Прошката не означава да потиснеш гнева си. Прошката означава, че се молиш за чудо
Сирни Заговезни е.
Ден за амнистия.
Празникът се назовава още Прошка, Поклади, Прошкина неделя или Неделя Сиропустна. Винаги се празнува 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.
По традиция амнистия не си желаят единствено съпрузите, тъй като се знае, че на другия ден може отново да се скарат.
Каква е концепцията да си прощаваме?
Според Мариан Уилямсън прошката не значи да потиснеш гнева си; прошката значи, че се молиш за знамение: способността да виждаш оттатък грешките, които някой е направил против истината, която лежи в сърцата на всички ни. Прошката не постоянно е елементарно нещо. В някои случаи, да простиш на този, който те е ранил боли повече и от самата раната, която ти е предизвикал. И все пак, няма мир без амнистия. Мислите, които нападат другите са мислите, които нападат нас самите. Първата стъпка на Прошката е самото предпочитание да простиш.
Прошката не значи угнетяване на гнева и раздразнението, а напълното освобождение от тях посредством осъзнаване на аргументите, довели до появяването на тези усеща, и оттова – намирането на по-рационален метод за превъзмогване на дразнителя. Прощаването има значение най-много за прощаващия, защото той се освобождава от отрицателните си страсти и добива още веднъж опция за справедлива преценка на обстоятелствата, свързани с другия човек, въпросната нанесена засегнатост или нежелано държание.
Прошката заема главно място в християнската етична система.
В рамките на християнската нравственос прошката не е просто еднократен и алегоричен акт, при който „ се одобряват или сервират извинения “ от или на някого, а повсеместен и вседействен акт, който се разгръща върху всичко окръжаващо, акт на вътрешно филтриране и примирение, което се отнася освен съответно към едно или друго съответно събитие, а по отношение на всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено деяние, осъществено от различен човек, единствено по себе си не е амнистия, само че може и би трябвало да бъде част от нея.
В църковния календар прошката се свързва с така наречен „ Неделя сиропустна “ /СирниЗаговезни/ - последния ден преди началото на Великия пост. Идеята е, че преди началото на този най-съществен за християнството пост, човек би трябвало да е дал прошка и да е получил амнистия от ближните си. Всъщност традицията, обвързвана със Сиропустната неделя е на първо място знак – опрощението би трябвало да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един миг.
Ден за амнистия.
Празникът се назовава още Прошка, Поклади, Прошкина неделя или Неделя Сиропустна. Винаги се празнува 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.
По традиция амнистия не си желаят единствено съпрузите, тъй като се знае, че на другия ден може отново да се скарат.
Каква е концепцията да си прощаваме?
Според Мариан Уилямсън прошката не значи да потиснеш гнева си; прошката значи, че се молиш за знамение: способността да виждаш оттатък грешките, които някой е направил против истината, която лежи в сърцата на всички ни. Прошката не постоянно е елементарно нещо. В някои случаи, да простиш на този, който те е ранил боли повече и от самата раната, която ти е предизвикал. И все пак, няма мир без амнистия. Мислите, които нападат другите са мислите, които нападат нас самите. Първата стъпка на Прошката е самото предпочитание да простиш.
Прошката не значи угнетяване на гнева и раздразнението, а напълното освобождение от тях посредством осъзнаване на аргументите, довели до появяването на тези усеща, и оттова – намирането на по-рационален метод за превъзмогване на дразнителя. Прощаването има значение най-много за прощаващия, защото той се освобождава от отрицателните си страсти и добива още веднъж опция за справедлива преценка на обстоятелствата, свързани с другия човек, въпросната нанесена засегнатост или нежелано държание.
Прошката заема главно място в християнската етична система.
В рамките на християнската нравственос прошката не е просто еднократен и алегоричен акт, при който „ се одобряват или сервират извинения “ от или на някого, а повсеместен и вседействен акт, който се разгръща върху всичко окръжаващо, акт на вътрешно филтриране и примирение, което се отнася освен съответно към едно или друго съответно събитие, а по отношение на всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено деяние, осъществено от различен човек, единствено по себе си не е амнистия, само че може и би трябвало да бъде част от нея.
В църковния календар прошката се свързва с така наречен „ Неделя сиропустна “ /СирниЗаговезни/ - последния ден преди началото на Великия пост. Идеята е, че преди началото на този най-съществен за християнството пост, човек би трябвало да е дал прошка и да е получил амнистия от ближните си. Всъщност традицията, обвързвана със Сиропустната неделя е на първо място знак – опрощението би трябвало да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един миг.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ