![[Shutterstock] Кое е първото, което ви хрумва, когато чуете, че](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3307021.jpg)
Интересът към психеделиците се възражда
[Shutterstock] Кое е първото, което ви хрумва, когато чуете, че от ден на ден хора се интересуват от психоактивни субстанции? Може би " Наркозависими ", " Накъде отива светът ", " Нищо не е както едно време ". И с трите ще сте на прав път – светът в действителност се трансформира, с цел да могат от ден на ден образовани и любопитни хора да употребяват науката, с цел да третират положения като зависимости, меланхолия и тревога, а и да погледнат на себе си и живота с нови очи. Почти безусловно. През последните години изследователската активност с психоактивни субстанции (наричани още психотропни, ентеогени, психеделици, халюциногени) е нещо, за което светът приказва все по-усилено, след затишието и стигмата през последните 50 - 60 години.
За да напише своята книга How to Change Your Mind, уважаваният американски публицист и деятел Майкъл Полан (автор на нашумялата книга " В отбрана на храната " ) тества върху себе си разнообразни халюциногени и психотропни церемонии. Интервюта с хора, които имали този опит, запалили интереса му и откакто тествал всичко това, Полан се усмихва: " Дали в този момент се опасявам по-малко от гибелта... Да, може би да. " В същото време New York Times разгласява заглавия като How LSD Saved One Woman’s Marriage. В платформи като Reddit се натрупат истории за прояснение посредством халюциногени, поръсени на места с някой ужасяващ " психотропен екскурзиант ", който е прекарал най-кошмарната вечер в живота си и в никакъв случай повече не би повторил. Какво значи всичко това? Побъркали ли са се учените и от кое място се появи този интерес към психеделиците? Според Пол Остин, основателят на интернет страницата The Third Wave, главен преподавател и едно от водещите имена по тематиката за психеделиците: " Първата вълна на интерес пъм психоактивните субстанции е била в древността, когато са имали религиозно значене. Втората – през 50-те и 60-те, когато хората са ги употребявали за развлечение, без да знаят какво вършат. Третата е в този момент – психеделиците още веднъж заливат света, само че през теоретичен метод. "
Що е то психеделик и от кой момент има почва у нас?
Много хора, даже тези, които би трябвало да са осведомени с въпроса, като лекарите, поставят всички дроги под общ знаменател. Важно е да знаем, че психеделиците са най-много псилосибин, мескалин, пейоте, LSD, DMT – те са в обособена група, тъй като въздействат на мозъка по напълно друг метод, а използването им има дълга история.
Добре знае се, че психотропни отвари като аяхуаска от хилядолетия се употребяват в ритуалите и националната медицина на Южна Америка. Всъщност огромна част от античните култури са се осланяли на психеделици в разнообразни обстановки – за просветление, лекуване, военна мощност или просто за развлечение. България не прави изключение. Етноботаниката загатва потреблението на псилоцибинни гъби (по-познати като вълшебен или халюциногенни) и растения като татул в обредите на прадедите ни. А една от античните рисунки в пещерата
Магурата изобразява гъба и двама души, като най-честото тълкувание е гала с псилоцибинни гъби. Може да звучи необикновено, само че и в социалистическа България психотропните субстанции не са били забравени – по това време психиатри вършат клинични изследвания с мескалин, а най-известни са тестванията на доктор Марина Бояджиева, при които на 140 души от всевъзможни прослойки на обществото било обещано LSD.
Докато по това време клиничните изследвания били спорадични и страната ги пазела в загадка, през днешния ден международната научна общественост е насочила вниманието си към халюциногените. За тях се пишат книги и се организират конференции от съществени учени, които желаят да схванат дали психеделиците основателно са противозаконни или крият непредвиден капацитет.
В своята лекция за научната платформа TED Розалин Уотс споделя историите на няколко души, които десетилетия наред се борили с меланхолия. Опитвали разнообразни типове психотерапия и лекарства без резултат, до момента в който не станали част от клинично изследване с псилоцибин. Розалин е психолог и част от екипа на Imperial College London, който организира проучвания върху психеделиците. " Благодарение на следеното и деликатно потребление на психоактивни субстанции някои от тези хора реализират за 6 часа подобен триумф, който би лишил 6 години психотерапия ", приключва разпалено лекцията си тя. Екипът на Imperial College надалеч не е единственият, който прави сходни сондажи.
Eдно от най-известните проучвания с псилоцибин идва от реномирания университет Johns Hopkins. Участвалите са хора, каквито одобряваме за съществени - на междинна възраст, със семейство, кариера и " естествен " живот, с една значима специфичност – всички те били терминално заболели от рак. Месеци след изследването обаче резултатите траяли да демонстрират, че одобряват протичащото се по-лесно и съумяват да се радват на живота, който им оставал. Дори хората към тях ги намирали за по-малко депресивни и тревожни, с усъвършенствано психологично здраве и обществени контакти. При издание на проучването даже на най-големите скептици било мъчно да намерят солидни причини срещу.
Разбира се, лабораторните проучвания са следени, а резултатите – относително елементарно измерими. Какво обаче се случва, когато сходни способи се приложат в действителния живот? Мария Папаспиру е от един нов вид учени – не приказва ненужно комплицирано и не бърчи вежди, с цел да си придава съвестност. Напротив, има обица на носа, върви по фестивали, само че разисква работата си с такава отдаденост, че надали някой би я помислил за несериозна. След повече от 15 години като психотерапевт Мария Папаспиру постоянно работи с хора, които са станали жертва на присъщ за западния свят модел – свръхпредписване на медикаменти, които третират признака, само че не и повода.
Още по-сериозният проблем е, че към някои от тези медикаменти елементарно се построява взаимозависимост, а отказването им лишава години и е извънредно трудно. Затова Мария стартира да се интересува от другите възможности и по този начин стига до изследвания, правени през 50-те и 60-те години, преди психоактивните субстанции да бъдат неразрешени от закона поради нерегламентираната и постоянно безотговорна приложимост по време на така наречен хипи епоха. С времето научава толкоз, че стартира да води лекции пред British Psychological Society и постоянно гостува на разнообразни интернационалните конгреси. " За някои хора психеделиците са последният късмет да си върнат желанието за живот. Те не ги взимат, с цел да се надрусат, а с цел да си оказват помощ след години несполучлива терапия за меланхолия, мисли за самоубийство и PTSD (синдром на посттравматичен стрес) ", изяснява Мария от кабинета си в Брайтън.
Тя обаче не е съгласна с известното в последно време изказване, че една нощ с психотропна запарка в някоя гора се равнява на години психотерапия: " Психеделиците, наподобява, са извънреден инструмент, който може да помогне за това да отворим вратата към разрешаването на проблемите си. Но въпреки всичко би трябвало да поработим в естественото си всекидневие, с цел да минем през тази врата. " Точно както заключват учените от съвсем всяко проучване по тематиката, Мария се съгласява, че психеделиците имат капацитет, само че не са подобаващи за всеки, също както медикаментите не трябва да бъдат предписвани безсистемно.
Едва ли обаче за някого би било изненада, че доста хора опитват с психоактивни субстанции на своя отговорност, надалеч от лаборатории и бели престилки. В последните години по този начин нареченият психотропен туризъм става все по-популярен, а заглавията в огромни интернационалните медии – все по-гръмки. Неподготвени туристи отиват в Южна Америка, най-често Перу, с цел да опитат обичайни за района психеделици. За страдание някои от тях стават жертва на този вид туризъм, който към този момент се е трансформирал в рентабилен бизнес, тъй като потеглят с настройката, че това е някакъв празненство опиат или история, която след това да носят като орден. Докато същинските шамани минават обичайно изтощително образование в продължение на години и по този начин получават последователност от хилядолетна просвета, с цел да оказват помощ посредством отварата, броят на самозванците пораства.
Така някои невръстни туристи получават мъчителния урок, че психеделиците не са играчка, с която малко да се позабавляваш. " Виждала съм хора, които са дезориентирани и доста изплашени по време на своето прекарване с психотропно вещество. Когато обаче са в защитeно пространство, с подготвен екип от психолози, психиатри и лекари, могат да преминат невредими и да се върнат към нормалното си схващане с ново, по-дълбоко схващане за себе си и света ", споделя Мария Папаспиру в отговор на заглавия вид " Психотропни туристи получават побой вместо прояснение ".
Александра Лазарова има неповторима за България вероятност – по едно и също време е химик и има опит с психеделиците. Затова знае, че прекарването може да е като 12-часов маратон на Хичкок сред стените на личния ти разум, само че и също " психеделиците могат да бъдат извънреден инструмент за проучване и схващане на съзнанието в ръцете на оня, който е добре осведомен със свойствата им и ги употребява деликатно ".За доста хора, които за пръв път чуват думата психеделик отвън поп културните референции, всичко това може да звучи отвлечено и неясно. Изглежда, разказите от първо лице мъчно могат да дадат кой знае каква изясненост, тъй като в тях става въпрос за невероятни прекарвания. Все едно да се опитате да опишете на някого какво е алено, без той в никакъв случай да не е виждал цветове.
Все отново Лора Иванова прехапва устни, събира кураж и се съгласява да опита: " При първото си прекарване с такова вещество се трансфорах в непряк наблюдаващ на контузия от детството, която бях не запомнила. Видях по какъв начин е повлияла на всичките ми връзки с хората досега. Беше ужасно мъчно – представете си внезапно да ви шамароса нещо, което толкоз ви е изплашило, че мозъкът е потиснал загатна. Но ми оказа помощ да се схвана по-добре и да изградя по-пълноценни връзки с близките. Други пъти се е случвало да видя света като мрежа от светлинки – всеки човек е едно пламъче и даже най-незначителните му дейности въздействат на всичко останало. Разбира се, в естественото си всекидневие отново се нервирам, това чувство мъчно се задържа, само че се пробвам да работя над себе си и да виждам на хората с схващане. При едно от последните ми психеделични прекарвания след гибелта на мой непосредствен се почувствах по този начин, както той се е чувствал през последните си дни. Звучи налудничаво и е мъчно за пояснение, само че доста ми оказа помощ да преодолея загубата му ", споделя Лора.
Външно тя не се е трансформирала, не е почнала да върви с корона от пера и да носи тотеми, само че твърди, че се усеща по-добре в кожата си. Все отново рядко споделя поради студените или насмешливи погледи, с които посрещат думите ѝ.
Симеон Керемедчиев е един от младежите в България, които желаят да провокират диалог за психеделиците, даже с цената на персонални нападки, по тази причина не крие интереса си към тях. И въпреки всичко споделя: " Преди доста желаех да приказвам на хората за това, само че в този момент се отпущам в диалози единствено в случай че някой прояви интерес, тъй като за мнозина тематиката не влиза в рубрика " обикновено ". Психеделиците са просто един инструмент за лекуване и осъзнаване. Важно е човек да вникне и да прояви интерес не към тях самите, а към това, което ни демонстрират. "
Изглежда, обща тематика в доста психеделични прекарвания, без значение дали се случват на полянка в планината или в безплоден кабинет, е чувството за съгласуваност. Познато е като " его-разпад " и отчасти изяснява за какво психеделиците оказват помощ при тревожни и депресивни разстройства. В труд на Imperial College London се споделя, че някои от хората в техните опити се усещат " доста по-малко погълнати от личните си проблеми и паники " и претърпяват " независимост от личните си ограничавания поради възприятието на съгласуваност с целия свят ". В среда, движена от персонални ползи и фетиш към материалното, сходни открития звучат застрашително, само че може би си коства да се намерения над тях, даже единствено като умствено упражнение.
Не бива обаче да се не помни, че към момента не съществуват данни, които демонстрират какво се случва с един човек, опитал психеделик, в дълготраен проект. Затова откривателите и психолозите като Мария Папаспиру изрично декларират, че не поддържат използването на каквито и да било противозаконни субстанции, изключително без да пита. Добавя, че също като други стресови обстановки в живота, да вземем за пример бракоразвод, злополука, уволняване, едно тежко психеделично прекарване може да повлияе отрицателно на хора с разстройства на мисленето и това е една от аргументите тези субстанции да не бъдат възприемани лековато. " Подкрепям обаче спомагателното клинично проучване на психоактивните субстанции и основаването на разговор за тях – както в професионалните, по този начин и в обществените среди ", прецизира Мария.
В последна сметка изводът на експерти и фенове, наподобява, е еднакъв – легално или не, който е решил да тества психеделиците, самичък ще откри способи да го направи и нито законът, нито който и да било може да попречи. Но откакто такива опити по този начин или другояче постоянно е имало и евентуално постоянно ще има, то най-малко дано не стопираме науката от това да разбере повече за тях. Така ще могат да се ползват потребно и безвредно както за лекуване, по този начин и за смяна на вероятността при здрави хора.
Именно с концепцията за разговор при започване на септември в София се организира събитието Uprooting Stress with Psychedelics ( " Лекуване на напрежението с психеделици " ). Двамата лектори, Грег Дън и Крис Морган , имат докторска степен, надлежно по неврология и фармакология, с които прогонват всевъзможни подозрения, че това е някаква колекция а ла Уудсток. Може би тъкмо поради това ползата към събитието беше голям.
Любомир Бабуров е основателят на Ratio, които провеждат събитието. Прави го, с цел да даде своя принос към една осведомена и обществено ангажирана общественост, която базира мненията си на познание, а не на предубеждения. " Не споделяме " Ходете да взимате псилоцибин и светът ще стане розов ", не даваме безвъзмездни образци на вратата. Идеята е да има диалог за тези субстанции и да стартираме да се осведомяваме като общество ", изяснява той.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Крис Морган и Грег Дън стартират диалога с това, че е значимо да не повтаряме грешките от 50-те и 60-те в Съединени американски щати
Грег: Вълната от безредна, недообмислена приложимост на психеделици тогава напълно естествено е довела до тяхната възбрана. Това е в ущърб на обществото, тъй като за няколко десетилетия научните проучванията с тях са секнали.
Крис: Сцени вид Уудсток са това, което плаши обществото. Затова, в случай че желаете да употребявате психеделиците единствено за наслаждение, имайте поради, че точно неприятният им имидж като начин на живот избор пречи на опцията да се помогне на хора в терминален стадии на рак и с други съществени проблеми.
Какво породи интереса ви към психотропните субстанции?
Крис: За пръв път пробвах в колежа – най-лошото място, където да го направиш, тъй като си прекомерно млад и неопитен. Именно персоналният опит възпламени интереса ми – ретроспекцията над това прекарване и мисълта " Не мога да допускам, че това в действителност се случи ". Имах шанса първото ми прекарване да е доста положително, въпреки и безконтролно. Когато видях резултата, взех решение, че желая да изуча тази сфера по по-продуктивен метод.
Грег: За мен беше нещо сходно. Винаги съм се интересувал от човешкото схващане и когато пробвах психеделик за пръв път... мъчно е да се опише какъв брой надълбоко ме промени и какъв брой удовлетворяващо беше да видя доказателства за по-висши равнища на схващане.
Какви са главните разлики във въздействието на психеделиците и другите наркотични групи?
Грег: Едно от най-интересните неща, които психеделиците вършат, е да основават нови и доста по-богати връзки сред разнообразни звена в мозъка. Затова са най-подходящи за по-възрастни хора, чиито мозъци от дълго време са привикнали да минават по пътя на минимум противодействие. При депресивните разстройства също има одобрени мисловни вериги, единствено че отрицателни. Психеделиците отслабват връзките сред тези вериги и в същото време построяват връзки с нови вериги. Така човек може да излезе от порочния кръг на отрицателни мисли и самообвинения, на чисто неврологично равнище. Повечето други неразрешени субстанции просто подтикват системата за заплащане в мозъка и по тази причина хората желаят да ги взимат още веднъж и още веднъж.
Крис: Към психеделиците няма физическа взаимозависимост и абстиненция. Все отново несъразмерната приложимост съставлява проблем, както и безотговорното приемане.
Културите, които употребяват психеделелици обичайно, имат подготвени шамани и духовни водачи, които да водят хората през тези от време на време сложни прекарвания. Как ние, в Западния свят, можем да създадем същото единствено с нашите академични дипломи, само че без хилядолетната културна последователност? Грег: Приемствеността от античните култури е доста значима. Важно е да се учим от техните опит и мъдрост. Затова не виждам за какво актуалните учени да не прибавят тази мъдрсот към научните обстоятелства. Ритуалната репрезентация оказва помощ на хората да сложат психеделичния опит в някакъв подтекст и би било неуместно да пренебрегваме това познание, само че дали са ни нужни съответните предмети от шаманските церемонии, като дрънкалка от черупка на костенурка - надали. Психеделичното прекарване разрушава изцяло визиите на човек и в този миг най-важно е до теб да има някой с опит, на който можеш да се довериш.
Ако някой изиска да разбере повече къде да търси информация, тъй че да се образова и за двете страни на въпроса?
Грег: Нека избере публикации и книги, които се концентрират върху действителната научна работа. В интернет има какви ли не истории, за които няма по какъв начин да се ревизира дали са правилни. Затова обърнете внимание на сериозната полемика по тематиката. А също и на тези култури, които са съумели да интегрират психеделиците в естествения си живот от древността до през днешния ден.
Съвсем почтено – подкрепяте ли потреблението на неразрешени субстанции?
Крис: Не! Безразборното прилагане крие риск. Не в смисъл на физически увреждания на мозъка, а психически контузии. Това са доста мощни молекули и до момента в който науката не разбере повече за тях, мястото им е в лабораториите, под контрола на подготвени, опитни експерти.
Грег: Нужни са повече проучвания. Ако беше друга молекула, която не носи всички проблеми от предишното и цялата тази стигма, хората сега щяха да се побъркват. Това щеше да е идващото огромно изобретение в науката. Има конфликт единствено сред резултатите и историята им, тъй че би трябвало да сме деликатни, с цел да не върнем още веднъж обратно научния напредък.
За да напише своята книга How to Change Your Mind, уважаваният американски публицист и деятел Майкъл Полан (автор на нашумялата книга " В отбрана на храната " ) тества върху себе си разнообразни халюциногени и психотропни церемонии. Интервюта с хора, които имали този опит, запалили интереса му и откакто тествал всичко това, Полан се усмихва: " Дали в този момент се опасявам по-малко от гибелта... Да, може би да. " В същото време New York Times разгласява заглавия като How LSD Saved One Woman’s Marriage. В платформи като Reddit се натрупат истории за прояснение посредством халюциногени, поръсени на места с някой ужасяващ " психотропен екскурзиант ", който е прекарал най-кошмарната вечер в живота си и в никакъв случай повече не би повторил. Какво значи всичко това? Побъркали ли са се учените и от кое място се появи този интерес към психеделиците? Според Пол Остин, основателят на интернет страницата The Third Wave, главен преподавател и едно от водещите имена по тематиката за психеделиците: " Първата вълна на интерес пъм психоактивните субстанции е била в древността, когато са имали религиозно значене. Втората – през 50-те и 60-те, когато хората са ги употребявали за развлечение, без да знаят какво вършат. Третата е в този момент – психеделиците още веднъж заливат света, само че през теоретичен метод. "
Що е то психеделик и от кой момент има почва у нас?
Много хора, даже тези, които би трябвало да са осведомени с въпроса, като лекарите, поставят всички дроги под общ знаменател. Важно е да знаем, че психеделиците са най-много псилосибин, мескалин, пейоте, LSD, DMT – те са в обособена група, тъй като въздействат на мозъка по напълно друг метод, а използването им има дълга история.
Добре знае се, че психотропни отвари като аяхуаска от хилядолетия се употребяват в ритуалите и националната медицина на Южна Америка. Всъщност огромна част от античните култури са се осланяли на психеделици в разнообразни обстановки – за просветление, лекуване, военна мощност или просто за развлечение. България не прави изключение. Етноботаниката загатва потреблението на псилоцибинни гъби (по-познати като вълшебен или халюциногенни) и растения като татул в обредите на прадедите ни. А една от античните рисунки в пещерата
Магурата изобразява гъба и двама души, като най-честото тълкувание е гала с псилоцибинни гъби. Може да звучи необикновено, само че и в социалистическа България психотропните субстанции не са били забравени – по това време психиатри вършат клинични изследвания с мескалин, а най-известни са тестванията на доктор Марина Бояджиева, при които на 140 души от всевъзможни прослойки на обществото било обещано LSD.
Докато по това време клиничните изследвания били спорадични и страната ги пазела в загадка, през днешния ден международната научна общественост е насочила вниманието си към халюциногените. За тях се пишат книги и се организират конференции от съществени учени, които желаят да схванат дали психеделиците основателно са противозаконни или крият непредвиден капацитет.
В своята лекция за научната платформа TED Розалин Уотс споделя историите на няколко души, които десетилетия наред се борили с меланхолия. Опитвали разнообразни типове психотерапия и лекарства без резултат, до момента в който не станали част от клинично изследване с псилоцибин. Розалин е психолог и част от екипа на Imperial College London, който организира проучвания върху психеделиците. " Благодарение на следеното и деликатно потребление на психоактивни субстанции някои от тези хора реализират за 6 часа подобен триумф, който би лишил 6 години психотерапия ", приключва разпалено лекцията си тя. Екипът на Imperial College надалеч не е единственият, който прави сходни сондажи.
Eдно от най-известните проучвания с псилоцибин идва от реномирания университет Johns Hopkins. Участвалите са хора, каквито одобряваме за съществени - на междинна възраст, със семейство, кариера и " естествен " живот, с една значима специфичност – всички те били терминално заболели от рак. Месеци след изследването обаче резултатите траяли да демонстрират, че одобряват протичащото се по-лесно и съумяват да се радват на живота, който им оставал. Дори хората към тях ги намирали за по-малко депресивни и тревожни, с усъвършенствано психологично здраве и обществени контакти. При издание на проучването даже на най-големите скептици било мъчно да намерят солидни причини срещу.
Разбира се, лабораторните проучвания са следени, а резултатите – относително елементарно измерими. Какво обаче се случва, когато сходни способи се приложат в действителния живот? Мария Папаспиру е от един нов вид учени – не приказва ненужно комплицирано и не бърчи вежди, с цел да си придава съвестност. Напротив, има обица на носа, върви по фестивали, само че разисква работата си с такава отдаденост, че надали някой би я помислил за несериозна. След повече от 15 години като психотерапевт Мария Папаспиру постоянно работи с хора, които са станали жертва на присъщ за западния свят модел – свръхпредписване на медикаменти, които третират признака, само че не и повода.
Още по-сериозният проблем е, че към някои от тези медикаменти елементарно се построява взаимозависимост, а отказването им лишава години и е извънредно трудно. Затова Мария стартира да се интересува от другите възможности и по този начин стига до изследвания, правени през 50-те и 60-те години, преди психоактивните субстанции да бъдат неразрешени от закона поради нерегламентираната и постоянно безотговорна приложимост по време на така наречен хипи епоха. С времето научава толкоз, че стартира да води лекции пред British Psychological Society и постоянно гостува на разнообразни интернационалните конгреси. " За някои хора психеделиците са последният късмет да си върнат желанието за живот. Те не ги взимат, с цел да се надрусат, а с цел да си оказват помощ след години несполучлива терапия за меланхолия, мисли за самоубийство и PTSD (синдром на посттравматичен стрес) ", изяснява Мария от кабинета си в Брайтън.
Тя обаче не е съгласна с известното в последно време изказване, че една нощ с психотропна запарка в някоя гора се равнява на години психотерапия: " Психеделиците, наподобява, са извънреден инструмент, който може да помогне за това да отворим вратата към разрешаването на проблемите си. Но въпреки всичко би трябвало да поработим в естественото си всекидневие, с цел да минем през тази врата. " Точно както заключват учените от съвсем всяко проучване по тематиката, Мария се съгласява, че психеделиците имат капацитет, само че не са подобаващи за всеки, също както медикаментите не трябва да бъдат предписвани безсистемно.
Едва ли обаче за някого би било изненада, че доста хора опитват с психоактивни субстанции на своя отговорност, надалеч от лаборатории и бели престилки. В последните години по този начин нареченият психотропен туризъм става все по-популярен, а заглавията в огромни интернационалните медии – все по-гръмки. Неподготвени туристи отиват в Южна Америка, най-често Перу, с цел да опитат обичайни за района психеделици. За страдание някои от тях стават жертва на този вид туризъм, който към този момент се е трансформирал в рентабилен бизнес, тъй като потеглят с настройката, че това е някакъв празненство опиат или история, която след това да носят като орден. Докато същинските шамани минават обичайно изтощително образование в продължение на години и по този начин получават последователност от хилядолетна просвета, с цел да оказват помощ посредством отварата, броят на самозванците пораства.
Така някои невръстни туристи получават мъчителния урок, че психеделиците не са играчка, с която малко да се позабавляваш. " Виждала съм хора, които са дезориентирани и доста изплашени по време на своето прекарване с психотропно вещество. Когато обаче са в защитeно пространство, с подготвен екип от психолози, психиатри и лекари, могат да преминат невредими и да се върнат към нормалното си схващане с ново, по-дълбоко схващане за себе си и света ", споделя Мария Папаспиру в отговор на заглавия вид " Психотропни туристи получават побой вместо прояснение ".
Александра Лазарова има неповторима за България вероятност – по едно и също време е химик и има опит с психеделиците. Затова знае, че прекарването може да е като 12-часов маратон на Хичкок сред стените на личния ти разум, само че и също " психеделиците могат да бъдат извънреден инструмент за проучване и схващане на съзнанието в ръцете на оня, който е добре осведомен със свойствата им и ги употребява деликатно ".За доста хора, които за пръв път чуват думата психеделик отвън поп културните референции, всичко това може да звучи отвлечено и неясно. Изглежда, разказите от първо лице мъчно могат да дадат кой знае каква изясненост, тъй като в тях става въпрос за невероятни прекарвания. Все едно да се опитате да опишете на някого какво е алено, без той в никакъв случай да не е виждал цветове.
Все отново Лора Иванова прехапва устни, събира кураж и се съгласява да опита: " При първото си прекарване с такова вещество се трансфорах в непряк наблюдаващ на контузия от детството, която бях не запомнила. Видях по какъв начин е повлияла на всичките ми връзки с хората досега. Беше ужасно мъчно – представете си внезапно да ви шамароса нещо, което толкоз ви е изплашило, че мозъкът е потиснал загатна. Но ми оказа помощ да се схвана по-добре и да изградя по-пълноценни връзки с близките. Други пъти се е случвало да видя света като мрежа от светлинки – всеки човек е едно пламъче и даже най-незначителните му дейности въздействат на всичко останало. Разбира се, в естественото си всекидневие отново се нервирам, това чувство мъчно се задържа, само че се пробвам да работя над себе си и да виждам на хората с схващане. При едно от последните ми психеделични прекарвания след гибелта на мой непосредствен се почувствах по този начин, както той се е чувствал през последните си дни. Звучи налудничаво и е мъчно за пояснение, само че доста ми оказа помощ да преодолея загубата му ", споделя Лора.
Външно тя не се е трансформирала, не е почнала да върви с корона от пера и да носи тотеми, само че твърди, че се усеща по-добре в кожата си. Все отново рядко споделя поради студените или насмешливи погледи, с които посрещат думите ѝ.
Симеон Керемедчиев е един от младежите в България, които желаят да провокират диалог за психеделиците, даже с цената на персонални нападки, по тази причина не крие интереса си към тях. И въпреки всичко споделя: " Преди доста желаех да приказвам на хората за това, само че в този момент се отпущам в диалози единствено в случай че някой прояви интерес, тъй като за мнозина тематиката не влиза в рубрика " обикновено ". Психеделиците са просто един инструмент за лекуване и осъзнаване. Важно е човек да вникне и да прояви интерес не към тях самите, а към това, което ни демонстрират. "
Изглежда, обща тематика в доста психеделични прекарвания, без значение дали се случват на полянка в планината или в безплоден кабинет, е чувството за съгласуваност. Познато е като " его-разпад " и отчасти изяснява за какво психеделиците оказват помощ при тревожни и депресивни разстройства. В труд на Imperial College London се споделя, че някои от хората в техните опити се усещат " доста по-малко погълнати от личните си проблеми и паники " и претърпяват " независимост от личните си ограничавания поради възприятието на съгласуваност с целия свят ". В среда, движена от персонални ползи и фетиш към материалното, сходни открития звучат застрашително, само че може би си коства да се намерения над тях, даже единствено като умствено упражнение.
Не бива обаче да се не помни, че към момента не съществуват данни, които демонстрират какво се случва с един човек, опитал психеделик, в дълготраен проект. Затова откривателите и психолозите като Мария Папаспиру изрично декларират, че не поддържат използването на каквито и да било противозаконни субстанции, изключително без да пита. Добавя, че също като други стресови обстановки в живота, да вземем за пример бракоразвод, злополука, уволняване, едно тежко психеделично прекарване може да повлияе отрицателно на хора с разстройства на мисленето и това е една от аргументите тези субстанции да не бъдат възприемани лековато. " Подкрепям обаче спомагателното клинично проучване на психоактивните субстанции и основаването на разговор за тях – както в професионалните, по този начин и в обществените среди ", прецизира Мария.
В последна сметка изводът на експерти и фенове, наподобява, е еднакъв – легално или не, който е решил да тества психеделиците, самичък ще откри способи да го направи и нито законът, нито който и да било може да попречи. Но откакто такива опити по този начин или другояче постоянно е имало и евентуално постоянно ще има, то най-малко дано не стопираме науката от това да разбере повече за тях. Така ще могат да се ползват потребно и безвредно както за лекуване, по този начин и за смяна на вероятността при здрави хора.
Именно с концепцията за разговор при започване на септември в София се организира събитието Uprooting Stress with Psychedelics ( " Лекуване на напрежението с психеделици " ). Двамата лектори, Грег Дън и Крис Морган , имат докторска степен, надлежно по неврология и фармакология, с които прогонват всевъзможни подозрения, че това е някаква колекция а ла Уудсток. Може би тъкмо поради това ползата към събитието беше голям.
Любомир Бабуров е основателят на Ratio, които провеждат събитието. Прави го, с цел да даде своя принос към една осведомена и обществено ангажирана общественост, която базира мненията си на познание, а не на предубеждения. " Не споделяме " Ходете да взимате псилоцибин и светът ще стане розов ", не даваме безвъзмездни образци на вратата. Идеята е да има диалог за тези субстанции и да стартираме да се осведомяваме като общество ", изяснява той.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Крис Морган и Грег Дън стартират диалога с това, че е значимо да не повтаряме грешките от 50-те и 60-те в Съединени американски щати
Грег: Вълната от безредна, недообмислена приложимост на психеделици тогава напълно естествено е довела до тяхната възбрана. Това е в ущърб на обществото, тъй като за няколко десетилетия научните проучванията с тях са секнали.
Крис: Сцени вид Уудсток са това, което плаши обществото. Затова, в случай че желаете да употребявате психеделиците единствено за наслаждение, имайте поради, че точно неприятният им имидж като начин на живот избор пречи на опцията да се помогне на хора в терминален стадии на рак и с други съществени проблеми.
Какво породи интереса ви към психотропните субстанции?
Крис: За пръв път пробвах в колежа – най-лошото място, където да го направиш, тъй като си прекомерно млад и неопитен. Именно персоналният опит възпламени интереса ми – ретроспекцията над това прекарване и мисълта " Не мога да допускам, че това в действителност се случи ". Имах шанса първото ми прекарване да е доста положително, въпреки и безконтролно. Когато видях резултата, взех решение, че желая да изуча тази сфера по по-продуктивен метод.
Грег: За мен беше нещо сходно. Винаги съм се интересувал от човешкото схващане и когато пробвах психеделик за пръв път... мъчно е да се опише какъв брой надълбоко ме промени и какъв брой удовлетворяващо беше да видя доказателства за по-висши равнища на схващане.
Какви са главните разлики във въздействието на психеделиците и другите наркотични групи?
Грег: Едно от най-интересните неща, които психеделиците вършат, е да основават нови и доста по-богати връзки сред разнообразни звена в мозъка. Затова са най-подходящи за по-възрастни хора, чиито мозъци от дълго време са привикнали да минават по пътя на минимум противодействие. При депресивните разстройства също има одобрени мисловни вериги, единствено че отрицателни. Психеделиците отслабват връзките сред тези вериги и в същото време построяват връзки с нови вериги. Така човек може да излезе от порочния кръг на отрицателни мисли и самообвинения, на чисто неврологично равнище. Повечето други неразрешени субстанции просто подтикват системата за заплащане в мозъка и по тази причина хората желаят да ги взимат още веднъж и още веднъж.
Крис: Към психеделиците няма физическа взаимозависимост и абстиненция. Все отново несъразмерната приложимост съставлява проблем, както и безотговорното приемане.
Културите, които употребяват психеделелици обичайно, имат подготвени шамани и духовни водачи, които да водят хората през тези от време на време сложни прекарвания. Как ние, в Западния свят, можем да създадем същото единствено с нашите академични дипломи, само че без хилядолетната културна последователност? Грег: Приемствеността от античните култури е доста значима. Важно е да се учим от техните опит и мъдрост. Затова не виждам за какво актуалните учени да не прибавят тази мъдрсот към научните обстоятелства. Ритуалната репрезентация оказва помощ на хората да сложат психеделичния опит в някакъв подтекст и би било неуместно да пренебрегваме това познание, само че дали са ни нужни съответните предмети от шаманските церемонии, като дрънкалка от черупка на костенурка - надали. Психеделичното прекарване разрушава изцяло визиите на човек и в този миг най-важно е до теб да има някой с опит, на който можеш да се довериш.
Ако някой изиска да разбере повече къде да търси информация, тъй че да се образова и за двете страни на въпроса?
Грег: Нека избере публикации и книги, които се концентрират върху действителната научна работа. В интернет има какви ли не истории, за които няма по какъв начин да се ревизира дали са правилни. Затова обърнете внимание на сериозната полемика по тематиката. А също и на тези култури, които са съумели да интегрират психеделиците в естествения си живот от древността до през днешния ден.
Съвсем почтено – подкрепяте ли потреблението на неразрешени субстанции?
Крис: Не! Безразборното прилагане крие риск. Не в смисъл на физически увреждания на мозъка, а психически контузии. Това са доста мощни молекули и до момента в който науката не разбере повече за тях, мястото им е в лабораториите, под контрола на подготвени, опитни експерти.
Грег: Нужни са повече проучвания. Ако беше друга молекула, която не носи всички проблеми от предишното и цялата тази стигма, хората сега щяха да се побъркват. Това щеше да е идващото огромно изобретение в науката. Има конфликт единствено сред резултатите и историята им, тъй че би трябвало да сме деликатни, с цел да не върнем още веднъж обратно научния напредък.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ