![[Shutterstock] Още по темата Децата на кризата Какво мислят за](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3037874.jpg)
Депресия за нашите деца
[Shutterstock] Още по тематиката
Децата на рецесията
Какво мислят за десетилетието след рецесията тези, които пораснаха по време на нея
8 сеп 2017
Наскоро мой другар, сполучлив и видимо благополучен 29-годишен човек, показа, че от години се бори с депресията. Каза, че епизодите идват и си отиват, без да схваща за какво и какво тъкмо се случва с него. Въпреки всичко, което има и реализира, на моменти едвам понася да живее със себе си. " Изпадам в дупка, от която мъчно съумявам да се измъкна. Сякаш сега това се случва на доста хора, тъй като нашето потомство няма обща цел, няма външна битка, която да води ", приключи той.
Какво в действителност е меланхолия
Регионалният офис за Европа на Световната здравна организация (СЗО) дефинира депресията като: " Често срещано психологично разстройство, характеризиращо се с дълготрайно възприятие на горест, загуба на интерес и наслаждение, чувство за виновност, ниска самокритика, физическа и психическа отмалялост, нарушени сън, вкус, централизация. Епизодите могат да имат дълга дълготрайност и да се повтарят от време на време, като по този начин повреждат способността на човек да действа пълноценно, да се оправя с ежедневните си отговорности. "
Важно е да се прави ясно разграничаване сред меланхолия и горест. Депресията е безобектна, т.е. не може да бъде отдадена на тъкмо избрана причина. Понякога въздействието й е толкоз всеобхватно, че човек се усеща физически некадърен даже да стане от леглото или да се нахрани. Затова препоръки като " просто се поразходи и направи нещо прелестно " или " стегни се " са, меко казано, неуместни и демонстрират само недоумение. Според Департамента по психиатрия и логика на психиката на световноизвестната клиника Мayo депресията не е симптом на уязвимост, а сериозен проблем.
Поколението У и депресията
Според данни на СЗО от февруари 2017 година животът на над 300 милиона души в целия свят е обиден от разнообразни форми на меланхолия. Въпреки съществуването на одобрени способи за лекуване и предварителна защита на депресивно разстройство едвам към 10% от хората търсят помощ. В същото време самоубийствата са втората най-честа причина за смъртност в групата 15 - 29 години. В отчет от 2012 година СЗО назовава депресията " международна рецесия " и оповестява, че до 2030 година тя ще се трансформира в най-разпространеното недоволство. От друга страна, проучване на Калифорнийския университет съпоставя данни за меланхолия и тревога, събрани от 52 248 деца и студенти, за интервала 1950 - 1990 година Резултатите демонстрират, че средностатистическите деца от 90-те години са изложени на по-голям риск от меланхолия и тревога, в сравнение с децата - психиатрични пациенти, от 50-те години. Данни на Медицинския университет – София, от 2013 година пък сочат, че 54.7% от студентите по медицина страдат от лека до тежка форма на меланхолия.
Всички тези данни приказват, че депресията е широкоразпространено положение и е значимо да се дискутира намерено. И грамотно.
Поколението У, познато още като милениалите, са хората, родени сред началото на 80-те и края на 90-те години на ХХ век. На пръв взор доста от тях наподобяват добре приспособени към средата – имат обучение, работа, следват трендовете и са по-разкрепостени от предходните генерации. В същото време обаче психически проучвания, които вършат относителен разбор сред генерациите, демонстрират, че поколението У е най-депресивното до момента. На милениалите в множеството страни не се постанова да обикалят улиците, въоръжени до зъби, и да провеждат преврати. Войната на това потомство, наподобява е вътрешна – със себе си, с депресията и тревогата, които се трансформират в зараза, само че за които към момента се срамим да приказваме.
Как наподобява депресията
Докато работех по тази тематика, с мен се свързаха познати и другари от поколението У, за които в никакъв случай не съм предполагала, че са се борили с депресията. Искаха да опишат за своето прекарване, с цел да може други хора, които минават през нещо сходно, да видят, че не са сами или " луди ". Да схванат, че има излаз. Ето част от техните разкази:
" Имах възприятието, че пребивавам като насън. Все едно въздухът беше непрекъснато димящ и не можех да видя нищо ясно. Колкото повече се съпротивляваш на самотата, страха и тъгата, толкоз повече затъваш. Като в плаващи пясъци. И всичко това, тъй като не си разрешаваш да страдаш обикновено, колкото ти е нужно. " Б.
" При мен депресията стартира с възприятие за непрекъсната отмалялост и липса на предпочитание и сили да правя даже най-любимите си действия. Минаха няколко години, до момента в който си дам сметка, че положението ми не е просто отмалялост. Започна да ми коства голямо изпитание на волята да стана от леглото, да си измия зъбите, да изляза от у дома. Oпитвах разнообразни способи - спорт, нови провокации, нови планове, само че нещата се влошаваха. В един миг просто взех решение, че не мога повече да пребивавам по този начин, и потърсих психолог. Терапията не ми оказа помощ, по тази причина се насочих към психиатър и започнах да пия хапчета. Това оказа помощ. За пръв път от години се събуждах с сила. Все още имам моменти, когато съм " долу ", само че към този момент желая и мощ да се оправям с тях. " К.
" Страшно значимо е околните ти хора да те схванат. Не да ти се карат и да те упрекват, че бездействаш. " А.
" Едно от най-трудните неща беше да схвана какво се случва в реалност и да осъзная, че индивидът до мен страда от меланхолия. Да си по отношение на някого, който е в меланхолия, не значи, че той непрекъснато е смълчан или в неприятно въодушевление. Напротив. Точно оттова идва объркването. Плашещо е, когато усетиш, че започваш да губиш самия себе си, до момента в който се опитваш да бъдеш потребен и да подкрепяш другия. Накрая осъзнах, че колкото и да се стараеш, индивидът до теб би трябвало самичък да желае да си помогне. Външният напън не прави работа – единствено можем да сме опора на околните си. " Л.
Защо депресията е толкоз публикуван проблем измежду милениалите
Факторите един човек да страда от меланхолия са доста. Трудно може да се уточни една съответна и устойчива причина. Все отново фамилната история се приема за един от дребното общовалидни критерии. Така да вземем за пример проучване от 2013 година съпоставя 3 генерации австралийски фамилии, с цел да открие, че децата, чиито родители, а даже баби и дядовци, са страдали от психологични разстройства, са изложени на по-сериозен риск (A three generation study of the mental health relationships between grandparents, parents and children).
В същото време се оказва, че поколението У страда от доста по-нестабилно психологично здраве спрямо предходните поколения. През 2010 година Университетът в Сан Диего разгласява теоретичен труд, който съпоставя информация за психическите характерности на младежите в интервала 1938 - 2007 година и открива следното:
През 2006 година два пъти повече младежи споделят, че претърпяват повтарящи се интервали на меланхолия и тревога, спрямо 1986 година
В интервала 1989 – 2001 година два пъти повече възпитаници са потърсили помощ за депресивен епизод, а 3 пъти повече оповестяват за мисли, свързани със самоубийство.
За интервала 1938 -2007 година броят на учениците и студентите, които демонстрират равнища на меланхолия, тревога и параноя над нормата, се е нараснал 5 пъти.
Дори в случай че оставим статистиката настрани, в диалозите с представители на поколението У тематиката за депресията се появява постоянно. От една страна, евентуално това потомство приказва по-свободно за психологичното здраве, в сравнение с своите прародители. От друга обаче, не можем да не си зададем въпроса за какво от ден на ден младежи водят борба с депресията.
В международен мащаб обзор на психическите изследвания намира отговора в пет съществени аргументи:
Децата на рецесията
Какво мислят за десетилетието след рецесията тези, които пораснаха по време на нея
8 сеп 2017
Наскоро мой другар, сполучлив и видимо благополучен 29-годишен човек, показа, че от години се бори с депресията. Каза, че епизодите идват и си отиват, без да схваща за какво и какво тъкмо се случва с него. Въпреки всичко, което има и реализира, на моменти едвам понася да живее със себе си. " Изпадам в дупка, от която мъчно съумявам да се измъкна. Сякаш сега това се случва на доста хора, тъй като нашето потомство няма обща цел, няма външна битка, която да води ", приключи той.
Какво в действителност е меланхолия
Регионалният офис за Европа на Световната здравна организация (СЗО) дефинира депресията като: " Често срещано психологично разстройство, характеризиращо се с дълготрайно възприятие на горест, загуба на интерес и наслаждение, чувство за виновност, ниска самокритика, физическа и психическа отмалялост, нарушени сън, вкус, централизация. Епизодите могат да имат дълга дълготрайност и да се повтарят от време на време, като по този начин повреждат способността на човек да действа пълноценно, да се оправя с ежедневните си отговорности. "
Важно е да се прави ясно разграничаване сред меланхолия и горест. Депресията е безобектна, т.е. не може да бъде отдадена на тъкмо избрана причина. Понякога въздействието й е толкоз всеобхватно, че човек се усеща физически некадърен даже да стане от леглото или да се нахрани. Затова препоръки като " просто се поразходи и направи нещо прелестно " или " стегни се " са, меко казано, неуместни и демонстрират само недоумение. Според Департамента по психиатрия и логика на психиката на световноизвестната клиника Мayo депресията не е симптом на уязвимост, а сериозен проблем.
Поколението У и депресията
Според данни на СЗО от февруари 2017 година животът на над 300 милиона души в целия свят е обиден от разнообразни форми на меланхолия. Въпреки съществуването на одобрени способи за лекуване и предварителна защита на депресивно разстройство едвам към 10% от хората търсят помощ. В същото време самоубийствата са втората най-честа причина за смъртност в групата 15 - 29 години. В отчет от 2012 година СЗО назовава депресията " международна рецесия " и оповестява, че до 2030 година тя ще се трансформира в най-разпространеното недоволство. От друга страна, проучване на Калифорнийския университет съпоставя данни за меланхолия и тревога, събрани от 52 248 деца и студенти, за интервала 1950 - 1990 година Резултатите демонстрират, че средностатистическите деца от 90-те години са изложени на по-голям риск от меланхолия и тревога, в сравнение с децата - психиатрични пациенти, от 50-те години. Данни на Медицинския университет – София, от 2013 година пък сочат, че 54.7% от студентите по медицина страдат от лека до тежка форма на меланхолия.
Всички тези данни приказват, че депресията е широкоразпространено положение и е значимо да се дискутира намерено. И грамотно.
Поколението У, познато още като милениалите, са хората, родени сред началото на 80-те и края на 90-те години на ХХ век. На пръв взор доста от тях наподобяват добре приспособени към средата – имат обучение, работа, следват трендовете и са по-разкрепостени от предходните генерации. В същото време обаче психически проучвания, които вършат относителен разбор сред генерациите, демонстрират, че поколението У е най-депресивното до момента. На милениалите в множеството страни не се постанова да обикалят улиците, въоръжени до зъби, и да провеждат преврати. Войната на това потомство, наподобява е вътрешна – със себе си, с депресията и тревогата, които се трансформират в зараза, само че за които към момента се срамим да приказваме.
Как наподобява депресията
Докато работех по тази тематика, с мен се свързаха познати и другари от поколението У, за които в никакъв случай не съм предполагала, че са се борили с депресията. Искаха да опишат за своето прекарване, с цел да може други хора, които минават през нещо сходно, да видят, че не са сами или " луди ". Да схванат, че има излаз. Ето част от техните разкази:
" Имах възприятието, че пребивавам като насън. Все едно въздухът беше непрекъснато димящ и не можех да видя нищо ясно. Колкото повече се съпротивляваш на самотата, страха и тъгата, толкоз повече затъваш. Като в плаващи пясъци. И всичко това, тъй като не си разрешаваш да страдаш обикновено, колкото ти е нужно. " Б.
" При мен депресията стартира с възприятие за непрекъсната отмалялост и липса на предпочитание и сили да правя даже най-любимите си действия. Минаха няколко години, до момента в който си дам сметка, че положението ми не е просто отмалялост. Започна да ми коства голямо изпитание на волята да стана от леглото, да си измия зъбите, да изляза от у дома. Oпитвах разнообразни способи - спорт, нови провокации, нови планове, само че нещата се влошаваха. В един миг просто взех решение, че не мога повече да пребивавам по този начин, и потърсих психолог. Терапията не ми оказа помощ, по тази причина се насочих към психиатър и започнах да пия хапчета. Това оказа помощ. За пръв път от години се събуждах с сила. Все още имам моменти, когато съм " долу ", само че към този момент желая и мощ да се оправям с тях. " К.
" Страшно значимо е околните ти хора да те схванат. Не да ти се карат и да те упрекват, че бездействаш. " А.
" Едно от най-трудните неща беше да схвана какво се случва в реалност и да осъзная, че индивидът до мен страда от меланхолия. Да си по отношение на някого, който е в меланхолия, не значи, че той непрекъснато е смълчан или в неприятно въодушевление. Напротив. Точно оттова идва объркването. Плашещо е, когато усетиш, че започваш да губиш самия себе си, до момента в който се опитваш да бъдеш потребен и да подкрепяш другия. Накрая осъзнах, че колкото и да се стараеш, индивидът до теб би трябвало самичък да желае да си помогне. Външният напън не прави работа – единствено можем да сме опора на околните си. " Л.
Защо депресията е толкоз публикуван проблем измежду милениалите
Факторите един човек да страда от меланхолия са доста. Трудно може да се уточни една съответна и устойчива причина. Все отново фамилната история се приема за един от дребното общовалидни критерии. Така да вземем за пример проучване от 2013 година съпоставя 3 генерации австралийски фамилии, с цел да открие, че децата, чиито родители, а даже баби и дядовци, са страдали от психологични разстройства, са изложени на по-сериозен риск (A three generation study of the mental health relationships between grandparents, parents and children).
В същото време се оказва, че поколението У страда от доста по-нестабилно психологично здраве спрямо предходните поколения. През 2010 година Университетът в Сан Диего разгласява теоретичен труд, който съпоставя информация за психическите характерности на младежите в интервала 1938 - 2007 година и открива следното:
През 2006 година два пъти повече младежи споделят, че претърпяват повтарящи се интервали на меланхолия и тревога, спрямо 1986 година
В интервала 1989 – 2001 година два пъти повече възпитаници са потърсили помощ за депресивен епизод, а 3 пъти повече оповестяват за мисли, свързани със самоубийство.
За интервала 1938 -2007 година броят на учениците и студентите, които демонстрират равнища на меланхолия, тревога и параноя над нормата, се е нараснал 5 пъти.
Дори в случай че оставим статистиката настрани, в диалозите с представители на поколението У тематиката за депресията се появява постоянно. От една страна, евентуално това потомство приказва по-свободно за психологичното здраве, в сравнение с своите прародители. От друга обаче, не можем да не си зададем въпроса за какво от ден на ден младежи водят борба с депресията.
В международен мащаб обзор на психическите изследвания намира отговора в пет съществени аргументи:
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ