Д-р Симидчиев: Нужен е Закон за спасяването на човек
„ Системата HEMS сплотява няколко аспекта – планинско избавяне, водно избавяне, бедствия и повреди, авиационно избавяне, в случай че аероплан падне на територията на България, и медицинския хеликоптер. Затова би трябвало да виждаме цялостната картина, а не да задълбаваме в един въпрос, който се чува единствено в последно време - по кое време ще пристигна хеликоптерът? “. Това сподели пулмологът доктор Александър Симидчиев в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ по тематиката за незабавната помощ по въздуха.
По думите му при в този момент настоящото законодателство, в случай че не се промени законът, единствените, които имат право да кацат отвън публично сертифицираните летища, са хеликоптерите на Министерство на защитата и на Министерство на вътрешните работи.
„ Затова и виждаме толкоз постоянно да се употребява само Спартан, а това е неефективно, когато става дума за транспорт единствено на едно лице. Например Авиоотряд 28 е второстепенен разпоредник с бюджета на Министерство на превоза. Но в случай че те са към Министерство на превоза, могат да кацат и изхвърчат единствено от и на публично сертифицирани летища. А не където има потърпевш човек. Затова преди да посочваме кой да бъде хеликоптерът и какъв брой да хеликоптера да имаме, би трябвало да помислим по какъв начин да организираме този развой, което може да стане само със основаването на Закон за спасяването на човек. Това да включва всички типове избавяне и да се уточни съответно кои институции, с кои свои сили и средства могат да допринесат за спасяването “, сподели доктор Симидчиев.
В момента законодателството в региона на въздухоплаването може да контролира къде могат да кацат и да изхвърчат и кой е екипажът, а на борда на хеликоптер могат да бъдат единствено екипаж – един или двама водачи, и пасажери. Отговорност за сигурността на екипажа по в този момент настоящото законодателство може да носи единствено водачът, само че защото той не е здравно лице, би трябвало да се направи промяна, с цел да може тази активност да работи.
„ Закупуването на хеликоптера е единствено едно копче от шинела.... Ако мислим в дълготраен проект, би трябвало да стартираме незабавно обучаване на екипи, другояче тези хеликоптери ще стоят една година, без да летят. Важно е и дали купуваме хеликоптери с съоръжение. На последващо място е районирането на България – това зависи от броя поданици на несъмнено място и на второ място – има ли здравни заведения, които могат да одобряват в къс период тежко болен пациент. Другият миг е взаимоотношението с други служби – по какъв начин от кола за спешна помощ прехвърляме в хеликоптер и назад, при планинското избавяне кой избавя, при огромни бедствия и повреди в фабрики или индустриални паркове също би трябвало да имаме проект за деяние, при паднал аероплан също създаден проект. Аз персонално считам, че Министерство на вътрешните работи, което и в този момент работи със системата 112, има и авиоотряд, който обслужва пограничните региони, има всички съставни елементи да сплоти активността, Министерство на вътрешните работи би трябвало да управлява системата на незабавна въздушна помощ “, сподели доктор Симидчиев.
Той добави, че преди всичко би трябвало да се промени законът за 112, защото там няма планувано избавяне по въздуха, а по-късно и Законът за бедствията и повредите, в който да се уточни кой взе участие в избавителните екипи, както и кой ще заплаща активността за това избавяне по въздуха.
„ Ако хеликоптерна кола за спешна помощ е употребена при незабавен медицински случай или транспорт на органи – това би могло да се финансира по линия на незабавната помощ, както е сега, през бюджета на Министерство на здравеопазването към незабавната помощ. Ако е избавяне в планина – това се финансира най-често посредством застрахователните сдружения, в случай че си застрахован, в случай че не си – се заплаща от персонални средства. Би могло и посредством здравна вноска, а също и посредством щедрост, както е в някои страни, като става дума не са събиране на капачки, а посредством църквата, посредством огромни филантропски организации “, сподели доктор Симидчиев.
„ Според мен предлагането на доктор Симидчиев за един логичен и синхронизиран развой би могло да докара до основаването на незабавна въздушна помощ у нас. Във Виена, когато аз трябваше да бъда преведена за трансплантацията ми като пациент, и по-късно до момента в който лежах в болничната стая, дневно над нас прекосяваха по 7-8 медицински коли за спешна помощ. Няма в никакъв случай да не помни този звук на въздушни коли за спешна помощ. Австрия и като планинска страна разполага с разнообразни типове въздушни коли за спешна помощ – има и хеликоптери, и дребни самолети, взаимозависимост от случая, дали е пациент, дали са донорски органи, дали е избавяне на дете или на възрастен “, добави и Наталия Маева, ръководител на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония и пациентски представител (еPAG) в Eвропейската референтна мрежа за бял дроб.
Целия епизод на подкаста може да чуете
По думите му при в този момент настоящото законодателство, в случай че не се промени законът, единствените, които имат право да кацат отвън публично сертифицираните летища, са хеликоптерите на Министерство на защитата и на Министерство на вътрешните работи.
„ Затова и виждаме толкоз постоянно да се употребява само Спартан, а това е неефективно, когато става дума за транспорт единствено на едно лице. Например Авиоотряд 28 е второстепенен разпоредник с бюджета на Министерство на превоза. Но в случай че те са към Министерство на превоза, могат да кацат и изхвърчат единствено от и на публично сертифицирани летища. А не където има потърпевш човек. Затова преди да посочваме кой да бъде хеликоптерът и какъв брой да хеликоптера да имаме, би трябвало да помислим по какъв начин да организираме този развой, което може да стане само със основаването на Закон за спасяването на човек. Това да включва всички типове избавяне и да се уточни съответно кои институции, с кои свои сили и средства могат да допринесат за спасяването “, сподели доктор Симидчиев.
В момента законодателството в региона на въздухоплаването може да контролира къде могат да кацат и да изхвърчат и кой е екипажът, а на борда на хеликоптер могат да бъдат единствено екипаж – един или двама водачи, и пасажери. Отговорност за сигурността на екипажа по в този момент настоящото законодателство може да носи единствено водачът, само че защото той не е здравно лице, би трябвало да се направи промяна, с цел да може тази активност да работи.
„ Закупуването на хеликоптера е единствено едно копче от шинела.... Ако мислим в дълготраен проект, би трябвало да стартираме незабавно обучаване на екипи, другояче тези хеликоптери ще стоят една година, без да летят. Важно е и дали купуваме хеликоптери с съоръжение. На последващо място е районирането на България – това зависи от броя поданици на несъмнено място и на второ място – има ли здравни заведения, които могат да одобряват в къс период тежко болен пациент. Другият миг е взаимоотношението с други служби – по какъв начин от кола за спешна помощ прехвърляме в хеликоптер и назад, при планинското избавяне кой избавя, при огромни бедствия и повреди в фабрики или индустриални паркове също би трябвало да имаме проект за деяние, при паднал аероплан също създаден проект. Аз персонално считам, че Министерство на вътрешните работи, което и в този момент работи със системата 112, има и авиоотряд, който обслужва пограничните региони, има всички съставни елементи да сплоти активността, Министерство на вътрешните работи би трябвало да управлява системата на незабавна въздушна помощ “, сподели доктор Симидчиев.
Той добави, че преди всичко би трябвало да се промени законът за 112, защото там няма планувано избавяне по въздуха, а по-късно и Законът за бедствията и повредите, в който да се уточни кой взе участие в избавителните екипи, както и кой ще заплаща активността за това избавяне по въздуха.
„ Ако хеликоптерна кола за спешна помощ е употребена при незабавен медицински случай или транспорт на органи – това би могло да се финансира по линия на незабавната помощ, както е сега, през бюджета на Министерство на здравеопазването към незабавната помощ. Ако е избавяне в планина – това се финансира най-често посредством застрахователните сдружения, в случай че си застрахован, в случай че не си – се заплаща от персонални средства. Би могло и посредством здравна вноска, а също и посредством щедрост, както е в някои страни, като става дума не са събиране на капачки, а посредством църквата, посредством огромни филантропски организации “, сподели доктор Симидчиев.
„ Според мен предлагането на доктор Симидчиев за един логичен и синхронизиран развой би могло да докара до основаването на незабавна въздушна помощ у нас. Във Виена, когато аз трябваше да бъда преведена за трансплантацията ми като пациент, и по-късно до момента в който лежах в болничната стая, дневно над нас прекосяваха по 7-8 медицински коли за спешна помощ. Няма в никакъв случай да не помни този звук на въздушни коли за спешна помощ. Австрия и като планинска страна разполага с разнообразни типове въздушни коли за спешна помощ – има и хеликоптери, и дребни самолети, взаимозависимост от случая, дали е пациент, дали са донорски органи, дали е избавяне на дете или на възрастен “, добави и Наталия Маева, ръководител на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония и пациентски представител (еPAG) в Eвропейската референтна мрежа за бял дроб.
Целия епизод на подкаста може да чуете
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ