Щом четеш това, значи въпросът, дали си добра майка, те

Щом четеш това, значи въпросът, дали си добра майка, те вълнува. Зaтова – положителни вести – това към този момент те прави добра майка.

Защото те е грижа за това и този въпрос стимулира всеки един твой ден. Старанието дава резултати, нали? Децата са здрави, нахранени, очевидно са щастливи. Домашните – написани, показано е някое значимо умениe за живота или бита, най-малко една мъдрост, вдъхната е убеденост, отбрана, обич на дребните главици. Зъбите – измити, приказка – прочетена, добре са завити, целувка и гасиш лампите за лека нощ. Или просто сте зарязали всичко това и сте се забавлявали нехайно. И по този начин майките посрещаме и изпращаме всеки ден, до момента в който не отбележим ненадейно, че са пораснали и сме отгледали ( не сами, несъмнено ) един самоуверен, интелигентен, добър и благополучен човек.

През цялото това време не спираш да се питаш: „ Добра майка ли съм? "

Откъде идва това подозрение, е по- верният въпрос. „ Можех ли да сторя повече? ” А това съмнение? Отвън, от другите – майки, показа, насаждани от медии, психолози, моди във възпитанието. Отвътре – от нашата тревога, липса на убеденост, ниско самочувствие. Този въпрос е като отровата – дозата прави лекарството. Да, дано си го задаваме, само че дано и не прекаляваме. Не е неприятно да си съзнателен родител, само че също толкоз значимо е да отпускаш контрола и да се отдадеш на насладата от майчинството.

Аз съм сигурна, че всяка от нас желае да е добра майка и прави всичко по силите си. Сама за себе си е права за всяко решение и постъпка. И ден след ден, съумяваме да бъдем – макар или с помощта на събитията, на личното си образование и интелектуалния си багаж. Вечната паника – „ Добра майка ли съм, щом върша това и това или не върша третото? ” е твоята най- огромна уязвимост, само че и твоят най- огромен коректив, който те поддържа във форма. Стига да владееш тревогата си и да я насочваш вярно.

Но знаеш ли, не помни за момент за паниката. Справяш се по- добре, в сравнение с си мислиш.

Защо ли? Защото си единствена и неповторима за своето дете. Защото си целият му свят и това ще е вечно. Защото то няма друга за съпоставяне и ще има единствено теб за образец. Това не значи, че би трябвало да спираш да се стараеш, в противен случай! Каква отговорност е това, да си единствен! Сякаш си тънката нишка, на която се крепи всичко за детето. Не можеш да си позволиш да се разклати, камо ли да се скъса. Та ние не просто гледаме деца – ние творим индивиди. И по тази причина препускаш всеки ден в това омагьосващо всекидневие, което те води до безтегловност във времето. И най-после все стигаш до неизменимото: „ Кога пораснаха децата?! ”.

И още един мощен коз – ти имаш неизчерпаеми сили да бъдеш майка. Да бъдеш майка И делова жена, И стопанка, И всички функции по пътя, може би не, само че да си майка, несъмнено – да. Животът се заражда в теб и тази сила е несекваща. Опитите да съчетаваме, да пожелаваме от себе си още и още ни изхабява, не майчинството. Ако това е твоят приоритет номер едно, това е и опцията да разгърнеш най- доста от себе си. А тя ще озари и другите ти страни. Много дами споделят, че са станали по- положителни хора, когато са станали майки. И това е една от най- прелестните благоприятни условия, които ти дава майчинството – шансът да станеш по- добър човек, в което децата са търпеливият и въодушевен преподавател.

Винаги съм казвала, че най- огромният дълг на една жена е пред детето й. Не пред неизмитите чинии, упованията на мъжа й или следващия отчет за шефа. Защото децата няма да помнят думите ни, а това, което сме били. Макар да не би било неприятно и в някои думи да се вслушват.

Мислим ли от време на време по какъв начин ще ни запомнят децата ни, какви сме в техните очи? Там е отговорът на въпроса: " Добра майка ли съм? "

От това цялото взиране в тях, можем ли да се взрем в себе си? Да се срещнем с най- огромните си страхове като майки – че бързо губим самообладание, че им викаме повече, че все не намираме време, че ни лисва убеденост, която липса можем да предадем, че не поддържаме връзка качествено, че сме свръхвзискателни или пък не задоволително амбициозни. И след срещата да сме в положение да кажем:

„ Аз съм добра майка, само че не най- положителната на света, а на моето дете. ”