Всички важни мисли влияят на тялото ви ♥ Хенрик ФЕКСЕУС
Шведският менталист и публицист Хенрик Фексеус е специалист по езика на тялото и невербалната връзка. В книгата „ Изкуството да четем мисли “ (Изд. „ Колибри “), написана в съавторство с Камила Лекберг, Фексеус среща читателите с методите, които ни оказват помощ да долавяме възприятията и несъгласията в държанието на близките, скритите намерения и неистини.
(At The Window, c.1900, by Carl Holsoe)
Изкуството да четем мисли
Какво в действителност имам поради, като употребявам подобен чудноват израз
като „ четене на мисли “, къде е сглупил Декарт и къде стартира всичко.
Четене на мисли!?
Определение на понятието
Вярвам изцяло във феномена четене на мисли. Според мен в него няма повече мистичност, в сравнение с в способността да разбираме какво ни споделят другите, когато употребяват думи. Всъщност мистиката тук е може би даже по-малко. За мен четенето на мисли не е противоречива тематика. Това е по-скоро елементарна, ежедневна активност. Нещо, което всички вършим, непрекъснато, без да обръщаме внимание. Естествено, можем да го вършим с повече или по-малко триумф и повече или по-малко осъзнато. Убеден съм, че в случай че знаем какво вършим и по какъв начин го вършим, можем да се упражняваме да го правим още по-добре. Ето за какво и написах тази книга.
Така че какво всъщност правим? Какво имам поради, като споделям, че четем мислите си? Какво значи самият израз „ четене на мисли “?
Като начало, желая да обясня какво не значи. В логиката на психиката има нещо, наречено четене на мисли (или mind reading), и то е една от аргументите доста двойки да вървят на терапия. Случва се единият човек да приема, че другият може да чете мислите му.
Ако в действителност ме обичаш, трябваше да се досетиш, че не желая да отивам на оня ваучър, макар че споделих да!
Или:
На него не му пука за мен, другояче щеше да разбере по какъв начин се усещам.
Такива условия за четене на мисли са по-скоро демонстрация на егоцентризъм. Друг случай е, когато човек одобри, че може да чете непознатите мисли, само че вместо това проектира личните си възгледи и оценки върху някого другиго.
О не, в този момент тя ще ме намрази.
Или:
Сигурно е направила някоя нелепост – за какво другояче ще се усмихва по този начин?
Такива догатки се назовават „ Грешката на Отело “ (по-нататък ще стане ясно защо). Но това е друга тематика. Нямам поради нищо сходно, когато приказвам за четене на мисли.
Голямата нелепост на Декарт
За да разберете четенето на мисли, което ще обясня по-късно, е значимо първо да разберете една друга идея. Философът, математик и академик Рене Декарт (известен още и с латинското си име Картезий) е интелектуален колос от седемнайсети век. Осъществената от него гражданска война в математиката и западната философия ни влияе и до през днешния ден. Декарт умира през 1650 година от пневмония в Стокхолмския замък, където е поканен като преподавател от кралица Кристина. Дотогава той бил привикнал да работи от топлото си, уютно легло, както прилича на един френски мъдрец, тъй че щом пристигнала зимата, студеният каменен под на двореца, за жал, само че и разбираемо, му видял сметката.
Декарт постигнал голям брой велики неща, само че съумял и много да се изложи. Малко преди да почине изказал концепцията, че мозъкът и тялото са две обособени неща. Трудно би могъл да изрече по-голяма нелепост, само че към този момент бил спечелил интелигенцията с духовити soundbites* като Cogito ergo sum (Мисля, затова съществувам), тъй че странната (и, съгласно мен, всъщност религиозна) концепция, че човек се състои от две противоположни вещества, душевна и телесна, била възприета от останалите учени ей по този начин, по инерция.
Разбира се, имало и такива, които считали, че бърка, само че техните гласове били заглушени от овациите, възхваляващи „ прозрението “ на Декарт. Едва в модерните времена биолозите и психолозите, отпред със световноизвестния невролог Антонио Дамазио, съумяват научно да потвърдят противоположното. Днес знаем, че тялото и мозъкът в действителност са неотлъчно свързани както в биологично, по този начин и в психическо отношение.
Възгледът на Декарт обаче бил толкоз публикуван, че даже и през днешния ден се смята за общоприета истина. Въпреки че доста начин на живот списания разгласяват просветни публикации със заглавия като „ Смехът ни прави по-умни “ или „ Физическите извършения подкрепят креативното мислене “, ние продължаваме да се придържаме към концепцията на Декарт. Повечето от нас към момента вършим разграничаване, въпреки и несъзнателно, сред тялото и мисловните си процеси. За да бъде разбираема останалата част от тази книга, е значимо да се проумее, че действителността е друга, въпреки и това в началото да може да ни се стори необичайно.
Ето по какъв начин стоят нещата.
Дори една едничка мисъл не може да ви пристигна на разум, без в тялото ви да се случи нещо. Когато мислим, в мозъка ни протича електрохимичен развой. За да се появи една мисъл, избрани мозъчни кафези си пращат сигнали съгласно разнообразни модели. Ако това е мисъл, която ви е идвала и различен път, да вземем за пример някой спомен, то моделът вече е употребен, и единственото, което вършиме, е да го повторите. Ако мисълта е чисто нова, тогава изграждате нов модел/клетъчна мрежа в мозъка си. Този модел на собствен ред въздейства да вземем за пример на отделянето на хормони (като ендорфините) в тялото и самостоятелната (или вегетативна) нервна система. Автономната нервна система пък ръководи неща като дишането, размера на зениците, кръвообращението, потенето, изчервяването и по този начин нататък.
Всички значими мисли въздействат на тялото ви по някакъв метод. Понякога това си личи изключително ясно. Ако изпитвате боязън, устата ви пресъхва, а притокът на кръв в бедрените ви мускули се усилва, с цел да можете да избягате. Ако ви минават еротични мисли за касиерката в супермаркета, ще забележите други доста очевидни реакции в тялото си – макар че това са просто мисли. Понякога пък, назад, реакциите са толкоз слаби, че са незабележими с просто око. Но постоянно ги има.
С други думи, даже единствено посредством наблюдение на телесните промени, които настъпват у хората, можем да си изградим добра визия за това, по какъв начин се усещат те, какво изпитват и защо мислят. Ако упражнявате наблюдателните си качества, ще започнете да виждате неща, които по-рано са били прекомерно дискретни, с цел да ги забележите.
Тяло и душа
Но това не е всичко. Не стига, че мислите ни се отразяват върху тялото ни, ами се твърди, че обратното също важи. Това, което вършим с тялото си, въздейства на умствените ни процеси – даже на възприятията ни. Лесно можете да ревизирате дали последното изказване е правилно. Направете по този начин:
• Стиснете челюст.
• Свъсете вежди.
• Вперете взор в някаква точка пред вас.
• Стойте по този начин 10 секунди.
Според мнозина учени, когато извършите това, доста скоро ще почувствате, че стартирате да се ядосвате. Защо? Ами, тъй като това са същите придвижвания, които вършиме с лицевите си мускули, когато ви извърши яд. А възприятията не са единствено в главата. Също като другите ни мисли, те населяват цялото ни тяло.
Ако активирате мускулите, асоциирани с съответно възприятие, то активирате и преживявате и самото възприятие, т.е. умствения развой – който на собствен ред се отразява на тялото. В този случай, по-конкретно на самостоятелната нервна система. Може би не сте забелязали, само че в случай че сте създали горния тест, пулсът ви се е повишил с 10-15 удара в минута. Възможно е притокът на кръв до дланите ви също да се е нараснал и следователно в този момент може би усещате, че те са станали по-топли, или даже боцкат. Как е станало това? Правейки описаните мускулни промени, съобщавате на нервната си система, че сте ядосани. И voilà.
Както виждате, работи и в двете направления. Съвсем разумно е, като се замисли човек. Всъщност всичко друго би било много необичайно. Като мислим, влияем на тялото си. Като вършим нещо с тялото си, влияем на мислите си. Ако към момента ви се коства, че не е по този начин, повода може да е, че с думата „ мисъл “ най-често се има поради някаква форма на невеществен развой, до момента в който думата „ тяло “ значи физически обект.
Може и да ви е мъчно да се съгласите, че чисто физиологически няма огромна разлика сред умственото преживяване на насладата от хубава музика и физическата реакция на потене в парещ летен ден. Но и двете събития имат както телесни, по този начин и мисловни аспекти. Мога да го кажа и по различен метод: не можете да мислите, без това да повлияе на биологичните ви процеси. А те протичат и в мозъка, и в целия организъм. Тоест във вас. С други думи – забравете Декарт.
От: „ Изкуството да четем мисли “, Хенрик Фексеус, изд. „ Колибри “, 2023 година
Картина: At The Window, c.1900, by Carl Holsoe; chinaoilpaintinggallery
