[Shutterstock] Националният план за енергетиката и климата до 2030 г.

[Shutterstock] Националният проект за енергетиката и климата до 2030 година слага объркващи цели и изпраща неприятни сигнали към вложителите.Критиките на Европейска комисия разкриха част от слабостите на документа, само че още редица въпроси чакат отговори.Държавата има шест месеца, с цел да съобщи изрично какви енергийни източници ще развива, какъв ще е резултатът за климата и ще бъдат ли наранени уязвимите групи консуматори. Дървесина и въглища. Това е отговорът на България на провокациите на новото време. Звучи неуместно, само че вместо на построяването на нови фотоволтаични и вятърни паркове България ще заложи на изгарянето на дървесина, с цел да извърши новите цели на Европейски Съюз за възобновимата сила. Това е записано в Националния проект за енергетиката и климата до 2030 година

В документа, който предходната седмица беше върнат с рецензии от Европейска комисия, страната възнамерява да понижи каузи на слънцето и вятъра в производството на електричество, като в същото време залага нарастване на потреблението на биомаса от горите с 50%. А, да - и има намерение да гори въглища още 60 години.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Това се случи тъкмо в седмицата, в която министър председателят Бойко Борисов обществено разгласи, че счита климатичните промени за действителен риск. Заявлението беше въведения България да разгласи поддръжката си за по-високите цели за битка с климата, които целят до 2050 година европейските стопански системи да имат чисто нулеви излъчвания на парникови газове. Ако последното не е просто отблъскване на номера, то сред премиера и личното му министерство на енергетиката очевидно тече доста слаба връзка.

Повечето цели в проекта съгласно преценката на Брюксел съставляват случайно нахвърляни цифри, без ясна аргументация и метод за постигането им. Липсва и конкретика за обезпечаване на нужните вложения в бранша, тактиката за бъдещите енергоизточници е неразбираема, а действителни ограничения за справяне с енергийната беднотия изцяло отсъстват.

Дървено решение

Идеята на българските управляващи е при производството и потреблението на сила от възобновими източници да се предизвиква устойчивото потребление на съществуващите дървесни и селскостопански запаси. " Дървата за горене са главният тип биомаса, която се използва в страната, като бележи растеж потреблението на дървени и растителни боклуци ", написа в интегрирания проект. В цифри това значи, че в идващите 10 години присъединяване на дървесината в производството на топлинна сила би трябвало да се усили от актуалните 30% до 44%. Така на процедура ще се подтиква отоплението посредством изгаряне на дърва, плява, пелети, брикети и други, до момента в който производството на ток от вятър и слънце е оставено на назад във времето.

Формално горенето на дървесина се възприема като възобновим енергиен източник, освен това с нулеви излъчвания на CO2 - преди да бъдат изгорени, растенията са погълнали съответното количество въглероден диоксид. По тази причина твърдата биомаса е най-широко употребяваният възобновим източник в страната, с помощта на който се покриват националните цели за дял на ВЕИ в брутното извънредно ползване на сила. Изгарянето на дърва и пелети по данни от самия народен проект съставлява близо 90% от биомасата, която се употребява в бранша " топлинна сила и сила за изстудяване ". В отговор до " Капитал " министерството споделя, че това е източник с " необятна досегаемост и обществена търпимост за популацията ".

Но въпросът е до каква степен стабилно и екологосъобразно ще се случва това. Първо, тъй като сред пелетите и дървесината има разлика и, второ, тъй като през последните години сме очевидци на поголовна сеч в горите. Точно за това от " WWF България " упорстват да бъде осъществена екологична оценка на проекта, каквато все още няма.

Ами замърсяването...

Един от главните парадокси в решението да се подтиква изгарянето на дървесна биомаса като възобновим енергиен източник в България е, че по този метод ще се покачат фините прахови частици във въздуха - проблем, който Националният проект за енергетиката и климата също би трябвало да реши. Точно по тази причина Европейска комисия упорстват страната да добави разбора си с политиките за качеството на въздуха и нездравословните излъчванията, като показа количествени данни за замърсяването при другите сюжети за развиването на енергетиката.

Към момента са посочени единствено признатите в края на 2018 година промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, с които се заложиха качествени критерии за дървесината за битово отопление. Това значи единствено добре изсушени дърва, които отделят по-малко дим и прахуляк. Все още обаче не е ясно кой и по какъв начин следи дали тези правила се съблюдават.

Според Боян Рашев от Denkstatt дървата могат да бъдат сменени с ускорена газификация, тъй като съгласно него това е най-ефективното и на ниска цена решение. Така обаче, най-малко официално, ще се усили отделянето на CO2, което още веднъж насочва към настояването на Европейска комисия да се създадат по-подробни разбори за другите сюжети.

Без нови ВЕИ

Другият противоречив миг в националния проект е цялостната липса на нови слънчеви и вятърни централи. Делът на ВЕИ в производството на електрическа енергия през 2030 година на процедура се чака да остане на сегашните равнища - 17%. Обяснението за това е резултатът от 2012 година, когато всеобщото стартиране на зелени централи в употреба докара до голям недостиг в НЕК поради преференциалните цени на тока им. В случая не се предлага смяна на модела и облекчение на частните вложения, които при подобаващи условия биха могли да развият бранша и без дотации, а просто е решено да няма никакви тласъци за слънчевите и вятърните паркове с изключение на покривните фотоволтаици с мощ до 30 кВт. И точно поради неналичието на финансово подкрепяне се чака да няма нови конфигурирани мощности от ВЕИ - прогноза, която с покачването на борсовите цени на електрическата енергия и понижаването на капиталовите разноски за слънчеви панели може да се окаже извънредно неверна.

Решението на Министерството на енергетиката наподобява неуместно и от още една позиция. Българският Електроенергиен систематичен оператор планува в последния си десетгодишен проект за развиване на мрежата от 401 мВт новоинсталирани ВЕИ, като растежът е очакван след 2020 година

" Целите за ВЕИ може доста да бъдат увеличени ", сподели Юлиан Попов, някогашен екоминистър и сегашен консултант към Европейската климатична фондация. Той прецизира, че това нарастване би трябвало да се обвърже с електрификация на превоза, районния пазар и интелигентните решения за енергийния и транспортния бранш. " Много повече би трябвало да се направи за трансграничното съдействие, инфраструктурата и пазара, изключително в областта на електричеството ", счита той.

Без проект за бъдещето на въглищата

Липсата на упоритост е съществена уязвимост на проекта съгласно Попов. " Погрешно е да се счита, че по-високите упоритости са по-скъпи. Необходима е съответно висока упоритост, съответстваща с въглеродната индиферентност през 2050, която Европейски Съюз си слага като цел и която България поддържа. По-ниските упоритости ще доведат до стратегическо комплициране и обилни загуби в бъдеще. В резултат на сходни забавяния в този момент " Марица-изток 2 " губи по над 1 млн. лева дневно ", споделя той.

Според " WWF България " тук-там в отчета са спестени значими обстоятелства, да вземем за пример дотациите за фосилните горива (преки и косвени). Юлиан Попов обобщава обстановката по този начин: " Планът се пробва да не каже доста за ориста на лигнитните въглища. За някои тази орис може да не е приятна, само че е доста значимо проектът да е прям и да е съответен за изтеглянето им енергетиката. " От Брюксел също желаят страната да уточни всички енергийни дотации, в това число дотациите за изкопаеми горива, и да каже какви са подхванатите и плануваните дейности за прекратяването им.

Няма дотации, отсичат от енергийното министерство. " По отношение на централите, които създават електрическа енергия по високоефективен и смесен метод, се ползват съответните механизми за стимулиране в сходство с европейското законодателство, транспонирано и в българското. В момента е в ход процедура по нотификация на държавната помощ за централи с високоефективно комбинирано произвеждане ", споделят оттова.

Тук в действителност става въпрос за неналичието на съответен проект за бъдещето на въглищата енергетика, защото е направена оценка на запасите от въглища и е дадена поръчката, че те ще се употребяват още 60 години. Нещо, което не би могло да се случи без огромни държавни дотации, защото са нужни огромни вложения за реализиране на новите еконорми от ТЕЦ-вете, а CO2 излъчванията непрекъснато нарастват.

В тази връзка Европейска комисия желае съответни ограничения, които да потвърдят, че България може да съблюдава екоизисквания при потреблението на въглища, както и да покаже по какъв начин ще се обезпечат нужните вложения. Министерството на Теменужка Петкова също по този начин счита, че не е получило рецензии. " Такива национални проекти се създават от страните членки, включително и от България, за пръв път. Тук не става въпрос за рецензии, а за рекомендации от Европейската комисия към страните членки да покачат амбициозността на задачите си. Комисията е дала такива рекомендации и на останалите страни членки, България не прави изключение ", дават отговор те на въпрос на " Капитал ".

С оглед на всичко това не е изненада, че Националният проект занапред ще се преработва. До края на 2019-а, когато още веднъж би трябвало да го изпратим в Брюксел за обзор, някои от тези неща може да са поправени. Но единствено на хартия. По всичко наподобява, че страната няма ясна позиция по доста от въпросите, свързани с въглищната енергетика, ВЕИ, АЕЦ " Белене ". Което прави невероятно основаването на проект даже за 5, камо ли за повече години.
Липса на хрумвания

В проекта има цели 15 секции, които действително не са създадени, а са посочени като " Не е използвано ". Така е да вземем за пример с присъединяване на потребителите в енергийната система, потреблението на личното генерирана сила и новите технологии, в това число интелигентните измервателни уреди. България споделя, че няма да работи в тази посока през идващите 10 години, макар че множеството развити страни към този момент усещат позитивния резултат от сходни промени. По същия метод сме се отказали от насърчаването на технологиите за чиста сила, въвеждането на нисковъглеродни технологии, както и инфраструктура за превозване и предпазване на СО2.

В тази връзка от Европейска комисия предлагат на държавното управление да опрости административните тежести за потребление на възобновима сила за лични потребности, да предложи ограничения за внедряването на така наречен умни мрежи (smart grid), както и да изготви съответен график за понижаване на енергийната активност на стопанската система.