Спасих бебе, което бе изоставено на гарата, и съдбата ми направи неочакван подарък
Ще ви опиша една шокираща история, която ми се случи преди няколко месеца. Случи се в социална тоалетна на гарата. На перваза на тоалетната имаше кошница за новородени, в която лежеше бебе.
Всички си мислиха, че майката на бебето е в тоалетната и всеки миг ще се появи.
Но започнахме да се тревожим едвам когато бебето се разсъни и стартира да плаче. Всички се тревожеха, само че с изключение на мен никой не се приближи до кошницата и не попита къде е майката на детето. Отидох до детето и започнах леко да го клатя.
Реших да изчакам и да остана с детето, до момента в който майка му се върне. Но откакто наблюдавах всички, които влизаха и излизаха, и откакто чаках съвсем 40 минути, разбрах, че никой няма да се върне за бебето.
Бяха се оотървали по този злокобен метод от него. Не можех да оставя бебето, по тази причина взех решение да занеса коша с бебето на защитата и там да решим какво да вършим.
Взех кошницата и отидох да диря помещението на защитата. Беше мъчно, гарата беше много огромна и объркваща, само че следвайки табелите въпреки всичко открих защитата.
На охранителния пункт открих дежурния надзирател и му обясних цялата обстановка. Тогава охранителят стартира да се майтапи, че съм откраднала бебето, само че спря съвсем незабавно, тъй като детето се разсъни и стартира да плаче.
— А вие, момиче, имате ли деца? – попита ме ненадейно охранителят.
— Не, още не съм омъжена, само че какво общо има това? – отвърнах аз.
— Ами ще би трябвало някак си да излезем от тази обстановка, тъй като нито вие, нито аз имаме опит в гледането на малко дете, а пелените би трябвало да се сменят – сподели пазачът, който изглеждаше на към 30-годишна възраст,
— Едва в този момент разбрах за какво бебето се разсъни и стартира да плаче, само че първо би трябвало да взема отнякъде пелени и кърпички.
— Добре. Да отидем до аптеката за пелени, а откакто ги сменим, ще се обадим на полицията и да им разбираем обстановката, а те ще се оправят.
Отидохме до аптеката. Взех кошницата, а младежът хвана ръката ми. Още тогава ми стана ясно, че това ще бъде освен това от нормално запознанство.
Когато се върнахме на охранителния пункт и сменихме памперса, дойде полиция. Започва издирването на майката, която бе направила това. Открихме я много бързо, благодарение на камери и регистрацията при издаването на билети.
Оказа се, че тя е седемнадесетгодишно момиче, което живее в прилежащо село. Тя родила дете, а бащата на детето „ липсващ “ незабавно след раждането. След което решила по този метод да се отърве от детето.
Но за какво си мислела, че никой няма да я откри. Тя сподели, че не е взела поради камерите и си помислила, че в случай че си купи билет до различен град и слезе на идната спирка, никой в никакъв случай няма да я откри.
Полицията дълго се занимаваше с това момиче, пристигнаха родителите й, търсеха бащата на детето и така нататък Но момичето не искаше да отглежда детето без своя „ обичан “, макар че родителите й я убеждаваха дълго време, помолиха я да вземе детето, предложиха й да отгледат бебето дружно.
Накрая тя бе лишена от наставнически права и очевидно получи облекчение, когато разбра, че няма да се грижи за бебето си.
А аз осинових хлапето, тъй като се оказа прелестно момче, което към този момент не можех да оставя на произвола на ориста.
Охранителят пък, който ми оказа помощ тогава, към този момент е мой брачен партньор и се радва на ролята си на татко.
Кой да допуска, че в този ден ще се реши освен ориста на бебето, само че и нашата орис с Олег.
