Ще ви призная, че не съм чел Хартата за правата на човека. Някой от вас чел ли я е? Ако я е чел
Ще ви призная, че не съм чел Хартата за правата на индивида. Някой от вас чел ли я е? Ако я е чел – помни ли я и може ли да я цитира точка по точка?
Не запитвам напълно случайно, имам нещо на разум, с цел да ви запитвам. Между другото – не съм чел съвсем никаква правна литература. Не знам Конституцията наизуст (макар че съм се опитвал да я чета и май дори съм я прочитал в някои интервали от живота си) - тъй че не знам правата и отговорностите си на жител.
Сега ще ви призная и нещо, което ще ви възмути. Но за какво съм аз публицист и мислещ човек, в случай че не с цел да отвращавам хората, като им споделям неща, които да ги разсънят от мрачната сънливост? Ето, споделям ви: Аз и изобщо не желая да знам правата и отговорностите си на жител! Не ме интересуват, не желая да извършвам отговорностите си и не желая да се възползвам от правата си!
Хаха, правото на гласоподаване – какво ще кажете?!
Защото аз съм човек, аз съм човек, аз съм съзнателен и осъзнаващ себе си човек, аз съм човек със съвършени сетива – както е и всеки друг; съвършени сетива и съвършена дарба за чувство, чувстване и мислене; съвършена вътрешен глас и себеусещане – дадени ми напряко от Бог, Природата или както щете го наречете (това, което аз назовавам Моя Бог).
И тъй като съм подобен, аз знам какво желая, какво ми е потребно, какво би трябвало да върша, какво не би трябвало да върша, какво желая и какво не желая, кое е потребно за мене и кое – не! Именно по тази причина – какви там Харти, какви шибани Конституции?
Аз – някак с времето и големия си шанс – шансът на болния от неодобрение от Нормалния живот – съумях да осъзная, че като човек и точно и единствено като човек съм идеален – и съвършенството ми се показва в едно: Да знам във всеки миг кое е положително за мене – посредством сетивата си и мозъка си – аз знам кое е положително за мене; което ще рече – и положително за Всички!
Сега ще ви кажа: Който се се опита да ви убеди, че това, което е Добро за вас, е Зло за другите – той е безсрамник и робовладелец!
Но не почтен робовладелец – с бич и револвер, с вериги и вериги! А замърсен, скришен робовладелец, който ще ви заблуди, ще ви изтеза с морални фалшификации и ще ви направи плебей на своята подла Система!
Та по този начин де: Истинският съзнателен и набожен на фината си, прелестна, дадена от Бог сетивност, сензитивност, вътрешен глас, разум и присъщ морал (да не се бърка по никакъв метод с натрапения ни морал!) постоянно знае кое е положително за него, той знае и кое е положително за другите – знае, че положителното за него е същото като положителното и за другия – и по тази причина не лишава положителното от другия, с цел да може да живее в благоденствие с тоя друг; осъзнатият и набожен на Божествената съвършеност на сетивата, интуицията си и на всичко, що Бог ни е дал (способност за себеосъзнаване), не се подвежда от хитрите морални, религиозни и идеологически, политически и тям сходни заблуди, витаещи в обществата!
Той самичък знае по какъв начин би трябвало да се живее, тъй като слуша съвършените си – дадени ни от Бог – тяло и душа!
И по този начин – не знам какво желаят да ме излъжат, казвайки ми че като човек имам еди какви си права и като жител - еди какви си права и отговорности! Аз всичко това си го знам не от Хартите и Конституциите – тия долни неистини! Знам го, тъй като чувам тялото си и душата си! Чистата си, неизлъгана душа!
И по този начин. Някой ще попита – а от кое място знаеш, че душата ти не е покварена, че тялото ти не те лъже, че всичко това не е дяволска самозаблуда?!
Ще ви кажа: Ако приемем, че Бог е основал сетивата ни, възприятията ни, интуицията ни, мозъка ни – значи ние можем напълно да им се доверим. Ако приемем, че те са калпави или са артикул на шегите на Дявола – то значи, че изобщо не трябва да им се доверяваме. И в случай че не им се доверяваме – то тогава никакви Харти и Конституции – тъй като и те ще са демонски смешки – нямат никакво значение.
Преди дни някакъв съветски аероплан засякъл американски шпионски аероплан над Черно море! Сега ще питате – за какво скочи пък на това?
Ще ви кажа: Моето естествено право, моето надълбоко право на човек е да бъда спокоен. Никой безсрамник няма право да ме безпокои.
Преди дни прочетох: Остават две минути до нуклеарния апокалипсис! – Това естествено – заглавие в просташка електронна медия. На човечеството му оставали две минути до среднощ - по часовника, основан като знак на нуклеарната опасност през 40-те. В смисъл – по-страшно не сме се приближавали до Края на Света в никакъв случай.
Казвам си: Кой, Бога ми, ме е питал? Кой наглец си е въобразил, че откакто съм изтърсен на тоя свят от безумни родители (това е голяма тематика, само че дано единствено подмята – родителите имат ли право да раждат деца, откакто тоя живот е страдалчество и като по тоя метод родителите обричат почтените дечица наложително на мъчителна гибел – най-после на тоя непосилен живот? В тоя смисъл – родителите – всички що раждат деца - не са ли водени от безумна инерция, от незаконна немарливост?) та откакто съм роден не по своя воля, кой си е въобразил на всичкото от горната страна, че има право да заплашва моя персонален, и без друго обезпокоителен и изстрадал живот?
С шпионски самолети, с нуклеарни апокалипсиси? Кой ме е питал за това?
Аз знам – с всяка фибра на тялото си, с всяка фибра на душата си знам – че имам право да бъда човек. Автономен и управляващ живота си. Спокоен и борещ се, съзнателен човек. И никой няма право да заплашва спокойствието и сигурността ми – в случай че ще тоя някой да се споделя Русия, Америка, Европейски съюз, България, или каквато и там проведена скотщина да е!
Това, че съм се родил в страна, не значи, че с нещо съм ѝ задължен! Държавата питала ли ме е дали желая да се родя в нея? И откакто аз съм се родил без свое предпочитание, само че съм развил съзнанието си на човек – аз имам ясното, осъзнато право да пребивавам в мир и успокоение. Ако страната, в която изцяло инцидентно съм се родил и по тази причина я усещам (както бих чувствал и всяка друга страна или Система) като тегло и непотребен затвор, та в случай че тая страна реши да води война или да основава проблеми на жителите си – аз имам правото (ако мога) да проваля проектите на тая страна! Защото аз имам правото да бъда оставен на мира!
(Тук помислете малко за голямата традиция, която е задължавала всеки роден в коя да е страна мъж да става боец – т.е. – убиец; палач, длъжен да убива в името на отечеството - длъжен от законната военна тегоба! Помислете най-много за това, че никой актуален човек не е построил имунитет, изразяващ се в цялостно неприемане и омерзение към тая традиция! Тоест – тя към момента е що годе допустима като концепция! Помислете и за идиотските брътвежи за връщане на наложителната военна работа!)
Моето богатство и моето успокоение са неприкосновени! И в случай че една организация, система, общество, страна прави по този начин, че посредством своите подли и аморални измами заплашва спокойствието ми, хубостта и сигурността на моя живот – посредством политиката си, посредством (дори!) географското си разположение, посредством историята си – то аз съм задължен пред Божията същина на своето богосъздадено тяло и душа – да се опълча! На системата (обществото, държавата).
Или казано като Буковски: Никой няма право да ме безпокои, тъй като съм инцидентно пребиваващ в тоя прогнил хотел!
Или простичко казано (защото множеството хора в действителност нито могат да четат и схващат, нито се и опитват):
Ще осъждам страната, обществото, Света, хората изобщо – за това, че са: основали самолети; че са създали страна до Черно море; че са основали нуклеарно оръжие; че са основали изобщо държави; че летят с тия самолети над Черно море; че са основали шпионажа; че се шпионират във времето, в което Аз пребивавам! И също за това, че: създават оръжие; търгуват с оръжие; готвят се за войни; реализират войни – надалеч и покрай мен (защото и далечните ме изтезават - с новините за убити деца, идващи от тях!); за това, че печелят пари; за това, че са основали парите; за това, че поради пари са подготвени да убият всеки, даже най-невинния и нямащия нищо общо – даже Мен!
Ще осъждам страната, обществото, човечеството за това, че нарушават моето свещено успокоение!
На което аз – съзнателен и набожен човек – знам, че имам право!
Та по този начин де. Ако осъзнаем, че в действителност никой не ни пита за това дали на нас ни харесва да летят самолети над Черно море и да ни заплашват с нуклеарни войни...Ако разберем, че СА ДЛЪЖНИ ДА НИ ПИТАТ, тъй като това касае нашия живот и сигурност... Ако осъзнаем, че никой няма право да ни приказва, даже да загатва пред нас думата война, тъй като Ние не я желаеме (Аз, Аз не я желая – по този начин е по-честно) и даже споменаването на тая дума ни е обратно и ни води до боязън, обезсърчение и болест...ако осъзнаем, че тоя, който ни безпокои с негови си ужасии и гадости – било той публицист, който поради сензацията написа и приказва злорадо за гибел и ужас; било политик, който от лакомия приготвя всеобщи кланета, било боен – готвещ се да убива, тъй като желае да се реализира в кариерата си – в случай че осъзнаем, че имаме право да се опълчим против тия, да им кажем: Ние не участваме в това, то си е ваше, само че апелирам – дано не стига даже до слуха ни!...Ако осъзнаем, че щом те са подготвени да нарушават нашето свещено успокоение – ние имаме право на цялостно и свещено Неподчинение...
Ако осъзнаем всичко това – не знам...
Може би Светът ще стане по-добро място.
Някакъв шпионски аероплан – над Моето Черно море – морето, в което съм плувал, в което съм прегръщал красиви девойки и съм плакал със солени като водата сълзи – някакъв шпионски аероплан бил засечен от изтребител...
...и това можело да докара до завършек на Моя живот и на живота на Всички, които обичам?
Пфу – аз имам право да се откажа от всичко това! Да се откажа, само че не като отстъпник! А като мощен, самостоятелен и съзнателен човек. Да се откажа – само че като герой, не като жертва...
И да кажа: Щом вие вършиме всичко това, с което аз не съм склонен и то вреди на хубостта на моя живот – аз тогава имам право на цялостно Неподчинение! Не очаквайте - щом вие по този начин застрашавате мен – аз да се държа като дисциплиниран член на робското ви общество! Аз ще върша каквото желая! И то може да е доста, доста неприятно за вас!
А кои сте вие?
Вие си знаете. Нарушители на моето успокоение!
Апропо, като стана въпрос за цивилен права – прочетете Гражданско непокорство на Хенри Дейвид Торо. И по този начин нататък...
Не запитвам напълно случайно, имам нещо на разум, с цел да ви запитвам. Между другото – не съм чел съвсем никаква правна литература. Не знам Конституцията наизуст (макар че съм се опитвал да я чета и май дори съм я прочитал в някои интервали от живота си) - тъй че не знам правата и отговорностите си на жител.
Сега ще ви призная и нещо, което ще ви възмути. Но за какво съм аз публицист и мислещ човек, в случай че не с цел да отвращавам хората, като им споделям неща, които да ги разсънят от мрачната сънливост? Ето, споделям ви: Аз и изобщо не желая да знам правата и отговорностите си на жител! Не ме интересуват, не желая да извършвам отговорностите си и не желая да се възползвам от правата си!
Хаха, правото на гласоподаване – какво ще кажете?!
Защото аз съм човек, аз съм човек, аз съм съзнателен и осъзнаващ себе си човек, аз съм човек със съвършени сетива – както е и всеки друг; съвършени сетива и съвършена дарба за чувство, чувстване и мислене; съвършена вътрешен глас и себеусещане – дадени ми напряко от Бог, Природата или както щете го наречете (това, което аз назовавам Моя Бог).
И тъй като съм подобен, аз знам какво желая, какво ми е потребно, какво би трябвало да върша, какво не би трябвало да върша, какво желая и какво не желая, кое е потребно за мене и кое – не! Именно по тази причина – какви там Харти, какви шибани Конституции?
Аз – някак с времето и големия си шанс – шансът на болния от неодобрение от Нормалния живот – съумях да осъзная, че като човек и точно и единствено като човек съм идеален – и съвършенството ми се показва в едно: Да знам във всеки миг кое е положително за мене – посредством сетивата си и мозъка си – аз знам кое е положително за мене; което ще рече – и положително за Всички!
Сега ще ви кажа: Който се се опита да ви убеди, че това, което е Добро за вас, е Зло за другите – той е безсрамник и робовладелец!
Но не почтен робовладелец – с бич и револвер, с вериги и вериги! А замърсен, скришен робовладелец, който ще ви заблуди, ще ви изтеза с морални фалшификации и ще ви направи плебей на своята подла Система!
Та по този начин де: Истинският съзнателен и набожен на фината си, прелестна, дадена от Бог сетивност, сензитивност, вътрешен глас, разум и присъщ морал (да не се бърка по никакъв метод с натрапения ни морал!) постоянно знае кое е положително за него, той знае и кое е положително за другите – знае, че положителното за него е същото като положителното и за другия – и по тази причина не лишава положителното от другия, с цел да може да живее в благоденствие с тоя друг; осъзнатият и набожен на Божествената съвършеност на сетивата, интуицията си и на всичко, що Бог ни е дал (способност за себеосъзнаване), не се подвежда от хитрите морални, религиозни и идеологически, политически и тям сходни заблуди, витаещи в обществата!
Той самичък знае по какъв начин би трябвало да се живее, тъй като слуша съвършените си – дадени ни от Бог – тяло и душа!
И по този начин – не знам какво желаят да ме излъжат, казвайки ми че като човек имам еди какви си права и като жител - еди какви си права и отговорности! Аз всичко това си го знам не от Хартите и Конституциите – тия долни неистини! Знам го, тъй като чувам тялото си и душата си! Чистата си, неизлъгана душа!
И по този начин. Някой ще попита – а от кое място знаеш, че душата ти не е покварена, че тялото ти не те лъже, че всичко това не е дяволска самозаблуда?!
Ще ви кажа: Ако приемем, че Бог е основал сетивата ни, възприятията ни, интуицията ни, мозъка ни – значи ние можем напълно да им се доверим. Ако приемем, че те са калпави или са артикул на шегите на Дявола – то значи, че изобщо не трябва да им се доверяваме. И в случай че не им се доверяваме – то тогава никакви Харти и Конституции – тъй като и те ще са демонски смешки – нямат никакво значение.
Преди дни някакъв съветски аероплан засякъл американски шпионски аероплан над Черно море! Сега ще питате – за какво скочи пък на това?
Ще ви кажа: Моето естествено право, моето надълбоко право на човек е да бъда спокоен. Никой безсрамник няма право да ме безпокои.
Преди дни прочетох: Остават две минути до нуклеарния апокалипсис! – Това естествено – заглавие в просташка електронна медия. На човечеството му оставали две минути до среднощ - по часовника, основан като знак на нуклеарната опасност през 40-те. В смисъл – по-страшно не сме се приближавали до Края на Света в никакъв случай.
Казвам си: Кой, Бога ми, ме е питал? Кой наглец си е въобразил, че откакто съм изтърсен на тоя свят от безумни родители (това е голяма тематика, само че дано единствено подмята – родителите имат ли право да раждат деца, откакто тоя живот е страдалчество и като по тоя метод родителите обричат почтените дечица наложително на мъчителна гибел – най-после на тоя непосилен живот? В тоя смисъл – родителите – всички що раждат деца - не са ли водени от безумна инерция, от незаконна немарливост?) та откакто съм роден не по своя воля, кой си е въобразил на всичкото от горната страна, че има право да заплашва моя персонален, и без друго обезпокоителен и изстрадал живот?
С шпионски самолети, с нуклеарни апокалипсиси? Кой ме е питал за това?
Аз знам – с всяка фибра на тялото си, с всяка фибра на душата си знам – че имам право да бъда човек. Автономен и управляващ живота си. Спокоен и борещ се, съзнателен човек. И никой няма право да заплашва спокойствието и сигурността ми – в случай че ще тоя някой да се споделя Русия, Америка, Европейски съюз, България, или каквато и там проведена скотщина да е!
Това, че съм се родил в страна, не значи, че с нещо съм ѝ задължен! Държавата питала ли ме е дали желая да се родя в нея? И откакто аз съм се родил без свое предпочитание, само че съм развил съзнанието си на човек – аз имам ясното, осъзнато право да пребивавам в мир и успокоение. Ако страната, в която изцяло инцидентно съм се родил и по тази причина я усещам (както бих чувствал и всяка друга страна или Система) като тегло и непотребен затвор, та в случай че тая страна реши да води война или да основава проблеми на жителите си – аз имам правото (ако мога) да проваля проектите на тая страна! Защото аз имам правото да бъда оставен на мира!
(Тук помислете малко за голямата традиция, която е задължавала всеки роден в коя да е страна мъж да става боец – т.е. – убиец; палач, длъжен да убива в името на отечеството - длъжен от законната военна тегоба! Помислете най-много за това, че никой актуален човек не е построил имунитет, изразяващ се в цялостно неприемане и омерзение към тая традиция! Тоест – тя към момента е що годе допустима като концепция! Помислете и за идиотските брътвежи за връщане на наложителната военна работа!)
Моето богатство и моето успокоение са неприкосновени! И в случай че една организация, система, общество, страна прави по този начин, че посредством своите подли и аморални измами заплашва спокойствието ми, хубостта и сигурността на моя живот – посредством политиката си, посредством (дори!) географското си разположение, посредством историята си – то аз съм задължен пред Божията същина на своето богосъздадено тяло и душа – да се опълча! На системата (обществото, държавата).
Или казано като Буковски: Никой няма право да ме безпокои, тъй като съм инцидентно пребиваващ в тоя прогнил хотел!
Или простичко казано (защото множеството хора в действителност нито могат да четат и схващат, нито се и опитват):
Ще осъждам страната, обществото, Света, хората изобщо – за това, че са: основали самолети; че са създали страна до Черно море; че са основали нуклеарно оръжие; че са основали изобщо държави; че летят с тия самолети над Черно море; че са основали шпионажа; че се шпионират във времето, в което Аз пребивавам! И също за това, че: създават оръжие; търгуват с оръжие; готвят се за войни; реализират войни – надалеч и покрай мен (защото и далечните ме изтезават - с новините за убити деца, идващи от тях!); за това, че печелят пари; за това, че са основали парите; за това, че поради пари са подготвени да убият всеки, даже най-невинния и нямащия нищо общо – даже Мен!
Ще осъждам страната, обществото, човечеството за това, че нарушават моето свещено успокоение!
На което аз – съзнателен и набожен човек – знам, че имам право!
Та по този начин де. Ако осъзнаем, че в действителност никой не ни пита за това дали на нас ни харесва да летят самолети над Черно море и да ни заплашват с нуклеарни войни...Ако разберем, че СА ДЛЪЖНИ ДА НИ ПИТАТ, тъй като това касае нашия живот и сигурност... Ако осъзнаем, че никой няма право да ни приказва, даже да загатва пред нас думата война, тъй като Ние не я желаеме (Аз, Аз не я желая – по този начин е по-честно) и даже споменаването на тая дума ни е обратно и ни води до боязън, обезсърчение и болест...ако осъзнаем, че тоя, който ни безпокои с негови си ужасии и гадости – било той публицист, който поради сензацията написа и приказва злорадо за гибел и ужас; било политик, който от лакомия приготвя всеобщи кланета, било боен – готвещ се да убива, тъй като желае да се реализира в кариерата си – в случай че осъзнаем, че имаме право да се опълчим против тия, да им кажем: Ние не участваме в това, то си е ваше, само че апелирам – дано не стига даже до слуха ни!...Ако осъзнаем, че щом те са подготвени да нарушават нашето свещено успокоение – ние имаме право на цялостно и свещено Неподчинение...
Ако осъзнаем всичко това – не знам...
Може би Светът ще стане по-добро място.
Някакъв шпионски аероплан – над Моето Черно море – морето, в което съм плувал, в което съм прегръщал красиви девойки и съм плакал със солени като водата сълзи – някакъв шпионски аероплан бил засечен от изтребител...
...и това можело да докара до завършек на Моя живот и на живота на Всички, които обичам?
Пфу – аз имам право да се откажа от всичко това! Да се откажа, само че не като отстъпник! А като мощен, самостоятелен и съзнателен човек. Да се откажа – само че като герой, не като жертва...
И да кажа: Щом вие вършиме всичко това, с което аз не съм склонен и то вреди на хубостта на моя живот – аз тогава имам право на цялостно Неподчинение! Не очаквайте - щом вие по този начин застрашавате мен – аз да се държа като дисциплиниран член на робското ви общество! Аз ще върша каквото желая! И то може да е доста, доста неприятно за вас!
А кои сте вие?
Вие си знаете. Нарушители на моето успокоение!
Апропо, като стана въпрос за цивилен права – прочетете Гражданско непокорство на Хенри Дейвид Торо. И по този начин нататък...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ