Докара ли Пелоси нова война? Едва ли
Си Цзинпин предизвести Джо Байдън да не си играе с огъня Шефката на Сената накара най-малко няколко значими столици да подскочат с визитата си в Тайван
19 часа и 20 минути - толкоз продължи визитата на председателката на Камарата на представителите в американския Конгрес Нанси Пелоси в Тайван. Историческа, спорна...
Самата Пелоси я дефинира като "приятелска ". Спорното й пътешестване до Тайван обаче даде старт на нова глава във все по-горещото съревнование сред Китай и Съединени американски щати. Каквото и да е "отмъщението " на Пекин за тази "обида ", шумът от опълчването ще отеква дълго, освен в Тихия океан.
Страховете на една велика мощ
Сърдитата реакция на Китай против визитата на Нанси Пелоси в Тайван разкрива несигурността на страната по въпроса за острова, освен това в миг, когато е в нежелана икономическа обстановка, отбелязва в собствен коментар Агенция Франс прес. Пелоси бе най-високопоставеният американски представител на изборна служба, посетил през последните 25 години острова, към който Пекин постоянно е предявявал искания.
През последните дни, когато пътуването й бе обявено в медиите, без да е доказано публично, китайското държавно управление от ден на ден повишаваше тона, заплашвайки Съединени американски щати с "последици ". През уикенда страната провежда военни маневри с бойни амуниции в Тайванския пролив. Ху Сицзю, някогашен основен редактор на проправителствения в. "Глобал таймс ", прочут с националистическите си послания, загатна в Туитър, че Пекин би могъл "да прогони самолета на Пелоси със мощ ", даже "да го смъкна ".
Но съгласно анализатори зад този нападателен език се крие известна неустановеност, усещана от Пекин, който се усеща заплашен от самодейностите на Съединени американски щати и западните им съдружници за доближаване с Тайван и поощряване на независимостта му. Освен това китайският водач Си Цзинпин се стреми да показва мощ пред Съединени американски щати в навечерието на идния наесен конгрес на комунистическата партия, който се чака да му гласоподава трети мандат като общоприет секретар.
Миналата седмица Си имаше тежък диалог с Джо Байдън и предизвести американския си сътрудник, че Вашингтон не трябва "да си играе с огъня " когато става дума за Тайван. "Като мощен началник, последното нещо, което той би желал да покаже, е някакъв симптом на уязвимост ", разяснява Стив Цанг, шеф на експертния център SOAS China в Лондон.
Играта с националистическите усеща
е и съвършен метод за похищение на вниманието в миг, когато стопанската система на Китай забавя движение и популацията губи самообладание след повече от две години строги ограничения, свързани с политиката за "нулев коронавирус ". "Китайската комунистическа партия черпи легитимност от два източника: икономическия напредък и национализма ", напомня Уили Лам, анализатор на китайската политика, работещ в Хонконг.
Съответно битката към Тайван дава опция "да се отклони вниманието на китайската аудитория от икономическите проблеми ".
Наши и ваши
Китай преглежда острова като една от своите провинции, която следва един ден да бъде обединена с останалата част от страната, при потребност - със мощ. И в Пекин пораства раздразнението от новото доближаване сред Вашингтон и Тайпе през последните години.
От времето на администрацията на Тръмп някои в Пекин считат, че Съединени американски щати са все по-склонни да заявяват самостоятелност на Тайван, отбелязва Ли Минцзян, учител по интернационалните връзки в технологическия университет Нанян в Сингапур.
Китай акцентира, че Съединени американски щати към този момент не съблюдават главния съгласно него принцип в двустранните връзки - политиката "за един Китай ". Той подлага на критика оръжейните продажби на Щатите за Тайпе и все по-честите публични визити в Тайван на задгранични политически дейци.
Си Цзинпин се нервира от това, че през изтеклата година Тайван бе посетен от високопоставени ръководители, освен на Съединени американски щати, само че и на Япония, а и на Европейския съюз ", показва Уили Лам.
Същевременно по-младото потомство в Тайван от ден на ден упорства за независима еднаквост, друга от китайската. Ако прибавим и това, че от 2016 година в Тайпе ръководи партия, оповестила се за самостоятелност, "по въпроса за Тайван напълно не се обрисуват положителни вероятности " за китайските ръководители, счита Ли Минцзян.
Следователно войнственият дискурс на Пекин цели "отношенията сред двата бряга на протока и сред Съединени американски щати и Тайван да не се развият в посока, създаваща още повече проблеми на континентален Китай ", прибавя той. Въпреки всичко множеството наблюдаващи не виждат в близко бъдеще възможност от въоръжен спор. "Последното, което би желал Си Цзинпин, е по случайност да избухне война.
Хвърчат ли тапи от шампанско в Кремъл?
Много щастливи би трябвало да са в Русия от това пелосиево повишаване на градуса на напрежението сред Китай и Съединени американски щати. Вярно, признават медиите в Москва, опцията за боен конфликт сред двете нуклеарни сили поради визитата наподобява неуместна. Според множеството съветски специалисти и двете страни по-скоро демонстрират мускули и нямат действителни проекти за потребление на мощ. Но ги радва скупчването на доста военна техника в нараснала подготвеност, защото сгъстява риска от непредумишлен конфликт.
Китай въпреки всичко разреши самолетът на Пелоси да кацне в Тайпе и някои може да видят в това победа на Съединени американски щати. Всъщност военната въздържаност на Китай наподобява демонстрация на благоразумие, каквото не доближава на Щатите. А най-много не трябва да се мисли, че този неприятелски жест ще мине без реакция. Китайското управление ще го запомни и сигурно ще отвърне, безапелационни са в Москва.Когато гръм удари в Тайпе...
Спадът в американско-китайските връзки, неминуем след визитата на Нанси Пелоси в Тайван, е наслада за Русия. След започването на така наречен й специфичната интервенция в Украйна централен нерв на международната политика стана опълчването на Москва против Вашингтон и НАТО. Съединени американски щати и съдружниците поставиха великански старания, с цел да не позволен Китай да се трансформира в главен "спасител " на Русия, осигурявайки й опция да избегне глобите, като преориентира своята стопанска система от Запада към Изтока. Си Цзинпин бе убеждаван, умоляван, опитваха се да го предразположат. Дори банално го заплашваха с предизвестия за "високата цена ", която ще би трябвало да заплати проявяващият дебелоглав Китай.
Това постановяваше Пекин да показва чудеса във въжеиграчеството - да не се отхвърля от съдействието с Москва, само че да декларира, че не доставя оръжия на Русия, не й спомага в спора в Украйна, въобще че е за мир и решение на всички въпроси посредством договаряния. Големият въпрос обаче е какво пречи на Китай намерено и изрично да поддържа Русия. Външният министър Ван И разгласи още предходната година, че в китайско-руското съдействие "няма краен пункт, няма неразрешени зони, няма горна граница " - въобще това, въпреки да не е съюз, е "нещо повече от съюз ".
Но макар тази ярка реторика "горна граница " невидимо участва. Пекин следва правилото за равноотдалеченост от страните в украинския спор и до неотдавна изслушваше апелите на Киев към другарски Китай да се откаже напълно от взаимоотношение с Москва. Ще се промени ли това в този момент? Едва лиЕ
Ще има ли още една война?
По-прозорливите наблюдаващи знаят - няма да има никаква война - единствено военна проява с доста изтребители, навлизащи в тайванската зона на противовъздушна защита или военни учения в крайбрежните региони. Ако Пекин реагира прекалено, това може да сътвори нови проблеми за идния наесен конгрес на китайската компартия и да изостри връзките на страната с всички западни страни, а Китай, в противен случай, се стреми да ги усъвършенства.
Експерти настояват, че Китай близо 10 пъти превъзхожда Тайван по главните типове въоръжения, само че за Пекин в този момент не е комфортно (а не се знае в кой век ще е комфортно!) да стартира военна акция против острова. Китай няма задоволително боен личен състав, с цел да нападне Тайван, няма и задоволително десантни кораби. Рискът е огромен, а китайците, спазвайки мъдростта на свои антични прародители, по предписание не поемат недомислени опасности.
Пекин може краткотрайно да отзове посланика си в Съединени американски щати, или да извика американски дипломат и да му се скара, може и да праща протестни ноти. Китайците евентуално ще водят още по-дразнеща за Америка политика, може би даже ще поддържат повече Северна Корея и/или Русия. Но нещата надали ще стигнат до война, тъй като това не е преференциално за никого. Ако някой е очаквал Третата международна война изненадващо да стартира не край Киев, а в тихия океан, то сходни ужасни прогнози не се сбъднаха. Светът замлъкна на прага на нуклеарна война и въздъхна с облекчение.
19 часа и 20 минути - толкоз продължи визитата на председателката на Камарата на представителите в американския Конгрес Нанси Пелоси в Тайван. Историческа, спорна...
Самата Пелоси я дефинира като "приятелска ". Спорното й пътешестване до Тайван обаче даде старт на нова глава във все по-горещото съревнование сред Китай и Съединени американски щати. Каквото и да е "отмъщението " на Пекин за тази "обида ", шумът от опълчването ще отеква дълго, освен в Тихия океан.
Страховете на една велика мощ
Сърдитата реакция на Китай против визитата на Нанси Пелоси в Тайван разкрива несигурността на страната по въпроса за острова, освен това в миг, когато е в нежелана икономическа обстановка, отбелязва в собствен коментар Агенция Франс прес. Пелоси бе най-високопоставеният американски представител на изборна служба, посетил през последните 25 години острова, към който Пекин постоянно е предявявал искания.
През последните дни, когато пътуването й бе обявено в медиите, без да е доказано публично, китайското държавно управление от ден на ден повишаваше тона, заплашвайки Съединени американски щати с "последици ". През уикенда страната провежда военни маневри с бойни амуниции в Тайванския пролив. Ху Сицзю, някогашен основен редактор на проправителствения в. "Глобал таймс ", прочут с националистическите си послания, загатна в Туитър, че Пекин би могъл "да прогони самолета на Пелоси със мощ ", даже "да го смъкна ".
Но съгласно анализатори зад този нападателен език се крие известна неустановеност, усещана от Пекин, който се усеща заплашен от самодейностите на Съединени американски щати и западните им съдружници за доближаване с Тайван и поощряване на независимостта му. Освен това китайският водач Си Цзинпин се стреми да показва мощ пред Съединени американски щати в навечерието на идния наесен конгрес на комунистическата партия, който се чака да му гласоподава трети мандат като общоприет секретар.
Миналата седмица Си имаше тежък диалог с Джо Байдън и предизвести американския си сътрудник, че Вашингтон не трябва "да си играе с огъня " когато става дума за Тайван. "Като мощен началник, последното нещо, което той би желал да покаже, е някакъв симптом на уязвимост ", разяснява Стив Цанг, шеф на експертния център SOAS China в Лондон.
Играта с националистическите усеща
е и съвършен метод за похищение на вниманието в миг, когато стопанската система на Китай забавя движение и популацията губи самообладание след повече от две години строги ограничения, свързани с политиката за "нулев коронавирус ". "Китайската комунистическа партия черпи легитимност от два източника: икономическия напредък и национализма ", напомня Уили Лам, анализатор на китайската политика, работещ в Хонконг.
Съответно битката към Тайван дава опция "да се отклони вниманието на китайската аудитория от икономическите проблеми ".
Наши и ваши
Китай преглежда острова като една от своите провинции, която следва един ден да бъде обединена с останалата част от страната, при потребност - със мощ. И в Пекин пораства раздразнението от новото доближаване сред Вашингтон и Тайпе през последните години.
От времето на администрацията на Тръмп някои в Пекин считат, че Съединени американски щати са все по-склонни да заявяват самостоятелност на Тайван, отбелязва Ли Минцзян, учител по интернационалните връзки в технологическия университет Нанян в Сингапур.
Китай акцентира, че Съединени американски щати към този момент не съблюдават главния съгласно него принцип в двустранните връзки - политиката "за един Китай ". Той подлага на критика оръжейните продажби на Щатите за Тайпе и все по-честите публични визити в Тайван на задгранични политически дейци.
Си Цзинпин се нервира от това, че през изтеклата година Тайван бе посетен от високопоставени ръководители, освен на Съединени американски щати, само че и на Япония, а и на Европейския съюз ", показва Уили Лам.
Същевременно по-младото потомство в Тайван от ден на ден упорства за независима еднаквост, друга от китайската. Ако прибавим и това, че от 2016 година в Тайпе ръководи партия, оповестила се за самостоятелност, "по въпроса за Тайван напълно не се обрисуват положителни вероятности " за китайските ръководители, счита Ли Минцзян.
Следователно войнственият дискурс на Пекин цели "отношенията сред двата бряга на протока и сред Съединени американски щати и Тайван да не се развият в посока, създаваща още повече проблеми на континентален Китай ", прибавя той. Въпреки всичко множеството наблюдаващи не виждат в близко бъдеще възможност от въоръжен спор. "Последното, което би желал Си Цзинпин, е по случайност да избухне война.
Хвърчат ли тапи от шампанско в Кремъл?
Много щастливи би трябвало да са в Русия от това пелосиево повишаване на градуса на напрежението сред Китай и Съединени американски щати. Вярно, признават медиите в Москва, опцията за боен конфликт сред двете нуклеарни сили поради визитата наподобява неуместна. Според множеството съветски специалисти и двете страни по-скоро демонстрират мускули и нямат действителни проекти за потребление на мощ. Но ги радва скупчването на доста военна техника в нараснала подготвеност, защото сгъстява риска от непредумишлен конфликт.
Китай въпреки всичко разреши самолетът на Пелоси да кацне в Тайпе и някои може да видят в това победа на Съединени американски щати. Всъщност военната въздържаност на Китай наподобява демонстрация на благоразумие, каквото не доближава на Щатите. А най-много не трябва да се мисли, че този неприятелски жест ще мине без реакция. Китайското управление ще го запомни и сигурно ще отвърне, безапелационни са в Москва.Когато гръм удари в Тайпе...
Спадът в американско-китайските връзки, неминуем след визитата на Нанси Пелоси в Тайван, е наслада за Русия. След започването на така наречен й специфичната интервенция в Украйна централен нерв на международната политика стана опълчването на Москва против Вашингтон и НАТО. Съединени американски щати и съдружниците поставиха великански старания, с цел да не позволен Китай да се трансформира в главен "спасител " на Русия, осигурявайки й опция да избегне глобите, като преориентира своята стопанска система от Запада към Изтока. Си Цзинпин бе убеждаван, умоляван, опитваха се да го предразположат. Дори банално го заплашваха с предизвестия за "високата цена ", която ще би трябвало да заплати проявяващият дебелоглав Китай.
Това постановяваше Пекин да показва чудеса във въжеиграчеството - да не се отхвърля от съдействието с Москва, само че да декларира, че не доставя оръжия на Русия, не й спомага в спора в Украйна, въобще че е за мир и решение на всички въпроси посредством договаряния. Големият въпрос обаче е какво пречи на Китай намерено и изрично да поддържа Русия. Външният министър Ван И разгласи още предходната година, че в китайско-руското съдействие "няма краен пункт, няма неразрешени зони, няма горна граница " - въобще това, въпреки да не е съюз, е "нещо повече от съюз ".
Но макар тази ярка реторика "горна граница " невидимо участва. Пекин следва правилото за равноотдалеченост от страните в украинския спор и до неотдавна изслушваше апелите на Киев към другарски Китай да се откаже напълно от взаимоотношение с Москва. Ще се промени ли това в този момент? Едва лиЕ
Ще има ли още една война?
По-прозорливите наблюдаващи знаят - няма да има никаква война - единствено военна проява с доста изтребители, навлизащи в тайванската зона на противовъздушна защита или военни учения в крайбрежните региони. Ако Пекин реагира прекалено, това може да сътвори нови проблеми за идния наесен конгрес на китайската компартия и да изостри връзките на страната с всички западни страни, а Китай, в противен случай, се стреми да ги усъвършенства.
Експерти настояват, че Китай близо 10 пъти превъзхожда Тайван по главните типове въоръжения, само че за Пекин в този момент не е комфортно (а не се знае в кой век ще е комфортно!) да стартира военна акция против острова. Китай няма задоволително боен личен състав, с цел да нападне Тайван, няма и задоволително десантни кораби. Рискът е огромен, а китайците, спазвайки мъдростта на свои антични прародители, по предписание не поемат недомислени опасности.
Пекин може краткотрайно да отзове посланика си в Съединени американски щати, или да извика американски дипломат и да му се скара, може и да праща протестни ноти. Китайците евентуално ще водят още по-дразнеща за Америка политика, може би даже ще поддържат повече Северна Корея и/или Русия. Но нещата надали ще стигнат до война, тъй като това не е преференциално за никого. Ако някой е очаквал Третата международна война изненадващо да стартира не край Киев, а в тихия океан, то сходни ужасни прогнози не се сбъднаха. Светът замлъкна на прага на нуклеарна война и въздъхна с облекчение.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ