Синът ми заряза бременната си приятелка. Но аз не можех да изоставя своя внук…
Синът ми стартира да излиза с едно момиче. Той е на 19 години, а избраницата му е на 17. Не останаха дружно дълго. Шест месеца по-късно се разделиха. Момичето бе забременяло от сина ми.
Не харесвах това, което направи детето ми, само че не можех да го накарам да се събере още веднъж с момичето. Исках да схвана коя е тя. Какво ще стане с детето? Синът ми изиска аборт, момичето обаче не желало.
Тя му декларирала, че ще роди бебето сама.
Бях твърдо решена да я намеря и да й оказа помощ в развъждането на детето. Синът ми не искаше да поеме отговорност. Аз обаче желаех да я поема. Опитах се да схвана най-малко нещо за някогашната му. Той обаче мълчеше или започваше да ми се кара, че не е моя работа.
Докато синът ми не гледаше, се добрах до телефона му. Трябваше ми най-малко някаква диря, с цел да стигна до това момиче. Този непрокопсаник беше изтрил всичко. Нямаще даже нишка.
Не знаех нищо за бъдещия си внук и неговата майка.
Бях необикновено обезпокоена. Момичето бе останало единствено в такава сложна житейска обстановка. Сърцето ме болеше.
Спомням си, че един път синът ми бе споделил, момичето няма родители. Гледала я единствено баба й. Малко евентуално бе възрастен човек да помогне в развъждането на детето, само че аз можех.
Когато съвсем бях изгубила вяра, един ден видях самотно момиче. Тя седеше в нашия двор и като че ли гледаше към прозорците на нашия апартамент. Имаще вяра.
Приближих се до нея. Последва диалог. И знамение! Това бе същото момиче, което бе позорно изоставено от сина ми. Веднага й се извиних.
Тя ме прегърна като лично дете. Обещах да й оказвам помощ, поддържам и постоянно да бъда до нея и внучето. Тя не можа да сдържи страстите си. Ревеше с глас. Горката призна, че в действителност е мислила да направи аборт, защото не разполагала с нищо, с цел да отглежда дете.
Спазих обещанието си. Оттогава постоянно съм до нея. Помагам всяччеки и абсолютно. Момичето ме срещна с баба си. Бях на раждането и изписването.
Минаха години. Момичето приключи образованието си и си откри работа. Внукът ми също порасна. Скоро приключва университет, с цел да стане обществен служащ. С горделивост се назовавам „ най-щастливата баба на света “.
Синът ми цялостен живот не припозна детето си. Страхуваше се от него като от огън. При първа опция избяга от вкъщи ни. Работи в различен град. Рядко се обажда и в никакъв случай не идва.
Но аз се веселя, че най-малко някой в нашето семейство постъпи вярно. И се надявам на сина ми някой ден да му пристигна акъла.
