Страничните доброжелатели II
Ще ви дам един съвет...
Когато детето продължи да плаче, неизбежно се появяват доброжелатели и съветници. Всъщност, те постоянно дебнат от някъде и забележките им могат да ви застигнат даже в напълно безоблачна конюнктура: „ О, не го носете в това...(слинга), ще го задушите! ” или „ Облечете го това дете, крачетата му ще измръзнат ”. Болшинството хора в нашата страна обичат да дават препоръки и считат, че всички би трябвало с признателност да се поучат от опита им. Има ги и постоянно ще ги има, въпросът е по какъв начин вие ще реагирате на сходна имитация. В правото си сте да ги игнорирате, да обясните вашата позиция, да се пошегувате, да доведете забележката им до хипербола, да отвърнете, че не им е работа, само че нуждаете ли се тъкмо в този миг от спомагателен скандал или спор? Каквото и да е вашето решение, не притаявате експанзия или засегнатост. Помнете, че до вас е вашия мъник и той долавя доста тъкмо прочувственото ви положение. Изобщо е безсмислено да преживявате забележките на страничните хора. Те не са професори по педагогика и сами са допускали голям брой неточности при възпитанието на личните си деца.
Ако все пак, не можете да се освободите от раздразнението към непознатите препоръки, замислете се, дали повода не се крие в ниската ви себеоценка като майка. За да се почувствате по-уверена четете повече книги и материали за родители, обменяйте опит с способени майки, не се тормозете да задавате въпроси и имайте самочувствието, че вие най-добре знаете, по какъв начин да възпитавате детето си. Помнете, че никоя майка не е съвършена, само че е единствена и най-обичана за своето дете.
Поглед от страни
Когато сме от другата страна на бариерата и следим непознатите фамилии, постоянно забравяме, че не трябва да даваме оценка на държанието им. Всички деца и обстановки са разнообразни и да натрапваме личните си възпитателни възгледи, е най-малкото нетактично.
Кога въпреки всичко би трябвало да се намесим? Има случай, когато даже да зачитаме персоналните граници на другите, не трябва да оставаме безучастни. Например, когато над детето се прави тормоз или пък самото то издевателства над животни. Но и тук има тънкости. За да бъдем потребни, би трябвало да действаме вярно. Ако родителоят е изпаднал в експанзия, забележката ни единствено още повече ще го разпали и гневът му ще бъде стоварен с още по-голяма мощ върху най-лесната цел – детето. Затова и при възрастните, най-ефективна е тактиката с похищение на вниманието. Реплики от вида: „ Кажете ми, апелирам ви, къде е улица еди-коя си? ” могат за секунди да извадят родителя от положението на афект, в които е изпаднал. Само не отминавайте безмълвно смятайки, че всички има право да раздава плесници на детето си и това не е ваша работа. Та нали цялата тази експанзия ще се върне към вашето мъниче, когато някой ден стартира да поддържа връзка с тези деца.
Продължава:
Страничните доброжелатели
Когато детето продължи да плаче, неизбежно се появяват доброжелатели и съветници. Всъщност, те постоянно дебнат от някъде и забележките им могат да ви застигнат даже в напълно безоблачна конюнктура: „ О, не го носете в това...(слинга), ще го задушите! ” или „ Облечете го това дете, крачетата му ще измръзнат ”. Болшинството хора в нашата страна обичат да дават препоръки и считат, че всички би трябвало с признателност да се поучат от опита им. Има ги и постоянно ще ги има, въпросът е по какъв начин вие ще реагирате на сходна имитация. В правото си сте да ги игнорирате, да обясните вашата позиция, да се пошегувате, да доведете забележката им до хипербола, да отвърнете, че не им е работа, само че нуждаете ли се тъкмо в този миг от спомагателен скандал или спор? Каквото и да е вашето решение, не притаявате експанзия или засегнатост. Помнете, че до вас е вашия мъник и той долавя доста тъкмо прочувственото ви положение. Изобщо е безсмислено да преживявате забележките на страничните хора. Те не са професори по педагогика и сами са допускали голям брой неточности при възпитанието на личните си деца.
Ако все пак, не можете да се освободите от раздразнението към непознатите препоръки, замислете се, дали повода не се крие в ниската ви себеоценка като майка. За да се почувствате по-уверена четете повече книги и материали за родители, обменяйте опит с способени майки, не се тормозете да задавате въпроси и имайте самочувствието, че вие най-добре знаете, по какъв начин да възпитавате детето си. Помнете, че никоя майка не е съвършена, само че е единствена и най-обичана за своето дете.
Поглед от страни
Когато сме от другата страна на бариерата и следим непознатите фамилии, постоянно забравяме, че не трябва да даваме оценка на държанието им. Всички деца и обстановки са разнообразни и да натрапваме личните си възпитателни възгледи, е най-малкото нетактично.
Кога въпреки всичко би трябвало да се намесим? Има случай, когато даже да зачитаме персоналните граници на другите, не трябва да оставаме безучастни. Например, когато над детето се прави тормоз или пък самото то издевателства над животни. Но и тук има тънкости. За да бъдем потребни, би трябвало да действаме вярно. Ако родителоят е изпаднал в експанзия, забележката ни единствено още повече ще го разпали и гневът му ще бъде стоварен с още по-голяма мощ върху най-лесната цел – детето. Затова и при възрастните, най-ефективна е тактиката с похищение на вниманието. Реплики от вида: „ Кажете ми, апелирам ви, къде е улица еди-коя си? ” могат за секунди да извадят родителя от положението на афект, в които е изпаднал. Само не отминавайте безмълвно смятайки, че всички има право да раздава плесници на детето си и това не е ваша работа. Та нали цялата тази експанзия ще се върне към вашето мъниче, когато някой ден стартира да поддържа връзка с тези деца.
Продължава:
Страничните доброжелатели Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ