Дете попитало баща си колко печели на час. Щом разбрал причината, бащата онемял
СИНЪТ: „ Татко, може ли да те попитам един въпрос? “
ТАТКОТО: „ Да, несъмнено, какъв? “
СИН: „ Татко, какъв брой изкарваш на час? “
ТАТКОТО: „ Това не е твоя работа. Защо питаш такова нещо? “
СИНЪТ: „ Просто желая да знам. Моля, кажи ми какъв брой печелиш на час? “
ТАТКОТО: „ Десетина лв. “
СИНЪТ: „ О! (С наведена глава).
СИН: „ Тате, може ли да ми дадеш назаем 10 лв.? “
Бащата се ядосал.
ТАТКОТО: „ Ако единствената причина, поради която ме попита това, е да можеш да вземеш пари назаем, с цел да си купиш глупава играчка или някаква друга нелепост, тогава отиваш напряко в стаята си и си лягаш. Помисли си за какво си толкоз себелюбив. Работя интензивно всеки ден,, а получавам сходно детско държание. “
Малкото момче безшумно отишло в стаята си и затворило вратата.
Мъжът почнал да се върти нервно, сърдит още повече от въпросите на дребното момче. Как смее да задава такива въпроси единствено с цел да получи пари?
След към час мъжътсе успокоил и почнал да размишлява:
„ Може би има нещо, което в действителност би трябвало да си купи, а и в действителност не желае пари доста постоянно. Мъжът отишъл на стаята на момчето и отворил вратата.
ТАТКОТО: „ Спиш ли, синко? “
СИНЪТ: „ Не, баща, безсънен съм “.
ТАТКОТО: „ Мислех си, може би бях прекомерно непоколебим с теб по-рано. Беше дълъг ден и си излях раздразнението върху теб. Ето парите, които изиска. ”
Малкото момче се изправило и се усмихнало.
„ О, благодаря ти баща! “
После бръкнало под възглавницата си и извади няколко смачкани банкноти. Човекът видял, че момчето към този момент има пари и още веднъж почнал да се ядосва. Малкото момче постепенно отброило парите си и след това подвигна взор към татко си.
ТАТКОТО: „ Защо искаш повече пари, в случай че към този момент имаш? “
СИНЪТ: „ Защото нямах задоволително, само че в този момент имам.
„ Тате, в този момент имам 20 лв.. Мога ли да си купя два часа от времето ти? Моля, прибери се на следващия ден по-рано. Искам да играя с теб. “
Бащата бил смачкан. Той прегърнал дребния си наследник и го помолил за амнистия.
Това е единствено малко увещание за всички вас, които работите толкоз интензивно в живота.
Не бива да оставяме времето да се изплъзне през пръстите ни, без да сме прекарали известно време с тези, които в действителност са значими за нас, тези, които са покрай сърцето ни.
