Шведските биолози са идентифицирали група нервни клетки в мозъка, които

Шведските биолози са разпознали група нервни кафези в мозъка, които са виновни за вземането на решение на човек да пие алкохол, даже когато здравият разсъдък му споделя, че това не би трябвало да се прави. Резултатите от проучването са оповестени в списанието Science Advances.

Повечето хора, които пият алкохол, са в положение да се управляват и да се въздържат от пиянство в обстановки, в които това може да има негативни последствия. Но някои не могат. Интересно е, че от време на време в групата на хората с такова, както споделят учените, компулсивно държание, попадат и тези, които нямат изразена алкохолна взаимозависимост.

За да отговорят на въпроса за какво това се случва, учени от университета в Линчепинг, ръководени от професор по психиатрия във Факултета по биомедицински и клинични науки и шеф на Центъра за обществена и афективна невробиология Маркус Хайлиг провели невробиологични проучвания при плъхове. Първо, те разпознали животните тези, които са склонни към компулсивна консумация на алкохол, а по-късно анализирали характерностите на техните невронни сигнали.

В началото на опита на плъховете било показано, че могат да получат малко количество алкохол посредством натискане на лост. Но след известно време изискванията се трансформирали: след натискане на лоста дружно с алкохола получавали и токов удар. Така множеството плъхове спрели да натискат лоста, само че към една трета от животните траяли да го вършат, с цел да получат алкохол макар дискомфорта.

За да разпознават групата нервни кафези, участващи в вземането на решения за компулсивна приложимост на алкохол, откривателите са употребявали молекулен маркер - съединяване, което се образува в невроните незабавно откакто са станали дейни - и благодарение на този способ са разкрили мрежа от нервни кафези в амигдалата на мозъка на гризача, които се задействали директно преди натискане на лоста.

 „ Открихме, че съществуването на дребна група нервни кафези в избрана област на мозъка дефинира разликата сред способността да се ограничаваш, както при множеството плъхове, и невъзможността да спреш “, споделя професор Хайлиг.

Амигдалата е центърът на мозъка, който управлява отговорите на страха и взе участие в механизмите за образование, които са свързани със страха от наказване. Преди три години Хайлиг и сътрудниците му пробно посочили, че същата тази област на мозъка е виновна за държание, обвързвано с алкохолната взаимозависимост.

Сега създателите са разпознали характерна група от PKCδ-позитивни нервни кафези в централната амигдала, които способстват за развиването на компулсивен алкохолизъм. Когато откривателите изключили тези кафези, употребявайки усъвършенствани молекулярни техники, способността на плъховете да се въздържат от алкохол била възобновена.

" Не чаках, че такава дребна група нервни кафези ще бъде толкоз сериозна за такова комплицирано държание. И не можех да си показва, че може да се показва толкоз ясно посредством манипулиране на тези кафези извън, че да провокират компулсивно държание ", споделя Хайлиг.

Авторите се надяват, че PKCδ ензимът ще се трансформира в цел за нови медикаменти, които могат да излекуват една от формите на алкохолна взаимозависимост.