Конникът, който не се умори начело на България
Символ на българската владетелска мощност или имитация на тракийския херос? Вероятно такива мисли са се въртели в главите ни, отправяйки се към североизтока на България и Мадарския конник. Пътуването ни бе преди пандемията, само че евентуално отговорът, като доста други, ще търсим и в годините напред. И явно с съображение.
--------------
За софиянци ползотворно пътешестване до тази част на страната би трябвало да ангажира най-малко три дни. И макар че този път „ Пилигрим 4+ “ заобикали антични обекти като столицата на гетите Даусдава-Хелис в „ Сборяново “ и все по-популярния Мисионис, продължителността се оправдава. Така, пропътували близо 400 км от столицата, ето ни измежду историко-археологическия резерват „ Мадара “. Противно на логиката обаче, прескачаме Конника и първо палим свещи в дребен скален параклис.
Резерватът „ Мадара “ е цялостен комплекс от обекти. Да, Конникът е „ черешката на тортата “ в комплекса, само че наред с него и упоменатия параклис с незнайно какъв брой дълбоки корени се срещат руини от крепостни стени и от базилика и въобще – от огромен паметен комплекс. Свързван с кан Омуртаг, комплексът включва останки от жилищни и дворцови здания, капище, светилище. Последните две в някаква степен съответстват, само че едното свързваме със старите българи, а другото – с траките. Очевидно обаче има последователност. Още повече че в подножието на скалите с Конника има и огромна пещера, наречена „ Пещерата на нимфите “. Като част от това паметно средище тя несъмнено е била употребена от античните ни предшественици за обреди и други паметни практики. Това се поддържа и от откритите в резервата глинени оброчни плочки, на които наред с облици на богове се среща и Тракийският конник, или Херос.
От Хероса до св. Георги Победоносец
Последното е значително и подсказва за отношение към Конника на скалата. Мадарският конник се датира като барелеф от VІІІ в. сл. Хр. от болшинството учени и се свързва с кан Тервел. За връзката подсказват надписи на така наречен старогръцки език, които приказват за взаимоотношенията сред България и Източната римска империя, като се загатват и владетелите Юстиниан II, Кормисош и Омуртаг. Счита се за единствения скален релеф в Европа от ранното средновековие и е в листата на за монументи на международното културно завещание.
Да, но не, както би споделил моят другар Петко Бочаров, светла му памет. Барелефът е с ерозирали елементи и това позволява тълкувания както на детайли от изображението, по този начин и на момента за изсичането. Има да вземем за пример проучвания на скалата, съгласно които лъвът в композицията е изработен години преди кучето, а пък конят е бил „ модифициран “ във времето. А това към този момент припомня за упоменатите оброчни плочки и ни връща чак до тракийския херос. Тук в скоби да вметнем, че херосът не е воин, а обожествен владетел/жрец при траките. И тук връзката сред него и издигнатия в фетиш държател при средновековните българи е директна, сред изображенията им – също. Така, в случай че възприемем барелефа като систематизиран облик на триумфиращата през хилядолетията българска държавност, може би ще сме най-близо до истината. В поддръжка християнството преобразува хероса в светец, а най-популярен конник боец несъмнено е св. Георги Победоносец. Неслучайно освен това и национална анкета излъчи Мадарския конник
за световен знак на България.
Белият безоблачен град
Плиска е идващият историко-археологически резерват в пътуването ни. Известна е като първата столица на Аспарухова България, изпълнявала тази си функционалност над два века. Градена е върху славянско поселение, а може би и върху късноантично населено място, маркирано от храм или мартирий. От изворите се вижда, че през вековете се е наричала ПЛСКА и Пльсковъ, а в ромейските съчинения - като Pliskouba/Pliskoba, превеждано като „ слънчевия “ или „ блестящия, бял “ град.
Това определение се пази и от достигналите до нас руини на града. Вижда се, че той е юридически не от номади, привикнали да живеят единствено в юрти, а от цивилизация с обичаи в градоустройството и строителството. Простирал се е върху 23 кв. км и е просъществувал до XVII век. Бил е обграден от неестествен вал и от бездънен, дълъг над 20 км, цялостен с вода трап. Зад рова се е простирал външният град за занаятчии и селяни, а надълбоко във вътрешността, на към 0,8 кв. км, се е разполагал вътрешният град с ханския квартал. В него се откроявали огромен 2-етажен замък, базилика и дребен дворец-крепост, или Цитаделата.
Между находките от дворцовия квартал се концентрираме върху Розетата от Плиска. Тя съставлява 7-лъчев бронзов медальон с диаметър 38 мм и се дефинира като прабългарски талисман. Върху всеки от нейните лъчи има изрязани по два рунически старобългарски знака, а на противоположната й страна - знакът . Според най-популярната догадка розетата се употребила за гадаене, а знакът на гърба й замествал кръста даже век след покръстването на българите. А забавното е, че тъкмо тук, вПлиска, княз Борис покръства българите през г. Пак тук, в първата българска столица, са посрещнати и основателите на славянската писменост - светите братя Кирил и Методий и техните най-близки възпитаници и почитатели.
Тук ще бъде България – под това небе, на тази земя
След нощ в хотел на Шуменското плато се насочваме към паметника „ 1300 години България “. Известен още и като „ Създателите на българската страна “, той се издига съвсем на ръба на платото. Представлява архитектурен комплекс, измежду който се откроява групата на кан Аспарух с коня до него и забития в земята меч с пророческите думи „ Тук ще бъде България – под това небе, на тази земя! “. Комплексът впечатлява и със символния лъв най-отгоре, на 52 м височина, допълнен с пеперуда зад опашката му, която приказва за дългоденствие, само че и за метаморфози в развиването на страната. Открит е няколко месеца след гибелта на вдъхновителката за неговото основаване - Людмила Живкова, която по това време управлява културата в страната.
Шуменското плато през днешния ден е естествен парк. От желязната ера насетне обаче е било населявано и е играело забележителна роля. Има и показателни следи – населявани пещери, тракийски могили, скални манастири, средновековна цитадела, турски редути. През гората и по кръстосан терен вършим поход до някои от скалните манастири, които са населявани от исихасти през XII-XIV в. Последните метри към Костадиновия манастир, издълбан на височина 10 м в отвесна канара, се качваме по железна стълба. Наричан евентуално „ Св. св. Константин и Елена “, манастирът е едвам от две отделения. Едното се демонстрира като черква или параклис и в него разграничаваме олтар и следи от фрески. По-голямото е с изсечени в скалата нарове, с голям брой ниши, отвори за прозорци и даже отшелнически гроб. В съседство на манастира отличаваме и феноменална канара, която целесъобразно е посочена „ Окото “. Стълб или стълб по средата на входа обяснимо маркира пък друга килия, все във варовиковата канара, като „ Диреклията “. Отбиваме се и до „ Подковата “ – друга скална обител, посрещала исихасти по същото време.
По пътя към хотела за малко се отбиваме в село Осмар. Заради Осмарския пелин, несъмнено. Тук избата е от 1999 година, само че рецептата, по която подготвя пелина, е от XIX век. Както е известно, в това вино се прибавят над 30 горски билки и плодове, доминирани от прелестно горчивия усет на пелина. Тъй като рецептата надали ще стане известна в миналото, и отсега нататък за „ наздраве “ с марков пелин ще би трябвало да търсим Осмар.
Градът на кирилицата
Последно на другия ден минаваме и през втората българска столица Велики Преслав. Градът е единствено на 30 км от Плиска и в покрайнините му са разкрити селищни могили още от неолита, халколита и бронзовата ера. Същественото обаче е прерастването му след 893 година освен като административен център на страната, само че и като извънредно писмовно и културно средище на България и на славянския свят. И за това несъмнено способства Преславската или първата българска книжовна школа, където съгласно някои историци се ражда и кирилицата. Тази теза се пази от нейното пораждане преди другата огромна българска книжовна школа – Охридската, и творилите в Преслав възпитаници и следовници на светите братя Кирил и Методий. С тази активност се свързва и учреденият в съседство от св. княз Борис Покръстител манастир „ Св. Пантелеймон “, където князът умира и където са творили св. Климент Охридски и св. Наум Преславски-Охридски. В града се демонстрират и други огромни мозъци на Средновековна България като Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Досков и прочие, а в своя разцвет – до 972 година, Преслав израства като един от най-красивите и развити градове на Югоизточна Европа. Останките от белокаменни стени и величествени дворци от така наречен Кръгла или Златна черква са част от доказателствата за това великолепие и на града, и на страната.
--------------
За софиянци ползотворно пътешестване до тази част на страната би трябвало да ангажира най-малко три дни. И макар че този път „ Пилигрим 4+ “ заобикали антични обекти като столицата на гетите Даусдава-Хелис в „ Сборяново “ и все по-популярния Мисионис, продължителността се оправдава. Така, пропътували близо 400 км от столицата, ето ни измежду историко-археологическия резерват „ Мадара “. Противно на логиката обаче, прескачаме Конника и първо палим свещи в дребен скален параклис.
Резерватът „ Мадара “ е цялостен комплекс от обекти. Да, Конникът е „ черешката на тортата “ в комплекса, само че наред с него и упоменатия параклис с незнайно какъв брой дълбоки корени се срещат руини от крепостни стени и от базилика и въобще – от огромен паметен комплекс. Свързван с кан Омуртаг, комплексът включва останки от жилищни и дворцови здания, капище, светилище. Последните две в някаква степен съответстват, само че едното свързваме със старите българи, а другото – с траките. Очевидно обаче има последователност. Още повече че в подножието на скалите с Конника има и огромна пещера, наречена „ Пещерата на нимфите “. Като част от това паметно средище тя несъмнено е била употребена от античните ни предшественици за обреди и други паметни практики. Това се поддържа и от откритите в резервата глинени оброчни плочки, на които наред с облици на богове се среща и Тракийският конник, или Херос.
От Хероса до св. Георги Победоносец
Последното е значително и подсказва за отношение към Конника на скалата. Мадарският конник се датира като барелеф от VІІІ в. сл. Хр. от болшинството учени и се свързва с кан Тервел. За връзката подсказват надписи на така наречен старогръцки език, които приказват за взаимоотношенията сред България и Източната римска империя, като се загатват и владетелите Юстиниан II, Кормисош и Омуртаг. Счита се за единствения скален релеф в Европа от ранното средновековие и е в листата на за монументи на международното културно завещание.
Да, но не, както би споделил моят другар Петко Бочаров, светла му памет. Барелефът е с ерозирали елементи и това позволява тълкувания както на детайли от изображението, по този начин и на момента за изсичането. Има да вземем за пример проучвания на скалата, съгласно които лъвът в композицията е изработен години преди кучето, а пък конят е бил „ модифициран “ във времето. А това към този момент припомня за упоменатите оброчни плочки и ни връща чак до тракийския херос. Тук в скоби да вметнем, че херосът не е воин, а обожествен владетел/жрец при траките. И тук връзката сред него и издигнатия в фетиш държател при средновековните българи е директна, сред изображенията им – също. Така, в случай че възприемем барелефа като систематизиран облик на триумфиращата през хилядолетията българска държавност, може би ще сме най-близо до истината. В поддръжка християнството преобразува хероса в светец, а най-популярен конник боец несъмнено е св. Георги Победоносец. Неслучайно освен това и национална анкета излъчи Мадарския конник
за световен знак на България.
Белият безоблачен град
Плиска е идващият историко-археологически резерват в пътуването ни. Известна е като първата столица на Аспарухова България, изпълнявала тази си функционалност над два века. Градена е върху славянско поселение, а може би и върху късноантично населено място, маркирано от храм или мартирий. От изворите се вижда, че през вековете се е наричала ПЛСКА и Пльсковъ, а в ромейските съчинения - като Pliskouba/Pliskoba, превеждано като „ слънчевия “ или „ блестящия, бял “ град.
Това определение се пази и от достигналите до нас руини на града. Вижда се, че той е юридически не от номади, привикнали да живеят единствено в юрти, а от цивилизация с обичаи в градоустройството и строителството. Простирал се е върху 23 кв. км и е просъществувал до XVII век. Бил е обграден от неестествен вал и от бездънен, дълъг над 20 км, цялостен с вода трап. Зад рова се е простирал външният град за занаятчии и селяни, а надълбоко във вътрешността, на към 0,8 кв. км, се е разполагал вътрешният град с ханския квартал. В него се откроявали огромен 2-етажен замък, базилика и дребен дворец-крепост, или Цитаделата.
Между находките от дворцовия квартал се концентрираме върху Розетата от Плиска. Тя съставлява 7-лъчев бронзов медальон с диаметър 38 мм и се дефинира като прабългарски талисман. Върху всеки от нейните лъчи има изрязани по два рунически старобългарски знака, а на противоположната й страна - знакът . Според най-популярната догадка розетата се употребила за гадаене, а знакът на гърба й замествал кръста даже век след покръстването на българите. А забавното е, че тъкмо тук, вПлиска, княз Борис покръства българите през г. Пак тук, в първата българска столица, са посрещнати и основателите на славянската писменост - светите братя Кирил и Методий и техните най-близки възпитаници и почитатели.
Тук ще бъде България – под това небе, на тази земя
След нощ в хотел на Шуменското плато се насочваме към паметника „ 1300 години България “. Известен още и като „ Създателите на българската страна “, той се издига съвсем на ръба на платото. Представлява архитектурен комплекс, измежду който се откроява групата на кан Аспарух с коня до него и забития в земята меч с пророческите думи „ Тук ще бъде България – под това небе, на тази земя! “. Комплексът впечатлява и със символния лъв най-отгоре, на 52 м височина, допълнен с пеперуда зад опашката му, която приказва за дългоденствие, само че и за метаморфози в развиването на страната. Открит е няколко месеца след гибелта на вдъхновителката за неговото основаване - Людмила Живкова, която по това време управлява културата в страната.
Шуменското плато през днешния ден е естествен парк. От желязната ера насетне обаче е било населявано и е играело забележителна роля. Има и показателни следи – населявани пещери, тракийски могили, скални манастири, средновековна цитадела, турски редути. През гората и по кръстосан терен вършим поход до някои от скалните манастири, които са населявани от исихасти през XII-XIV в. Последните метри към Костадиновия манастир, издълбан на височина 10 м в отвесна канара, се качваме по железна стълба. Наричан евентуално „ Св. св. Константин и Елена “, манастирът е едвам от две отделения. Едното се демонстрира като черква или параклис и в него разграничаваме олтар и следи от фрески. По-голямото е с изсечени в скалата нарове, с голям брой ниши, отвори за прозорци и даже отшелнически гроб. В съседство на манастира отличаваме и феноменална канара, която целесъобразно е посочена „ Окото “. Стълб или стълб по средата на входа обяснимо маркира пък друга килия, все във варовиковата канара, като „ Диреклията “. Отбиваме се и до „ Подковата “ – друга скална обител, посрещала исихасти по същото време.
По пътя към хотела за малко се отбиваме в село Осмар. Заради Осмарския пелин, несъмнено. Тук избата е от 1999 година, само че рецептата, по която подготвя пелина, е от XIX век. Както е известно, в това вино се прибавят над 30 горски билки и плодове, доминирани от прелестно горчивия усет на пелина. Тъй като рецептата надали ще стане известна в миналото, и отсега нататък за „ наздраве “ с марков пелин ще би трябвало да търсим Осмар.
Градът на кирилицата
Последно на другия ден минаваме и през втората българска столица Велики Преслав. Градът е единствено на 30 км от Плиска и в покрайнините му са разкрити селищни могили още от неолита, халколита и бронзовата ера. Същественото обаче е прерастването му след 893 година освен като административен център на страната, само че и като извънредно писмовно и културно средище на България и на славянския свят. И за това несъмнено способства Преславската или първата българска книжовна школа, където съгласно някои историци се ражда и кирилицата. Тази теза се пази от нейното пораждане преди другата огромна българска книжовна школа – Охридската, и творилите в Преслав възпитаници и следовници на светите братя Кирил и Методий. С тази активност се свързва и учреденият в съседство от св. княз Борис Покръстител манастир „ Св. Пантелеймон “, където князът умира и където са творили св. Климент Охридски и св. Наум Преславски-Охридски. В града се демонстрират и други огромни мозъци на Средновековна България като Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма, Черноризец Храбър, Тудор Досков и прочие, а в своя разцвет – до 972 година, Преслав израства като един от най-красивите и развити градове на Югоизточна Европа. Останките от белокаменни стени и величествени дворци от така наречен Кръгла или Златна черква са част от доказателствата за това великолепие и на града, и на страната.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ