[Shutterstock] Още по темата Следващата икономическа криза: Грешна оценка може

[Shutterstock] Още по тематиката
Следващата икономическа рецесия: Грешна оценка може да срине целия пазар

Какви може да са аргументите за идната икономическа рецесия съгласно студентите в националния конкурс на клуб " Финанси "
11 юни 2015
Следващата икономическа рецесия: нов дот-ком балон, срив на еврото или задлъжнялост до живот?

Какви може да са аргументите за идната икономическа рецесия съгласно студентите в националния конкурс на клуб " Финанси "
9 юни 2015
Следващата икономическа рецесия: колапс в петролната промишленост, сриване на фондовия пазар или задълженията на Китай?

Какви може да са аргументите за идната икономическа рецесия съгласно студентите в националния конкурс на клуб " Финанси "
3 юни 2015 За поредна година клуб " Финанси " към Икономически университет - Варна, организира народен студентски конкурс за есе на икономическа тема. Тази година тематиката, върху която трябваше да разсъждават студентите, беше " Световната задлъжнялост - последствия и вероятности ".

Публикуваме текста на Елена Бадалска - студентка в трети курс, компетентност " Финанси ", от Пловдивски университет " Паисий Хилендарски ", която е класирана преди всичко като победител в петия народен конкурс на към клуб " Финанси ". Есетата на другите двама финалисти ще бъдат оповестени в идващите дни.

През последните години финансовата задлъжнялост в световен мащаб нараства с бързи темпове и притегля все по-сериозно вниманието на интернационалните организации, поддържащи стабилността на финансовата система. Нарастването на международния дълг до рекордно високи равнища основава заплаха от нова финансова рецесия. И тук основателно идва мястото на въпроса: При актуалната рекордно висока задлъжнялост, в случай че се оправдаят терзанията от нова рецесия в околните години, дали тя също ще бъде " рекордна " по своята тежест, обсег и последствия?

Дали в изискванията на усложнена геополитическа конюнктура високата задлъжнялост ще тласне света по дълговата серпантина, водеща до криза и нова световна финансова рецесия, е мъчно да се планува с акуратност, само че не би било ненадейно. Поради присъщата ѝ цикличност стопанската система рано или късно ще забави своя напредък и ще тръгне надолу, а възможното ѝ " прегряване " ще сложи в риск от финансова неустойчивост доста страни, в които равнището на дълга е високо. Част от аргументите за бързото увеличение на равнищата на дълга са политиката на свръхликвидност и преференциалните условия за заемане на парични средства, които се следиха след последната международна рецесия. Бъдещото стягане на парично-кредитната политика може да докара до затруднено обслужване на отговорностите, а в актуалния световен свят финансовите разтърсвания в обособени стопански системи бързо биха се трансформирали в международни такива.

При определянето на мащабите на задлъжнялостта в международен проект се регистрира насъбраният дълг от всички семейства, държавни управления, финансовия и нефинансовия бранш. През третото тримесечие на миналата година този дълг доближи най-високия си връх – 233 трилиона $ (към момента даже още по-висок), като максимален дял от него имат държавната и корпоративната задлъжнялост.

Нека преди всичко очертаем предпоставките за огромния растеж на задлъжнялостта. Да се върнем едно десетилетие обратно до финансовата рецесия от 2008 година и нейната роля за положението на стопанската система през днешния ден. Поради огромната финансова глобализация, почналата през 2007 година в Съединените щати рецесия не остава изолирано събитие единствено там, а се трансформира във финансово-икономическа рецесия, обхващаща целия свят. Тежките последствията от нея изискват от държавните управления и централните банки да подхващат незабавни ограничения, изразяващи се в парични и фискални тласъци, ориентирани към динамизиране на стопанската система.

В спешния и следкризисния интервал от решаващо значение за възобновяване на растежа е провежданата от държавните управления фискална политика, изразяваща се в доста увеличение на държавните разноски и понижаване на налозите. Целта на тези ограничения е стабилизиране на финансовата система, основаване на по-голяма претовареност и възвръщане на доверието на икономическите участници към пазара, само че като последица от реализирането им се натрупват бюджетни дефицити, които би трябвало да бъдат финансирани посредством дълг. Когато обаче доста нараства държавният дълг на една страна, се покачва и нейният кредитен риск и затова кредиторите ще изискват по-голяма възвръщаемост, което основава действителна заплаха за страните с високи равнища на задлъжнялост.

По отношение на огромния растеж на финансова задлъжнялост в бизнеса като съществена причина може да уточни понижаването на цената на кредитиране за основаване на условия за по-лесен достъп до заемни средства и поощряване на вложенията. Освен намаляването на лихвените проценти част от паричните тласъци са и количествените облекчения, с които се цели да се влеят " свежи " пари на пазара и да се подтиква икономическата интензивност.

Прилагайки политика на количествени облекчения, централните банки изкупуват дъгови финансови принадлежности и на процедура усилват паричното предложение, а съществуването на повече пари в обращение основава предпоставки за нараснало търсене, подтиква производството и в последна сметка се реализира стопански напредък. Но международната стопанска система не може да поддържа този напредък безпределно дълго, а огромното повишаване на кредитните пари покачва финансовия риск. Макар и гладко, повишаването на лихвените проценти ще затрудни в известна степен обслужването на задълженията, което основава заплаха от несъбираемост на " неприятните " заеми и банкрут на задлъжнели компании с проблематична ликвидност.

Евентуалното по-бързо нормализиране на паричната политика от централните банки посредством повишаване на лихвените проценти би основало съществени последствия за финансовата непоклатимост. Ръстът на лихвите в композиция с бързото увеличение на задлъжнялостта е значим сигнал за посоката на развиване на стопанската система в световен проект. Съвсем скоро държавният дълг на най-голямата стопанска система в света – Съединени американски щати – доближи своя исторически връх, подминавайки 21 трилиона $, като единствено за последните шест месеца е повишен с над 1 трилион. По-големи терзания поражда не абсолютният му размер, а темпът, с който пораства – националният дълг на Съединени американски щати се усилва с 36% по-бързо спрямо растежа на стопанската система на страната. Неизбежен е въпросът какво кара страната непрестанно да прави от ден на ден и повече разноски и да натрупа все по-голям дълг.

Голяма икономическа рецесия, банкови банкрути или пък тежка криза, която изисква фискални тласъци? Всички тези събития биха го налагали, само че през последните години не се следи нито едно тях, в противен случай – стопанската система върви все по-нагоре. Ако се продължи воденето на провежданата от кабинета на Тръмп фискална политика на понижаване на налозите и непрекъснато повишаване на държавните разноски, се чака да се образуват още по-големи дефицити и доста по-голям дълг. Данъчната промяна в Щатите може да окаже удобен резултат върху растежа в кратковременен проект, само че в дълготраен основава закани от прегряване на стопанската система и крие риск от повишаване на инфлацията и по-бързо стягане на паричната политика. Увеличаването на лихвения % при тези равнища на дълга ще направи разноските за погашение на лихвите по него най-бързо растящата част от бюджета.

Забавянето на растежа на стопанската система и спадът в приходите са фактори, които ще провокират още по-ускорено повишаване на фискалните дефицити и дълга. Това е проблем, грозящ освен финансите на Съединени американски щати, само че и тези на целия свят. Съединените щати са най-голямата стопанска система с най-развити финансови пазари, в които са съсредоточени огромни по размер финансови запаси, и заради тази причина при настъпване на рецесия там тя би засегнала в случай че не всички останали, то най-малко множеството страни, сходно да последната рецесията от 2007 – 2008 година

За да се реализира резистентен стопански напредък, той би трябвало да се основава на действителни вложения, а не на увеличение на дълга. Прекомерното струпване на дълг е една от ранните индикации за идна рецесия. Освен равнищата на държания дълг паника пораждат и тези на корпоративната задлъжнялост. Политиката на свръхликвидност и рекордно ниските проценти през последните съвсем 10 години дават достъп до парични средства и на невисоко надеждни кредитополучатели при относително ниски разноски. При нужда от по-бързо повишение на лихвените проценти от централните банки това би основало проблем за компаниите с висок ливъридж. Прекаленият оптимизъм при удобни условия за кредитиране може да се окаже рисков, когато лихвите рано или късно стартират да порастват. Бързият ритъм на повишаване на дълга в някои райони може да аргументи осуетяване на пазарите и изцяло закъснение на икономическото развиване. Сериозни терзания поражда освен високата копроративна задлъжнялост на Съединени американски щати, само че и тази на втората най-голяма стопанска система – Китай. Стойността на дълга на нефинансовия бранш там съставлява близо една трета от общия корпоративен дълг в международен мащаб. Ако не се положат старания за ограничение на растежа му, това може да сътвори неприятности във финансовия бранш в бъдеще и да докара до съществени световни последствия.

Още един удар върху макроикономическата и финансовата непоклатимост може да нанесе по-сериозната смяна на бремето на дълга за семействата. Ако инфлацията се увеличи по-бързо и принуди централните банки да ускорят покачването на лихвените проценти, резултатът ще е освен затруднено обслужване на заемите, само че и понижена покупателна дарба, което ще свие потреблението и ще докара до стопански и обществени вреди.
Въпреки че към този момент икономическият напредък продължава своето придвижване нагоре, въпросът не е дали, а по кое време ще поеме към низходящата фаза на цикъла.

Подготвени ли са обаче стопанските системи да посрещнат нова рецесия, изключително в случай че тя се случи ненадейно? Ако насочим фокуса си към европейската стопанска система, наподобява, че тя не разполага с решения за справяне с предстоящ потрес – налозите в множеството европейски страни (с дребни изключения) са на най-високите си равнища, а лихвените проценти са нулеви. В обособени страни нормализирането на паричната политика ще сътвори паники във връзка с оправянето с високите нива на държавния дълг, а също по този начин и за уреждането на редица дългови връзки в банковата сфера. Типичен образец за това е Италия, където е сериозен казусът със слабата банкова система и високия % на неприятните заеми. Това не значи, че единствено банките в Европа срещат компликации с неналичието на ограничения за неотложен отговор при положение на рецесия. Оптимизмът на лесните пари и може би закъснялата смяна на паричната политика са оставили света неопитен за непосредствена реакция.

Но какво могат да подхващат държавните управления и централните банки, с цел да спрат повишаването на дълга, който и без друго към този момент доближава рекордни стойности? Платим ли е въобще този дълг? Изглежда, светът не взема поуките от предишното и доста бързо не помни събитията и факторите, станали причина за предходни рецесии. Преди 10 години точно високата задлъжнялост отключва процесите, довели до най-тежката криза от Голямата меланхолия до през днешния ден. Дали този път следствията ще са разнообразни? Малко евентуално е. Колко разнообразни могат да са, откакто постоянно несъразмерното кредитиране завършва зле? Независимо дали е държавен, корпоративен, банков или дълг на семействата, натрупването му в огромни размери непроменяемо носи сериозен риск за всички участници в стопанската система. При изменящите се към този момент условия може да се стигне до угнетяване на икономическия напредък и по-трудно извършване на отговорностите, а банкрутите на неплатежоспособни длъжници са опасност и за кредиторите. Бурното кредитиране води до доста повишаване на цените на активите над реалистичните им нива и когато стопанската система регулярно поеме по своя курс надолу, рано или късно се стига до срив на пазара.

Всяка последваща рецесия може да откри своя аналог в историята и има знаци, които повтарящо се съпътстват икономическото развиване преди настъпването на нова такава. Един от тях е тъкмо възходящата задлъжнялост. В днешно време е немислимо отсъствието на кредитиране, само че би трябвало да се търси рационален баланс, тъй като съществуват значително образци в поддръжка на големите по тежест последствия на дълговите усложнения. Световният дълг безспорно ще изиграе своята роля за идващото финансово-икономическо разтърсване, само че какви ще са мащабите му занапред следва да разберем.