Сигурно помните приказката за дърваря, мечката и лошата дума. Вероятно

Сигурно помните приказката за дърваря, мечката и неприятната дума. Вероятно неведнъж сте казвали: “Нямам нищо срещу това, което сподели, а метода, по който го направи ”. Вариантите на изложение на едно и също нещо са толкоз доста. От друга страна даже ние като възрастни, с към този момент построени характери, от време на време имаме проблем с приемането на рецензии, а какво остава за децата и тяхната нежна душeвност.
Може би и вие помните, някои думи или оценки, казани ви в детството, които са ви повлияли. Вероятно са били окуражаващи и са ви дали нужната поддръжка и мощ да извършите фантазията си или са ви сринали и години по-късно душeвността ви носи белезите на казаното тогава. Децата би трябвало да бъдат уверени, че са обичани и одобрявани такива, каквито са. Да бъдат подкрепяни и поощрявани, а техните положителни действия да бъдат хвалени, с цел да се усещат самите те щастливи и да одобряват света като едно положително място за живеене. Затова не пестете положителните думи. Похвалата и поощрението ще им оказват помощ да повярват в личните си благоприятни условия.

Важно е да имате поради, че:

Похвалите би трябвало да са откровени – децата инстинктивно усещат фалша и лицемерието.

Забелязвайте положителното – от време на време сме склонни да одобряваме положителното държание за даденост. Детето сякаш е длъжно да слуша, положителните оценки и държание в учебно заведение са по този начин да се каже по дифолт. Но в случай че нещо се обърка – незабавно притегля вниманието и следват санкции. Забелязвaйте положителното. Много по-добре е да обръщаме внимание на него. Похвалете вярната постъпка, положителното държание и то ще докара след себе си други. Поставете си цел като родители да виждате хубавото и да го насърчавате.

Хвалете или порицавайте постъпките, а не детето – не е едно и също да кажеш – “Ти си неприятен ”, “Колко си непокорен ” вместо “Днес в парка не постъпи добре ”. Не слагайте етикети, детето се разпознава с тях. Щом съм неприятен, значи би трябвало да действам по този начин.

Бъдете съответни – децата не схващат общите изрази от вида – “Справи се отлично ”, “Държа се добре ”. Какво значи това? Бъдете съответни: “Хареса ми по какъв начин подели играчката с приятелчето си ” или “ Беше благо, че благодари на какичката в магазина ” и така нататък Така децата по-лесно ще могат да повторят положителните действия.

Всяка крачка е значима – подкрепяйте всеки дребен прогрес на детето. Ако виждате, че то се старае, би трябвало да го поощрите. Всички имаме потребност от поддръжка, децата най-много. Хвалете напъните му да бъде по-добро, даже и да не реализира отлични резултати.

Обичта не зависи от похвалата – у децата доста постоянно се основава чувството, че те са обичани тъй като са положителни, тъй като са постъпили вярно, съгласно нашите упования. И противоположното, че в случай че сгрешат няма да ги обичате към този момент. Трябва да уверите детето си, че ще го обичате постоянно, без значение, че от време на време ще бърка.

Хвалете и другите – направете утвърждението ваша философия. Похвалете брачна половинка си, по-голямото си дете, съученика на вашето дете или приятелчето му. Така то ще разбере, че похвалите са за всички, че всеки има своите положителни и мощни страни и е добре да бъде подкрепян и поощряван.

Критики и похвали ръка за ръка – в случай че виждате положителните действия и качества в детето си то по-лесно ще приема и рецензиите. Според психолозите личността се нуждае най-малко от три положителни коментара за всеки отрицателен. Ако единствено слушаме рецензии и неодобрение в един миг се отхвърляме да търсим похвалите и да се борим за тях.

Можем ли да прекалим?

Вероятно като родители се притеснявате дали можете да прекалите с похвалите и да създадете нереално висока самокритика у детето си и това да му сътвори проблем когато се социализира – в детската градина или в учебно заведение. Ако насърчаваме детето в напъните му да бъде по-добро, в случай че го хвалим за полаганите старания, а не за постигнатите резултати, в случай че го уверим, че е обичано и одобрявано каквото е, в случай че сме му посочили, че би трябвало да цени и насърчава и напъните на другите, няма заплаха да отгледате самохвалец. Като цяло е добре да следваме позитивния метод – да виждаме и поддържаме положителното държание и да му обръщаме внимание, да го подтикваме, тъй като положителната дума не е навредила никому, само че не може да се каже същото за неприятната, нали?