Сибир с Радичков през януари в Пловдив
Сибир с Радичков през януари в Пловдив
Студ вее от черно-белите фотографии, запечатали мигове от двумесечния престой на Йордан Радичков преди 56 години в необятната сибирска простор, изложбата се открива в обичания на писателя и най-студен месец от годината, само че доста топло беше в неделния следобяд в Стария Пловдив в Градска художествена изложба Пловдив – Експозиция „ Мексиканско изкуство ”, предава кореспондентът на БГНЕС.
Внукът на писателя, който тази година щеше да навърши 90 години и който носи и трите му имена, самичък той изкушен в магията на словото и пред издаване на книга с разкази, показа по какъв начин тази галерия е напълно в духа на дядо му – магическия повествовател, тъй като за фотографа, направил тези фотоси, нищо не се знае. Единственото несъмнено от всички снимки е, че на една от фотосите Радичков е с дете на име Шура.
За разлика от други писатели, които приживе се грижат да оставят в ред наследството си и по този начин улесняват литературните историци, Радичков е бил белязан с оня безпорядък на гения, който върви напред, без да мисли за завещание. Най-малкото подредено. Така че тези фотоси, които са прелестна илюстрация към пътеписа "Неосветените дворове", излизат безусловно инцидентно на бял свят, лентите с негативи са нахвърляни дружно с други останали движимости в дома му.
Това непринудено отваряне на завесата към действителното прекарване се добавя и от новоиздадената книга "Сибирски тетрадки", които се издават за пръв път. За тях приказва проф. Ина Пелева.
Градската художествена изложба Пловдив едвам побра искащите да видят изложбата / БГНЕС
През 60-те години на предишния век Съюзът на българските писатели командирова създатели в разнообразни направления, с цел да идат на място и след това да напишат огромни очерци. За отбелязване е, че сред Париж и Сибир младият тогава Йордан Радичков избира второто. Два месеца прекарва по места, на които рядко стъпва непознат крайник, а сетивата му са отворени. Самият той в документалния филм "Черказки хроники", който бе прожектиран през днешния ден в клуб "Фарго" в Пловдив, само че заради огромния интерес несъмнено отново ще бъде показан, споделя за себе си: "Всичките ми герои и сюжети са в диаметър 5-6 км от родното ми село". Това прави още по-интересен погледът му към непознатото, а "Сибирски тетрадки" са неговите мемоари, които е водил всяка вечер по време на престоя си там с елементарен химически молив. Те са фрагментарни, нахвърляне на тематики, наподобяват на настройването на оркестър, само че от време на време се случват забележителни страници, сподели проф. Ина Пелева.
Така с тежестта на удар измежду останалите по-незначителни и разхвърляни мисли, писателят разказва гибелта на един евенк. Един най-обикновен гражданин на Сибир, за чиято гибел светът в никакъв случай нямаше да узнае, в случай че той не го е написал.
Чувството му за комизъм прозира и в тези мемоари, писателят споделя за една много тежка гала, обвързвана с киселото зеле, явно е било опит да се показа на непознатия публицист някой бит в най-хубавия му тип, само че домакините май са се престарали. Записката по тоя мотив на Радичков е сбита "Зелето беше кръгло"...
На няколко фотоси Радичков театралничи с деца, нито едно от които не се усмихва. В записките си отделя на децата съществено място, явно се е вълнувал от тая липса на усмивки. Малкият Шура, единственото дете, чието име се знае, тъй като го загатва в пътеписа, е сираче, прибрано за развъждане от еленовъдите. С тази галерия историите към този момент получават лице.
Изложбата "Неосветените дворове" е част от културния календар на Европейската столица на културата, ще бъде налична до 27 януари, а огромният интерес през днешния ден на откриването към нея предизвика и заричане за по-задълбочен диалог за творчеството на обичания публицист на 19 януари с присъединяване на проф. Ина Пелева. /БГНЕС
Студ вее от черно-белите фотографии, запечатали мигове от двумесечния престой на Йордан Радичков преди 56 години в необятната сибирска простор, изложбата се открива в обичания на писателя и най-студен месец от годината, само че доста топло беше в неделния следобяд в Стария Пловдив в Градска художествена изложба Пловдив – Експозиция „ Мексиканско изкуство ”, предава кореспондентът на БГНЕС.
Внукът на писателя, който тази година щеше да навърши 90 години и който носи и трите му имена, самичък той изкушен в магията на словото и пред издаване на книга с разкази, показа по какъв начин тази галерия е напълно в духа на дядо му – магическия повествовател, тъй като за фотографа, направил тези фотоси, нищо не се знае. Единственото несъмнено от всички снимки е, че на една от фотосите Радичков е с дете на име Шура.
За разлика от други писатели, които приживе се грижат да оставят в ред наследството си и по този начин улесняват литературните историци, Радичков е бил белязан с оня безпорядък на гения, който върви напред, без да мисли за завещание. Най-малкото подредено. Така че тези фотоси, които са прелестна илюстрация към пътеписа "Неосветените дворове", излизат безусловно инцидентно на бял свят, лентите с негативи са нахвърляни дружно с други останали движимости в дома му.
Това непринудено отваряне на завесата към действителното прекарване се добавя и от новоиздадената книга "Сибирски тетрадки", които се издават за пръв път. За тях приказва проф. Ина Пелева.
Градската художествена изложба Пловдив едвам побра искащите да видят изложбата / БГНЕС През 60-те години на предишния век Съюзът на българските писатели командирова създатели в разнообразни направления, с цел да идат на място и след това да напишат огромни очерци. За отбелязване е, че сред Париж и Сибир младият тогава Йордан Радичков избира второто. Два месеца прекарва по места, на които рядко стъпва непознат крайник, а сетивата му са отворени. Самият той в документалния филм "Черказки хроники", който бе прожектиран през днешния ден в клуб "Фарго" в Пловдив, само че заради огромния интерес несъмнено отново ще бъде показан, споделя за себе си: "Всичките ми герои и сюжети са в диаметър 5-6 км от родното ми село". Това прави още по-интересен погледът му към непознатото, а "Сибирски тетрадки" са неговите мемоари, които е водил всяка вечер по време на престоя си там с елементарен химически молив. Те са фрагментарни, нахвърляне на тематики, наподобяват на настройването на оркестър, само че от време на време се случват забележителни страници, сподели проф. Ина Пелева.
Така с тежестта на удар измежду останалите по-незначителни и разхвърляни мисли, писателят разказва гибелта на един евенк. Един най-обикновен гражданин на Сибир, за чиято гибел светът в никакъв случай нямаше да узнае, в случай че той не го е написал.
Чувството му за комизъм прозира и в тези мемоари, писателят споделя за една много тежка гала, обвързвана с киселото зеле, явно е било опит да се показа на непознатия публицист някой бит в най-хубавия му тип, само че домакините май са се престарали. Записката по тоя мотив на Радичков е сбита "Зелето беше кръгло"...
На няколко фотоси Радичков театралничи с деца, нито едно от които не се усмихва. В записките си отделя на децата съществено място, явно се е вълнувал от тая липса на усмивки. Малкият Шура, единственото дете, чието име се знае, тъй като го загатва в пътеписа, е сираче, прибрано за развъждане от еленовъдите. С тази галерия историите към този момент получават лице.
Изложбата "Неосветените дворове" е част от културния календар на Европейската столица на културата, ще бъде налична до 27 януари, а огромният интерес през днешния ден на откриването към нея предизвика и заричане за по-задълбочен диалог за творчеството на обичания публицист на 19 януари с присъединяване на проф. Ина Пелева. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ