![[Shutterstock] Още по темата Депресия за нашите деца Защо родените](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3037875.jpg)
Един за всички
[Shutterstock] Още по тематиката
Депресия за нашите деца
Защо родените сред началото на 80-те и края на 90-те страдат от меланхолия и тревога повече от поколенията преди тях
8 сеп 2017
Ако автобиографичните книги имат здрави обичаи в литературата от края на XIX век насам, то в България това към момента е съвсем непокътнат род. С малко изключения, всички от последните няколко години.
Според психотерапевта Илиана Славова, един от дребното експерти в България, които практикуват така наречен книготерапия, мъчно може да се приказва за вълна, само че сигурно има отваряне по тематиката. Тя дава за образец автобиографичния разказ " Колене " (2014) на Росен Карамфилов за превъзмогването на загубата на татко му, художника Кольо Карамфилов, и още по-назад във времето - " Алкохол " (2010) на Калин Терзийски и Диана Драгоева. " Този вид писане съчетава по едно и също време погледът във вътрешността, само че и едно належащо разграничаване от себе си. "
" Обществото ни продължава да е мощно консервативно, казусът с " какво ще кажат хората " е към момента доста мощен и притискащ ", споделя дългогодишният книжовен наблюдаващ Светлозар Желев. " Но въпреки всичко се намират от ден на ден хора, които почтено и отговорно описват за проблемите си, с отговорността към останалите, в опит да ги предпазят или да им оказват помощ с персоналния си опит. "
Такава е книгата " Позитивно " от 2012 година на Тошка Иванова, в която тя разказва диагностицирането си с хепатит С и метода, по който това трансформира живота й. Според нея също има отваряне към тези тематики. " За хепатита се приказва надалеч по-свободно ", споделя Тошка Иванова, изобретателен шеф на рекламната организация Reforma. Първият й алманах с разкази " По какъв брой пъти дневно не умираме " следва да бъде оповестен от " Жанет 45 " по-късно тази есен.
В края на 2016 година излезе писаната в продължение на пет години " Падение и избавление – изповедите на една хероинова наркоманка " (изд. " Жанет 45 " ) на Весела Тотева, която сега работи като ефирен продуцент. През зимата чакаме по книжарниците книгата на певицата Рут Колева (изд. " Колибри " ), в която тя споделя за битката си с тревожни положения.
По-рано тази година излезе " Болестта на пеперудата – моята анорексия " (изд. ICU) на Людмила Людмилова, която разказва анорексията на щерка й.
" В България има малко литература по тематиката - може да срещнете материали за това какво съставлява заболяването, написани от психолози, само че автобиографични книги няма ", споделя Людмила Людмилова, която живее в Дряново и е шеф на учебно заведение. " Много е тежко да извадиш живота си пред хората. Аз направих тъкмо това. Моето дете се разболя и аз самоуверено започнах да диря аргументите. Хората обичат да четат и слушат за истината, само че за непознатата. Своята си истина и секрети крият надълбоко.
Трябва да спрем и да се погледнем, да си кажем истината, да бъдем почтени със себе си. Защото това са заболявания от липса на обич и искреност. "
Депресия за нашите деца
Защо родените сред началото на 80-те и края на 90-те страдат от меланхолия и тревога повече от поколенията преди тях
8 сеп 2017
Ако автобиографичните книги имат здрави обичаи в литературата от края на XIX век насам, то в България това към момента е съвсем непокътнат род. С малко изключения, всички от последните няколко години.
Според психотерапевта Илиана Славова, един от дребното експерти в България, които практикуват така наречен книготерапия, мъчно може да се приказва за вълна, само че сигурно има отваряне по тематиката. Тя дава за образец автобиографичния разказ " Колене " (2014) на Росен Карамфилов за превъзмогването на загубата на татко му, художника Кольо Карамфилов, и още по-назад във времето - " Алкохол " (2010) на Калин Терзийски и Диана Драгоева. " Този вид писане съчетава по едно и също време погледът във вътрешността, само че и едно належащо разграничаване от себе си. "
" Обществото ни продължава да е мощно консервативно, казусът с " какво ще кажат хората " е към момента доста мощен и притискащ ", споделя дългогодишният книжовен наблюдаващ Светлозар Желев. " Но въпреки всичко се намират от ден на ден хора, които почтено и отговорно описват за проблемите си, с отговорността към останалите, в опит да ги предпазят или да им оказват помощ с персоналния си опит. "
Такава е книгата " Позитивно " от 2012 година на Тошка Иванова, в която тя разказва диагностицирането си с хепатит С и метода, по който това трансформира живота й. Според нея също има отваряне към тези тематики. " За хепатита се приказва надалеч по-свободно ", споделя Тошка Иванова, изобретателен шеф на рекламната организация Reforma. Първият й алманах с разкази " По какъв брой пъти дневно не умираме " следва да бъде оповестен от " Жанет 45 " по-късно тази есен.
В края на 2016 година излезе писаната в продължение на пет години " Падение и избавление – изповедите на една хероинова наркоманка " (изд. " Жанет 45 " ) на Весела Тотева, която сега работи като ефирен продуцент. През зимата чакаме по книжарниците книгата на певицата Рут Колева (изд. " Колибри " ), в която тя споделя за битката си с тревожни положения.
По-рано тази година излезе " Болестта на пеперудата – моята анорексия " (изд. ICU) на Людмила Людмилова, която разказва анорексията на щерка й.
" В България има малко литература по тематиката - може да срещнете материали за това какво съставлява заболяването, написани от психолози, само че автобиографични книги няма ", споделя Людмила Людмилова, която живее в Дряново и е шеф на учебно заведение. " Много е тежко да извадиш живота си пред хората. Аз направих тъкмо това. Моето дете се разболя и аз самоуверено започнах да диря аргументите. Хората обичат да четат и слушат за истината, само че за непознатата. Своята си истина и секрети крият надълбоко.
Трябва да спрем и да се погледнем, да си кажем истината, да бъдем почтени със себе си. Защото това са заболявания от липса на обич и искреност. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ