Мъжът ми винаги даваше майка си за пример . Накрая ми писна и го пратих при нея
Ситуацията ми може да се назова типична. Омъжих се на 26 и скоро родих щерка. Съпругът ми и аз живеехме добре.
Но скоро той реши, че съм ленив човек, че си почивам в отпуск по майчинство, че на работа спечелвам малко. макар че в действителност заплатата ми беше доста по-малка от неговата, само че въпреки всичко това не значи, че не съм работила (аз съм преподавател в детска градина).
Правилно споделят, че като се жениш, гледай по-отблизо свекървата си. Такъв живот ще ви чака и теб.
Съпругът ми стартира постоянно да употребява майка си като образец за мен. Тя има зеленчукова градина на село, цялостен живот е работила като счетоводител и е отгледала две деца.
А аз какво върша? Работя на смени, а от време на време и по половин ден.
Честно казано, стараех се колкото мога. Ходех в селото на свекърва ми и й помагахс градината. Правех всичко към къщата. След това щерка ми потегли на учебно заведение.
Изглеждаше, че детето към този момент е станало по-самостоятелно, само че това не понижи отговорностите. На работа работя доста, само че парите не са задоволително.
Търпях. Бях подвластна от брачна половинка си. Освен това желаех фамилията да е цялостно.
Но ненапразно има мнение, че колкото повече търпиш, толкоз повече ти се качват на главата.
Опитах се да обясня, да предам, че и аз работя, че и аз нуждая се от помощ, не съм от желязо. Но няма смисъл.
В резултат на това се стигна до такава степен, че брачният партньор ми сподели, че в случай че не желая да работя и да спечелвам пари, тогава той ще дава толкоз от заплатата си в фамилния бюджет, колкото спечелвам аз, а останалото ще икономисва.
И преди този момент връзките ни не бяха изключително положителни, само че по-късно изявление напълно се утежниха.
Тогава разбрах, че е време да трансформира нещо в живота си. Омръзна ми да чувам по какъв начин брачният партньор ми непрекъснато употребява майка си за образец. Затова взех решение да й го върна. Отне ми три години, с цел да направя това!!
Започнах да си диря друга работа, до момента в който имаше време. Само година по-късно съумях да си намеря работа в частна детска градина и познат ми оказа помощ. През това време съумях да изтърпя толкоз доста, че е невероятно да се преразкаже.
Разделихме се, започнахме да разделяме всичко, да разменяме всичко, имаше доста кавги.
И най-накрая от цяла една година пребивавам в мир и естетика. Не съм сама, имам щерка. Все още имам майка си и се усещам щастлива.
Имам личен едностаен апартамент, работа. Живеем непретенциозно. Роднините ми обаче към момента не могат да се успокоят – всички се пробват да ме свържат с някого.
Някои ме назовават разведена с ремарке, тъй че би трябвало да съм по-сговорчива, в случай че желая да си намеря нов брачен партньор. Но не ми би трябвало!
Просто желая да кажа: „ Самотната жена не желае да се среща с някого “. Но не съм сама, имам семейство, въпреки в него да няма мъже. Стигат ми майка ми и щерка ми.
