Искам да изгоня сина си от дома ни, защото е готованец и не си мърда пръста за нищо!
Синът ми е на 23 години. Дипломира се е преди няколко месеца. Не мисли да си откри работа. Живее на наш тил. Това ме възмущава.
Жена ми подхожда по друг метод към обстановката. Косъм не дава да падне от този готованец. Синът ни седи по цялостен ден на компютъра и играе игри. Не излиза на открито, не поддържа връзка с другари, не прави нищо вкъщи.
Дори не знае къде е мивката. Майка му чисти след него.
Жена ми е 100 % сигурна, че това е краткотрайно. Тя има вяра, че синът ни е решил да си вземе отмора след университета и след това сигурно ще си откри работа.
Аз обаче виждам нещо напълно друго. Нашият наследник се усеща добре на врата ни. Работим, плащаме всичко, жена ми готви и чисти. Чудесен живот!
Накрая търпението ми се изчерпа. Отидох да приказвам с него като мъж. Влязох в стаята му. Опитах се да стартира диалог, само че той въобще не ме отрази.
Взря се в монитора си и промърмори нещо под носа си. Трябваше да извадя демонстративно слушалките му.
Най-сетне синът ми ме видя. Взе да крещи, а от устата му изхвръкна пяна. Трябваше да го ударя в лицето. Постигнал ли е нещо, че в този момент да ми покачва звук в дома ми!?
Жена ми ми се разсърди. Според нея съм се отнесъл прекомерно грубо към сина ни. Тя към момента го мисли за малко момче.
След този диалог със сина ми жена ми не ми приказва. Тя не схваща, че синът й унищожава освен нашия живот, само че и неговия личен. С тази скорост той ще загуби младостта си и ще пропусне доста благоприятни условия.
Докато си млад, би трябвало да работиш, да се развиваш, да се виждаш с другари. Какво прави с живота си? Точно по този начин, нищо.
Мисля, че след време брачната половинка ми ще разбере изгодите от дейностите ми.
Благодарение на моите старания три дни по-късно той най-сетне отиде на първото си изявление. Нека го вземат. Не ме интересува какво ще работи, значимото е най-малко да стартира отнякъде.
