![[Shutterstock] Какво прави един град забележителен? Хората, които живеят в](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4008295.jpg)
Как Бостън почисти водата си
[Shutterstock] Какво прави един град незабравим? Хората, които живеят в него, университетите му, архитектурата, естествените дадености? Всеки от тези съставни елементи е значим. Но има още нещо, което отличава някои градове от други. Това е методът, по който се оправят с огромните проблеми пред бъдещето си.
Да вземем София и Бостън
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Първият има голям проблем с въздуха си. София, несъмнено, не е Делхи или Пекин, само че е несъмнено - качеството на въздуха в града от време на време е непоносимо, а различен път е просто рисково. Доскоро казусът се измерваше нищожно и не можеше въобще да се види целият му размер, а даже данните за броя на децата с астма в града, не са обществени. Надеждата на жителите на столицата и на тези, които се борят за по-чист въздух, е правосъдно дело против общината, което да я накара да си прави работата. През ноември Софийският градски съд излезе с решение, че Столичната община би трябвало да осведоми жителите в действително време за качеството на въздуха и да мие машинно улиците в града, в това число в кварталите, 2 пъти месечно от май до септември и един път месечно в останалото време от годината. Вместо да предприеме ограничения обаче, общината е наела юрист и се пази в съда против неправителствената организация " Група за чист въздух ", като идващото съвещание по делото е планувано за 17 февруари 2020 година
Бостън обаче е добър образец, че смяната е допустима. Големият проблем там през 80-те години на предишния век не е въздухът, а водата. Пристанището и заливът към града са толкоз мръсни, че му печелят националното название " пристанището на срама ". Причината: всички обитаеми места в близост не пречистват отпадните си води и ги изсипват дружно с цялата наслойка непосредствено в океана. Отпадъците на 2 милиона души попадат непосредствено във водата. Тя е толкоз нечиста, че на дъното има 2 до 3 метра насъбран токсичен пласт с гъстотата на майонеза, а проучване открива рак в голяма част от уловените там риби. " Ако паднеш във водата на пристанището, майтапят се локалните, тогава по-добре не излизай. " Никой от ръководещите няма интерес да промени това, тъй като става дума за големи вложения, в огромната си част " невидими ", в композиция с доста очевидно повдигане на сметките на популацията.
И въпреки всичко Бостън се трансформира. Ако през днешния ден, 30 години по-късно, водата към града е една от най-чистите на континента, това е не толкоз поради локалната власт, колкото поради група отдадени експерти и един арбитър. Човекът, който най-добре може да опише това, се назовава Пол Леви.
" Трябва да има някого, на който му пука "
Пол Леви е кадър на най-прочутия инженерен университет в света - MIT. Описва себе си не като специалист, а като човек с доста ползи, който обича сложни задания.
Фотограф: Капитал
" Винаги се стартира оттова ", споделя Леви. Шейсет и седем годишен през днешния ден, той е вторият шеф на сдружението, което се заема да почисти водите на Бостън - Водната организация на Масачузетс (Massachusetts Water Resources Authority). За да се стигне до основаването на това сдружение, историята стартира от едно Неправителствени организации и едно предградие на брега на океана - Куинси. Кметът на Куинси дружно с Conservation Law Foundation завеждат дело против щата Масачузетс за неспазване на държавните разпореждания и изхвърляне на непречистени води в океана дружно с отделените от тях боклуци.
Бостън през 80-те не се разграничава изключително от София през днешния ден: структурата, която би трябвало да се оправи със замърсяването, се назовава Metropolitan District Commission и е неефективна, цялостна с политически назначения и корупция, които водят до куриозния случай, в който десетки деца си нарязват краката поради некачествено покритие на дъното на басейн. Политиците, които надзирават работата на комисията, нямат никакво предпочитание да й разпореждат да се занимава с изчистването на водите, тъй като по думите на Леви " те са назначили огромна част от хората там и знаят, че не могат да се оправят ". И като похлупак – държавната организация за отбрана на околната среда си затваря очите пред всекидневните безобразия на пречиствателните станции поради политически напън. Софийският аналог на всичко това е Столичният инспекторат.
Единственият излаз от обстановката в Бостън е делото, заведено против щата. То стига до федерален съд и той взема решение, че Масачузетс нарушава наредбите на закона, и подрежда на щата да спре. Това оказва помощ.
" Федералният арбитър в Щатите е нещо като бог ", изяснява Леви. Над него няма никого – той е назначен доживот и е свободен да взема решение по лично убеждение каузи без политически напън. Съдията подрежда на щата да почисти пристанището. Това обвързване, наложено със силата на правосъдната насила (в един миг съдът даже не разрешава издаването на нови строителни разрешителни), най-сетне задейства политическата машина и тя стартира да мисли по тематиката.
Предизвикателството е чутовно
Пристанището и зоната към него е замърсявана десетилетия наред от милиони хора и няколко общини. Трябва да се построи нова пречиствателна станция на един от островите край Бостън, която да може да обработва до 4.5 милиарда литра вода дневно в пиковите моменти, ново дружество, което да обработва отпадъците в тор, и два подводни тунела. Само за първите стадии от плана сумата е 4-5 милиарда $ към 1985 година " Това значи сметките за вода на семействата в района да се вдигнат от 185 на 1200 $ годишно, или над 6 пъти ", изяснява Леви.
И защото никой политик не може да си разреши това, е открито друго решение. Създадена е Водната организация на Масачузетс (Massachusetts Water Resources Authority) – изключително създание на американската система, което е държавно сдружение и в това време може да емитира дълг на финансовите пазари, с който да финансира активността си. Последното е значимо, тъй като в случай че сдружението е взело назаем пари, с цел да построи пречиствателна станция, и е сметнало, че за покриването на заплащанията по дълга дадена община би трябвало да увеличи разноските си за вода, то има право на прихващания от другите средства на общината, в случай че тя реши да не извършва отговорностите си. Частните кредитори също по този начин имат право да осъдят сдружението и да назначат пълномощник при несъблюдение на поетите задължения.
Тази комплицирана система подсигурява две неща - сравнителна самостоятелност от локалната власт и в това време комфортно опрощение за политиците пред гласоподавателите им, които биха се оплакали от новите сметки. Тук
На сцената излиза Леви
Пол Леви е кадър на най-прочутия инженерен университет в света - MIT. Бил е член на кабинетите на двама от най-известните американски губернатори - Майкъл Дукакис в Масачузетс и Бил Клинтън в Арканзас. Леви разказва себе си не като специалист, а като човек с доста ползи, който обича сложни задания. Когато е утвърден за началник на новото сдружение, той подхожда към обстановката със " смирена надменност ". Това, изяснява Леви, е нещо, което е научил още като студент – " убеденост, че можеш да се оправиш с всеки проблем, без значение какъв брой е комплициран, само че и покорност, че евентуално има нещо, което не знаеш, тъй че искаш да учиш ".
Подкрепен от съда, който желае от него отчети всеки месец за напредъка му, Леви стартира да основава малко по малко организация, която в последна сметка ще успее да позволи казуса на Бостън. Първо наема положителни специалисти по контрол и поръчки, като им заплаща пазарни заплати. " Трябваха ми експерти, които да знаят какво вършат. Когато правиш нещо такова, би трябвало да си убеден в експертизата си да създаваш контракти и да ги контролираш ", изяснява той. След това основава нужната атмосфера в организацията, че тя прави нещо значимо и всеки член на екипа е предан на тази цел. " В един миг харчехме по един милион $ дневно за строителство. Всеки, който си мисли, че може да успее без предан екип и водачи на всяко едно равнище, бърка ", споделя още той.
За да обърне публичните настройки, Леви стартира да работи с медиите и учениците. " Обикалях учебните заведения, с цел да приказвам с учениците и да им изяснявам какво става с водата и замърсяването. Всяка седмица се виждах с публицистите – с цел да изяснявам какво вършим и да съм сигурен, че са разбрали. " Това не го избавя от неодобрение: когато избират мястото за бунище, хората от близкия град стартират акция против него с постери из Бостън и даже смъртни закани по телефона.
Леви напуща организацията при започване на 90-те, само че към този момент е съумял да завърши първия стадий по-рано от периодите и с по-малки разноски от плануваното. " Това в никакъв случай не беше ставало в Бостън ", споделя той. Двайсет и осем години и 4.5 милиарда $ по-късно Бостън е друг град. Едно скорошно проучване сподели, че изгодите от по-чистата вода за метрополията се мерят в десетки милиарди долари в най-различни области - от рекреативната промишленост, през опазване на здравето до рибарството.
С ангажимента, че всички локални условия са значими и разнообразни в обособените страни, Леви дава
няколко съвета за българските градове
и на хората, които се борят за по-чист въздух. " Някой би трябвало да задвижи този развой. Може да не е същият човек, който ще ръководи процеса, само че някой би трябвало да види по какъв начин това може да сработи. "
На думите му може да се има вяра - след водната рецесия на Бостън той първо е декан в Harvard Medical School, а след това поема една от харвардските лечебни заведения - Beth Israel Deaconess Medical Center, и прекатурва посоката й, като я трансформира от съвсем банкрутирал модел в работещ подобен. Случаят е част от изучаваните в бизнес учебното заведение на Харвард.
" Трябва през цялото време да се мисли по какъв начин да се сътвори работеща коалиция. Ако да вземем за пример съпротивата би пристигнала от хората, които нямат средствата да се отопляват с друго, дано ги присъединим овреме. Нека да им се каже " задачата ни е да подобрим вашия личен въздух - в домовете и квартала ви. За вас и за децата ви ". Нека приказваме какво би било допустимо, в случай че има пари - дотации за гориво, филтри. Но диалогът не би трябвало да е застрашителен, а въодушевяващ. На кого биха повярвали те? Може би на политиците, само че не съм сигурен. Но може би на докторите си от локалната болница. Или на религиозните си водачи ", дава образци той.
Кметовете, споделя той, имат интерес от този развой. " Предполагам, че в избрани квартали има локални здравни резултати. И в случай че съм кмет, единият метод да изградя личната си политическа кариера е да призная тези проблеми и да отида при държавното управление и да желая да се вземат дейности. Или да изградя коалиция с други кметове и да отидем дружно с претенции. " Правителството е по-тежък сътрудник, само че то също има потребности. " То желае да остане на власт. България пък желае да развива туризма. А мръсният въздух е неприятна реклама. Ако съм да вземем за пример кмет и съм другар с премиера, за какво да не отида и да му кажа: " Имаме проблем в моя град, който разболява доста хора. Може да създадем пробна стратегия, която да финансира енергийния избор на хората в даден квартал, с цел да демонстрираме какво се случва с въздуха там. " Така, показва Леви, променяш акцента на диалога и даваш опция на хората, които биха се противопоставили на концепциите, да завоюват от тях.
Другото значимо, което правиш, е, че
Започваш с нещо по-малко и локално
" Не започваш с концепцията да промениш света. Първо почни с комините на един квартал или с мониторите за въздуха на всеки ъгъл. С някаква нова концепция, опит. После следи знаците, които са ти значими, с цел да регистрираш смяна. Например какъв брой постоянно децата от този квартал вървят при доктори за случаи на астма. " Това, споделя Леви, който в свободното си време от години тренира женски учебни тимове по футбол, оказва помощ за няколко неща. Първо, създаваш ангажираност и отчетност. Хората обичат да виждат и усещат напредъка си. Другият резултат е, че създаваш локална база, която се вълнува от казуса, разчиташ на локални медии, които го поддържат, локални компании, които също ще са значими. Дори може да има локална работна стратегия. Ако има университет в близост, той може да е част от програмата.
" Ако пробваш всичко едновременно, ще се провалиш и няма да знаеш за какво, споделя Пол Леви. Ако започнеш с нещо малко, ще откриеш кое работи и кое не. "
Да вземем София и Бостън
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Първият има голям проблем с въздуха си. София, несъмнено, не е Делхи или Пекин, само че е несъмнено - качеството на въздуха в града от време на време е непоносимо, а различен път е просто рисково. Доскоро казусът се измерваше нищожно и не можеше въобще да се види целият му размер, а даже данните за броя на децата с астма в града, не са обществени. Надеждата на жителите на столицата и на тези, които се борят за по-чист въздух, е правосъдно дело против общината, което да я накара да си прави работата. През ноември Софийският градски съд излезе с решение, че Столичната община би трябвало да осведоми жителите в действително време за качеството на въздуха и да мие машинно улиците в града, в това число в кварталите, 2 пъти месечно от май до септември и един път месечно в останалото време от годината. Вместо да предприеме ограничения обаче, общината е наела юрист и се пази в съда против неправителствената организация " Група за чист въздух ", като идващото съвещание по делото е планувано за 17 февруари 2020 година
Бостън обаче е добър образец, че смяната е допустима. Големият проблем там през 80-те години на предишния век не е въздухът, а водата. Пристанището и заливът към града са толкоз мръсни, че му печелят националното название " пристанището на срама ". Причината: всички обитаеми места в близост не пречистват отпадните си води и ги изсипват дружно с цялата наслойка непосредствено в океана. Отпадъците на 2 милиона души попадат непосредствено във водата. Тя е толкоз нечиста, че на дъното има 2 до 3 метра насъбран токсичен пласт с гъстотата на майонеза, а проучване открива рак в голяма част от уловените там риби. " Ако паднеш във водата на пристанището, майтапят се локалните, тогава по-добре не излизай. " Никой от ръководещите няма интерес да промени това, тъй като става дума за големи вложения, в огромната си част " невидими ", в композиция с доста очевидно повдигане на сметките на популацията.
И въпреки всичко Бостън се трансформира. Ако през днешния ден, 30 години по-късно, водата към града е една от най-чистите на континента, това е не толкоз поради локалната власт, колкото поради група отдадени експерти и един арбитър. Човекът, който най-добре може да опише това, се назовава Пол Леви.
" Трябва да има някого, на който му пука "
Пол Леви е кадър на най-прочутия инженерен университет в света - MIT. Описва себе си не като специалист, а като човек с доста ползи, който обича сложни задания.
Фотограф: Капитал
" Винаги се стартира оттова ", споделя Леви. Шейсет и седем годишен през днешния ден, той е вторият шеф на сдружението, което се заема да почисти водите на Бостън - Водната организация на Масачузетс (Massachusetts Water Resources Authority). За да се стигне до основаването на това сдружение, историята стартира от едно Неправителствени организации и едно предградие на брега на океана - Куинси. Кметът на Куинси дружно с Conservation Law Foundation завеждат дело против щата Масачузетс за неспазване на държавните разпореждания и изхвърляне на непречистени води в океана дружно с отделените от тях боклуци.
Бостън през 80-те не се разграничава изключително от София през днешния ден: структурата, която би трябвало да се оправи със замърсяването, се назовава Metropolitan District Commission и е неефективна, цялостна с политически назначения и корупция, които водят до куриозния случай, в който десетки деца си нарязват краката поради некачествено покритие на дъното на басейн. Политиците, които надзирават работата на комисията, нямат никакво предпочитание да й разпореждат да се занимава с изчистването на водите, тъй като по думите на Леви " те са назначили огромна част от хората там и знаят, че не могат да се оправят ". И като похлупак – държавната организация за отбрана на околната среда си затваря очите пред всекидневните безобразия на пречиствателните станции поради политически напън. Софийският аналог на всичко това е Столичният инспекторат.
Единственият излаз от обстановката в Бостън е делото, заведено против щата. То стига до федерален съд и той взема решение, че Масачузетс нарушава наредбите на закона, и подрежда на щата да спре. Това оказва помощ.
" Федералният арбитър в Щатите е нещо като бог ", изяснява Леви. Над него няма никого – той е назначен доживот и е свободен да взема решение по лично убеждение каузи без политически напън. Съдията подрежда на щата да почисти пристанището. Това обвързване, наложено със силата на правосъдната насила (в един миг съдът даже не разрешава издаването на нови строителни разрешителни), най-сетне задейства политическата машина и тя стартира да мисли по тематиката.
Предизвикателството е чутовно
Пристанището и зоната към него е замърсявана десетилетия наред от милиони хора и няколко общини. Трябва да се построи нова пречиствателна станция на един от островите край Бостън, която да може да обработва до 4.5 милиарда литра вода дневно в пиковите моменти, ново дружество, което да обработва отпадъците в тор, и два подводни тунела. Само за първите стадии от плана сумата е 4-5 милиарда $ към 1985 година " Това значи сметките за вода на семействата в района да се вдигнат от 185 на 1200 $ годишно, или над 6 пъти ", изяснява Леви.
И защото никой политик не може да си разреши това, е открито друго решение. Създадена е Водната организация на Масачузетс (Massachusetts Water Resources Authority) – изключително създание на американската система, което е държавно сдружение и в това време може да емитира дълг на финансовите пазари, с който да финансира активността си. Последното е значимо, тъй като в случай че сдружението е взело назаем пари, с цел да построи пречиствателна станция, и е сметнало, че за покриването на заплащанията по дълга дадена община би трябвало да увеличи разноските си за вода, то има право на прихващания от другите средства на общината, в случай че тя реши да не извършва отговорностите си. Частните кредитори също по този начин имат право да осъдят сдружението и да назначат пълномощник при несъблюдение на поетите задължения.
Тази комплицирана система подсигурява две неща - сравнителна самостоятелност от локалната власт и в това време комфортно опрощение за политиците пред гласоподавателите им, които биха се оплакали от новите сметки. Тук
На сцената излиза Леви
Пол Леви е кадър на най-прочутия инженерен университет в света - MIT. Бил е член на кабинетите на двама от най-известните американски губернатори - Майкъл Дукакис в Масачузетс и Бил Клинтън в Арканзас. Леви разказва себе си не като специалист, а като човек с доста ползи, който обича сложни задания. Когато е утвърден за началник на новото сдружение, той подхожда към обстановката със " смирена надменност ". Това, изяснява Леви, е нещо, което е научил още като студент – " убеденост, че можеш да се оправиш с всеки проблем, без значение какъв брой е комплициран, само че и покорност, че евентуално има нещо, което не знаеш, тъй че искаш да учиш ".
Подкрепен от съда, който желае от него отчети всеки месец за напредъка му, Леви стартира да основава малко по малко организация, която в последна сметка ще успее да позволи казуса на Бостън. Първо наема положителни специалисти по контрол и поръчки, като им заплаща пазарни заплати. " Трябваха ми експерти, които да знаят какво вършат. Когато правиш нещо такова, би трябвало да си убеден в експертизата си да създаваш контракти и да ги контролираш ", изяснява той. След това основава нужната атмосфера в организацията, че тя прави нещо значимо и всеки член на екипа е предан на тази цел. " В един миг харчехме по един милион $ дневно за строителство. Всеки, който си мисли, че може да успее без предан екип и водачи на всяко едно равнище, бърка ", споделя още той.
За да обърне публичните настройки, Леви стартира да работи с медиите и учениците. " Обикалях учебните заведения, с цел да приказвам с учениците и да им изяснявам какво става с водата и замърсяването. Всяка седмица се виждах с публицистите – с цел да изяснявам какво вършим и да съм сигурен, че са разбрали. " Това не го избавя от неодобрение: когато избират мястото за бунище, хората от близкия град стартират акция против него с постери из Бостън и даже смъртни закани по телефона.
Леви напуща организацията при започване на 90-те, само че към този момент е съумял да завърши първия стадий по-рано от периодите и с по-малки разноски от плануваното. " Това в никакъв случай не беше ставало в Бостън ", споделя той. Двайсет и осем години и 4.5 милиарда $ по-късно Бостън е друг град. Едно скорошно проучване сподели, че изгодите от по-чистата вода за метрополията се мерят в десетки милиарди долари в най-различни области - от рекреативната промишленост, през опазване на здравето до рибарството.
С ангажимента, че всички локални условия са значими и разнообразни в обособените страни, Леви дава
няколко съвета за българските градове
и на хората, които се борят за по-чист въздух. " Някой би трябвало да задвижи този развой. Може да не е същият човек, който ще ръководи процеса, само че някой би трябвало да види по какъв начин това може да сработи. "
На думите му може да се има вяра - след водната рецесия на Бостън той първо е декан в Harvard Medical School, а след това поема една от харвардските лечебни заведения - Beth Israel Deaconess Medical Center, и прекатурва посоката й, като я трансформира от съвсем банкрутирал модел в работещ подобен. Случаят е част от изучаваните в бизнес учебното заведение на Харвард.
" Трябва през цялото време да се мисли по какъв начин да се сътвори работеща коалиция. Ако да вземем за пример съпротивата би пристигнала от хората, които нямат средствата да се отопляват с друго, дано ги присъединим овреме. Нека да им се каже " задачата ни е да подобрим вашия личен въздух - в домовете и квартала ви. За вас и за децата ви ". Нека приказваме какво би било допустимо, в случай че има пари - дотации за гориво, филтри. Но диалогът не би трябвало да е застрашителен, а въодушевяващ. На кого биха повярвали те? Може би на политиците, само че не съм сигурен. Но може би на докторите си от локалната болница. Или на религиозните си водачи ", дава образци той.
Кметовете, споделя той, имат интерес от този развой. " Предполагам, че в избрани квартали има локални здравни резултати. И в случай че съм кмет, единият метод да изградя личната си политическа кариера е да призная тези проблеми и да отида при държавното управление и да желая да се вземат дейности. Или да изградя коалиция с други кметове и да отидем дружно с претенции. " Правителството е по-тежък сътрудник, само че то също има потребности. " То желае да остане на власт. България пък желае да развива туризма. А мръсният въздух е неприятна реклама. Ако съм да вземем за пример кмет и съм другар с премиера, за какво да не отида и да му кажа: " Имаме проблем в моя град, който разболява доста хора. Може да създадем пробна стратегия, която да финансира енергийния избор на хората в даден квартал, с цел да демонстрираме какво се случва с въздуха там. " Така, показва Леви, променяш акцента на диалога и даваш опция на хората, които биха се противопоставили на концепциите, да завоюват от тях.
Другото значимо, което правиш, е, че
Започваш с нещо по-малко и локално
" Не започваш с концепцията да промениш света. Първо почни с комините на един квартал или с мониторите за въздуха на всеки ъгъл. С някаква нова концепция, опит. После следи знаците, които са ти значими, с цел да регистрираш смяна. Например какъв брой постоянно децата от този квартал вървят при доктори за случаи на астма. " Това, споделя Леви, който в свободното си време от години тренира женски учебни тимове по футбол, оказва помощ за няколко неща. Първо, създаваш ангажираност и отчетност. Хората обичат да виждат и усещат напредъка си. Другият резултат е, че създаваш локална база, която се вълнува от казуса, разчиташ на локални медии, които го поддържат, локални компании, които също ще са значими. Дори може да има локална работна стратегия. Ако има университет в близост, той може да е част от програмата.
" Ако пробваш всичко едновременно, ще се провалиш и няма да знаеш за какво, споделя Пол Леви. Ако започнеш с нещо малко, ще откриеш кое работи и кое не. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ