Тази случка отвори очите за снаха ми и разбрах, че на доброто невинаги се отвръща с добро
Синът ми Николай е на 32 години, неотдавна се ожени и с жена си се реалокираха да живеят в моя двустаен апартамент. Впоследствие им се роди наследник, след това още един, а в жилището имаше малко място.
В нашето село към момента имаме остаряла дървена къща, в която са живели родителите ми. Използваме я единствено когато отиваме да садим зеленчуци в градината или да приберем реколтата.
Докато внуците бяха дребни, наличието ми беше наслада. Можех да седнал съм с тях през уикендите, до момента в който младите родители отидоха някъде да си почиват, и през делничните дни, когато снахата трябваше да извършва задания.
Техните креватчета бяха в стаята ми, тъй като ставах да ги ревизирам през нощта и ги слагах да спят. Много ми беше прелестно да им описвам истории от моето детство. Детските креватчета на внуците ми към момента са в моята стая.
Но никой не оцени помощта ми и в следствие станах непотребна в личния си дом.
Наскоро инцидентно чух диалог сред снаха ми и Николай. Говореха по какъв начин в жилището ми към този момент става пренаселено и че ще е по-добре да се преместя да пребивавам в къщата на родителите си.
Не можех да се примиря с това и се намесих в диалога им:
— Първо, апартаментът, в който живеете, е мой, няма да си потегли отсам. И второ – в случай че ви е тясно, това не е мой проблем, за мен е добре, няма да ви изгоня. Можем да сменяем жилището за два едностайни, само че вие би трябвало да намерите пари да доплатите, в случай че се наложи. Мога да продам къщата на родителите си при положение, че би трябвало да се доплати. И най-после, не мислех, че по този начин ще ми благодарите за помощта.
Снахата замръзна от чутото и стартира да ме убеждава, че съм ги схванала погрешно. Синът ми не знаеше какво да отговори.
В същия ден креватчетата на внуците ми се реалокираха в спалнята на родителите и аз разгласих къщата на родителите си за продажба.
Нека даже не си помислят, че ще пребивавам в къща, в която вятърът духа през стените. Ще мога да се оправя и без отгледани от мен зеленчуци; сходни се продават на нашия пазар.
Бабите ми даже ще ми благодарят, че съм купила нещо от тях.
Тази преживелица ми отвори очите за скъпата ми снаха и разбрах, че добротата не всеки път се отплаща с добрина.
