Прошка е скоро-Ето оичаите и традициите, които трябва да спазваме
Сирни Заговезни или по различен метод Прошка е църковен и национален празник, който се празнува 49 дни преди Великден. Великият пост стартира директно на идващият ден след Сирница, както го назовават в някои краища на България.
На празника се изричат Христовите думи: „ Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви “. По тази причина обичаят повелява хората да си желаят амнистия между тях за обидите, които волно или несъзнателно са си предизвикали, както и сами да намерят в себе си сили да простят на тези, които са ги наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни.
На Сирни Заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „ Прощавай, мамо, тате.. “ – „ Господ да прости, простен да си! “, е наложителният отговор.
Характерен бит за този ден е паленето на огньове (клади), а откакто прегорят, се прескачат за здраве. После към тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се назовава и Поклади. В някои краища на България е публикуван обичаят оратници (огруглици) – това са факли от плява, които всеки собственик завърта към главата си и по този метод прогонва бълхите от къщата.
Много известен е и бил и обичаят мятане на стрели. Всеки ерген изстрелва с простоват, изработен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни.
Семейството на момата стои будно, с цел да гаси пламъците, до момента в който тя самата събира стрелите. Която мома събере най-вече стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.
На Сирни Заговезни – преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. За трапезата на Заговезни се подготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
Прието е да се прави и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от фамилията, основно децата, се пробва да хване халвата или яйцето с уста.
Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
В седмицата преди Сирни Заговезни в някои тракийски селища потеглят кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични подиуми и благославят за здраве и изобилие. В групата нормално има лидер, именуван „ хаджия “, и „ кукерска младоженка “ или „ баба “ – мъж, облечен в парцаливи женски облекла и с парцалено бебе в ръце.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 48 дни. Затова и носи концепцията за „ последно облажаване “.
За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е алегорична. Постът не значи единствено вегетарианство. Сексът също е строго неразрешен.
Постенето е самобитна магия, която би трябвало да провокира плодородието. В традицията той значи краткотрайна гибел, след която наложително следва ново раждане. Така се символизира безконечният кръговрат, завъртане на цикъла от неплодородие към плодовитост.
Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като слънчев знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функционалност на ритуалите.
Инфо: ЗаЖената
