
след Смъртта.
А индивидът е момент. Внезапно просветление.
Кратко право на шепот и зов.
Имаш личен часовник,
само че нямаш
лично време.
Притежаваш единствен момент.
Дали ще го изживеееш почтено?
Или тук ще оставиш
спомен безразсъден?
На великата безкрайност това е все едно -
тя е виждала безчет като теб.
2023
Открито
" Поетът е мистерия. А ти пишеш
безусловно разбираемо... " -
укорява ме един напудрен глас.
Намеква ми, че аз съм
лирично изкопаемо,
което мислите не скрива
зад вербален шубрак.
Че в този свят, изпълнен
с лабиринти и алиенация,
намерено
стиховете ми оголени трептят...
Без нов дизайн. Дори
и препинателните знаци
на мястото им поставям всякога.
Е, знаците...Аз просто знам
къде тъкмо да ги сложа.
Но не това е значимо. -
Стихът ми е без фешън облекло,
с цел да се вижда от какво
се удивлявам и безпокоя,
кое за мене е Добро и кое е Зло.
В загадки не трансформирам
своите стихотворения.
Жадувам елементарност: Човек
да беседва с различен човек...
Защо да бързаме?
Онези суперсложни пояснения
след време ще ни дава
изкуственият разсъдък.
2023 /> Несложна философия
Мисълта, че постоянно ще пребивавам
и страхът,
че на следващия ден ще умра
вършат в синевата да се рея -
както по земята си ходя...
Да се усещам и гнездо, и птица,
плебей и цезар,
земен филиз и дъжд,
стигнал връх и паднал ничком,
влюбен
и разлюбен внезапно.
Имам си несложна философия -
тази двойнственост
крепи света.
Земен и небесен е животът.
А еднообразно скучна е гибелта.
2023
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ