Силен вятър издухал черновата на най-важния за младата държава документЗаради

Силен вятър издухал черновата на най-важния за младата страна документ Заради нея политикът е подготвен даже с оставката си като министър председател
Историческите митове към това по какъв начин именитият български общественик Александър Малинов написва Манифеста на независимостта във влака София-Русе по пътя към Търново са повече от сантиментални. Според формалната версия по време на престоя на трена в с. Две могили министър председателят Малинов нахвърлял най-важния за младата страна документ на коляно, освен това на най-обикновена хартия.

Друга обаче внася спомагателен съспенс, разказвайки, че тъкмо когато ръкописът бил съвсем подготвен, ненадейно излязъл мощен вятър, станало течение и листовете се разхвърчали отвън купето на влака. Височайшата делегацията министри и царедворци от столицата хукнала да ги събира и по този начин

Манифестът бил избавен

Каквито и да са детайлите от онази паметна по здрач преди 22 септември 1908 година, Малинов остава държавникът, преборил се за Независимостта на България.Публичната популярност остава за Фердинанд, който прочитайки манифеста в църквата " Св. 40 мъченици " в старопрестолния град се трансформира от княз в цар. Но истината е, че до последния миг Лисицата, както историческото време  назовава дипломатическата му лукавост, не взема безапелационна позиция. Макар България да е огромната обич до края на живота му, той не може да си го разреши.Затова без упоритостта на Малинов манифестът, след който страната ни става равноправна на останалите европейски страни, в никакъв случай не би се състоял. Това е персонална идея на политика. Като началник на българската делегация на Хагската конференция за спокойно споразумяване на интернационалните спорове и ограничение на въоръженията, извършена сред 15 юни и 18 октомври 1907 година, той се пробва да показа България като самостоятелна суверенна страна, само че среща гневната опозиция на турските представители. " Казах на Княза, че ще би трябвало най-сетне да се тури завършек на връзките сред нас и Турция, в каквито ни е сложил Берлинският конгрес, че е пристигнало извънредно време да помислим съществено за провъзгласяването на независимостта на България ", написа в спомените си Малинов.

Идеята въобще не е непозната на Фердинанд

тъй като рестриктивните мерки на Берлинския контракт, съгласно който България е васално княжество, пречат на владетеля да разгърне упоритостите си. А и на процедура Берлинският контракт не се съблюдава от самото му начало. На България е неразрешено да има постоянна войска и боен флот. Но все пак те са основани още през 1879 година Сключените търговски контракти по времето на Стефан Стамболов и Константин Стоилов пък са крещящо нарушаване на финансовите клаузи на Берлинския контракт. През 1899 година България сяда на първата в историята конференция за разоръжаване в Хага като де факто суверенна страна, а през 1902 година Стефан С. Бобчев показва страната ни при учредяването на Интерпарламентарния съюз.Странното е, че макар голямата заслуга на Александър Малинов за прокламиране на българската самостоятелност, животът и делото на един от най-достойните ни държавници години наред остават подценявани и неглижирани. Въпреки че демократът е бил пет пъти министър-председател и трансформира политическата история на страната ни.Роден е в Пандъкли, Бесарабия през 1867 година Учи в гимназия в Болград.

Следва право в Киев

където сполучливо се дипломира през 1891 г.След завръщането си в България работи като арбитър, прокурор и юрист в Пловдив (1898), показвайки блестящи юридически знания. Именно Малинов поема тежката задача да бъде прокурор в процеса против убийците на Стефан Стамболов. Пак той осъжда министрите от кабинета на Тодор Иванчов за злоупотреби с държавни средства. А като юрист защитава  задържания за антивоенна активност водач на Български земеделски народен съюз Александър Стамболийски, чиято жертва става в следствие.Постепенно Малинов се сближава с ръководителите на Демократическата партия, става неин член и бързо се утвърждава измежду най-видните дейци на партията. Неслучайно, когато водачът на Демократическата партия Петко Каравелов умира (1903 г.), за негов правоприемник е определен точно Александър Малинов.Виждайки капацитета на Малинов, Фердинанд му предлага премиерския пост още през 1903 година, само че политикът отхвърля. Това е времето, в което той желае да укрепи Демократическата партия. И съумява. Затова, когато идва втората оферта на княза - през 1908 година, Малинов приема. Оглавява държавното управление на Демократическата партия и се посвещава напълно на извоюването на Независимостта. Геополитическите условия са удобни. През лятото е осъществена Младотурската гражданска война, Австро-Унгария се кани да анексира Босна и Херцеговина.Фердинанд не пречи, само че и не оказва помощ изключително. Под претекст, че се колебае отива във Виена, където се среща с император Франц-Йосиф и двамата уговарят взаимни дейности.

Усетил съмненията на монарха

Александър Маринов стартира да го обстрелва с шифровани телеграми, с които упорства владетелят да се върне неотложно в България. Не се отхвърля и написа всеки ден, нищо че не получава отговор. Накрая Малинов даже взема безапелационното решение да подаде оставка, само че въпреки всичко взема решение да изчака отговора на Фердинанд. Той идва на 20 септември, по-скоро не като персонално решение на инат на великите сили, а като джакпот от международните събития. Босна и Херцеговина са анексирани и това разрешава решителността на монарха. Той бие депеша да го чакат в Русе. Там князът желае съвет от Малинов по какъв начин да бъде оповестена независимостта и когато чува, че това може да стане с един манифест избира Търново за провъзгласяването, възлагайки на Малинов да напише текста. Така в трена, на почивката при с. Две могили, министър председателят написа на коляно историческия текст. Под него се подписват всички министри от кабинета, както и княз Фердинанд. Днес на гара Две могили има плоча, която връща загатна към историческата вечер.В следствие е изработен формалният дубликат на Манифеста. Художественото оформление прави живописецът проф. Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, Манифестът е скрепен с осем кръгли восъчни печата и е положен в сребърно ложе. Те съставляват обособените министерства. Ценният документ се съхранява в

богато орнаментиран сребърен тубус

положен в резбовано дървено сандъче с железен обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобургготската династия, дарствен надпис и детайли за декорация.Оттук нататък политическата и държавническа кариера на Малинов търпи ред обрати. Още три пъти е министър-председател. До оня миг, в който ориста още веднъж го среща със Стамболийски. По време на земеделския режим Малинов управлява опозиционния Конституционен блок. И се опълчва на Български земеделски народен съюз и основаната от земеделците Оранжева армия. Челният конфликт е на 17 септември 1922 година, когато Конституционният блок прави протест в Търново. А дружбашите насрочват на същото място събор на производителите на цвекло. Оранжевата армия причаква политиците от блока на гара Долни Дъбник и ги арестува. Така Малинов попада за близо година в шуменския затвор.Амнистията идва с рухването на режима на Български земеделски народен съюз. Малинов е освободен и възвръща Демократическата партия. А след деветоюнския прелом през 1923 година взе участие в основаването на Демократическия сговор. Година по-късно обаче се появяват идейни разлики сред него и " сговористите " и той минава в съпротива.Малинов е главната фигура при основаването на Народния блок, който печели изборите за XXIII Общински народен съвет през 1931 година Така за пети път той поема премиерския пост. Но годините му  към този момент са доста, умората също. И това е повода той да подаде оставка, оставайки водач на Демократическата партия, а по-късно и ръководител на XXIII Общински народен съвет.На 20 март през 1938 година, до момента в който изнася тирада на сцената на " Модерен спектакъл " в София, Александър Малинов

се олюлява и пада в ръцете на Никола Мушанов

Неколцина лекари се спускат, с цел да му оказват помощ, само че е късно. Големият общественик си е отишъл.