Нова година, нов климат
[Shutterstock] Краят на годината обичайно е време, когато си обещаваме промени, които надали ще реализираме. В някои сфери няма нищо съдбовно равносметката да си остане благопожелание за " някой ден ". Но когато става въпрос за екологичното положение на планетата, към този момент е изцяло несъмнено, че положителните планове би трябвало да се трансфорат в съответни, бързи и ефикасни дейности: " Науката го споделя изцяло ясно: не можем да продължаваме както до момента, в случай че желаеме да избегнем рисковите последствия от човешката интервенция в климатичната система ", изяснява Отмар Еденхофер, един от водещите международни специалисти по изменението на климата и съпредседател на Трета работна група на Междуправителствения панел за климатични промени (МПКП).
Това е интернационална научна организация към Организация на обединените нации, която изследва климатичните промени, породени от индивида - последствията, рисковете и опциите. Ако името, опитът и купите на Еденхофер не звучат задоволително безапелационно, може би истината е в броя - хиляди други учени и деятели са на същото мнение - към момента имаме време за деяние, само че то изтича бързо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Какъв е казусът
МПКП пресмята, че можем да си позволим стопляне до 1.5⁰C над равнищата преди Индустриалната гражданска война или в най-лошия случай 2⁰C. За съпоставяне - сега сме достигнали 0.8-1⁰C стопляне.
Прекрачим ли този предел, верижна реакция от процеси ще промени образа на планетата. Може да звучи като сюжет на апокалиптичен холивудски филм, само че анализите демонстрират, че рискови климатични събития като урагани, наводнения и суша ще застрашат производството на храна, достъпа до чисти вода и въздух, множеството скотски и растителни типове ще загинат. Според Световния фонд за природата (WWF) и техния показател Living Planet ( " Живата планета " ) от 2018 година през последните 40 години международната популация на гръбначни животни е спаднала с към 60%.
За да се вместим в границата 1.5⁰C, МПКП пресмята така наречен въглероден бюджет. Това са излъчванията, които можем да си позволим, преди да преминем точката, от която няма връщане обратно. В най-оптимистичния вид имаме 66% късмет да останем под 1.5⁰C.
Основна компликация при изчисленията е, че всичко в природата е обвързвано и един път задействана, климатичната рецесия се трансформира във верижна реакция . Затоплянето кара пермафроста да се топи, което освобождава метан – газ доста по-вреден за атмосферата от въглеродния диоксид. Това повишава равнищата на океаните, окислява водата и трансформира теченията. Освен това по-често стават пожари в дъждовните гори. Тези дървета съхраняват голямо количество въглероден диоксид и когато горят, го освобождават. Всичко това в допълнение затопля атмосферата и форсира порочния кръговрат. Тоест измененията, породени от нас, задействат промени в природата, които учените не могат да плануват с акуратност. Затова МПКП пресмята разнообразни вероятни сюжети. По мотив най-оптимистичния организацията Climate Emergency Coalition пита: " Как ще се чувствате, в случай че има 34% възможност самолетът, на който се качвате, да падне? "
Диана Иванова е откривател, който се занимава с изменението на климата, приключила е докторантурата си в Норвегия, а сега работи в Университета в Лийдс. Въпреки че от години е отдадена на специалността си, която е и идея, тя нормално приказва умерено. Но в този момент споделя за " Капитал ": " Остават ни осем години, до момента в който изчерпаме въглеродния бюджет до 1.5⁰C. С всяка пропиляна минута се убеждавам, че е нужна фрапантна и радикална смяна. Шок в системата. "
Решенията по света и у нас
Положението към момента е спасяемо. Според Европейската климатична фондация Европейски Съюз може да доближи нулеви излъчвания до 2050. Това освен е изпълнимо, а и ще има големи изгоди за стопанската система, здравето и устойчивостта на обществата ни. The Global Commission on the Economy and Climate удостоверява с изчисленията си – международни облаги от към 26 трилиона щатски $ и над 65 милиона работни места.
Много фактори могат да спомогнат – да вземем за пример възбрана на опаковките за еднократна приложимост или по-строги закони за запазване на дивата природа. Но най-важната стъпка е финансирането на изкопаеми горива да се отклони към екологично чисти промишлености. В своя публикация Джулия Стайнбергер, екологичен икономист от Университета в Лийдс, обобщава, че държавното финансиране на изкопаеми горива доближава до 6.5% от международния брутен артикул. Немислимо високо число, изключително откакто задачата е да спрем кранчето на изкопаемите горива. И въпреки всичко някои страни възнамеряват да разширят добива. Включително и в Арктика, където ледовете се разтапят и изкопаемите горива скоро ще бъдат налични. Според National Geographic и самостоятелната научна организация Climate Action Tracker (CAT) някои страни като Съединени американски щати, Саудитска Арабия, Русия, Турция и Украйна усилват излъчванията си.
Други организации като CarbonBrief прибавят към това число и Китай, чиито излъчвания от изкопаеми горива и произвеждане на цимент са се нараснали с 4% единствено през първата половина на 2019 година Ако продължим в този дух, изчисленията демонстрират, че Земята ще доближи стопляне от 5⁰C, което ще промени образа ѝ изцяло и ще я направи необитаема за сегашните форми на живот.
Политиката и бизнесът вървят ръка за ръка, тъй че държанието и на двете страни е значимо. Анализ на Световната банка демонстрира, че пенсионните фондове съхраняват 100 трилиона $, само че незначителна част от тези пари се влага в " зелени " и разрастващи се пазари. Като контрапункт се появяват нови фондове, колаборация сред държавни и частни начинания. Пример е Climate Finance Partnership – партньорство сред Франция, Германия, " Грантъм ", IKEA и фондацията на " Хюлет-Пакард ". Идеята, инициирана от Еманюел Макрон, беше оповестена през септември 2018 и е да се влага във възобновими енергийни източници.
Колективна битка
Много хора считат, че не можем да оставим бъдещето си напълно в ръцете на държавното управление, най-много поради лобитата в политиката, които нямат интерес от стабилно развиване.
Според Диана Иванова част от смяната в системата би трябвало да пристигна през мирни цивилен дейности: " Всеки от нас като субект има доста дребен потенциал за обществена смяна. И въпреки всичко групово можем да променим всичко. Много от най-дълбоките политически и обществени промени са се случили тъкмо по този метод – през активиране на сериозна маса от хора, обединени към обща идея . " През последните години тези придвижвания набират скорост. Мощен мотор са най-младите с аргумента, че те ще понесат последствията от рецесията.
Георги Челебиев взе участие в разнообразни акции в България и вижда, че някои дела - като битката против фермите за скъпи кожи, намират поддръжка след къс диалог: " Други дела като права на ЛГБТИ хора, битка против насилието над дами, антирасизъм и екологични проблеми намират поддръжка по-трудно. " За да се оправи с това, Георги се стреми да открива пресечни точки сред идеите – това, което ни свързва, вместо това, което ни разделя. Същото вършат мирните протестни придвижвания.
Грета Тюнберг
[Shutterstock]
Fridays for Future
" Петъци за бъдещето " започва през 2018 година, когато шведската тийнейджърка Грета Тунберг взема решение да стачкува пред постройката на държавното управление всеки петък, тъй като счита, че политиците не вършат задоволително за климата. Движението набира голяма скорост и възпитаници по целия свят излизат на улицата, с цел да защитят бъдещето си.
През септември 2019 година Грета и още 15 деца от общо 12 страни, които се борят против климатичната рецесия, подадоха публична тъжба против Германия, Франция, Бразилия, Аржентина и Турция по Конвенцията за правата на детето. Това е първият подобен иск по рода си. Според децата тези страни нарушават конвенцията, като непосредствено заплашват сигурността и бъдещето им поради слабата си климатична политика. (Други страни, които също могат да бъдат упрекнати, не са утвърдили конвенцията.)
Extinction Rebellion
Идеята потегля от Англия през октомври 2018 година, след което се популяризира по целия свят – кротичък протест против международните държавни управления в името на всеобщото бъдеще.
Д-р Гейл Брадбурк е един от съоснователите на придвижването. Според нея сегашната политическата система е надълбоко опорочена поради връзката с огромни компании и техните финансови ползи. Смята, че това е най-сериозната рецесия сега – заплахата 90% от живота на планетата да изчезне, до момента в който двете ѝ деца пораснат.
Както " Петъци за бъдещето ", по този начин и Extinction Rebellion имат своите поддръжници в България. " Акциите се предизвикват от елементарни жители, които избират делата пред думите ", коментират представители на придвижването.
Тяхната цел е да подбуден обществото към деяние, преди да се сблъскваме още по-мощно с последствията от климатичната рецесия като апетит, миграция и изгубване на типове. Участниците имат вяра, че в България, както по целия свят, решенията се взимат от шепа хора, които постоянно приоритизират персоналния си интерес пред публичния. Затова от Extinction Rebellion настояват, че работят като част от едно огромно цяло: " Ще ни спасят не чудеса, а групова осъзнатост, дейности и дискурс. Няма идеална система, само че сега остарялата икономическа, обществена и политическа система ни дърпа стремително надолу ", прибавят те.
Всекидневни дейности
" Спомням си по какъв начин по време на един Черен петък на Оксфорд стрийт в Лондон (най-натоварената комерсиална улица в Европа) валеше доста мощно, а по средата на улицата хора с мегафони викаха " Не мислете за дъжда, купувайте! ", споделя Мигел Ривас. Смеем се, макар че консуматорското общество е все по-малко занимателно. Всичко, което използваме, оставя своя отпечатък върху планетата, да вземем за пример под формата на микропластмаса – части с диаметър под 5 мм, които към този момент са част от кръговрата на природата, храната и водата ни.
Затова от ден на ден хора следват образеца на Неделина Вангелова, която преизползва всичко, което може, купува единствено каквото ѝ е належащо, на всички места върви с бутилка и чаша за многократна приложимост, избира екологична козметика без опаковка или с естествена такава, взима си единствено насипни, локални плодове и зеленчуци, рециклира и компостира. " Вярвам мощно, че всеки човек, в случай че пожелае, може да промени мисленето и навиците си в името на толкоз значима идея. Често липсва информация, само че е мъчно да останеш безразличен, когато се запознаеш с казуса. "
Обратната страна на монетата са апокалиптичните заглaвия и трагичните фотоси, които ни заливат в обществените мрежи. Те елементарно могат да ни създадат глухи и безчувствени към тематиката. В същото време едно от най-важните неща е да обсъждаме казуса колкото се може по-често и с повече хора.
Матиас Хансен е един от многото младежи по целия свят, които в последно време трансформират начинa си на живот и хранене в името на планетата: " За да не отклонявам хората, с които приказвам за това, се пробвам да го върша по позитивен метод. Вместо да се концентрирам единствено върху жестокостта към животните или вредите от производството на месо върху планетата, приказвам за това какъв брой вкусна и разнообразна може да бъде веган храната. " Повечето реакции, които получава, са позитивни, а отрицателните са по-скоро от рода на: " Да, знам, че е по този начин, само че е толкоз вкусно. " " Съгласен съм, по този начин е, смее се той, само че на каква цена? Не се пробвам да " печеля " или да преобладавам в тези диалози. По-скоро ми оказват помощ да разширя мирогледа си, да обясня доводите си и да схвана непознатите. "
Според Георги, отрицателните реакции идват най-много от недоумение и непознаване на казуса. Добавя: " Хората сме доста повече от консуматори, тъй че дейностите ни да са сведени само до смяна на потребителското държание. Не е задоволително да изберем да не купуваме найлонови торбички, с цел да се оправим с пластмасата. Важно е дружно да търсим решения и да ги изпълняваме дружно. "
На фона на апокалиптичните заглавия и научните данни зад тях тази мисъл наподобява успокояваща – през новата година можем освен да си пожелаем смяна за следващ път, само че и да я осъществяваме. Заедно.
Има и страни, които дават добър образец. Сред първенците са Мароко (планира до 2020 година 42% от силата да идва от възобновими източници), Гамбия (планира построяването на един от най-големите фотоволтаични паркове в региона), Коста Рика (през 2018 година 98% от силата в страната е възобновима и се чака да доближат 100% през идващите няколко години), Европейски Съюз (ако осъществим напълно общоевропейските цели). Освен това през февруари 2019 година научният вестник Nature Climate Change разгласява проучване, което изследва аргументите 18 страни по света да понижат фрапантно излъчванията си за интервала 2005 - 2015. Три фактора се оказват общи: доста покачване на възобновима сила, спад в потреблението на сила, стягане на разпоредбите в енергийната политика. Изненадващо, България е измежду 18-те отличника, макар че напредъкът ни е неустойчив.
Това е интернационална научна организация към Организация на обединените нации, която изследва климатичните промени, породени от индивида - последствията, рисковете и опциите. Ако името, опитът и купите на Еденхофер не звучат задоволително безапелационно, може би истината е в броя - хиляди други учени и деятели са на същото мнение - към момента имаме време за деяние, само че то изтича бързо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Какъв е казусът
МПКП пресмята, че можем да си позволим стопляне до 1.5⁰C над равнищата преди Индустриалната гражданска война или в най-лошия случай 2⁰C. За съпоставяне - сега сме достигнали 0.8-1⁰C стопляне.
Прекрачим ли този предел, верижна реакция от процеси ще промени образа на планетата. Може да звучи като сюжет на апокалиптичен холивудски филм, само че анализите демонстрират, че рискови климатични събития като урагани, наводнения и суша ще застрашат производството на храна, достъпа до чисти вода и въздух, множеството скотски и растителни типове ще загинат. Според Световния фонд за природата (WWF) и техния показател Living Planet ( " Живата планета " ) от 2018 година през последните 40 години международната популация на гръбначни животни е спаднала с към 60%.
За да се вместим в границата 1.5⁰C, МПКП пресмята така наречен въглероден бюджет. Това са излъчванията, които можем да си позволим, преди да преминем точката, от която няма връщане обратно. В най-оптимистичния вид имаме 66% късмет да останем под 1.5⁰C.
Основна компликация при изчисленията е, че всичко в природата е обвързвано и един път задействана, климатичната рецесия се трансформира във верижна реакция . Затоплянето кара пермафроста да се топи, което освобождава метан – газ доста по-вреден за атмосферата от въглеродния диоксид. Това повишава равнищата на океаните, окислява водата и трансформира теченията. Освен това по-често стават пожари в дъждовните гори. Тези дървета съхраняват голямо количество въглероден диоксид и когато горят, го освобождават. Всичко това в допълнение затопля атмосферата и форсира порочния кръговрат. Тоест измененията, породени от нас, задействат промени в природата, които учените не могат да плануват с акуратност. Затова МПКП пресмята разнообразни вероятни сюжети. По мотив най-оптимистичния организацията Climate Emergency Coalition пита: " Как ще се чувствате, в случай че има 34% възможност самолетът, на който се качвате, да падне? "
Диана Иванова е откривател, който се занимава с изменението на климата, приключила е докторантурата си в Норвегия, а сега работи в Университета в Лийдс. Въпреки че от години е отдадена на специалността си, която е и идея, тя нормално приказва умерено. Но в този момент споделя за " Капитал ": " Остават ни осем години, до момента в който изчерпаме въглеродния бюджет до 1.5⁰C. С всяка пропиляна минута се убеждавам, че е нужна фрапантна и радикална смяна. Шок в системата. "
Решенията по света и у нас
Положението към момента е спасяемо. Според Европейската климатична фондация Европейски Съюз може да доближи нулеви излъчвания до 2050. Това освен е изпълнимо, а и ще има големи изгоди за стопанската система, здравето и устойчивостта на обществата ни. The Global Commission on the Economy and Climate удостоверява с изчисленията си – международни облаги от към 26 трилиона щатски $ и над 65 милиона работни места.
Много фактори могат да спомогнат – да вземем за пример възбрана на опаковките за еднократна приложимост или по-строги закони за запазване на дивата природа. Но най-важната стъпка е финансирането на изкопаеми горива да се отклони към екологично чисти промишлености. В своя публикация Джулия Стайнбергер, екологичен икономист от Университета в Лийдс, обобщава, че държавното финансиране на изкопаеми горива доближава до 6.5% от международния брутен артикул. Немислимо високо число, изключително откакто задачата е да спрем кранчето на изкопаемите горива. И въпреки всичко някои страни възнамеряват да разширят добива. Включително и в Арктика, където ледовете се разтапят и изкопаемите горива скоро ще бъдат налични. Според National Geographic и самостоятелната научна организация Climate Action Tracker (CAT) някои страни като Съединени американски щати, Саудитска Арабия, Русия, Турция и Украйна усилват излъчванията си.
Други организации като CarbonBrief прибавят към това число и Китай, чиито излъчвания от изкопаеми горива и произвеждане на цимент са се нараснали с 4% единствено през първата половина на 2019 година Ако продължим в този дух, изчисленията демонстрират, че Земята ще доближи стопляне от 5⁰C, което ще промени образа ѝ изцяло и ще я направи необитаема за сегашните форми на живот.
Политиката и бизнесът вървят ръка за ръка, тъй че държанието и на двете страни е значимо. Анализ на Световната банка демонстрира, че пенсионните фондове съхраняват 100 трилиона $, само че незначителна част от тези пари се влага в " зелени " и разрастващи се пазари. Като контрапункт се появяват нови фондове, колаборация сред държавни и частни начинания. Пример е Climate Finance Partnership – партньорство сред Франция, Германия, " Грантъм ", IKEA и фондацията на " Хюлет-Пакард ". Идеята, инициирана от Еманюел Макрон, беше оповестена през септември 2018 и е да се влага във възобновими енергийни източници.
Колективна битка
Много хора считат, че не можем да оставим бъдещето си напълно в ръцете на държавното управление, най-много поради лобитата в политиката, които нямат интерес от стабилно развиване.
Според Диана Иванова част от смяната в системата би трябвало да пристигна през мирни цивилен дейности: " Всеки от нас като субект има доста дребен потенциал за обществена смяна. И въпреки всичко групово можем да променим всичко. Много от най-дълбоките политически и обществени промени са се случили тъкмо по този метод – през активиране на сериозна маса от хора, обединени към обща идея . " През последните години тези придвижвания набират скорост. Мощен мотор са най-младите с аргумента, че те ще понесат последствията от рецесията.
Георги Челебиев взе участие в разнообразни акции в България и вижда, че някои дела - като битката против фермите за скъпи кожи, намират поддръжка след къс диалог: " Други дела като права на ЛГБТИ хора, битка против насилието над дами, антирасизъм и екологични проблеми намират поддръжка по-трудно. " За да се оправи с това, Георги се стреми да открива пресечни точки сред идеите – това, което ни свързва, вместо това, което ни разделя. Същото вършат мирните протестни придвижвания.
Грета Тюнберг
[Shutterstock]
Fridays for Future
" Петъци за бъдещето " започва през 2018 година, когато шведската тийнейджърка Грета Тунберг взема решение да стачкува пред постройката на държавното управление всеки петък, тъй като счита, че политиците не вършат задоволително за климата. Движението набира голяма скорост и възпитаници по целия свят излизат на улицата, с цел да защитят бъдещето си.
През септември 2019 година Грета и още 15 деца от общо 12 страни, които се борят против климатичната рецесия, подадоха публична тъжба против Германия, Франция, Бразилия, Аржентина и Турция по Конвенцията за правата на детето. Това е първият подобен иск по рода си. Според децата тези страни нарушават конвенцията, като непосредствено заплашват сигурността и бъдещето им поради слабата си климатична политика. (Други страни, които също могат да бъдат упрекнати, не са утвърдили конвенцията.)
Extinction Rebellion
Идеята потегля от Англия през октомври 2018 година, след което се популяризира по целия свят – кротичък протест против международните държавни управления в името на всеобщото бъдеще.
Д-р Гейл Брадбурк е един от съоснователите на придвижването. Според нея сегашната политическата система е надълбоко опорочена поради връзката с огромни компании и техните финансови ползи. Смята, че това е най-сериозната рецесия сега – заплахата 90% от живота на планетата да изчезне, до момента в който двете ѝ деца пораснат.
Както " Петъци за бъдещето ", по този начин и Extinction Rebellion имат своите поддръжници в България. " Акциите се предизвикват от елементарни жители, които избират делата пред думите ", коментират представители на придвижването.
Тяхната цел е да подбуден обществото към деяние, преди да се сблъскваме още по-мощно с последствията от климатичната рецесия като апетит, миграция и изгубване на типове. Участниците имат вяра, че в България, както по целия свят, решенията се взимат от шепа хора, които постоянно приоритизират персоналния си интерес пред публичния. Затова от Extinction Rebellion настояват, че работят като част от едно огромно цяло: " Ще ни спасят не чудеса, а групова осъзнатост, дейности и дискурс. Няма идеална система, само че сега остарялата икономическа, обществена и политическа система ни дърпа стремително надолу ", прибавят те.
Всекидневни дейности
" Спомням си по какъв начин по време на един Черен петък на Оксфорд стрийт в Лондон (най-натоварената комерсиална улица в Европа) валеше доста мощно, а по средата на улицата хора с мегафони викаха " Не мислете за дъжда, купувайте! ", споделя Мигел Ривас. Смеем се, макар че консуматорското общество е все по-малко занимателно. Всичко, което използваме, оставя своя отпечатък върху планетата, да вземем за пример под формата на микропластмаса – части с диаметър под 5 мм, които към този момент са част от кръговрата на природата, храната и водата ни.
Затова от ден на ден хора следват образеца на Неделина Вангелова, която преизползва всичко, което може, купува единствено каквото ѝ е належащо, на всички места върви с бутилка и чаша за многократна приложимост, избира екологична козметика без опаковка или с естествена такава, взима си единствено насипни, локални плодове и зеленчуци, рециклира и компостира. " Вярвам мощно, че всеки човек, в случай че пожелае, може да промени мисленето и навиците си в името на толкоз значима идея. Често липсва информация, само че е мъчно да останеш безразличен, когато се запознаеш с казуса. "
Обратната страна на монетата са апокалиптичните заглaвия и трагичните фотоси, които ни заливат в обществените мрежи. Те елементарно могат да ни създадат глухи и безчувствени към тематиката. В същото време едно от най-важните неща е да обсъждаме казуса колкото се може по-често и с повече хора.
Матиас Хансен е един от многото младежи по целия свят, които в последно време трансформират начинa си на живот и хранене в името на планетата: " За да не отклонявам хората, с които приказвам за това, се пробвам да го върша по позитивен метод. Вместо да се концентрирам единствено върху жестокостта към животните или вредите от производството на месо върху планетата, приказвам за това какъв брой вкусна и разнообразна може да бъде веган храната. " Повечето реакции, които получава, са позитивни, а отрицателните са по-скоро от рода на: " Да, знам, че е по този начин, само че е толкоз вкусно. " " Съгласен съм, по този начин е, смее се той, само че на каква цена? Не се пробвам да " печеля " или да преобладавам в тези диалози. По-скоро ми оказват помощ да разширя мирогледа си, да обясня доводите си и да схвана непознатите. "
Според Георги, отрицателните реакции идват най-много от недоумение и непознаване на казуса. Добавя: " Хората сме доста повече от консуматори, тъй че дейностите ни да са сведени само до смяна на потребителското държание. Не е задоволително да изберем да не купуваме найлонови торбички, с цел да се оправим с пластмасата. Важно е дружно да търсим решения и да ги изпълняваме дружно. "
На фона на апокалиптичните заглавия и научните данни зад тях тази мисъл наподобява успокояваща – през новата година можем освен да си пожелаем смяна за следващ път, само че и да я осъществяваме. Заедно.
Има и страни, които дават добър образец. Сред първенците са Мароко (планира до 2020 година 42% от силата да идва от възобновими източници), Гамбия (планира построяването на един от най-големите фотоволтаични паркове в региона), Коста Рика (през 2018 година 98% от силата в страната е възобновима и се чака да доближат 100% през идващите няколко години), Европейски Съюз (ако осъществим напълно общоевропейските цели). Освен това през февруари 2019 година научният вестник Nature Climate Change разгласява проучване, което изследва аргументите 18 страни по света да понижат фрапантно излъчванията си за интервала 2005 - 2015. Три фактора се оказват общи: доста покачване на възобновима сила, спад в потреблението на сила, стягане на разпоредбите в енергийната политика. Изненадващо, България е измежду 18-те отличника, макар че напредъкът ни е неустойчив.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




