[Shutterstock] Финансовата криза от 2008 - 2010 г. илюстрира огромните

[Shutterstock] Финансовата рецесия от 2008 - 2010 година илюстрира големите рискове от погрешно управлявания пазар на жилища. В Америка през първите години на този век безотговорното, от време на време нелегално ипотечно кредитиране докара до това, че доста семейства натрупаха повече дълг, в сравнение с биха могли да устоят. Грешките на държавните управления

- Слагат спънки пред построяването на жилищната база, която популацията им изисква

- Създават неразумни стопански тласъци, с цел да насочат семействата повече пари към пазара на жилища

- Не съумяват да основат инфраструктурата от регулации, която да ограничи жилищния балон

Между 2000 и 2007 година дългът на семействата в Америка набъбна от 104% до 144% от приходите на семействата. Цените на жилищата се покачиха с 50% в действително изражение. Последвалата вълна от неизпълнени отговорности докара до световна криза и съвсем унищожи финансовата система.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От 60-те до края на XX век една четвърт от рецесиите в развития свят бяха свързани с внезапен спад на цените на жилищата. Рецесиите, свързани с рецесиите при кредитирането и покачванията на цените на жилищата, бяха по-дълбоки и продължиха по-дълго, в сравнение с другите рецесии. И въпреки всичко вредите, породени от неприятно ръководените жилищни пазари, са доста по-дълбоки от финансовите рецесии и рецесии, колкото и нездравословни да са те.

Скъпи жилища и резултатите от това

В богатите страни и изключително в англоезичния свят жилищата са прекомерно скъпи, вредят на стопанската система и тровят политиката.

И става все по-зле: след понижаването на цените им след рецесията международните цени на недвижимите парцели се покачиха с 15%, което ги изведе доста над върха има от преди рецесията.

На обичайните политици им харесва, когато цените на жилищата се покачват. Хората се усещат по-богати и поради това теглят заеми и харчат повече, което дава добър подтик на стопанската система, считат те. Когато всички се усещат добре във връзка с финансовото си положение, настоящите политици имат по-голям късмет да бъдат избрани отново.

Но нещата имат и друга страна. Скъпото жилищно строителство е недвусмислено неприятно за възходящото население от наематели в богатия свят и ги принуждава да понижат разноските си за други артикули и услуги. И една икономическа политика, която разчита на купувачите на жилища, които поемат огромни задължения, не е устойчива. Проучване на МВФ сочи, че в кратковременен проект увеличението на дълга на семействата подтиква икономическия напредък и заетостта. Но след това те би трябвало да лимитират разноските си, с цел да изплатят заемите си. Така след три до пет години тези резултати се обръщат: растежът става по-бавен, в сравнение с би бил другояче, и нараства вероятността от финансова рецесия.

Неправилно функциониращите жилищни пазари удрят също по предлагането в стопанската система. Най-продуктивните градове в богатия свят не построяват задоволително нови домове. Това лимитира растежа им и ги прави по-скъпи, в сравнение с биха били другояче. Хората, които желаят да се реалокират в Лондон, Сан Франциско или Сидни, не могат да си го разрешат. А защото продуктивността и заплатите са доста по-високи в градовете, в сравнение с отвън тях, това понижава общия Брутният вътрешен продукт.

Така че е неприятна вест, че през последните десетилетия ситуацията в развития свят по повод построяването на нови жилища се утежнява. Неотдавнашен разбор от Кайл Херкенхоф, Лий Оханян и Едуард Прескот твърди, че в Америка този развой е " забавил миграцията сред обособените щати, понижил е преразпределителния фактор и е намалил производството и продуктивността спрямо историческите трендове ".

Сблъсък на поколенията

Големите градове са най-ефективно построените форми за понижаване на излъчванията на въглероден диоксид и ограничението на растежа им прави това по-трудно. В Америка има повече строителни ограничавания тук-там с по-ниски излъчвания на домакинство. Освен това жилището е огромната причина доста хора от богатия свят да считат, че стопанската система не работи за тях

Бейби бумърите са склонни да имат огромни скъпи къщи. А младежите от ден на ден би трябвало да живеят натъпкани някъде с приятелите си. Това подклажда негодуванието на милениълите към по-възрастните генерации.

Икономистът Томас Пикети твърди, че последните десетилетия възвръщаемостта на капитала е надвишила заплащането на труда под формата на заплати и това е засилило неравенството. Други обаче подлагат на критика констатациите на Пикети, изтъквайки, че възходящата възвръщаемост от повишаването на жилищата в действителност изяснява увеличението на финансовите вложения в бранша.

Жилищата и политическите шокове

Междувременно други проучвания откриват, че жилищата стоят зад най-големите политически шокове в последните години. Жилищните пазари са тясно свързани с популизма. Британците, които живеят в региони, в които цените на жилищата стагнират, бяха по-склонни да гласоподават за Brexit през 2016 година, а французите - за крайнодесния Национален фронт на президентските избори през 2017 година, съгласно проучване на Бен Ансел от университета в Оксфорд и Дейвид Адлер от Европейския университет във Флоренция. В Хонконг митингите бяха разпалени от политически разногласия, само че скандалните разноски за настаняване в града-държава прибавиха стопански напън в политическите борби.

Грешките на държавните управления

Този специфичен отчет ще покаже, че след Втората международна война държавните управления в целия богат свят са позволили три огромни неточности. Те не престават да поставят спънки пред построяването на жилищната база, която популацията им изисква. Създават неразумни стопански тласъци, с цел да насочат семействата повече пари към пазара на жилища. И не съумяват да основат инфраструктурата от регулации, която да ограничи жилищния балон.

За благополучие най-сетне стартират да разпознават вредите, породени от тези политики. Във Англия държавното управление в този момент намерено приказва, че пазарът на жилища е " строшен ". Австралийският министър председател Скот Морисън даде обещание да направи жилищата по-достъпни. Битката при неотдавнашните избори в Канада частично беше по тази причина кой ще направи повече, с цел да овладее спираловидното повишаване на разноските за жилища в страната. Ръководителят на администрацията на Хонконг Кари Лам сложи жилища в основата на нейния отговор на протестиращите.

Те би трябвало да се учат от местата, където пазарът на жилища, общо взето, работи добре, а такива места в действителност съществуват. Както демонстрира този отчет, гъвкавите системи на обмисляне, подобаващото данъчно облагане и финансовите регулации могат да трансфорат жилищата в действие за обществена и икономическа непоклатимост. Сингапурската система за публично настаняване оказва помощ да се усъвършенства общественото включване. Ипотечното финансиране в Германия оказа помощ на страната да избегне най-лошото от рецесията през 2008 - 2010 година Швейцарската система на обмисляне в огромна степен изяснява за какво популизмът не съумя да се вкорени там.

Правителствата по целия свят би трябвало да работят уверено и без закъснение. Застрашена е международната икономическа и политическа непоклатимост.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved