Колко още такива случаи има, за които не знаем? Колко още ще има?
Ще стартира с най-страшното в тази ситуация с нарязаното момиче. Най-страшното – от позиция на обществото.
А то е, че това момиче и този случай скоро ще бъдат забравени. А забравените неща се повтарят. И това ще се повтори. Може би не на следващия ден, само че скоро.
А може би се случва сега, само че жертвата няма да посмее да се оплаче, тъй като ще ѝ кажат, че сама си е отговорна и ще я преследват като подбудителка, до момента в който насилникът ѝ е на независимост и я дебне.
Досега имахме убити и натъпкани в куфар, пребити, изнасилени, случаите будеха отвращение, то траеше известно време и след това – нищо.
Нещо друго ще се случи, нещо друго ще вземе вниманието на обществото и риалити шоуто, което то назовава „ живот “, ще отнесе вниманието му.
Защо мислите, че нещастието се е случила? Защото забърканите са знаели, че ще им се размине. И е щяло, в случай че не бяха медиите. Което води до въпроса: КОЛКО още такива случаи има, за които не знаем?
А за какво им се разминава? Защото, измежду всички други фактори това да се случи, я има и огромната доза незаинтересованост у същото това общество. То ще не помни за нарязаното момиче и ще се вгледа в идващия воин, платил не-знам-си-колко лв. за пържоли, или в идващото политическо шоу, което са ни приготвили малоумните „ патриотични “ партийни водачи, поръчани от Али Експрес.
А тя… тя ще помни. Цял живот. Цял живот ще помни рязането, цялостен живот ще помни и по какъв начин страната се е отнесла с нея, по какъв начин страната – в лицето на магистрати и „ движимости лица “ – е защитила насилника ѝ и го е скрила от правораздаването.
А, редом виждаме и другото страшилище: това страшилище – скритите психопати, бъдещи насилници. Онези, които викат „ по този начин ѝ се пада! “ и „ сама си е отговорна! “.
Готов съм да се хвана на бас, че рязалият момичето е коментирал в някоя обществена мрежа или конгрес нечия покруса с думи, като „ сама си е отговорна “ и „ по този начин ѝ се пада “, след което той самият е отишъл и е нарязал, пребил и унизил едно 18-годишно дете.
Какво ще кажете за това прикрито страшилище? То е тук. Сред нас. Този принудител, нарязал момичето до степен да ѝ трябват 400 шева, обръснал главата ѝ и счупил носа ѝ, до оня ден е ходил измежду нас.
Колко още такива вървят измежду нас?
А какво ще кажете за доставката на правораздаване? Казах „ доставка “, тъй като на мен това ми наподобява навръх нещо, което си поръчваш по телефона – като пица – и ти го носят с каквото там си го поръчал. Имаш пари? Баща ти е огромен предприемач? Нямаш проблеми, режи хора, бий, убивай.
Прокурорите и съдиите – може би не знаете за това – не дължат пояснение за взетите си решения; за тях те са решения „ по съвест “. Тоест: се разчита на съвестта на тези хора и законът допуска САМО случаи, в които те са изрядни и безгрешни, за корупция и дума не може да става.
Наказателният кодекс е писан през шейсетте години на предишния век. И типът му не е инцидентен. Той е изработен по този начин, тъй като в този си тип е давал механизъм са разпра с някой неуместен на властта или за прикриване на „ наши хора “
Правосъдие, което се раздава с решения, взети „ по съвест “, е планувано да води до бързи ограничения против неудобните; или „ по съвест “ взетите решения могат преднамерено да бавят следствията, тъй като те се водят против „ наши хора “. Защото „ по съвест “ няма правна рамка, няма никаква рамка, няма изложение, няма параметри, няма нищо. Като „ несъобразена скорост “ в закона за придвижване по пътищата – щом си поднесъл на разлятото машинно масло, значи си се движил с несъобразена скорост, даже да е била три километра в час. Няма ли параметри, няма и доклад, няма и надзор, няма и правдивост.
Тогава това е било нужно. Но за какво до през днешния ден не го сменят? Защото, както се вижда, и през днешния ден им е нужно.
Имам възприятието, че корупцията е такова перо в стопанската система ни, каквото е туризмът в гръцката.
Но когато се заприказва за ново законодателство, пишман политиците скачат и се сополивят пред камерите по какъв начин някой си там Торбалан желал да прокара скрити политики. Когато се заприказва за протекция от домашно принуждение, псевдо-политиците – като Кукурнелия, Копейкин и менте-патриотите – стартират да врякат за „ джендър идеология “.
Днес те са тихи. Но казусът ще отшуми и те отново ще изплуват и отново ще продължат да сипват отрова. И още деца, още девойки, още дами ще бъдат жертви, тъй като некадърниците в политиката не могат да съществуват, в случай че не всяват боязън измежду поддръжниците си.
Вече се появиха техни почитатели и почитатели, които заговориха, че на тоя с макетното ножче джендърите му били платили да я нареже, с цел да се пробутала, видите ли, Истанбулската спогодба.
Вие представяте ли си защо равнище на гниене в тези глави става въпрос?
За „ фамилните полезности “ на тия същите не желая и да приказвам. Оня – с макетното ножче – се оказа, че бил женен, имал и дете. Сетил се неотдавна – когато му гледали мярката за неотклонение. Знаем ги тия, дето не стопират да приказват за „ фамилни полезности “, имат по няколко странични любовници, до момента в който са женени за втората или третата си брачна половинка (но раздават плесници заслужено – на всички дами в живота си).
Ония с патриотарските татуировки – „ Свобода или гибел “ – не дават дума да се продума за ново законодателство против домашното принуждение. Те най-силно врякат за „ джендър идеологията “ и най-вече преповтарят думите на Кукурнелия и Копейкин.
Знаете ли кой има такава татуировка? Онзи, рязалият момичето. Кукурнели и Копейкин могат доста да се гордеят – тяхната работа е отлично свършена.
То и в този момент си има законодателство против насилието, викат те, но не се съблюдава, единствено да създадем да се съблюдава и сме тип-топ.
Не, би трябвало ни ново законодателство, с цел да стартира правораздаването да работи.
Не, споделят те, добре си е и по този начин, но не се ползва.
Пълна нелепост! Все едно да кажеш, че си имаш кола, но тя няма мотор и гуми. Искаш ли нова кола? А, не, добре ми е и по този начин, с тая – вървя си пешком и всичко е тъкмо.
След като има метод да бъде спъвано, значи не работи. Това е.
Видяхме се какъв брой костваме – и като общество какъв брой струваме; и какъв брой костват тия, дето сме ги излъчили да ни бъдат магистрати. Значи в законът би трябвало да бъде комплициран механизъм, който да стопира умишлените пречки на правораздаването. Например: да включва съществени наказания, механизми за освобождение, даже носене на наказателна отговорност от съдии и прокурори. И да има механизъм за надзор на активността им и да има и кой да ги глоби.
Като се предложи това обаче, от една избрана клика в Народното събрание стартира да се чува: е-е, това да ни е казусът на страната, хората нямат какво да ядат, ние правосъдни промени ще вършим.
И „ обществото “ стартира да повтаря като папагал: „ е-е, това да ни е казусът на страната, хората нямат какво да ядат… “
После „ обществото “ чете в новините, че едно момиче е било нарязано и магистратите са пуснали обвинения на независимост, И съдебна експертиза ВЪЗМУЩАВА, цъка с език и вика: но, по какъв начин може такова нещо.
После минава малко време, не помнят за случая и отново се връщат към: „ е-е, това да ни е казусът на страната, хората нямат какво да ядат… “
А същите политически некадърници, за които загатнах, се изявяват и като доста мощни, заплашват, плашат с принуждение, „ пращат хора “. Защо? Защото имат имунитет. Фукат се във Facebook по какъв начин натиснали този и оня, плашат по какъв начин „ ще пратят хора “, плашат с плесници и загатват закани с принуждение и разпра, псуват, наскърбяват, плюят и отново и отново заплашват с още и още принуждение.
И обществото ги гледа и ги имитира.
И ние към момента нямаме механизъм да се защитим от тях. Нищо не можем да им създадем. Те имат имунитет. Гледат ни, смеят ни се, возят се в бронирани коли с защита, пътуват с защита, живеят с защита, минават около нас, демонстрират ни междинен пръст, усмихват се и отиват да обядват. А ние… едни от нас им се възхищават и вървят да извършват мокрите им поръчки против няколко трохи от господарската маса; други се възмущават; трети събират зъбите на щерка си в бурканче и ѝ споделят да не плаче; четвърти водят тяхната щерка на доктор, да я зашие, след това я гледат по какъв начин постепенно умира вътре в себе си и стопира да говори; а пети са аудитория.
А то е, че това момиче и този случай скоро ще бъдат забравени. А забравените неща се повтарят. И това ще се повтори. Може би не на следващия ден, само че скоро.
А може би се случва сега, само че жертвата няма да посмее да се оплаче, тъй като ще ѝ кажат, че сама си е отговорна и ще я преследват като подбудителка, до момента в който насилникът ѝ е на независимост и я дебне.
Досега имахме убити и натъпкани в куфар, пребити, изнасилени, случаите будеха отвращение, то траеше известно време и след това – нищо.
Нещо друго ще се случи, нещо друго ще вземе вниманието на обществото и риалити шоуто, което то назовава „ живот “, ще отнесе вниманието му.
Защо мислите, че нещастието се е случила? Защото забърканите са знаели, че ще им се размине. И е щяло, в случай че не бяха медиите. Което води до въпроса: КОЛКО още такива случаи има, за които не знаем?
А за какво им се разминава? Защото, измежду всички други фактори това да се случи, я има и огромната доза незаинтересованост у същото това общество. То ще не помни за нарязаното момиче и ще се вгледа в идващия воин, платил не-знам-си-колко лв. за пържоли, или в идващото политическо шоу, което са ни приготвили малоумните „ патриотични “ партийни водачи, поръчани от Али Експрес.
А тя… тя ще помни. Цял живот. Цял живот ще помни рязането, цялостен живот ще помни и по какъв начин страната се е отнесла с нея, по какъв начин страната – в лицето на магистрати и „ движимости лица “ – е защитила насилника ѝ и го е скрила от правораздаването.
А, редом виждаме и другото страшилище: това страшилище – скритите психопати, бъдещи насилници. Онези, които викат „ по този начин ѝ се пада! “ и „ сама си е отговорна! “.
Готов съм да се хвана на бас, че рязалият момичето е коментирал в някоя обществена мрежа или конгрес нечия покруса с думи, като „ сама си е отговорна “ и „ по този начин ѝ се пада “, след което той самият е отишъл и е нарязал, пребил и унизил едно 18-годишно дете.
Какво ще кажете за това прикрито страшилище? То е тук. Сред нас. Този принудител, нарязал момичето до степен да ѝ трябват 400 шева, обръснал главата ѝ и счупил носа ѝ, до оня ден е ходил измежду нас.
Колко още такива вървят измежду нас?
А какво ще кажете за доставката на правораздаване? Казах „ доставка “, тъй като на мен това ми наподобява навръх нещо, което си поръчваш по телефона – като пица – и ти го носят с каквото там си го поръчал. Имаш пари? Баща ти е огромен предприемач? Нямаш проблеми, режи хора, бий, убивай.
Прокурорите и съдиите – може би не знаете за това – не дължат пояснение за взетите си решения; за тях те са решения „ по съвест “. Тоест: се разчита на съвестта на тези хора и законът допуска САМО случаи, в които те са изрядни и безгрешни, за корупция и дума не може да става.
Наказателният кодекс е писан през шейсетте години на предишния век. И типът му не е инцидентен. Той е изработен по този начин, тъй като в този си тип е давал механизъм са разпра с някой неуместен на властта или за прикриване на „ наши хора “
Правосъдие, което се раздава с решения, взети „ по съвест “, е планувано да води до бързи ограничения против неудобните; или „ по съвест “ взетите решения могат преднамерено да бавят следствията, тъй като те се водят против „ наши хора “. Защото „ по съвест “ няма правна рамка, няма никаква рамка, няма изложение, няма параметри, няма нищо. Като „ несъобразена скорост “ в закона за придвижване по пътищата – щом си поднесъл на разлятото машинно масло, значи си се движил с несъобразена скорост, даже да е била три километра в час. Няма ли параметри, няма и доклад, няма и надзор, няма и правдивост.
Тогава това е било нужно. Но за какво до през днешния ден не го сменят? Защото, както се вижда, и през днешния ден им е нужно.
Имам възприятието, че корупцията е такова перо в стопанската система ни, каквото е туризмът в гръцката.
Но когато се заприказва за ново законодателство, пишман политиците скачат и се сополивят пред камерите по какъв начин някой си там Торбалан желал да прокара скрити политики. Когато се заприказва за протекция от домашно принуждение, псевдо-политиците – като Кукурнелия, Копейкин и менте-патриотите – стартират да врякат за „ джендър идеология “.
Днес те са тихи. Но казусът ще отшуми и те отново ще изплуват и отново ще продължат да сипват отрова. И още деца, още девойки, още дами ще бъдат жертви, тъй като некадърниците в политиката не могат да съществуват, в случай че не всяват боязън измежду поддръжниците си.
Вече се появиха техни почитатели и почитатели, които заговориха, че на тоя с макетното ножче джендърите му били платили да я нареже, с цел да се пробутала, видите ли, Истанбулската спогодба.
Вие представяте ли си защо равнище на гниене в тези глави става въпрос?
За „ фамилните полезности “ на тия същите не желая и да приказвам. Оня – с макетното ножче – се оказа, че бил женен, имал и дете. Сетил се неотдавна – когато му гледали мярката за неотклонение. Знаем ги тия, дето не стопират да приказват за „ фамилни полезности “, имат по няколко странични любовници, до момента в който са женени за втората или третата си брачна половинка (но раздават плесници заслужено – на всички дами в живота си).
Ония с патриотарските татуировки – „ Свобода или гибел “ – не дават дума да се продума за ново законодателство против домашното принуждение. Те най-силно врякат за „ джендър идеологията “ и най-вече преповтарят думите на Кукурнелия и Копейкин.
Знаете ли кой има такава татуировка? Онзи, рязалият момичето. Кукурнели и Копейкин могат доста да се гордеят – тяхната работа е отлично свършена.
То и в този момент си има законодателство против насилието, викат те, но не се съблюдава, единствено да създадем да се съблюдава и сме тип-топ.
Не, би трябвало ни ново законодателство, с цел да стартира правораздаването да работи.
Не, споделят те, добре си е и по този начин, но не се ползва.
Пълна нелепост! Все едно да кажеш, че си имаш кола, но тя няма мотор и гуми. Искаш ли нова кола? А, не, добре ми е и по този начин, с тая – вървя си пешком и всичко е тъкмо.
След като има метод да бъде спъвано, значи не работи. Това е.
Видяхме се какъв брой костваме – и като общество какъв брой струваме; и какъв брой костват тия, дето сме ги излъчили да ни бъдат магистрати. Значи в законът би трябвало да бъде комплициран механизъм, който да стопира умишлените пречки на правораздаването. Например: да включва съществени наказания, механизми за освобождение, даже носене на наказателна отговорност от съдии и прокурори. И да има механизъм за надзор на активността им и да има и кой да ги глоби.
Като се предложи това обаче, от една избрана клика в Народното събрание стартира да се чува: е-е, това да ни е казусът на страната, хората нямат какво да ядат, ние правосъдни промени ще вършим.
И „ обществото “ стартира да повтаря като папагал: „ е-е, това да ни е казусът на страната, хората нямат какво да ядат… “
После „ обществото “ чете в новините, че едно момиче е било нарязано и магистратите са пуснали обвинения на независимост, И съдебна експертиза ВЪЗМУЩАВА, цъка с език и вика: но, по какъв начин може такова нещо.
После минава малко време, не помнят за случая и отново се връщат към: „ е-е, това да ни е казусът на страната, хората нямат какво да ядат… “
А същите политически некадърници, за които загатнах, се изявяват и като доста мощни, заплашват, плашат с принуждение, „ пращат хора “. Защо? Защото имат имунитет. Фукат се във Facebook по какъв начин натиснали този и оня, плашат по какъв начин „ ще пратят хора “, плашат с плесници и загатват закани с принуждение и разпра, псуват, наскърбяват, плюят и отново и отново заплашват с още и още принуждение.
И обществото ги гледа и ги имитира.
И ние към момента нямаме механизъм да се защитим от тях. Нищо не можем да им създадем. Те имат имунитет. Гледат ни, смеят ни се, возят се в бронирани коли с защита, пътуват с защита, живеят с защита, минават около нас, демонстрират ни междинен пръст, усмихват се и отиват да обядват. А ние… едни от нас им се възхищават и вървят да извършват мокрите им поръчки против няколко трохи от господарската маса; други се възмущават; трети събират зъбите на щерка си в бурканче и ѝ споделят да не плаче; четвърти водят тяхната щерка на доктор, да я зашие, след това я гледат по какъв начин постепенно умира вътре в себе си и стопира да говори; а пети са аудитория.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ