Интуицията – нашият вътрешен компас
Сигурно не един път ви се е налагало да вземате значимо решение, чийто последици са мъчно предвидими. В подобен миг разсъдъкът стартира обстойно и на необятно да проучва, да претегля плюсове и минуси. Докато интуицията се обажда изведнъж и предлага стремително решение. Но като че ли в нас има заложен някакъв инстикт, които ни кара да подценяваме гласа й – дали тъй като не може да се обоснове с причини, дали тъй като я считаме за слабоумен каприз и даваме повече тежест на хубавичко логичност.
Но провели ли сте си лична статистика, кое решение в последна сметка се е оказвало вярното. Аз да – най-често това, което ми е било подсказано от интуицията. Докато логиката единствено допуска, тя знае. Някой я назовават предусещане, други я причисляват към сетивата, трети я считат за инстинкт, четвърти за божествено признание, само че може би най-точно може да се дефинира като бързо умозаключение, което идва от дълбините на несъзнаваното – онази част от човешката душeвност, която въпреки и забулена в секрети, стои в основата на човешката персона.
Колкото до разсъдъка, може би е прав Айнщайн, когато го назовава „ набор от предубеждения, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст ”. Наистина най-често причините му се изчерпват с разнообразни обществени страхове, които са ни внушавани от най-ранно детство и „ верни ” модели на държание. Той желае да ни защищити от това или това и постоянно е подозрителен към измененията. Това, несъмнено не постоянно е неприятно и постоянно е належащо за нашето самозапазване. Без смяна обаче, няма развиване, по тази причина би трябвало умеем да отсяваме потребните препоръки на разсъдъка от тези, които ни връщат обратно.
Колкото и необмислен, рисков и изпълнен с компликации да наподобява пътят, по които ни води интуицията, от опит знам, че единствено той води към щастието. Защото този глас идва от мястото, където се таят най-съкровените ни стремежи, неизкривени от никакви условности и стандарти. Може би ви е позната репликата: „ Привидно всичко в живота ми наподобява наред, само че се усещам нещастна ”. Това чувство за незадоволство се появява тогава, когато сме работили в прорез с същинските си убеждения, поддавайки се на клишетата, които ни постанова обществото.
Затова се научете освен да чувате, само че и да слушате интуицията си. Това не значи да стигате до неблагоразумие – да вземем за пример да напуснете изненадващо работа, без никакви проекти, какво ще вършиме от тук нататък. Но, когато вътрешно усещате, че дадена работа, връзки, обществена роля, ви вършат нещастна, не упорствайте с вярата, че това може с времето, да се промени, а безстрашно вземете живота си в ръце. Интуицията ще ви води.
И въпреки всичко, да живееш, следвайки сърцето си е необикновен подарък, които не всеки има. Това е нашия вътрешен компас, който постоянно ни прекарва през трънливи и рискови пътища, само че постоянно сочи в вярната посока.
Но провели ли сте си лична статистика, кое решение в последна сметка се е оказвало вярното. Аз да – най-често това, което ми е било подсказано от интуицията. Докато логиката единствено допуска, тя знае. Някой я назовават предусещане, други я причисляват към сетивата, трети я считат за инстинкт, четвърти за божествено признание, само че може би най-точно може да се дефинира като бързо умозаключение, което идва от дълбините на несъзнаваното – онази част от човешката душeвност, която въпреки и забулена в секрети, стои в основата на човешката персона.
Колкото до разсъдъка, може би е прав Айнщайн, когато го назовава „ набор от предубеждения, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст ”. Наистина най-често причините му се изчерпват с разнообразни обществени страхове, които са ни внушавани от най-ранно детство и „ верни ” модели на държание. Той желае да ни защищити от това или това и постоянно е подозрителен към измененията. Това, несъмнено не постоянно е неприятно и постоянно е належащо за нашето самозапазване. Без смяна обаче, няма развиване, по тази причина би трябвало умеем да отсяваме потребните препоръки на разсъдъка от тези, които ни връщат обратно.
Колкото и необмислен, рисков и изпълнен с компликации да наподобява пътят, по които ни води интуицията, от опит знам, че единствено той води към щастието. Защото този глас идва от мястото, където се таят най-съкровените ни стремежи, неизкривени от никакви условности и стандарти. Може би ви е позната репликата: „ Привидно всичко в живота ми наподобява наред, само че се усещам нещастна ”. Това чувство за незадоволство се появява тогава, когато сме работили в прорез с същинските си убеждения, поддавайки се на клишетата, които ни постанова обществото.
Затова се научете освен да чувате, само че и да слушате интуицията си. Това не значи да стигате до неблагоразумие – да вземем за пример да напуснете изненадващо работа, без никакви проекти, какво ще вършиме от тук нататък. Но, когато вътрешно усещате, че дадена работа, връзки, обществена роля, ви вършат нещастна, не упорствайте с вярата, че това може с времето, да се промени, а безстрашно вземете живота си в ръце. Интуицията ще ви води.
И въпреки всичко, да живееш, следвайки сърцето си е необикновен подарък, които не всеки има. Това е нашия вътрешен компас, който постоянно ни прекарва през трънливи и рискови пътища, само че постоянно сочи в вярната посока.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ