[Shutterstock] Част от темата Криминализиране на бизнеса Така казаха от

[Shutterstock] Част от тематиката Криминализиране на бизнеса
Така споделиха от Брюксел.

Какво в действителност предложи интернационалния одит на прокуратурата

Какво е това корупция в частния бранш...

... и има ли почва у нас

Всички сте обвинени

Как властта вкара бизнеса в Наказателния кодекс

Целта е да се обзет повече случаи

Заместник-министърът на правораздаването Евгени Стоянов дава отговор на въпроси на " Капитал " за плана за промени в Наказателния кодекс
Още по тематиката
Така споделиха от Брюксел.

Какво в действителност предложи интернационалния одит на прокуратурата
23 мар 2018
Управляващите пускат прокуратурата и в частния бизнес

Правната комисия одобри на първо четене плана на кабинета за промени в Наказателния кодекс макар унищожителните рецензии
15 мар 2018 Законопроектът за промени в Наказателния кодекс против така наречен корупция в частния бранш, импортиран от държавното управление, провокира мощен отпор, както измежду юристите, по този начин и измежду бизнеса. Към мнението и на авторитетни академични преподаватели по наказателно право като да вземем за пример проф. Пламен Панайотов, който пръв повдигна дебата в общественото пространство, се прибавиха и мощно сериозните мнения на Висшия адвокатски съвет, Върховния касационен съд, както и на всички работодателски организации, които излязоха с обща позиция от името на Асоциацията на организациите на българските работодатели. Разглеждането на законопроекта бе оттеглено от дневния ред на Народното събрание за тази седмица с обяснението, че полемиката по него би трябвало да продължи поради мощния публичен отпор.

Процедурно това не може да има отражение върху статута на законопроекта - откакто един път е бил гласуван във водещата правна комисия за първо четене, той не може да бъде прегласуван и би трябвало да бъде импортиран в пленарна зала с рекомендация да бъде признат. Но пък новата (закъсняла) полемика може да стане мотив на депутатите да го отхвърлят в пленарна зала и да го върнат на държавното управление за промяна. Или да го оставят да потъне в давност.

" Капитал " предлага няколко отзиви по тематиката.

Милен Ралчев, член на Висшия адвокатски съвет:
Прокуратурата ще взема решение разногласия сред търговци – кой е безупречен и кой дебитор

Милен Ралчев

Касае се за една хиперрегулация и за безусловно неприемлива интервенция на страната с инструментариума на наказателното право в типично цивилен правни отношения, където по принцип такава роля на страната е немислима. Не можем да трансформираме комерсиалния и гражданския оборот в пленник на страха, а стопанската самодейност да бъде затормозена от терзанието дали някой прокурор няма да съзре закононарушение в една гражданска или комерсиална договорка. Не желая да си мисля какъв знак даваме с това на задграничните вложители.

Никой не е твърдял, че изпълнителният шеф на едно комерсиално сдружение не може да извърши закононарушение, само че действително не всяко нарушаване на служебни отговорности може да бъде квалифицирано като закононарушение. Като се махне обаче специфичната цел (да набави полза или да аргументи щета, както е в член 282 Наказателен кодекс за длъжностните лица в обществения сектор), излиза, че всяко нарушаване или несъблюдение на служебните му отговорности, предизвикало обилни нездравословни последствия (които могат да са неимуществени), става закононарушение. Заличава се границата сред гражданската и наказателната отговорност.

Министърът на правораздаването Цецка Цачева упреква специалистите, че основават страхове с " образци, които не се вписват напълно в подтекста на материята ", само че аз настоявам, че най-хубавият метод да се покажат парадоксите на една бъдеща законова норма е тъкмо посредством образци. А фактът, че юристи и съдии изпитват съществени терзания от тези текстове и че тъкмо практикуващите адвокати поясняват този план еднопосочно, приказва за неприятна редакция на едни наказателни правила, които може да се ползват субективно, разширително и отварят необятно вратата за произвол.

Тези текстове водят и до парадокса прокуратурата да взема решение какво да е държанието ви като търговец или в гражданския оборот. Представете си, че сме контрагенти, аз настоявам, че вие сте изпълнили некачествено работата, а вие оспорвате, че сте изпълнили в период, качествено, но аз не ви заплащам направеното. Какво следва от това - и двамата се обръщаме към прокурор с изказванието, че другият е направил закононарушение. В тази догадка прокурорът ли ще каже кой е прав, той ли ще реши разногласието сред контрагентите, дали би трябвало да се заплати и какъв брой или гражданския съд?! Добросъвестност, дължима грижа, равностойност на престации по една договорка са категории и понятия, които се контролират от гражданското и комерсиалното право, а не в наказателното.

Ами че на следващия ден прокурорът ще ми каже – ти имаш отговорности и не е правилно, че нямаш с какво да ги погасиш. Имаш адвокатска фирма, ще си я продадеш и ще се разплатиш с снабдители, с данъчните, ще дадеш заплати на хората, другояче вършиш закононарушение.

Дайте си сметка обаче какъв брой постоянно човек преценя, че му е по-изгодно да не извърши (или да не извърши в срок) едно обвързване – гражданско или комерсиално, с цел да може да осъществя различен интерес, който ще му донесе повече и ще го компенсира. Поставете се в този момент на мястото на един управител в такава обстановка, който ще би трябвало да извърши обвързване, с цел да не бъде упрекнат в закононарушение, макар че по този начин поврежда ползите на компанията.

Законопроектът визира съществени правила и начала на наказателната политика, а най-същественият проблем е смяната на дефиницията за длъжностно лице. В тази категория се вкарват юристи, лекари, инженери, хора, които в никакъв случай не са имали господарски функционалности, с които до момента се е свързвало понятието длъжностно лице. А това води до завишаване на глобите и разширение на наказателната принуда. Един доктор, когато лекува, не извършва господарски функционалности, само че един изпълнителен шеф на една болница и в този момент е длъжностно лице. Което, несъмнено, не пречи един доктор да бъде съден за приемане на неследваща се полза и по сегашните текстове на член 225б и 225в Наказателен кодекс.

Промените са самоцелни, учредени на надълбоко неправилното схващане за уеднаквяване на наказателните правила и санкционните последствия в обществения и частния бранш. Такава условие в никакъв случай не е съществувало и не може да бъде търсено. Това е следващият опит за изместване на проблемите от болната на хубавичко глава. Когато следствието не събира годни и задоволително доказателства за виновността на едно лице, естествено, че съдът ще го оправдае. Със завишаване на наказателната принуда този проблем не се взема решение. Санкциите в България по принцип са извънредно и безпричинно високи. Според мен въпросът не е в това дали в наказателната норма плануваното наказване в своя най-много ще бъде от 6, 7 или 8 години отнемане от независимост, а да има сигурност, че за всяко незаконно действие ще има присъда.

Красен Станчев, икономист:
Приятелството с прокурор става главен обществен капитал

Красен Станчев

Има известни сходни решения в Наказателния кодекс на Руската федерация, само че тукашният текст е доста " по-напредничав " като пълномощия на прокуратурата и тук над основния прокурор няма никакъв " Путин ". Общественият резултат е, че другарството с прокурор става главен обществен капитал, а ограничаването на произвола може да пристигна единствено по линия на логистични фактори - задръстеност с работа на прокуратурата, на съда и на местата за излежаване на наказванията.

По принцип притежателите на една компания са тези, които би трябвало да се грижат за основаването на такава среда, че чиновниците им да не ги крадат, това е част от положителния мениджмънт. Ако те не вършат това, вероятността е да банкрутират, тъй като разноските са за тяхна сметка. В държавния бранш и при политиците неуспехите са постоянно за сметка на данъкоплатците.

А когато се криминализират вредите по цивилен връзки (договори), резултатът ще е, че: а) хората по-малко ще внимават при сключването на договора; б) бонуси и комисионни ще може да се третират като подкуп; в) недоволните ще шиканират, когато би трябвало да плащат; и г) притежателите или ще чакат някой различен да им пази ползите, или ще корумпират правораздавателните органи, с цел да им решат проблемите с конкуренцията.

Такъв метод е доста комфортен за политиците: вместо хората сами да си пазят имуществото и договорите, нарушаванията им стават работа на основния прокурор и подчинените му " материални добавки на властта ". И гоненето на корупцията от държавния бранш се пренасочва към частния. По създание обаче сивият бранш в стопанската система е обвързван със или е реакцията на решенията, вземани от политиците и прилагани от бюрокрацията.

Здравка Калайджиева, някогашен арбитър в Съда по правата на индивида в Страсбург:
Подходът припомня на Дикенсовите времена и пандизите за длъжници

Здравка Калайджиева

На фона на ясно изразените мнения на безспорни престижи в гражданското, комерсиалното и наказателното право упоритостта на законодателя в поддръжката на тези промени е необяснима. За страдание споделям усещането, че през последните години законодателят постоянно посреща експертните отзиви с намерено неуважение. Имам съществени подозрения, че фактически от разбора и рекомендациите на прокурорите от Европейска комисия за активността на българската прокуратура следва предлаганото равнене на отговорността на частни цивилен субекти за длъжностни закононарушения с това на длъжностните лица по смисъла на досегашния текст на Наказателен кодекс. В този отчет по-скоро се предлага въвеждането на подобен режим за гонене на корупционни дейности на представители на обществени и частни субекти, които могат да обиден необятен публичен интерес. Дават се за образец банките, които въпреки и частни, ръководят финансовите ползи на голям брой други частни лица и сдружения и заради това активността им може да бъде публично рискова, а не да визира единствено материалните ползи на съответно частно комерсиално сдружение.

Промените в Наказателен кодекс на процедура обезпечават опция за оповестяването на всяка частна стопанска и комерсиална активност за публично рискова по формулировка. Вярно е, че всяка страна има независимост да криминализира тези нарушавания, които счита за изключително публично рискови, само че не е ясно за какво сега законодателят приема, че е изключително публично рисково неизпълнението на договорни отговорности сред цивилен субекти, откакто има одобрен цивилен прийом за решение на тези проблеми. Към момента няма данни, че наказателните съдилища работят по-ефективно от гражданските, нито че наказателното правораздаване се е справило със съществуващата корупция. Може би законодателят още веднъж разчита на опцията за оказване на кратковременен напън от прокуратурата до решаването на делото от съд?

Заплахата за вкарване в пандиза на тези, които не извършват договорните си отговорности, прекалено много припомня Дикенсовите времена, когато в Англия е имало специфични затвори за длъжници. Не бива въпреки всичко да забравяме, че България е утвърдила Протокол №4 към Европейската спогодба за правата на индивида, който не разрешава отнемане от независимост за несъблюдение на договорни отговорности.

Васил Тодоров, Главен секретар на БТПП:
Страните по частни разногласия ще алармират прокуратурата, вместо да заплащат такси по цивилен каузи

Васил Тодоров

Законопроектът по един неприемлив метод нарушава демаркационната линия сред частното право и наказателната принуда. Насърчава се злоупотребата с право, като се дава опция страните по частноправни разногласия да избират - вместо да заплащат такси за формиране на каузи пред цивилен съд или арбитраж, да изпращат сигнали за неизпълнени договорни отговорности до прокуратурата. Това ще залее прокуратурата със сигнали по частни разногласия и ще блокира нейната активност.

Опитът да се изравнят отговорностите на длъжностните лица в обществения и в частния бранш във връзка с отговорността за несъблюдение на отговорности не кореспондира с пълномощията, които имат двете групи лица. Длъжностните лица в обществения бранш упражняват господарски пълномощия, имат държавни функционалности, до момента в който в частния бранш няма пълномощия – там бизнесмените упражняват права, които за придобили в границите на конкурентния пазар.

Становището на БТПП е, че законопроектът следва да бъде или отдръпнат от Министерския съвет, или отритнат от Народното събрание.