Обичате ли да купувате много книги – страдате от цундоки
Сигурни сме, че познавате такива хора, най-вероятно са и измежду приятелите ви, това са тези фенове на литературата, които не стопират да се хвалят със своите книги. Уважаваме доста литературата и считаме, че всеки един публицист, който е претърпял своята история и намерил време, с цел да я сложи и разкраси в страниците си, заслужава доста внимание. Проблемът е, че книгите се трансфораха в една доста специфична и завладяваща мода, която има малко по-различна цел.
Книгите се трансфораха в аксесоар и след един избран миг е явно, че въпросните заемат доста съществено място вкъщи, а още по-страшното е, че е явно по какъв начин този живот няма да е задоволителен за прочитането им. От друга страна стават доста положителни постове в обществената мрежа, а също така се основава и съществено усещане за еродираност и по-високо равнище на разсъдък – последното рухва, когато въпросният собственик проговори, само че дано не бъдем толкоз дребнави.
Пишем тези редове, тъй като тази наклонност и фикс идея идват със особено название – цундоки. Това е оня миг, когато книгите на нощното шкафче са се натрупали на купчина и стартират да пречат за всички останали атрибути. Обяснението на речника в Кеймбридж показва, че това е изкуството да купувате доста книги, да ги държите на купчина с желанието да ги прочетете, само че това в никакъв случай да не се случва.
Англичаните са побързали да споделят, че това не е болестно положение, а единствено процедура – повторяемо деяние. Какво друго може да влезе в категорията на практиката? Това ще е медитацията, гледането на филми и други повторяеми събития, които носят наслаждение. Оригиналната поява на термина датира някъде от 1879 година Съчетание е от думите цуму – купчина и доку – четене. Използвана е във фразата „ цундуко сенсей “ и най-вероятно е употребява саркастично, в случай че имаме вяра на някои от лингвистите. Това е положителната вест, само че имаме и една отрицателна такава – съществува различен не толкоз позитивен термин.
Библиоманията няма да бъде призната с толкоз позитиви. В края на XIX век в романа на Томас Дибдин ще открием един воин, който по-късно ще откри място и във „ Властелинът на пръстените “. Терминът носи известна стигма за интервал от време, като там ще открием воин, който е захласнат в притежаването на книги, само че без времето и желанието да ги прочете. Библиоманите са хора, които желаят да натрупат още и още книги, с цел да разкрасят повече своя дом. Те могат да имат първокласни и елементарни издания, с цел да могат да се похвалят с тях, само че не и да потвърдят, че това е вярното място.
Почитателите на цудоку не са чак такива фанатици. При тях ще открием, че закупуването на книги може да се случи на инцидентен принцип и от любознание. Те са способни да видят няколко книги и да ги закупят на инцидентен принцип. Не споделяме, че феновете на тази концепция не четат, само че нормално след покупката на една книга имаме сред няколко дни и седмица, с цел да я приключим – има фенове, които са развили изключителна скорост в това занимание. Поръчаните книги онлайн могат да дойдат тъкмо в този интервал, само че когато определените са няколко, кулата от книги става по-голяма и по-голяма.
Учените от дълго време са открили, че книгите могат да оказват помощ за развиването на състрадание, а в последните няколко години има доста общества с изключителна потребност към това човешко качество. Негативната страна е, че се основава противоположен резултат на Дънинг-Крюгер – прочут като сигурност на човек, че знае задоволително за даден обект и се стреми да го показва пред всички останали. И в случай че се притеснявате, че въпреки всичко имате прекалено много книги вкъщи си, дано напомним за Умберто Еко и неговите 30 хиляди книги в лични му дом.
Едва ли е съумял да ги изчете всичките, само че пък можем да бъдем сигурни, че не се е оплаквал от това владение. Впрочем той самият признава, че е сметнал какъв брой време ще му би трябвало и този живот се оказал прекомерно непълен за постигането на задачите си. Нека не забравяме, че самият Насим Талеб споделя в своята книга едно доста тъкмо признание:
„ Прочетените книги губят доста своята стойност пред непрочетените. Вашата библиотека разполага с доста от това, което не знаете, като финансови термини, ипотеки и разнообразни стойности на недвижимите парцели. Измервайте знанията си в тези рейтинги. “
