[Shutterstock] От БАСЗЗ очакват ръст на първичния пазар на земя

[Shutterstock] От БАСЗЗ очакват ръст на първичния пазар на земя ...

Търси се земя, но никой не предлага.

[Shutterstock] От БАСЗЗ очакват ръст на първичния пазар на земя от 3 до 5%.Промяната в климата става все по-сериозен проблем за земята. Още по темата
Добрите хрумвания на сливенското парно

"Топлофикация - Сливен" заменя въглищата с екологично гориво
17 сеп 2018
Да шиеш на инат

Миролио изнася част от производството си извън България заради липса на работна ръка
16 сеп 2018
Стефан Радев: Искам бюджетът да е инструмент за управление, не за дългове

Кметът на Сливен пред "Капитал"
13 сеп 2018
"Язаки" - Ямбол, насочва 30% от производството си към е-автомобили

Компанията вече има 6 хил. служители в заводите си в България
12 сеп 2018
Намери си бъдеще

Сливен и Ямбол търсят развитие като част от новата икономическа зона на линията "Тракия"
31 авг 2018
Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Сливен, Ямбол", което е подарък за всички, закупили вестник "Капитал" в периода 7-13 септември.

За 10 години - десет пъти. Толкова е нараснала цената на земята в Сливен и Ямбол от 2007 г. досега. Ако цената на земеделската земя там през 2007 г. е била едва 200 - 300 лв./дка, от миналата година тя се движи между 1000 и 1200 лв./дка, а в места, където е окрупнена и има добро напояване, цената и достига 2000 лв./дка. Преди година община Сливен успява да продаде чрез търг парцел от 800 дка в района на сливенското село Жельо Войвода на цена от 2000 лв./дка, постигайки една от най-високите цени на земеделска земя в България.

"Търсенето на земя е голямо, но предлагане няма", казват големите собственици и търговците на земеделска земя на територията на двата региона. Сред тях са фирма "Ставен", част от "Ромфарм комапни". Групата притежава над 1 млн. декара земя на територията на България, което я прави един от най-големите владелци на земя. Сред големите тук са и "Мел инвест холдинг", които притежават над 70 000 дка земеделска земя, както и "Кронос агрохолдинг", които стопанисват и обработват около 65 000 дка земя в Ямболския край.

Сливенският регион е силен овощарски и запазва славата си на Долина на прасковите. Тук черешите и ябълките узряват най-рано. Климатът е изключително благоприятен и в съчетание с река Тунджа дава добри възможности за успешно земеделие. На територията на Ямболския край пък са едни от най-плодородните лозя в страната.

"Цената на земя на първичен пазар в селата с по-плодородната земя около Сливен е от 800 до 1200 лева. Такава е цената на земята и в Ямбол", казва собственикът на ямболската фирма "Аграрика" Михаил Шевкенов, който стопанисва 18 000 дка. В хубавите землища на Южна България от Бургас до Стара Загора цените също се движат между 800 и 1200 лева. На вторичния пазар на земя, където има продажби на по-големи площи на едро, цената е по договаряне и стига стойности над посочените, допълва собственикът на фирма "Ставен" и председател на БАСЗЗ Стайко Стайков.

Динамика и тенденции

БАСЗЗ започва да води статистика за цените на земята в цялата страна от 2007 г. Имало е години с 15-20% ръст в цената, отбелязват от асоциацията. В Добричко цената на земята стига най-високи стойности - от 1600 до 2000 лева/дка. Причината е, че земеделската земя в този район не е толкова разпокъсана и е много плодородна, казва Стайков. Заради възможността да се ползва за зърнопроизводство - най-доходоносната част от евроземеделието, там има и най-голям интерес.

Според него до края на тази и през следващата година рязък скок в цената на земята може да очакваме само при уедрените, комасирани площи. Тези земи в България обаче почти са изкупени, с изключение на земите от Държавен поземлен фонд. "Ако през новия програмен период след 2021 г. спре субсидията и отпаднат някои от мерките по агроекология, може да се стигне до задържане или до спад на цените на земите", смятат от БАСЗЗ.

В момента земя никой не продава просто така. Земята е най-бързо ликвидна и е възможност за бързо набиране на средства, казват от асоциацията. Оттам очакват ръстът на цената на земеделска земя на първичния пазар да е между 3 и 5%. Все повече са трудните сделки, няма голямо предлагане, но и търсенето на земя е по-специфично. Няма го и хаоса да се купува всичко на всяка цена, казват брокерите на земеделска земя.

Различен пазар

Българският пазар на земеделска земя е много по-различен от този в Румъния, Сърбия, Турция и близките до нас страни, отчитат специалистите. Цената на земята в Румъния например е двойно по-ниска от тази в България, тъй като има много площи. Затова и търговците не очакват стрес на пазара на земя у нас. В Турция се правят големи комасационни проекти, развива се поливно земеделие и се прави дългосрочно планиране. У нас земята е много разпокъсана и това се очертава като основен проблем в бъдеще, смятат от асоциацията.

Другият голям проблем в България е климатът. Той се изменя доста през последните години, на места започват ерозионни процеси. В първите години те не са толкова очевадни, но очакванията са в бъдеще у нас все повече да се засушава. Ако България не вземe мерки, каквито се взеха в другите държави, насочени към комасация и развитие на поливното земеделие, очакваме да загубим част от обработваемите си площи, предупреждава Стайко Стайков.Q&A
Стайко Стайков, председател на БАСЗЗ : Необходим е нов кодекс за земята и комасация

Господин Стайков, кой е най-наболелият проблем за собствениците на земеделска земя в България?

- Насочили сме усилията си към изработване на нов кодекс за земята, на дневен ред е комасацията. В организацията ни членуват 23 дружества. Работим по замяна на собственост помежду си, за да се получат по-големи парцели във връзка с преминаването към модерно земеделие. Така се подготвяме за процеса на комасация.

На какво се дължи разликата в цената на земята у нас и в Румъния например?
- На първо място Румъния е три пъти по-голяма по територия, но и три пъти по-голяма по обработваема площ. Там има над 115 млн. дка земи, докато в България обработваемите земи са около 38 млн. дка. Ако положим усилия, направим комасационните проекти, чрез напояване можем да стигнем над 40 млн. дка обработваема земя.

Ние, участниците в БАСЗЗ, се стремим към истинска комасация. Изработихме 5 проекта в този програмен период, показахме, че комасацията е жива и няма проблем да се случи в страната. Тя трябва да стане на доброволен принцип. Съгласно настоящия Закон за ползването на земята повечето земеделци в България нямат интерес да участват в този процес, защото те могат да окрупняват площи по ползване и не искат да инвестират излишни пари.

В един момент обаче, когато започне застрашителната ерозия, обединяването по ползване на земите няма да им върши работа. Нашата борба е след 2020–2021 г. да залегнат мерки от ЕС за напояване на земята и комасация. Трябва да се направят промени в проекта за Кодекса за земята, да се преработи Законът за комасацията. Турция например направи голям проект за комасация, а в Румъния земята е много по-уедрена от нашата, защото не беше върната и разпокъсана.

Отваря ли се българският пазар на земя за чужденци?
- Пазарът на земя в България все още не е отворен напълно за чужденци. Една от причините е точно тази, че земята у нас не е комасирана, а другата – че няма кодекс за земята. Нашето мнение е, че кодексът за земята трябва да бъде изработен с участието на всички браншови организации, за да се направи нещо модерно и значимо, което да служи на българското земеделие през следващите години. Външните инвеститори търсят сигурност. Като има кодекс, ще има и правила, по които да се работи, а не текстове в много на брой и различни закони, които са остарели и често си противоречат.

Много хора се страхуват от отварянето на пазара на земя за чужденци. Основателен ли е страхът им?
- Нормално е да се страхуват, защото България дълги години е била затворена страна. Не може да искаме да бъдем част от Европа, да си пазим земята за нас, а в същото време да купуваме земя от цяла Европа. Когато дойдат чужденци, те биха инвестирали средства там, където няма напояване. Ще инвестират в модерно земеделие и ще осигурят работни места.

Няма ли капитал, няма да има интензивно земеделие. Би могло в бъдеще да се окаже удачно и кооперирането на български земеделци с чужденци. Трябва ясно да се регламентират правилата и изискванията към чужденците - какво се изисква от тях и какви правила трябва да спазват, ако купят българска земеделска земя.

Източник: capital.bg