Швеция приключи с отрицателните лихви
Шведската "Риксбанк " постави завършек на политиката на негативни лихвени проценти, която господства в страната половин десетилетие, и увеличи главната си рента с 25 базови пункта, макар доказателствата за закъснение на националната стопанска система. Това се случи на последното за годината публично заседание на институцията на 19 декември. С този акт Централната банка на Швеция, която преди време Нобеловият лауреат Пол Кругман порица, че организира "садомонетарна " политика на стягане на паричното предложение, рискува да предизвика още веднъж сходни несъгласия.
Председателят на "Риксбанк " - Стефан Ингвес, омаловажи ролята на икономическата вероятност за взетото решение и изясни, че водеща роля за него са изиграли нездравословните странични резултати от отрицателните лихви, в частност - заплахата, че свръх ниските лихвени разноски могат да насърчат рисковите вложения. Ингвес добави, че мярката е замислена като краткотрайна.
Лихвеното покачване на 19 декември е повратна точка в историята на паричната политика, провеждана през последните години от три други европейски стопанства, както и от "Бенк ъф Джъпен ". То бе декларирано авансово и не изненада икономистите.
Инфлацията в Швеция е наоколо до целевите 2% още от началото на 2017-а и "Риксбанк " преценя, че изискванията са подобаващи тя да се задържи по този начин и в бъдеще. Основната рента (по репо-сделките) се чака да остане нула % "през идните години ", покупките на облигации ще продължат до края на 2020-а, а лихвеният % по депозитите се резервира негативен.
Европейската централна банка, Националната банка на Швейцария, Датската централна банка и "Бенк ъф Джъпен " са четирите институции, които не престават политиката си на минусови лихви. И сигурно ще наблюдават с нараснало внимание по какъв начин биха могли да прекратят тази наклонност в бъдеще.
Традиционното разбиране е, че отрицателните лихвени проценти са предопределени да подтикват растежа, тъй като предизвикват банките да дават пари назаем вместо да ги пестят. Множество публични представители на ЕЦБ обаче акцентират нездравословното въздействие на отрицателните лихви. Докато ръководителят на Националната банка на Швейцария Томас Йордан пази старателно инструмента и показва, че неговата страна не може да се съпоставя с Швеция. И въпреки че швейцарската депозитна рента е минус 0.75%, тъкмо колкото и на Дания, Йордан не изключва по-нататъшното й намаляване в изявление, оповестено на 18 декември.
Решението на "Риксбанк " да "занули " главната си рента крие много опасности. Макар че ускоряващата се инфлация дава зелена светлина за стягане на паричната политика, насочената към експорт стопанска система на Швеция е мощно подвластна от комерсиалните разногласия и демонстрира признаци на закъснение. Не всички членове на борда на шведската централна банка са били съгласни с покачването на главната рента до нула % тъкмо в този момент. Заместник ръководителите на банката - Ана Бреман и Пер Янсон, са изразили запаси против решението. А някогашният паричен пълководец на "Риксбанк " - Ларс Свенсон, разказва лихвеното нарастване като "грешка, сходна на предходния лихвен растеж ", нападнат от Кругман през 2010-а.
Председателят на "Риксбанк " - Стефан Ингвес, омаловажи ролята на икономическата вероятност за взетото решение и изясни, че водеща роля за него са изиграли нездравословните странични резултати от отрицателните лихви, в частност - заплахата, че свръх ниските лихвени разноски могат да насърчат рисковите вложения. Ингвес добави, че мярката е замислена като краткотрайна.
Лихвеното покачване на 19 декември е повратна точка в историята на паричната политика, провеждана през последните години от три други европейски стопанства, както и от "Бенк ъф Джъпен ". То бе декларирано авансово и не изненада икономистите.
Инфлацията в Швеция е наоколо до целевите 2% още от началото на 2017-а и "Риксбанк " преценя, че изискванията са подобаващи тя да се задържи по този начин и в бъдеще. Основната рента (по репо-сделките) се чака да остане нула % "през идните години ", покупките на облигации ще продължат до края на 2020-а, а лихвеният % по депозитите се резервира негативен.
Европейската централна банка, Националната банка на Швейцария, Датската централна банка и "Бенк ъф Джъпен " са четирите институции, които не престават политиката си на минусови лихви. И сигурно ще наблюдават с нараснало внимание по какъв начин биха могли да прекратят тази наклонност в бъдеще.
Традиционното разбиране е, че отрицателните лихвени проценти са предопределени да подтикват растежа, тъй като предизвикват банките да дават пари назаем вместо да ги пестят. Множество публични представители на ЕЦБ обаче акцентират нездравословното въздействие на отрицателните лихви. Докато ръководителят на Националната банка на Швейцария Томас Йордан пази старателно инструмента и показва, че неговата страна не може да се съпоставя с Швеция. И въпреки че швейцарската депозитна рента е минус 0.75%, тъкмо колкото и на Дания, Йордан не изключва по-нататъшното й намаляване в изявление, оповестено на 18 декември.
Решението на "Риксбанк " да "занули " главната си рента крие много опасности. Макар че ускоряващата се инфлация дава зелена светлина за стягане на паричната политика, насочената към експорт стопанска система на Швеция е мощно подвластна от комерсиалните разногласия и демонстрира признаци на закъснение. Не всички членове на борда на шведската централна банка са били съгласни с покачването на главната рента до нула % тъкмо в този момент. Заместник ръководителите на банката - Ана Бреман и Пер Янсон, са изразили запаси против решението. А някогашният паричен пълководец на "Риксбанк " - Ларс Свенсон, разказва лихвеното нарастване като "грешка, сходна на предходния лихвен растеж ", нападнат от Кругман през 2010-а.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ