Синиша Михайлов е истинска легенда на югославския и италианския футбол.

Синиша Михайлов е същинска легенда на югославския и италианския футбол. Сред най-големите му триумфи са извоюваната КЕШ с Цървена звезда. Но по какъв начин Синиша стига до международните небеса във футбола. Той е израснал в Борово Населье. По през целия ден Михайлович ритал топката, упражнявал левия си крайник, който години по-късно щеше да го трансформира в един от най-изкусните реализатори на свободни удари. Животът си вървял, дребният гений упражнявал, а татко му бил строител. В един миг обаче се срутва целият гараж на семейство Михайлович. Пада и къщата. И тази на съседите. И тези в цялата махала. В родното място на Синиша проехтяват едни от първите изстрели на войната в някогашна Югославия при започване на 90-те години. През 1991-ва регионът е обсаден от югославската национална войска и сръбски паравоенни формирования, като в последна сметка пада след три месеца сражения. Всички поданици на града, без значение от етническата им принадлежност, са отведени в лагери в Сърбия. Един от тях е Звонко Попович, треньорът на Борово, с чиято фланелка Синиша Михайлович дебютира едвам на 17 години през 1986-а. Само месец по-късно обаче е освободен, откакто един от началниците на лагера, вманиачен почитател на футбола и играча Миле Стаменкович, схваща, че двамата с Попович са родственици. " Не мога да изтезавам човек, чийто кум е моят кумир ", споделя му полковникът и една вечер го извежда от лагера. Неописуема е магията на играта и нейната мощ. Но упоменатият случай е единствено лъч вяра в тази история, пропита най-много с кръв и екот на бомби. И трансформирала безчет човешки ориси, измежду които и тази на Синиша. Когато хърватските сили поемат надзор над града, Михайлович е разгласен за зложелател номер 1 в района поради отявлената си поддръжка за Белград. Почти три десетилетия по-късно нищо не е забравено и той не е добре пристигнал в родния си край. И евентуално в никакъв случай няма да бъде. " Ако хората видят футболист на улицата - Видич или Джеко, да кажем, те биха стиснали ръката му и биха му поискали шанс. Но не и на Синиша ", споделя другар от детинство на футболиста.
Михайлович се трансформира в икона на сръбски шовинизъм, макар че историята му е много странна. Баща му е сърбин, а майка му - хърватка.
Синиша избира Войводина Нови Сад, който е трамплинът му към Белград и " червено-бялата " горделивост на града - Цървена звезда. Още в първия си сезон при " звездашите " Синиша подвига КЕШ с водения от Люпко Петрович отбор на Звезда. Той бележи едно от попаденията в реванша с Байерн на " Мала Маракана " за 2:2, а сред двата дуела с " баварците " се случват трагичните събития в Борово.
За връзките на Синиша със сръбския пълководец Желко Ражнатович също има много какво да се опише. Аркан го взима под крилото си в Белград в най-размирните години, в които даже и измежду почитателите на Звезда има настроения против Михайлович поради двойната му етническа принадлежност. Също по този начин сръбският необут оказва помощ и на родителите му да избягат от Вуковар по време на обсадата. Вуйчото на Михайлович, брат на майка му, пък е старши офицер в хърватската войска и е покорен след рухването на града. Хората му се готвят да го раздерат, когато Ражнатович им заповядва да го пощадят. Един от дребното сходни случаи и още едно доказателство за близостта сред Синиша и водача на паравоенното формирование " Тигри ".
През 1992-ра го желае Ювентус, само че той избира Рома поради треньора Вуядин Бошков. В интервала 1994-1998 свети за Сампдория, а по-късно се връща във Вечния град, с цел да облече екипа на Лацио и с безконечния противник на Рома се радва на шест златни години. Прехвърлил 35-те, Михайлович приключи кариерата си в Интер, след което пое по треньорския път. След като смени редица клубове и за малко бе народен селекционер на Сърбия, на 20 февруари Синиша отпразнува юбилейния си 50-и рожден ден като ментор на Болоня. Е, за момента ще би трябвало да стопира това си начинание и да успее още веднъж да се пребори, този път с подлата болест левкемия.